Ах, майн либер Аугуст...

Днес е петък, драги пиячи, аз наслаждавам се на очакването на сладката леност на следващите два дена, и съм настроен философски. Затова тази вечер ще ви говоря за философия. Ако не ви харесва да слушате за философия, просто се съсредоточете върху пиенето, и проблемът ви ще се реши. Както казва една стара кръчмарска поговорка, „Има два начина да започнеш да гледаш философски на живота, и единият е по-приятен.”

Аз трябва да призная, че съм изцяло човек на старата диспенсация. Не тази новата, Диспенсацията на Нибелунгите, а старата, на Святия Дух и Църквата. Даже всъщност съм човек на всичките стари диспенсации – от Сътворението та до Святия Дух. Виждам водителство от Бога навсякъде – и в което Бог говори на Ной, и в което говори на Мойсей. Даже и в Диспенсацията на Изкуплението виждам водителство от Бога за себе си. Само в новата диспенсация не виждам. Явно съм коравовратен.

Коравовратен или не, все пак осъзнавам, че живея във важно време – време на смяна да диспенсациите. На колко хора им се случва да живеят в такова време, че и да го осъзнават? Затова наблюдавам внимателно и правя сравнения между двете диспенсации – старата и новата. Важно е да се наблюдават такива неща. И наблюдавам, че подходът на нас, които сме от старата диспенсация, е съвсем различен от подхода на Бакалов, който е от новата диспенсация. Подходът, искам да кажа, към мъдростта, познанието и философията. Вижда се съвсем ясно как ние от старата диспенсация сме натровени от теолозите, на които сме дали право да изследват Библията и да ни казват какво казва тя. Тези от новата диспенсация не са обременени с такова наследство.

Например, да вземем Огюст Конт, когото Бакалов нарича Аугуст Комт, вероятно защото го смята за германец. В старата диспенсация нашите теолози, защото твърде много им даваме думата, никак не обичаха горкия Аугуст. Изследваха Библията, после изследваха Аугуст, и ни казваха, че Аугуст хвърля експлозии, тоест той е терорист. Аугуст мрази християнството, и тъй като е умен човек, се е заел да изгради религия, която да отрече християнството. Нарича я „позитивизъм”. Аугуст, казват ни теолозите, използва две тактики. Първата е да отрече метафизиката. Тоест, Аугуст отрича възможността човек да научи причината за всяко съществуване. Това очевидно отрича и теолозите, и Библията, защото и двете се занимават именно с изучаване на причините за съществуването. Аугуст казва, че единственото познание, което можем да имаме, е познанието от сетивата ни, и познанието от науката. Можем да знаем това, което е, но не и защо е, или откъде е дошло. Втората тактика е да подчини човека на средата. Теолозите ни казват, че човек има само единствено задължение: Да прославя Бога и да се радва на Неговото присъствие. Всяко друго задължение е само относително и подчинено на това първо задължение. Човек е задължен към своите родители, или деца, или предци, или наследници, или сънародници, или колеги само доколкото е задължен към Бога. Да го кажем така: Човек е роб спрямо Бога и свободен спрямо всички хора. На това Аугуст отговаря:

„Ние се раждаме под товар от различни задължения: Към нашите предци, към нашите наследници и към нашите съвременници.”

Аугуст знае, че на когото служиш, той е твоят бог. И ако убеди хората да се чувстват задължени към своите предци, наследници и съвременници, хората ще приемат своите наследници, наследници и съвременници за свои богове. Затова той подсилва думите си:

„Мъртвите управляват живите.”

И теолозите в старата диспенсация отговарят: „На Господа твоя Бог да се покланяш, и само на Него да служиш”. И още: „Бог е Бог на живите, не на мъртвите”.

Но апостол-пастор-и-другото Бакалов е човек на новата, прогресивна диспенсация. Той не се влияе от лукавите измислици на теолозите. И затова обича Аугуст. Аугуст предизвиква експлозия в духа му, но това е положителна, благородна експлозия. Същите тези думи, които теолозите в старата диспенсация посочват като пример за очевидно отстъпление от вярата и война против християнството, в новата диспенсация „по перфектен начин въплъщават” как Апостола се чувствал по отношение на своето служение.

„Голям праз”, ще кажат по-будните от вас (и по-трезвите, ако са останали такива). „Какво толкова намира Апостола в тези думи? Звучат елементарно, почти лозунгарски.” Да, така е. Позитивизмът наистина в крайна сметка се свежда до лозунгарство; след като няма друга мотивация за хората – няма Бог, и няма вечност – остава лозунгарството. Но за да разберем кое е експлодирало Апостола, трябва да разгледаме думите в техния контекст. Така ни учат теолозите от нашата диспенсация, да разгледаме думите в контекста. Затова ето ви целия цитат:

„Социалният позитивизъм приема само задължения, за всички и към всички. Неговата социална гледна точка не може да включва никакво понятие за права, защото такова понятие винаги се основава на [човешката] индивидуалност. Ние се раждаме под товар от различни задължения: Към нашите предци, към нашите наследници и към нашите съвременници. Тези задължения нарастват или се натрупват, защото минава известно време преди да можем да се отплатим за услугите. Следователно всяко човешко право е и абсурдно, и неморално. Тъй като вече няма божествени права, това понятие трябва да изчезне напълно като свързано само с предишния режим и напълно несъстоятелно с крайното състояние, в което има само задължения основани на функции.”

Сега трябва да ви е ясно накъде ни водят Аугуст и Бакалов. Нямате индивидуалност. Следователно нямате права. Само задължения, които нарастват и се натрупват. Задължения към мъртъвци и неродени хора, които не могат да възкръснат или да се родят преди времето си, за да ви простят и да ви освободят от товара. Божествените права – тоест дадените от Бога абсолютни права – не съществуват, и следователно и човешките права не съществуват. Хората се свеждат до „функции”, и тези хора-функции трябва да изпълняват задълженията си без да очакват почивка или освобождаване от товара. Вече го няма Яков, който се бореше с Бога. Нито Мойсей, който спореше с Бога, „заради Името Ти”. Няма „искайте и ще ви се даде”. Няма заслужена почивка, заслужени законни удоволствия, политически права, Декларацията на независимостта, Америка, демокрацията, осъждането на Холокоста, правото на самоопределение и свободен избор. Като Фродо стоите на брега на реката, а на другия бряг са Назгулите на минали мъртъвци и бъдещи неродени хора, и зовът им стяга отровеното ви сърце, „Ела при нас! Ела при нас! Ще те заведем в Мордор, където няма надежда за изкупление или прошка...”

(Какъв литературен кръчмар съм, а?)

Драги пиячи, добре дошли в новата диспенсация. Диспенсацията на вертикални апостолски структури, регулирани и контролирани кафета и апостолщурмбанфюрери. Диспенсация, пред която Водещите Ценни Братя изглеждат като борци за свобода.

Затова, пийте докато можете. Наздраве!