Кака Бира-Мира е една от онези възрастни жени, които като че са на изчезване във българските църкви. Тя не само е преживяла 1-2 войни, 2-3 преврата, (1-2 диспенсации?), но и изгледала 3 деца, грижила се за мъжа си (Бог да го прости!) и отворила скромния си дом за домашна група. По Божията благодат, наред с многото си добродетели, тя е развила през годините умението да прави чудесно домашно винце. Като сме седяли на чашка (нещо племеник и се падам), тя е споделяла, че много обича това си хоби. „Дори да се бях родила в планините на Швейцария, пак щях да си садя лозенце, дори на педя земя, дори и на най-стръмните чукари”, често споменава тя, „И щях да правя винце и да каня гости”. А аз закачливо я питам, „А ако се беше родила в Холандия, от какво щеше да правиш вино – от домати или от лалета?” На което тя отговаря: „Я не се прави на зевзек! Ти си чел повече и си пътувал много повече по света! Не може да не знаеш, че главното задължение на холандските домакини в реформистките семейства (поне по мое време) е било да правят хляб и бира. Да, определено с радост щях да върша това си задължение! Я бърже донес по един Хайнекен от хладилника дето е в кухнята!”
Еех, семейни сантименталности. Но не за това ми е думата. Разправят, че кака Бира – Мира е много устата и не пропуска да постави на място всеки църковен пуяк. Ето ви една случка за нея.
Християнски бизнесмен вдигнал благотворително парти на мецанина на своя новооткрит хотел. Както му е реда, поканил пастори, мисионери, дякони, разпоредители, и техните семейства. Нали е благотворително парти, решил да покани и кака Бира-Мира. Не щеш ли, тя пристигнала по същото време, когато дошъл и сина на Бай Гуро – Бай Гуро-младши.
Развеселеният младеж бил в компанията на 2 „сестрички”, които държал къде през кръста, къде за задните джобове. Входната врата се оказала тясна. Бай Гуру младши направил път на старицата да мине, погледнал усмихнато красивата си компания, и казал велекодушно:” Редно е младите да направят път на старите!”. Кака Бира-Мира ги отмерила с поглед и отвърнала: „Не драги! Редно е бисерите да минат преди свинете!”
Ха наздраве за бисерите дето не отстъпват на свинете!
2 коментара:
Едно уточнение:
Героите в историите с Бай Гуро са събирателни образи. Всяка прилика с действителни събития или лица е неслучайна.
Това обяснява нещата, понеже баш Бай Гуро няма син, та се почудих.
Публикуване на коментар