Вагнер и Пръстенът на Нибелунгите

Не, драги ми пиячи, този Вагнер не е онзи Вагнер. Онзи Вагнер е Рихард, и той пише опера за Пръстена на Нибелунгите. Този тук е Чарлс Питър Вагнер, и той организира операции за да се докопа до Пръстена на Нибелунгите. Но всичко по реда си.

Ако сте забелязали, Апостолската Реформация на Църквата е организирана като армия. Какво има една армия? Има звания (апостол-пастор, обединяващ апостол, апостолщурмбанфюрер), има и униформи. Какво прави една армия: воюване и паради. Това прави и Георги Бакалов: Той воюва и парадира, най-вече парадира. Армията също си има йерархия: един е по-горе, друг е по-долу. В предната ни лекция видяхме един, който е под Бакалов в йерархията. Днес ще се запознаем с един, който е над Бакалов. Той е нещо като баш-апостол, генералисимуса на новата армия на Апостолската Реформация: Ч. Питър Вагнер. (Тук оркестърът свири апостол-марш, влиза апостол Вагнер, сяда отривисто, оркестърът прекъсва марша на половин такт.)

Питър Вагнер е човекът, чрез когото Бог бил дал откровението за новата диспенсация на Апостолската Реформация. Вагнер смята, че сме свидетели на коренен прелом в историята на църквата. Новата църква ще е напълно различна от старата, и новите апостоли ще бъдат ядрото на тази коренна промяна. В какво се състои разликата между новата и старата църква? Да дадем думата на върховния апостол Вагнер:

„Втората апостолска епоха започна през 2001 година. И в цялата първа глава на тази книга аз твърдя, надявам се убедително, че 2001 е годината, която бележи началото на втората апостолска епоха, което означава, че в продължение на години е нямало истинско управление в църквата, от около първи век насам.”

Аз, драги пиячи, се чудех защо ли му е на Бакалов някаква нова реформация, като си имаме старата. Той нали признава Лутеровата реформация? Защо му трябва нова такава? Сега разбирам. Трябваше баш-апостолът да ми го обясни: Проблемът е във властта. Кой държи властта в църквата, и как се упражнява властта в църквата? Ето това е големият, важният въпрос, който започва нова епоха, нова диспенсация, която замества старата диспенсация, в която Святият Дух е държал властта и е упражнявал властта според както му е угодно. Вече две хиляди години църквата се мъчи да постигне нещо, и не го постига. Защо? Ами защото нищо не е наред с властта в църквата. На власт не са правилните хора. И те не упражняват властта по правилния начин. Както другарят Ленин казва в „Държавата и революцията”: „За нас завземането на политическата власт е първостепенен въпрос”. И както Адолф Хитлер заявява на първия си митинг в Бавария: „Без власт национал-социализмът е само празна теория”. Апостол Вагнер знае къде е истината, и затова съвсем логично насочва вниманието на апостол-реформаторите именно към властта в църквата.

Апостол Вагнер е доста милостив към своите предшественици, и почти никъде не казва кой в историята носи вина за това нещастно положение на църквата – без правилна власт и без правилните хора на власт. Можем да предполагаме, че коренът на проблема е някъде през първи век, когато Исус Христос обявява, че „сред езичниците царете царуват, и големците господаруват, а сред вас няма да бъде така: големият ще бъде слуга”. И решава да избере за свои апостоли съвсем неугледни хорица – рибари, дребен бирник, земеделци и т.н. Как е очаквал от такива хора да получи необходимото лидерство, с което да направи църквата управляваща Божието царство? Толкова ли е нямало библейски училища, религиозни школи, равини, фарисеи, та е трябвало да наема обикновени бачкатори? Представяте ли си, ако същият този Исус дойде днес и си избира лидери, щеше да остави апостол Бакалов да поработи десетина години като зоотехник, и едва тогава щеше да го наеме! Това нормално ли е? Разбираеми са дискретните лични съмнения на Бакалов, когато казва, „...станах пастор (представяте ли си, аз от всички хора на света)”. Принудени сме да споделим съмненията на Апостола. Трудно ни е да си представим. И много се чудим кой е сбъркал: дали Бог, че го е направил пастор, или Бакалов, че Бог го е направил пастор.

