четвъртък, декември 24, 2009

Коледно съчинение



Коледно съчинение


Нагряваха ме със словото за Христовите кръстни мъки,

докато омекнах.

Съответно ме прибраха и на топло, за да не изстина

и пак ме загряваха, вследствие на което се размекнах.


И да ви кажа, олекна ми.

В сравнение със премръзналия и закоравен свят, от който идвах,

тая топлина ме промени в друг човек.


Животът вече не изглеждаше студен и груб,

а пълен с надежда и радост.


Загряването определено поразтопи горните ми пластове и се

избавих от доста нечисти примеси.


Още докато бях мек и податлив на обработка,

ме сложиха в калъпа и ме пресоваха до желаната от тях църковна форма.


Там постепенно изстинах и се втвърдих.


Втвърдих се против света.

Против останалите църковни калъпи.

Против различните от мен.

Вярвах в любовта, а бях груб с тях.


Вярвах в милостта, а ги осъждах.

Вярвах в прошката, а ги охулвах.

Вярвах че сме братя, а ги имах за чужди.

И тогава срещнах Теб...

Не, по-скоро Ти ме срещна.


Абе направо ме блъсна.

И начупи калъпната ми форма.

И ме разтопи и пречисти цялостно, чак до скритите и най-дълбоки

пластове на същността ми.


Примесите изгоряха, калъпите не издържаха.


И ми даде образа на Своя Син.

Аз си мислех, че Го познавам, че съм Го срещнал преди, но уви, било

е от втора ръка.


Аз си мислех, че съм много горещ, дори нажежен,
но след срещата

със Твоята слава, разбрах, че съм бил хладък и блудкав.


Признах си, че съм недостоен за Теб и бях готов сам да тръгна към

ада,
защото в Твоето свято присъствие се видях нечист.

Чух думите Ти, с които ме спря и като вулкан от земята до небето

изникна пред мен кръста на Твоя син.


И неговата кръв, заради която Ти си ме приел за свой.

Не по мои заслуги, но по Негови.

Това ме направи жив и силен, дързък и праведен.

Несъвършен, но праведен!

Праведен човек, който се усъвършенства с радост.

Тогава ме изгониха навън, на студа, за да умра,
защото се

преобразих по образа на Твоя син и оскверних техните калъпи.

Преди това никога не съм си представял, че ще изляза навън.

Та нали мястото ми е вътре, където е топлината.

Тя се оказа хладкост...

Навън съм вече 10 години и не съм изстинал.


Горя.

Всеки ден.


Всяка нощ.


Зарязах правилата им. и прогледнах.

Оставих храната им и се наситих.

Отрекох се от думите им. и станах свободен човек.

Нямам пълното знание, но вярвам от сърце.

Знам, че гледаш в мотивите ми и думите ми към Теб намаляха.

Ти ме изведе навън, за да се науча да ходя с Теб.

Аз познавах само Сина Ти,

но Ти си Го пратил, за да ни доведе при Теб.

Татко!

24. 12. 2009 г. Прага

неделя, април 19, 2009

Шести клас


Шести клас

Невидимия Бог да виждаш,
през трудностите на деня,
на чужд успех да не завиждаш
и да не правиш го сплетня!

Света редовно да громиш,
че и фалшивото смирение
и за престиж да не ламтиш,
ни за човешко одобрение!

На сиромасите да даваш,
да не презираш цвят на кожа,
предалите да не предаваш
и да избавяш ги от ножа!

Да отсъждаш справедливо,
с добър съвет да насърчиш
и към израстнали накриво,
изобличение да не пестиш!

И нелицемерно да обичаш,
да не пресмяташ за изгода,
лицемерието да събличаш,
да не боиш се пред народа!

В гнева си да не ослепееш,
в скръбта си да не престоиш,
в страха си да не онемееш
и пред смъртта да устоиш!

Ако прибързано осъдиш,
навреме да се коригираш,
гордостта си да напъдиш
и ближния си да разбираш!

Бога си да благославяш
и голота да не скверниш,
ближния да благославяш,
от заемане да не страниш!

