Как Бог не ме срещна с Бени Хин (Анти-свидетелство)

Драги пиячи, тези дни бях трогнат от едно великолепно свидетелство на Пламен Петров за това как Бог го е срещнал с Бени Хин (пастор Бени, както г-н Петров галено го нарича). Ако не ви се гледа свидетелството, ще ви го разкажа накратко. Петров е прочел книгата на Бени Хин „Добро утро, Святи Душе”. Много въодушевен, защото преди това не е чувал, че Святият Дух е личност. (Това е новина отпреди 2000 години, между другото. Чудя се къде е бил Петров по време на водното си кръщение. Или поне в какво точно се е кръстил.) Бени Хин му отваря очите за тази основна доктрина за християнството, и Петров страстно желае да се срещне с него. Писал е десетки писма на Бени Хин, но не е получил нито един отговор. Бени Хин просто не чете десетките хиляди писма, които получава. Удава му се възможност: Крусейдът на Бени Хин в Марсилия, Франция. Всички вероятности са против отиването му там, но стават поредица от чудеса, които в крайна сметка довеждат Петров в Марсилия. Той и спътниците му нямат покани, но „Бог по един или друг начин” (цитатът е на самия Петров) ги вкарва. Предната вечер Петров казва на един от своите спътници, Али, водач на хвалението, че ако Бени Хин го покани да изпее песен, да не отказва. Али се смее, но припада на два пъти, когато на следващия ден Бени Хин поканва българите да излязат на сцената и им дава микрофона и синтезатора за цели 25 минути.

Трогателно, нали? Свидетелството е, че Святият Дух изпълнява желания. Имаш желание, имаш вяра, Святият Дух е там за да го изпълни.

В цялото това свидетелство има и по-трогателна част, която за съжаление не е спомената. Но аз съм кръчмар, винаги съм се старал да бъда обективен и да видя кои са скритите герои. Има ли свидетелство за някакво велико събитие, аз знам, че някъде зад бляскавите декори са скрити хора, които имат анти-свидетелство от същото събитие, които остават разочаровани, с излъгани надежди, и леко огорчени от развоя на събитията.

Един такъв човек е Макоко Нгенеле. Макоко е от Габон. Също като Пламен Петров той е прочел книгата на Бени Хин. Също като него цял живот е мечтал да срещне Бени Хин. Събрал е последните си спестявания, за да пристигне в Марсилия със своите приятели. Също като Петров, Макоко е изпращал писма на Бени Хин и Бени Хин не му е отговарял. Вечерта преди крусейда Макоко и неговите приятели се молят и Макоко казва на своя приятел, водач на хвалението: „Ако утре пастор Бени Хин те извика на сцената да изпееш песен, да не вземеш да му откажеш.” На другия ден...

Но нека да дадем думата на Макоко:

„...Аз отива на крусейд с приятел, и казва на приятел, дай носи струменти ... голям тарамбук, малък тарамбук, бас-там-там, тенор-там-там, голям нгонго, малък нгонго, мбира, кисанджи, калимба, две-три конгома... Мъкне ние струменти и вярва пастор Бени нас извика на сцена и даде изпеем песен. А ние това може най-добре, пее песен. Вярва ние много, и затова мъкне струменти много. Кога пристига, нарежда струменти под седалка, голям тарамбук, малък тарамбук, бас-там-там, тенор-там-там, голям нгонго, малък нгонго, мбира, кисанджи, калимба, две-три конгома... И вярва много и моли Святи Душе да даде на пастор Бени да нас покани на сцена... Кога пастор Бени пита нас „откъде вие”, аз тръпнащо отговаря, „Габон”, ама пастор Бени не кани... Аз много умарлушва, и още повече умарлушва кога пастор Бени кани на сцена някакви булгарианци. Святи Душе избрал булгарианци, не габонци. Булгарианци даже струменти няма, а пастор Бени дава на тях пее песни на синтезатор....

...Аз сега не знае какво каже в Габон... вяра имал много, а Святи Душе избрал булгарианци. Защо бе, защо бе, Святи Душе, с какво булгарианци по-добро от габонци? Вяра ли по-малко, Габон ли по-маловажно, какво? Сега булгарианци има свидетелство, а габонци няма свидетелство, булгарианци прави филм под дървото, габонци не прави филм под палмата, как сега върне аз в Габон и какво каже сега на габонци? Само мъкне назад струменти, голям тарамбук, малък тарамбук, бас-там-там, тенор-там-там, голям нгонго, малък нгонго, мбира, кисанджи, калимба, две-три конгома и нищо няма, никакво насърчение, никаква радост, нищо....”

Тъжна и трогателна история, драги пиячи. Радостта и привилегията на едни хора могат да се окажат мъка и разочарование за други. Свидетелството на едни хора може да се окаже анти-свидетелство за други. И едните, и другите са искрени християни; и едните, и другите имат вяра и искат Бог да ги срещне с Бени Хин. Можем ли такова свидетелство да бъде „насърчаващо”?

Сега, аз не съм пастор или лидер, драги пиячи, но това ме води към важен въпрос: „Какво трябва да има едно свидетелство, за да е наистина свидетелство?”

