Коледно съчинение
Нагряваха ме със словото за Христовите кръстни мъки,
докато омекнах.
Съответно ме прибраха и на топло, за да не изстина
и пак ме загряваха, вследствие на което се размекнах.
И да ви кажа, олекна ми.
В сравнение със премръзналия и закоравен свят, от който идвах,
тая топлина ме промени в друг човек.
Животът вече не изглеждаше студен и груб,
а пълен с надежда и радост.
Загряването определено поразтопи горните ми пластове и се
избавих от доста нечисти примеси.
Още докато бях мек и податлив на обработка,
ме сложиха в калъпа и ме пресоваха до желаната от тях църковна форма.
Там постепенно изстинах и се втвърдих.
Втвърдих се против света.
Против останалите църковни калъпи.
Против различните от мен.
Вярвах в любовта, а бях груб с тях.
Вярвах в милостта, а ги осъждах.
Вярвах в прошката, а ги охулвах.
Вярвах че сме братя, а ги имах за чужди.
И тогава срещнах Теб...
Не, по-скоро Ти ме срещна.
Абе направо ме блъсна.
И начупи калъпната ми форма.
И ме разтопи и пречисти цялостно, чак до скритите и най-дълбоки
пластове на същността ми.
Примесите изгоряха, калъпите не издържаха.
И ми даде образа на Своя Син.
Аз си мислех, че Го познавам, че съм Го срещнал преди, но уви, било
е от втора ръка.
Аз си мислех, че съм много горещ, дори нажежен, но след срещата
със Твоята слава, разбрах, че съм бил хладък и блудкав.
Признах си, че съм недостоен за Теб и бях готов сам да тръгна към
ада, защото в Твоето свято присъствие се видях нечист.
Чух думите Ти, с които ме спря и като вулкан от земята до небето
изникна пред мен кръста на Твоя син.
И неговата кръв, заради която Ти си ме приел за свой.
Не по мои заслуги, но по Негови.
Това ме направи жив и силен, дързък и праведен.
Несъвършен, но праведен!
Праведен човек, който се усъвършенства с радост.
Тогава ме изгониха навън, на студа, за да умра, защото се
преобразих по образа на Твоя син и оскверних техните калъпи.
Преди това никога не съм си представял, че ще изляза навън.
Та нали мястото ми е вътре, където е топлината.
Тя се оказа хладкост...
Навън съм вече 10 години и не съм изстинал.
Горя.
Всеки ден.
Всяка нощ.
Зарязах правилата им. и прогледнах.
Оставих храната им и се наситих.
Отрекох се от думите им. и станах свободен човек.
Нямам пълното знание, но вярвам от сърце.
Знам, че гледаш в мотивите ми и думите ми към Теб намаляха.
Ти ме изведе навън, за да се науча да ходя с Теб.
Аз познавах само Сина Ти,
но Ти си Го пратил, за да ни доведе при Теб.
Татко!
24. 12. 2009 г. Прага