Словото да препрочиташ,
в живота си да го съзираш,
Господното да предпочиташ,
мамонското па да презираш!

В молитвата да си естествен
и тъй да искаш от Баща си
и отговорът свръхестествен,
ще спаси те, щом в беда си!

И да възпяваш Го спонтанно,
любов е туй, не рециталство,
Духът Му тръска ураганно,
артистично самохвалство!

Празниците да изпитваш --
да не последваш суетите
и идолите да разритваш --
да не мигнат ти очите!

Със Възкресения да ходиш,
през мъртвотата на света,
при Него другите да водиш,
ти, ученико на Христа!

19. 04. 2009 г.
Прага

сряда, април 15, 2009

Безпощадно (на всички християнки)


Безпощадно

(на всички християнки)

Имаш хъс да се гримирваш,
имаш хъс да се гласиш,
имаш хъс да епилирваш,
имаш хъс да заблестиш!

Имаш хъс да се кълчотиш,
имаш нюх да съблазниш,
имаш начин да лъготиш,
имаш стил да унижиш!

Имаш хъс да булимираш,
или да аноректиш,
имаш план да вегетираш,
имаш шанс да прекалиш!

Свикнала да се прехласваш,
свикнала да се поддаваш,
свикнала да'н се препасваш,
свикнала да подражаваш!

Имаш как да се измяташ,
имаш как да си страхлива,
имаш слабост да пресмяташ,
имаш глас, да си креслива!

Имаш как да се превземаш,
имаш плач да се преструваш,
имаш как да се подменяш,
имаш как да се надуваш!

Имаш как да изсценираш,
или да истериризираш,
имаш как да капризираш,
или хитро да подбираш!

Имаш нюх да гравитираш,
край мъже с пари във брой
и можеш да предабортираш,
през кариера във развой!

Имаш стил да претендираш,
имаш хъс да подчиниш,
имаш план да контролираш
и имаш сила да гасиш!

Имаш как да си фригидна,
имаш как да си гнуслива,
много си тънкообидна,
но па жулиш кат коприва!

Имаш власт да си помощник,
но искаш да си ти главата,
или поне глава-помощник,
или заместник на главата!

Нямаш власт да си главата,
имаш власт да си помощник --
така Той сътвори жената,
на мъжа да е помощник!

Имаш власт, или не искаш,
да я ползваш според Него,
та към светско се притискаш
и охранваш свойто его?

14. 04. 2009 г.

Прага

И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.

И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.

И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.

Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици,

и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.

И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове;

но за човека не се намери помощник, нему подобен.

И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.

И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.

И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.

И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.

Битие 2 : 7, 18 -25

понеделник, март 30, 2009

АнтиХристе!


АнтиХристе!

"Имаш власт, да заповядаш:
"Арестувай тоз и тоз!",
имаш власт, да изповядаш,
грешник, сякаш си Христос!

Имаш власт, да изгориш,
"вещици" (с имот) на клада,
имаш власт, да задължиш,
с безбрачието зад ограда!

Имаш власт, да извиниш,
идоли за поклонение,
имаш власт, да измениш,
древното летоброение!

Имаш власт, да заплатиш,
походите кръстоносни,
имаш власт, да разгромиш,
"еретици" нескопосни!

Имаш власт, да прокълнеш
царе и хора и империи,
имаш власт, да прибереш,
пари със кръв и кожодерии!

Имаш власт, да унижаваш,
имаш власт, да разделиш,
имаш власт, да обвиняваш,
имаш власт, да изкривиш!

Нямаш власт, да изцеляваш,
нямаш власт, да съживиш,
нямаш власт, да съкрушаваш,
нямаш власт, да възкресиш!

Нямаш Сила, да избавяш,
нямаш устрем, да крепиш,
нямаш сметка, да забравяш,
нямаш полза, да простиш!

Нямаш Мир, да утешаваш,
нямаш Кръв, за да платиш,
нямаш свое, та да даваш,
нямаш Святост, да вмениш!

Нямаш Обич, да възлюбиш,
нямаш Дух, за да поиш,
нямаш рожби, за да губиш,
нямаш Бог, да се боиш!

