Драги гости на заведението, тази вечер смятах да ви занимая отново с философия, със Сьорен Киркегор, Дъглас Адамс, екзистенциални китове и невероятностни двигатели. Уви. Ще трябва да говоря за друго, и то не е добро. Апостола най-после отговори на моите коментари в Кафе Реформация. И отговорите му не са най-ласкави за нас. Апостола не харесва нашето Кръчме. Нарича го с най-различни епитети. Нашите опити да популяризираме неговата напопуляризирана личност се намират грозни, недодялани, заслужаващи най-долни епитети и анти-нещо си.
Ето тук в края на страницата Апостола нарича нашето Кръчме „жалко виртуално кръчме”, „анти-блог”, „жлъчно отношение”, „крещяща балканщина”. Аз съм бил „псевдо-християнин”, „лицемер и актьор”. (Защо пък лицемер? Аз наистина мисля това, което казвам.)
Брех да му се не види, като ги гледам така наредени, две години да мисля, няма да мога да наредя толкова засукани ругатни на едно място. А пък уж съм кръчмар и би трябвало да поназнайвам нещо относно ругатни и тем подобни. Май трябва да се наредя на опашка в училището на Апостола, за да науча повече ругатни. Или той трябва да отвори кръчма. С този цветист език от клиенти няма да се отърве.
А пък тука ми казва, че ме бил дразнел само с факта на съществуването си. Ка щяло! Ами че нека си съществува! Та без него кой ще ми идва в кръчмето? Нали самият факт на съществуването на Апостола привлича моите клиенти в кръчмето. Няма Апостол, няма Кръчме, не е ли очевидно? Кръчмето е неразривно свързано с Апостола. Без Апостола то няма да просъществува и една наносекунда. Кое е накарало Апостола да пропусне такъв очевиден факт?
Компенсацията е, че ме нарича „ваша компетентна светлост”. Сега, за кръчмар това е високо звание, почти благородническо. Е, не като „обединяващ апостол”, но е почти като „компетентфюрер”. Или нещо такова.
Апостола също ми напомня с кого говоря, ако случайно съм забравил:
Само него дето не го е грижа за нас. Не знам защо.
Та докато се чудя защо ли е така, попадам на една ранна статия на Апостола. В нея той се гордее, че били ставали смешни. И даже пита някой си, който бил много ядосан, „Приятелю, ти да не си кръстен в лимонов сок или дори в цианидов сок?” (Цианидов сок е когато прекарате цианид през изстисквачката.) Така на ядосаните хора, дето ръсят епитети. Та и аз сега, воден от светлия пример на Апостола, питам:
Г-н Бакалов, да не би да сте кръстен в лимонов сок? Това на снимката да не би да сте вие?
Ето тук в края на страницата Апостола нарича нашето Кръчме „жалко виртуално кръчме”, „анти-блог”, „жлъчно отношение”, „крещяща балканщина”. Аз съм бил „псевдо-християнин”, „лицемер и актьор”. (Защо пък лицемер? Аз наистина мисля това, което казвам.)
Брех да му се не види, като ги гледам така наредени, две години да мисля, няма да мога да наредя толкова засукани ругатни на едно място. А пък уж съм кръчмар и би трябвало да поназнайвам нещо относно ругатни и тем подобни. Май трябва да се наредя на опашка в училището на Апостола, за да науча повече ругатни. Или той трябва да отвори кръчма. С този цветист език от клиенти няма да се отърве.
А пък тука ми казва, че ме бил дразнел само с факта на съществуването си. Ка щяло! Ами че нека си съществува! Та без него кой ще ми идва в кръчмето? Нали самият факт на съществуването на Апостола привлича моите клиенти в кръчмето. Няма Апостол, няма Кръчме, не е ли очевидно? Кръчмето е неразривно свързано с Апостола. Без Апостола то няма да просъществува и една наносекунда. Кое е накарало Апостола да пропусне такъв очевиден факт?
Компенсацията е, че ме нарича „ваша компетентна светлост”. Сега, за кръчмар това е високо звание, почти благородническо. Е, не като „обединяващ апостол”, но е почти като „компетентфюрер”. Или нещо такова.
Апостола също ми напомня с кого говоря, ако случайно съм забравил:
„Важното е, че хората, които ги е грижа за мен и за които мен ме е грижа ще получат отговори на въпросите, които имат. Както са го направили вече хиляди такива и то в няколко различни нации.”Разбира се, така е, и аз с две ръце гласувам за „Амин”. Ами и ние в кръчмето сме от тези хиляди и то в няколко различни нации. И ние търсим отговори на въпросите, и ние ги намираме. Колкото повече търсим, толкова повече намираме. И ни е грижа за Апостола, как иначе; та нали от грижа сме тук в кръчмето, не от друго.
