На колко вълни сте?

Важното в кръчмарския бизнес е винаги да си напред с новините. Затова в старо време в кръчмите слагаха радиоапарати, онези големи с въртящите се потенциометри за станциите, за да могат клиентите да се отпуснат, да пийнат, и малко да наваксат с новините. Днес в кръчмите слагаме плазмени телевизори, хората да гледат мачовете от световното, и пак да пийнат. Аз пък, нали съм във виртуалния бизнес, ходя по другите кръчми и заведения за да видя какво става, и да ви информирам.

Сега е много hot да се говори за „новата вълна”. Винаги е било hot да се говори за нови вълни. От горе-долу 3000 години писана история все е hot да се говори за новата вълна. Новото винаги е било по-добро, дори когато не се знае какво е новото, или когато няма никаква вълна, или когато новото е добре забравено старо. Няма нищо по-добро от новото, вярвайте ми. Затова отидох на новата вълна. Да видя кое как е, пък и да понауча някои нови мурафети в евангелския маркетинг.

Разбира се, за да съм пълноправен участник, трябва да се регистрирам. По неизвестни за мен причини регистрацията не ме попита такива естествени въпроси за новите вълнари като, „Провиснали ли са ви гащите до под.....?”, или „Имате ли мъничка татуировка на ......?” или така нататък. Значи, реших, все пак мога да мина през ситото. И тогава се сблъсках с въпроса, който ми изглеждаше грубо погазване на моето право на лична неприкосновеност:

НА КОЛКО ВЪЛНИ СТЕ БИЛИ?

Е, сега, рекох си, какъв пък е този въпрос? На колко вълни съм бил КОГА? Снощи? Па мога ли да си спомня? Май бях на три вълни, и още едно полюшване, ама не и на повече, защото трябваше да приключвам касата на кръчмата за седмицата. Митето Тодорофф, той първо ми вика, че нямало въобще да се вълнува, защото му рефлектирало лошо на другия ден, та затова тази вечер си поставил дифракционна решетка; после го гледам, достигнал интерференчния максимум и май не го беше грижа за рефлекциите. Влезе някакъв си Милен, и отначало бая ми изглеждаше да е на доста ултракъси вълни, после се разбрахме като хора, и мина на средни. Имаше и други хора, едни на звукови вълни, други в инфрачервения спектър... Ама какво ви влиза на вас в работата? Така и исках да напиша: „Какво ви влиза в работата!!!” Но не ми даде. Имаше опции, и аз избрах „нула”. На колко вълни съм или съм бил си е лично моя работа, няма защо те да знаят.

И докато ме регистрираше сайтът, все си мислех как е възможно. Не е ли „новата вълна” онова мероприятие, на което ходят 14-15-годишни момичета и момчета? Наистина ли ги питат на колко вълни са били? И какво ли означава този таен въпрос? Може ли да означава нещо различно от това, което аз като кръчмар си въобразявам?

И като влязох, отидох във форумите. Защо форумите? Защото форумите на един сайт са най-близкото нещо до кръчма. Няма да обсъждам това нашироко, но да знаете, всеки форум е по-лош от кръчма. Ако имате дете, и изборът пред вас е дали да оставите детето си в кръчма воняща на мастика и цигарен дим, или да го оставите в интернет форум, веднага изберете кръчмата. Незабавно и без колебание. В кръчмата ще го потупат по главичката и ще му купят марципанче или народна вафла. Във форумите ще го направят на народна вафла.

И какво мислите открих във форумите? Открих дискусия на тема, „Какво обичате/не обичате да пиете?” Не е шега работа. Малолетни момичета и момчета откровено обсъждат въпроса за предпочитаните питиета. Едни не харесват алкохола, други си опитват по някоя бира от време на време, има и по-смели. И дискусията продължава от 2004 досега, вече три години. Расте горда смяна в евангелските църкви, която се занимава с важни духовни въпроси. И питиетата са само един от тях. Има и други важни въпроси, толкова важни и духовни, че Исус Христос на 11-годишна възраст дори не би се сетил за тях, докато си говори със законоучителите в храма. Ами не е бил на „новата вълна”, затова.

Което повдига въпроса кое точно е вдъхновило Николай Кокончев да организира такова събитие, където малки дечица биват подмамени надалеч от родителите и семействата им, за да се съберат заедно без родителски надзор и са създават отделна „тинейджърска култура” на поклонение пред определени типове музика, поведение, мода или сценични и музикални фигури. Да се надяваме, че някъде в Библията има примери за такива мероприятия на разделяне на децата от семействата им. Защото ако няма, тогава ще трябва да търсим първообраза на тези мероприятия в пионерските лагери и комсомолските бригади от времето на комунизма. Ние не вярваме, че Кокончев може да е вдъхновен от комунистическия пример, нали? След всичко, което се изписа за духовните подвизи на неговата фамилия преди 1989, ка щяло! Пък и в крайна сметка, сайтът на „новата вълна” има изписани библейски стихове тук и там, и значи трябва да е християнски, не е ли така?

Аз обаче имам съмнения. Макар и кръчмар, оставам си задръстен и консервативен по тези въпроси. Все не мога да намеря в Библията онези стихове, които оправдават събиране на невръстни деца без здрава формирана ценностна система на едно място без надзора на собствените им родители, пък било то и в името на някакви привидно праведни цели. Все си мисля, че докато човек не се е научил самостоятелно да работи и да си изкарва хляба, не може безопасно да бъде оставен самостоятелно да се забавлява и куфее. Затова и не съм впечатлен от резултатите от анкетата „Защо беше на Сарафово’06”, където мнозинството от дечицата отговарят, „Защото имах нужда от отговори в живота си” или „Защото се нуждая повече от Бог в живота си”. Ако не са намерили отговорите и Бога в семействата си, и ако не са ги намерили в църквите – което май е логичният извод – „новата вълна” само може да ги обърка. Пък за да намериш отговорите, трябва да знаеш въпросите. Колко от тях могат да зададат поне един правилен въпрос?

Но Кокончев е пастор, аз не съм. Той вероятно вижда по-дълбоко в Библията отколкото аз мога да видя. И той може да поеме тази отговорност. Пък и кой ли ще вярва на кръчмарите. Ние сме алчни типове, дето само за пари мислим, строим си скъпи къщи и караме скъпи коли. За разлика от пасторите, чиято честност и безкористност са отвъд всякакво съмнение.

Което ми напомня, че някои от вас ми дължат пари...