Нямаш право, но си правиш,
нямаш Царство, но градиш,
нямаш Слава, но се славиш,
нямаш Име, но ламтиш!

Имаш власт да се наричаш,
че уж наместник си на МЕН,
но на МЕНЕ не приличаш
и тази власт не е от МЕН!".

30. 03. 2009 г.

Прага

неделя, март 29, 2009

Единение 5



Единение 5

В дни на трудности усещам,
Бащинското Ти присъствие,
в дни на радости се сещам,
за тайното Ти неотсъствие!

В нощ на изпитни изпитвам,
могъщото Ти възкресение,
а в нощ на падане опитвам,
от Всемогъщото търпение!

29. 03. 2009 г.

Прага

вторник, март 10, 2009

Демоните -- първи стъпки


Демоните -- първи стъпки

1998 година през лятото, една вечер в горната махала на селото,

(става дума за село Юлиево, област Стара загора)

имахме импровизирано молитвено събрание, в което участвахме общо трима човека -- аз, сестрата на един брат,

който в момента отбиваше военната си служба и още едно момче от ония, които бяха повярвали

след прожекциите на "Филма Исус", та момичето беше кръстено в Святия Дух, а момчето -- не.

И на връщане за долната махала, където живея аз, той дойде да ме изпрати до центъра на селото.

Караме си велосипедите и си говорим за вярата, за властта на Исус над сатана,

за отказване на цигари и други такива "бойни" теми и като стигнахме центъра пред кметството,

подпряхме велосипедите си на един стълб за улично осветление и както му разправям,

че ние като вярващи в Исус имаме власт над демоните, момчето ме погледна и каза:

"Станимире, дръпни се малко по-далеч от мен, защото сме приятели и не искам да те ударя!"

Аз се озадачих и го питам защо ще ме удря, на което той отговори, че той не иска, но чува в себе си глас,

който му казва да ме удари в лицето, за да спра да говоря за Исус.

Тогава вече разбрах, че става дума за демон и дръзнах да пробвам и аз както бях чел по книгите

и му казвам:"Кой си ти, бе?"

И се започна...

Насред центъра на селото, беше към 12 през нощта, стоим един срещу друг и той ми свети в очите със фенерчето,

което носеше със себе си и се приближава към мен и инстинктивно разбрах, че няма да мине без ръкопашен бой.

Стойката на тялото му се промени, гласът му беше същият, но думите бяха по-силни и строги и ако трябва да бъда честен,

присъствието на този демон в човека беше смразяващо, направо изтръпнах от страх.

И се чудя какво да правя, взех да се моля на езици да ми даде Бог мъдрост и сила, а той вече ме бомбардираше със заплахи и обиди.

"Ти си нищожество, ще те убия, нямаш сила срещу мен, грешен си, ако искам ще вляза и в теб сега!"

И момчето постоянно плюеше на земята, аз естествено осъзнавах добре абсурдността на това, което се случваше,

но тъй или иначе трябваше да реагирам някак си.

И му казвам:"Не съм нищожество, но Исус ме е изкупил с кръвта Си, може да не съм абсолютно праведен, но Той ме е очистил!"

А той:" Ти си глупак и те е страх, нямаш власт над мен!"

И аз му отговярям:" Може и да съм, но Кой стои зад мен, а?"

И като казах така, той вдигна ръце и закри очите си изкрещя уплашено, аз се насърчих и контраатакувах:

" Хайде де, кажи, кой стои зад мен?"

Той пак подобна реакция направи. Тогава разбрах, че именно Исус Е Този ,Който ми дава властта

и от Който демоните се боят.

И му заповядах направо (както бях чел по книгите и в Евангелието)

"В Името на Исус, спри на място!"

Той спря.

"Свали фенерчето!"

И го свали.

Сега виждах ясно човека, като не ми светеше в очите.

И му казвам:"Кой е нищожество, а? Ако съм, защо ми се подчиняваш?" Я виж Кой стои зад мен!"

Той пак си крие очите и пищи.

Аз реших да ида още по-нататък:"Кого виждаш? Кажи! Заповядвам ти в Името на Исус!"

