Проповеди на латерната

Какви проповеди бихте очаквали от човек, който е трето поколение евангелски вярващ, от род на евангелски пастори и учители, имащ висше икономическо образование, висше библейско образование, и е почетен доктор по богословие на нещо си в Калифорния? Аз бих очаквал добре построени, интелигентни проповеди, които да ми разкрият наистина тайните на Библията, да ми обяснят тайните и неясни неща в нея, да ми дадат разбиране за света около мен и да ми дадат ясно послание за моята роля и дейност в този свят. Не е ли така?

Добре, сега, какви проповеди според вас са необходими на църква, която може да се похвали с 80-годишна история? В църквата има вярващи от няколко поколения, хора с традиции, млади хора израснали в християнски семейства, четящи Библията, напреднали в Словото. Ще трябва да очаквате същото като по-горе: смислени, добре построени интелигентни проповеди, разглеждащи библейското послание в дълбочина.

Ето например, имаме пастор Николай Кокончев във Варна, който е посъбрал разни висши образования, трето поколение вярващ, от род на пастори. Неговата църква във Варна се хвали с 80-годишна история. Проповедите, които пастор Кокончев дава и неговата църква получава?

Вижте сами тук. Прочетете всички проповеди от цикъла за вярата. После затворете страницата и се опитайте да се сетите за какво точно се говори в тези проповеди.

Сега, разбира се, аз съм кръчмар. Нямам квалификациите на пастор. Обаче като ги чета тези проповеди на Кокончев, имам чувството, че Митето Тодорофф на 4-5 ракии може да изкара по-засукани проповеди. Какво ти, в сравнение с тези проповеди на Кокончев, Митето е направо като Тома Аквински. Едно е сигурно, Митето може да преразказва библейските случки много по-добре, много по-изразително, и дори може да прави някакви нравствени изводи от тях. Което е повече отколкото може да се каже за преразказите на библейски случки, които Кокончев представя за „проповеди”.

Едно време имаше латернаджии по улиците. Латернаджиите си бяха обикновени просяци, живееха от подаяния, но носеха някаква радост на хората: Латерната беше единственият източник на някаква музика в натоварения ден. Нямаше радио, нямаше телевизия, но човекът с латерната винаги можеше да ти осигури музика, по всяко време на деня. Е, верно, музиката беше еднаква и еднообразна, и след време омръзваше, но все пак беше някаква музика.

Традицията на латернаджиите не се е изгубила безследно. Кокончев я е запазил. Всяка проповед има различно заглавие, но той като латерна повтаря едни и същи неща в проповедта. Едни и същи изречения, едни и същи сравнения, едни и същи преразкази на библейски случки, едни от други по-опростенчески и лишени от съдържание. Проповеди, които можеха да се изнесат от някой обикновен вярващ на една година във вярата. Всъщност, проповеди, които спокойно могат да се запишат на латерната, и да се въртят всяка неделя. Без да е необходимо да има специален човек, който да си мори устата всяка неделя. Една латерна стига. Простичко, и повтарящо се.

Разбира се, за да възстановим напълно традицията, трябва Кокончев да започне да живее като просяк. Е, чак дотам няма да се връщаме назад в историята.

Единственият въпрос, който остава, е, „Защо да се говори за вярата на тези хора?” Та те вече знаят какво е вяра. Ако дадени хора са готови с години да ходят на църква всяка неделя, за да слушат едни и същи неща, простички и еднакви, като от латерна, тези хора вече имат достатъчно вяра и посвещение. Кой може да понесе такава непоносима скука и еднообразие, ако не е решил твърдо в сърцето си, че ще издържи на всякакви мъчения и изтезания?

Ей затова ви трябват Кръчмета. Само в кръчметата можете да си починете от латернаджии.