Но грешките на Исус Христос сега ще бъдат поправени в новата Диспенсация. Вече няма рибари, селяни, дърводелци и друга паплач, дето работи с ръцете си за да изкара парчето хляб. Новите лидери ще бъдат истински лидери, специално обучени да командват, организират, ръководят, насочват, диспенсират, наглеждат, надзирават, менажират, и да пият кафе без кофеин в Панера. Никакви такива зоо- и фито-професии, дето развалят лидерските способности на човека. Лидерите лидеруват, това е новата заповед. И новата диспенсация започва със завземането на властта в църквата. Правилната власт ще доведе правилните резултати. Да допълним: Правилните хора на власт ще доведат правилните резултати.

Но за да постигне тази цел, апостол Вагнер трябва да се справи с някои пречки. Пречките са определени хора в църквата. На него тези хора не му трябват и той им казва категорично американско гудбай. Това са теолозите. И апостол Вагнер казва „Гудбай, теолози.” На него те не му харесват, и те нямат място в новата апостолско-реформаторска църква:

„Ние нямаме теолози, нито имаме признати функционални еквиваленти. Вземете за пример типичната вертикална апостолска мрежа. В апостолската мрежа отговорното лице за поддържането на ДНК на мрежата е водещият апостол, който се съветва с когото сам избере, и с никой друг!”

Разбира се! Какво са теолозите, ако не гнилата консервативна интелигенция в църквата, която си няма друга работа освен да подрива прогресивните действия на здравите сили? Какво правят по цял ден теолозите? Четат Библията и се опитват да формират доктрини. На кого са му нужни доктрини, и на кого му е нужно да се рови в Библията по цял ден? Трябва действие, активност, агресия. Нямаме време да разнищваме библейски стихове, нямаме време да съставяме доктрини, нямаме време да изследваме какво Бог бил казал за това или онова нещо. Трябва да се действа. Диспенсацията е започнала от 2001 година. Каквото са направили теолозите дотогава, направили са. След това вече управляваме и не ни трябват нито теолозите, нито техните доктрини, нито техните библейски стихове.

Пък и теолозите пишат книги. Това също е проблем. Защото тези книги могат да се четат от всякакви хора – били те апостоли или не. И онези, които не са апостоли, започват да знаят повече от апостолите, защото времето им отива в четене, не в активности. И като знаят повече от апостолите, това подрива ВЕРТИКАЛНАТА апостолска мрежа. Не можем да допуснем това, нали? Да не говорим, че в тези книги теолозите имат неприятния обичай да не се съгласяват с църковните активисти. Даже когато теолозите са от твоята църква или от твоята семинария. Имат си някакви учения, дето си ги предават от първи век насам, и въобще не схващат апостолската динамика на църквата. Ето това е нетърпимо.

Това може и да си има своите отрицателни страни, ясно е. Например, като изгониш теолозите, а в същото време претендираш да имаш „реална алтернатива” и „цялостен мироглед”, някой ще трябва да заеме мястото на теолозите и да ги направи тези неща. Така на апостол Бакалов тепърва ще му се наложи да чете Библията, да мисли, и да дава реални отговори. А това е труд, който изисква бавна и методична работа. Не става бързо. Такива като мен си мислят, че тези неща стават бързо, но то е защото такива като мен предполагат, че апостол Вагнер има теолози. А той няма.

Та така, драги пиячи, още дълго ще има да чакаме реалната алтернатива на апостол Бакалов. Но с нея или без нея, апостол Бакалов знае от своето началство какво е нужно за да се осъществи апостолската реформация: Първостепенният въпрос е властта в църквата. Църквата е била без правилно управление в продължение на 2000 години. Сега този проблем ще бъде решен.

И като бъде решен, жална ви майка. Защото тогава няма да има Кръчме Реформация, няма да има викове, лоши думички, сбивания, ракия и пиячка на вересия. Цялата църква тогава ще заприлича на Кафе Реформация – тиха, кротка, възпитана, регулирана, контролирана. И ха си направил коментар, ха са те прошнуровали и прономеровали.

Затова пийте докато е преходният период на благодат. Като дойде новата Диспенсация, ще сте само на кафе и вода с лед. Освен ако преди това не хвърлим Пръстена на Нибелунгите обратно в Рейн.