Той:"Не, не , не мога да кажа това Име!"

Аз:" Заповядвам ти в Името на Исус от Назарет, кажи го!"

Той :"Нееееееееее..."

Аз:"Кажи го!"

Той съскайки:"И-И-И-ИС, ИСС, ИС-СУС!"

Направо тържествувах от радост, разбрах че имам власт над него и че Бог наистина ме зачита за един от Своите синове,

защото едно е да го пише в Библията и да го вярваш, но друго е да го разбереш на практика и тогава разбрах, защо

учениците на Исус са се радвали че демоните са им се покорявали.

" И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии,

и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват;

а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза:

Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните,

а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът;

и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

Евангелие от Лука, десета глава, от 17 до 22 стих.

Защото имената им са били записани на небесата:)

Усещах Божиято присъствие като невидима стена зад себе си и накъдето се обръщах,

то се обръщаше с мен и се усещах като залепен пред тази стена.

Тогава дойде друг демон и се представи като началника на селото и ме ругаеше с омраза,

че съм му пречел да си осъществява плановете за младежите, че заради мен и моя Исус,

те спирали да ходят по баровете и да се напиват, искали да четат Библията и да се научат да вярват

и той ми забрани да ходя в горната махала, защото селото било поверено на него.

Аз му казах, че това село е мое и че няма да спра да говоря за Божия Син!

Той ме изруга и си тръгна.

Тогава първия демон започна да увърта и ми направи изпит за нещата в които вярвам и то сложен изпит,

като някой който знае много добре Новия завет.

След като му отговорих според както Бог ми даваше убеждения и според това което бях чел в Новия завет и той не успя да ме разколебае

относно праведност и други неща, той каза че няма да излезе, имал право да стои, защото момчето съгрешава.

Принудих го да каже в какво е съгрешил и изброи 4 неща, които запомних, за да му кажа после да се покае.

Демона каза, че нямам сила да го изгоня и аз в себе си усещах, че е така, тогава започнах да се моля на Бог

и изведнъж започна за слиза като на вълни от небето присъствието на Божията Любов много наситено

и аз коленичих и плачейки Му отдавах слава за Любовта му.

Момчето също коленичи и плачеше и след малко дойде в съзнание и ме попита какво става, кой е плюл по земята.

Разказах му набързо и му казах за четирите неща да се покае, той се покая и се молихме Бог да го изпълни със Святия Дух.

Това е накратко случката, може би от половин до един час да е продължило всичко.

Отдавам славата само на Бога, защото Негово е и Царството и силата и Славата вовеки. Амин!

10. 03. 2009 г.
Прага

неделя, март 01, 2009

Изповед на Карандила


Изповед на Карандила

Това се случи през месец август, 1996 година, (новороден съм през 1993 г.) тогава все още бях в казармата в Казанлък

(уволних се през септември същата година) и когато си взех полагаемия домашен отпуск,

отидох с останалите младежи от петдесятната църква на лагер в планината над Сливен,

в местността позната като "Карандила"

На тръгване от казармата взех със себе си и едно вълнено одеяло за спане през нощта.

Ще разкажа събитията само от последния ден сутринта, преди да си тръгнем към родните места.

Около 9 часа се събрахме всички младежи на поляната, където беше и мястото за лагерния огън

и Пейчо Мухтарски, който мисля че е родом от Айтос, но по това време служеше в Трявна,

каза че ще има молитва за изцеление и който е болен да излезе и Бог ще го изцели.

Аз бях настинал от спането в палатките, защото не знаехме, че под палатките се слагат сухи клони и листа --

за изолация и през нощта от студената земя резултатът беше , че ми течеше носа, но нищо сериозно.

Той като каза "който е болен" аз си мислех че става дума за истински болести -- рак, диабет и други от сорта, не за някаква настинка.

Той обаче продължи да ни призовава, казвайки, че не само който е физически болен, но който в сърцето си е наранен вътрешно.

Тогава сякаш говореше за мен и реших (вече с ускорен пулс) да изляза да се молят за мен.

Да изляза, ама никой не направи поне една крачка напред, че да се мушна и аз между капките.

