Още една историйка за Бай Гуро

Както разбрахме от предния постинг на г-н 100-Именов, апостол, пастор, кафеджия.... и т.н. Бакалов обича историята. И Бай Гуро обича историята, и тя обича него. Това е една от любимите ми веселушки за Б.Г., простете ако се повтарям. Но, винцето ме прави сантиментален.

Дошло време на пастор Гуро Болгарски да отиде в историята. Лежал той на смъртния си одър, а около него, верни ученици, съратници и любящи членове на семейството му си припомняли безбройните му добродетели.

"Какъв любящ баща!" - хлипали децата му, "Какъв добър съпруг", пригласяла жена му. "Колко само ще ни липсваш!"

"О, колко ерудиран е пастор Гуро", той може да цитира точно и така чудесно да обясни и най-сложните теологични въпроси!, възкликва един от учениците му.

Друг добавя тъжно: "А колко богоугоден беше!" Какви огнени проповеди, какви велики дела ставаха чрез него! Жалко, че си отива"

"А по щедрост и благотворителност няма равен на него в цяла България, дори в цяла Европа", прибавя трети.

И докато тези слова и сълзи текат, устните на Пастор Гуру леко се раздвижват. Явно със сетни сили той се опитва да каже нещо. Всички присъстващи се навеждат към него, целите в слух, да чуят тези последни думи.

Пастор Гуро промълвява:
"Обич, ерудиция, щедрост и велики дела. Но защо не казвате нищо за послоовичната ми скромност?"

Наздраве!