От свидетелството на Пламен Петров виждаме какво той вярва за Святия Дух и как действа Святият Дух: Някой има страстно желание да се срещне с Бени Хин. Просто си го има, така „вътре в Духа”, без да може да обясни откъде му идва такова страстно желание, или за какво му е да се среща с Бени Хин, или какво точно срещата с Бени Хин ще допринесе за довеждането на души при Христос, или за работата за Божието царство. В цялото свидетелство липсва и една дума за целта на Святия Дух в осъществяването на такава среща. Святият Дух продължава да е тайнствено мълчалив относно своите цели и след като срещата е осъществена; като че ли целта на Святия Дух е единствено да си придобие ежегоден навик да среща Петров с Бени Хин, и то винаги чудодейно. За да бъде чудодейно, Петров внимателно се грижи да ходи на всеки крусейд без надлежните покани (които иначе лесно могат да се доставят), за да не разваля на Святия Дух удоволствието от това да върши малки чудеса тук и там. Знаем, че Бени Хин и Петров се наговарят да доведат Бени Хин в България, което май е единствената известна причина за тези срещи. Очевидно Святият Дух не е много загрижен да заведе Бени Хин на друго място, например в Габон, защото така и не чуваме свидетелства за чудодейно проникване на габонци, нито виждаме чудодейно поканени габонци на сцената. Между другото екипът на Бени Хин решава да развали удоволствието на Святия Дух, и вместо да остави планирането на него, взема инициативата и планира посещение на Бени Хин в България през септември 2007 г. (Имайте предвид, че Бени Хин усилено проповядва, че всяко планиране трябва да се остави на Святия Дух, защото иначе ще се окаже неуспешно.) Святият Дух е малко разстроен от такова развитие, и очевидно се е намесил, защото според последните новини Бени Хин няма да идва в България през септември 2007 г.

Ако обобщим свидетелството на Пламен Петров, то казва следното: Свидетелстваме, че имахме неясното и необосновано желание и увереност, че ще се срещнем с Бени Хин, и Святият Дух ни срещна с него. Не знаем за какво служи тази среща, нито можем да ви гарантираме, че може и на вас да се случи, даже да имате същата вяра като нас. Но свидетелстваме, че Святият Дух изпълнява прищевки. По-точно, Святият Дух изпълнява НАШИТЕ прищевки. За вашите не можем да гарантираме, но не е ли чудесен този Святи Дух, дето изпълнява точно нашите прищевки?

Знаете, драги пиячи, че в старо време някои хора са се занимавали с алхимия. Целта е била да се произведе злато от по-малоценни метали. Например, алхимикът смесва малко нишадър, живак и кравешки изпражнения, добавя две-три заклинания, парче от крило от прилеп, и дарява за плачещата статуя на Дева Мария, и на другия ден сместа се е превърнала в злато. Проблемът е, че когато други алхимици се опитат да използват същата формула, тя не работи. И това е разликата с истинската наука, химията: В химията опитите извършени от един учен могат да се повторят от други учени, и резултатът ще е един и същ. От това всички печелим. От алхимията печели само този, който претендира да е направил успешен опит, а и не е сигурно той колко е спечелил, освен от самохвалната публичност.

Същото вероятно важи и за свидетелствата: Има лични свидетелства, дето са толкова лични, че не могат да се повторят от други хора. Те са „алхимически свидетелства” и май не служат за друго освен да повдигат публичността и самомнението на онези, които ги правят. Има други свидетелства, които са полезни за много хора, защото могат да се повторят при много хора: Например, когато освободен от алкохолизъм свидетелства на алкохолици, че Бог го е освободил от пристрастеността; или когато семейство с деца възпитани в Господа свидетелства на други семейства за действието на Святия Дух във възпитанието на децата; или цялостното свидетелство за жертвата на Исус Христос на кръста, което се отнася за всички хора без изключение. Чини ми се, че май Пламен Петров ни е дал „алхимическо свидетелство”, от което няма особена полза, освен че е приповдигнало емоциите на Петров, а също и му дава повод да се самопубликува колко е на гъсто със Святия Дух. Само че какво да правят онези от нас, които много искат да се срещнат с Бени Хин, но Святият Дух не им дава? Трябва ли да дадем „анти-свидетелство” и да решим, че в крайна сметка Святият Дух не действа точно по този начин, както Бени Хин или Петров казват?

Мен като кръчмар ме проверяват редовно за питиетата ми. Питиетата ми трябва да са винаги едно и също качество, за да не излагам на опасност клиентите си. Май трябва да въведем в евангелския свят проверка за свидетелствата дето се пускат из нета: Ако свидетелството си е само лично, и ако човекът не може да докаже, че ще е полезно за много хора, или да покаже как точно допринася за работата на благовестието, да си го говори само на близките си, или най-много на чашка при мен в кръчмето. Да се пускат само сериозните свидетелства, които наистина ще помогнат на много хора.

Ама мен кой ли ме пита. Аз съм само един кръчмар, и затова толкова се притеснявам за качеството на продукта си. Пасторите могат да си позволят да не се притесняват толкова много. Каквото подхвърлят, все е добре.