Знам, че трябва да изляза, но и много ме беше срам...

Тогава Пейчо, като видя че всички се колебаем, ни зададе въпрос:

" Ако вие днес се срамувате да излезете напред да ви изцели Бог, как утре ще излезете пред хората да свидетелствате за Него?"

И си рекох, да става каквото ще, аз излизам и направих крачка напред и в тоя момент виждам с периферното си зрение,

как отляво и отдясно на мен още много хора правят крачка напред, сякаш всички като един.

В момента на стъпването на земята, влязох в Божиято присъствие и паднах на лицето си плачейки и стенейки от вътрешна болка.

Погледах около себе си -- останалите също бяха на лица и стенеха, а като слушах тези стенания,

ми напомняха като че ли стенат живи мъртъвци.

Пейчо като ни видя колко сме окаяни и наранени, заплака и се моли на Бога да погледне на децата Си и да ги изцели.

Извика музиканти с китари и като запяха, присъствието се усили още повече, усещах го като вълни от електричество върху себе си,

а отвътре в гърдите ми сякаш като длето ме стържеше.

Пейчо ни поведе в молитва да простим на всички които някога са ни направили зло и са ни унижавали и тъпкали

и тогава на бърз кадър започнаха да се появяват случки още от първи клас до сегашния момент,

заедно със имената на хората, които ме бяха онеправдавали.

Простих на всички, списъка беше дълъг и се покаях от омразата си към тях, от омразата си към родителите си, учителите си,

към всички авторитети над мен, покаях се от омразата си към самия мен.

През цялото време хлипах и плачех, това длето ме стържеше отвътре болезнено.

Пейчо каза, че ако ние не простим на длъжниците си, то и Бог няма да прости на нас

и после ни подкани сега да ходотайстваме пред Бог за тези хора , за да се спасят и те.

Като почнах да ходатайствам за определен човек, на мен идваше като тежест,

като бреме и се молех докато се вдигне, тогава започвах да се моля за следващия.

Постепенно усетих, че присъствието отслабва и че хората наоколо се надигат и погледнах пред себе си.

Бях се придъпал метър напред към центъра на Божието присъствие, от мястото където бях паднал на лице.

Дланите ми бяха пълни с изтръгната трева, по лицето ми имаше полепнала трева, засъхали сълзи и сополи

и настинката я нямаше, но най-вече усещах се олекнал и освободен!

Когато всички бавно се прибираха в кръга от онези които не излязоха напред,

в ума ми се завъртя сцената с десетимата прокажени и как един се върна да благодари на Исус.

И аз исках да ида при Пейчо и да взема микрофона и да благодаря на Бог, че така мощно ме очисти от омразата,

но пак се срамувах от другите хора, пак чаках накой друг да иде пръв.

Е, никой не отиде...

Тогава се обърнах и се върнах разтреперан при Пейчо и зачаках с наведена глава.

Докато вървях към него той извика:"Само един ли се намери да се върне да благодари на Бога?"

Тогава се втурнаха още много от младежите обратно да благодарят.

Не помня какво точно казах по онзи микрофон, но и до днес прославям Исус Христос

за Неговата жертва на кръста, с която ме изкупи от греха, смъртта и ада!

От тоя ден нататък християнския ми живот стана лек, Библията сякаш се отключи и я разбирах повече.

По обяд всички си тръгнахме и късно вечерта след като, свидетелствах и на събранието в църквата в Казанлък,

си тръгнах с влака за Тулово, защото вече нямаше автобуси за моето село.

Докато се возех във влака, вътре в духа ми започна да бълбука и ми идваше да говоря разни думи,

но се срамувах пред себе си за известно време, обаче си обешах, че като сляза от влака и тръгна пеш

за село и съм сигурен че никой нама да ме чуе, ще проговоря.

Слязох и срам не срам, осмелих се и започнах да говоря на непознати езици и се сменяха постоянно

и словесния поток се увеличаваше, заедно с радостта ми, накрая почнах да пея на езици да славословя Бог със всичка сила --

буквално виках със силен глас през целия път и се чудех откъде у мен толкоз мелодии,

толкоз песни, толкоз внезапно избликващи текстове на песни!