Само него дето не го е грижа за нас. Не знам защо.
Та докато се чудя защо ли е така, попадам на една ранна статия на Апостола. В нея той се гордее, че били ставали смешни. И даже пита някой си, който бил много ядосан, „Приятелю, ти да не си кръстен в лимонов сок или дори в цианидов сок?” (Цианидов сок е когато прекарате цианид през изстисквачката.) Така на ядосаните хора, дето ръсят епитети. Та и аз сега, воден от светлия пример на Апостола, питам:
Г-н Бакалов, да не би да сте кръстен в лимонов сок? Това на снимката да не би да сте вие?
2 коментара:
Изпратих следния отговор на г.н Бакалов:
Г-н Бакалов, не разбирам защо беше нужна тази остра и невъздържана реакция. Аз съм спазил всички изисквания за публикуване на коментари, които вие сте поставил: Дал съм си името, и коментарите ми не съдържат, цитирам вашите думи, "нецензурни изказвания, грозни епитети и личностни нападки".
Какви доказателства имате, че името ми не е Стоименов и че използвам това име, за да скрия истинското си име? Възможно ли е да сте стигнал до това заключение не защото имате доказателства, а защото не харесвате моите коментари?
Отделяте много голямо внимание на моите дейности извън вашия блог. Това какво значение има за публикуването на коментари при вас? Имате ли изискване, че дейностите на коментиращите извън вашия блог и въобще в живота им трябва да се харесват на Георги Бакалов? Поне засега не виждам такова изискване. От вашите собствени правила става ясно, че коментарите ни имат право да излязат във вашия блог независимо какви са действията ни извън вашия блог. Тогава защо ви беше да провеждате детективско разследване какъв блог имам и дали ви харесва какво пиша в моя си блог или не пиша? Трябва ли във всичко да се съгласяваме с вас, и трябва ли да ви венцехвалим винаги и навсякъде, за да имаме право да коментираме вашите статии? Ако да, защо не въведете още едно правило: Коментари се публикуват само ако коментиращият е напълно съгласен с Бакалов и никога не пише неща за Бакалов, които Бакалов не харесва? Така поне ще знаем дали да си правим труда да пишем или не.
И, разбира се, къде отиде вашето чувство за хумор, г-н Бакалов?
Лоша работа. Човек да не вярва и на апостолите в тези последни дни.
Аз продължавам да си задавам въпроса, защо Бакалов, Георги П., продължава да настоява за неанонимност за да се публикуват коментари в неговия блог, пардон- "кафене". Какво значение има как се казвам, за да мога да си позволя да коментирам писаното? Предполагам, че г-н Бакалов ще извади стария номер с "огорчените християни". Ние, "огорчените християни", сме му виновни за това, че направи рояк глупости, нарани хиляди християни и създаде сектантския образ на евангелската църква от който години ще ни трябва да се оттърсим, ако въобще се отърсим. Той твърди, че бил "светлина" за "хиляди християни по света, които искали да го чуят". Странна мегаломания при положение, че пишещи, или неанонимни, в кафенето са само 5-6 потребителя. Поне 100тина да бяха, щях да му повярвам. А то какво? Няколко души и един 100именов.
Вие г-н 100именов, като един Дъстин Хофманов, добре му намеквате за някои неща на Бакалов, но се опасявам, че той няма да чуе. Поне не сега. Няма да чуе нищо от това, което ние в презряното кръчме си говорим. Причината обаче, не е в това кой какво казал, или на колко питиета го е казал. Причината е, че огорченият в крайна сметка е именно той- г-н Бакалов, Георги П. "Огорчен" ли казах? "Вкиселен" е май по-точното определение.
Та това огорчение/вкисване редовно се излива в помпозните блогове, статии на Бакалов. Излива се под формата на себезащита от невидими врагове ("огорчените анонимни християни").
Няма да наруша добрия си тон и обноски на дама, затова няма да кажа на какво ми приличат реакциите му. Имаше една приказка за това кой какво ми бил направил в гащите.
Та това е реакцията на г-на Бакалова. Както и вие казвате в коментара си, кой каквото си забърка, ще го сърба. Понякога, ще ме простите, но и това в гащите.
Малко е рано за пиене, но съм в еуфория, че "Апостола" е благоволил да Ви отговори, за разлика от Одолам в [url]http://www.mediatimesreview.com/march2007/Future_role_of_Bulgaria_in_EU.php[/url], та по този повод отивам да си сипя една Маргарита.
Май не казах "Наздраве".
С уважение,
Белла Облакова
Публикуване на коментар