Затова прославям Исус, че ме кръсти в Святия Дух и кланям се на Отец, че възлюби и мен

и ми показа милост, докато още бях в греховете си.

И Бог да благославя служителите Си да достигнат неспасените и наранените.

Нека се освещава навсякъде Неговото Име и сред тези които четат това свидетелство! Амин!

01. 03. 2009 г.
Прага

Преживяно от Станимир Тахов Стоянов от село Юлиево, община Мъглиж, област Стара Загора

detronator@centrum.cz

www.uragannnn.blog.bg

Skype: u-nnnn

събота, февруари 14, 2009

От Адам до Ной -- диаграма

http://www.uloz.to/1311288/adamnoi.jpg

1. Потомството на Адам до потопа
Ето родословието на Адамовото потомство. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;
2. създаде ги мъж и жена, благослови ги и ги наименува Човек, в деня, когато бяха създадени.
3. Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ и го наименува Сит.
4. А откакто се роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години; и от него се родиха синове и дъщери.
5. И всички дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години; и умря.
6. Сит живя сто и пет години и от него се роди Енос.
7. А откакто се роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години и от него се родиха синове и дъщери.
8. И всички дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.
9. Енос живя деветдесет години и от него се роди Кенан.
10. А откакто се роди Кенан, Енос живя осемстотин и петнадесет години и от него се родиха синове и дъщери.
11. И всички дни на Енос станаха деветстотин и пет години; и умря.
12. Кенан живя седемдесет години и от него се роди Маалалеил.
13. А откакто се роди Маалалеил, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.
14. И всички дни на Кенан станаха деветстотин и десет години; и умря.
15. Маалалеил живя шестдесет и пет години и от него се роди Яред.
16. А откакто се роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
17. И всички дни на Маалалеил станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.
18. Яред живя сто шестдесет и две години и от него се роди Енох.
19. А откакто се роди Енох, Яред живя осемстотин години и от него се родиха синове и дъщери.
20. И всички дни на Яред станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.
21. Енох живя шестдесет и пет години и от него се роди Матусал.
22. А откакто се роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и от него се родиха синове и дъщери.
23. И всички дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години.
24. И Енох живееше според Божиите заповеди и го нямаше вече, защото Бог го взе.
25. Матусал живя сто осемдесет и седем години и от него се роди Ламех.
26. А откакто се роди Ламех, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и от него се родиха синове и дъщери.
27. И всички дни на Матусал станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.
28. Ламех живя сто осемдесет и две години и от него се роди син;
29. и го наименува Ной, като казваше: Този ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни идва от земята, която Господ прокле.
30. А откакто роди Ной, Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и от него се родиха синове и дъщери.
31. И всички дни на Ламех станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря.
32. А Ной беше на петстотин години; и от Ной се родиха Сим, Хам и Яфет.
В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха.
12. И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.
28. След потопа Ной живя триста и петдесет години.
29. И всички дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

http://uragannnn.blog.bg

петък, февруари 06, 2009

Ти, Който Си


Ти, Който Си

Мериш ни с различни мярки,
но пак на същия кантар,
не гледаш в дрехите ни ярки,
а във сърдечния хастар!

Слагаш ни различни норми,
но пак на същите бразди,
имаш ред без униформи
и генерали без звезди!

Даваш ни във разни нужди,
но пак от същата Любов,
а колко често са ни чужди,
Твойто Име, Път и Зов!

24. 01. 2009 г.
Прага

А Моисей каза на Бога:

Ето, когато отида при израелтяните и им кажа:

Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ме попитат:

Как Му е името? - какво да им кажа?

И Бог отвърна на Моисей:

Аз съм Онзи, Който съм.

Каза още:

Така ще кажеш на израелтяните -

Онзи, Който съм, ме изпрати при вас.

При това Бог каза още на Моисей:

Така ще кажеш на израелтяните:

ЙАХАУА, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и

Бог Яковов ме изпрати при вас.

Това е Името Ми довека и това ще бъде Името Ми от род в род.

Изход 3 : 13-15

понеделник, януари 19, 2009

Парадоксално


Парадоксално

Вглеждаме се във Закона
и проглеждаме сред хората,
но от гледане в закона,
ослепяваме за хората!

И разглеждаме в Закона,
че създаден е за хората,
пък че те са за Закона,
тъй изискваме от хората!

Скриваме се във Закона
и сме съдници на хората,
но Създалият Закона,
иска ни любов към хората!

17. 01. 2009 г.
Прага

По онова време, в една събота, Исус минаваше през нивите; а учениците Му, като огладняха, започнаха да късат класове и да ядат.
А фарисеите, като видяха това, казаха Му: Виж, Твоите ученици вършат нещо, което не е позволено да се върши в събота.
А Той им каза: Не сте ли чели какво направи Давид, когато той и мъжете, които бяха с него, огладняха,
как влезе в Божия дом и яде от присъствените хлябове, които не беше позволено да яде нито той, нито онези, които бяха с него, а само свещениците?
Или не сте чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата и все пак не са виновни.
Но, казвам ви, че тук има нещо повече от храма.
Но ако знаехте какво значи писаното: "Милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невинните.
Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

И като си тръгна оттам, дойде в синагогата им.
Там имаше един човек с изсъхнала ръка. За да обвинят Исус, Го попитаха: Позволено ли е човек да изцелява в събота?
А Той им каза: Кой от вас, ако има една овца и тя в съботен ден падне в яма, няма да я улови и извади?
А колко по-ценен е човек от овца! Затова е позволено да се прави добро в съботен ден.
Тогава каза на човека: Протегни ръката си. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.
А фарисеите, като излязоха, се наговориха против Него, как да Го погубят.

Матей 12:1-14

И им каза: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата;
така че Човешкият Син е господар и на съботата.

Марко 2:27-28

вторник, януари 06, 2009

bla.bla.bla.hristianstvo.wc


bla.bla.bla.hristianstvo.wc

Форумните християни,
сме големи философи --
и патурите насрани
и акълите със кофи!

То не беха въртележки,
от интелигентни теми,
то не беха забележки,
към залюхани серсеми!

Думата на пет я цепим,
да ни "легне" на езика,
"лошите" хапливо трепим
и "помазан" ний ритника!

Секретари сме на Бога,
по доктрини и закони,
ама светски ни е влога
и целуваме ик(амв)они!

Ама гладния не храним,
от бедняка се гнусим,
но на думи се бабаним
и азбуката мърсим!

Форумните философи,
сме "големи" християни --
от патури пълним кофи,
от акъли -- все насрани!

05. 01. 2009 г.
Прага

четвъртък, януари 01, 2009


Благословена да ние новата 2009 година и самите ние да следваме Божия Месия Христос Исус без компромиси и плътски лигавщини!




ЖелезоБетон

Когато дойде оня час
и те принудят да избираш,
послушай Неговия глас,
а не заплахи, че умираш!

И не приемай увещания,
от разпродадени души,
нито празни обещания,
от който брадвата държи!

Че краен тест ни е това --
на Кого принадлежим,
чул си Негови Слова --
трябва да го издържим!

Животеца си кой обича,
завинаги ще го изгуби,
от него който се отрича,
печели и да го загуби!

Да купуваш и продаваш --
само с белега на звяра,
инак терорист оставаш
и заплаха твойта вяра!

Когато дойде твоя час,
помни трънливата корона,
бъди пророческия глас,
откъм Славата на Трона!

31. 12. 2008 г.
Прага

Апокалипсис 13:1-18

И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави;
и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.
И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка,
устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.
И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя;
и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;
поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?
И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.
И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата.
И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи;
и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.
И ще му се поклонят всички, които живеят на земята,
всеки,
чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.
Ако има човек ухо нека слуша.
Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит.

Тука е нужно търпението и вярата на светиите.

И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.
Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и
живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.
И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.
И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра,
като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.
И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума;
също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.
И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби,
да им се тури белег на десницата или на челата им;
за да не може никой да купува или да продава, освен оня,
който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.
Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек;
а числото му е шестстотин шестдесет и шест.