събота, септември 11, 2010

Пророчество за Българската и Руската и цялата църква

Пророчество за Българската и Руската и цялата църква
Събота, 21 Август 2010 14:54

Нямам свобода да напиша нито ред за два съня, които сънувах тази нощ, но ще напиша тяхното тълкувание. Причината е, че хората в България и Русия намразиха пророците и техните думи. Затова няма да им се даде повод, за да хулят отново. Но по милост Божия ще им бъдат дадени думите, които, ако ги приемат, биха ги върнали обратно в правите пътища на Бога.

Църквата в тези две държави е отказала да воюва в Божите битки. Това е армия, която спи и не се и готви да воюва. Напротив те воюват със всеки, който дръзне да не се съгласи със тях. Те са готови да направят всичко по силите си, за да бъдат за пушени устата на всеки пророк, който дръзне да ги събуди, или да предупреди Божите хора да внимават и да не заспиват заедно със водачите си. Техните оръжия не са насочени към врага, а към своите си територии. Те са взели решение да не воюват.

Специфично българската църква разполага само със старо въоръжение от времето на най-светлия период на българското протестантство, а това е комунизма. Тогава те имаха извинение, че не знаят почти нищо и че не ги интересува истината. Те се борели за живота си и да оцелеят в гоненията. Днес тези оръжия са напълно безполезни.

Днес Бог издига хора, които познават Бога, а не които спорят за това кога е грабването. Ако ти спориш кога е грабването, със сигурност ще пропуснеш да познаваш Бога.

Бог никога не участва в нашите спорове. Ние или сме в неговата армия и се подчиняваме на неговите заповеди или правим своето си. Ако сме в армията, (аз не съм виждал армия, която да е толкова разделена, колкото църквата и да е успяла на бойното поле) единственото изискване е подчинение на Божите заповеди, а не разправии на плътски хора, имащи претенции да са нещо.

Да не говорим, че нашия враг е абсолютно единен със себе си и със желанието си да унищожи всичко, което му се отдаде.

Руската църква има фалшива изградена структура, която прилича на добре изградена армия, но това е само имитация. Техните генерали са хора мързеливи, които искат да се наспят, а не да се бият. Защото те не са истински генерали, а „спящи красавици“.

На фона на тези предупреждения наблюдавам една огромна арогантност и високоумие у хора, които най-малко от всичко могат да се нарекат старейшини, хора, които познават Бога и Йесус Божият Син.

„Аз виждам много арогантност, нахалство и гордост по форумите, казва Господарят. Виждам хора, които не ме познават, а са станали учители на другите. Виждам хора, които не ме обичат и ме използват и използват името ми за печалби и облаги. Те обичат парите, мамона, те обичат земното. И моите хора, вместо да се засрамят, ги следват и им ръкопляскат и ги наричат:Учителю, учителю!

Виждам хора, които само дебнат, като хищни вълци, да откраднат някоя овца от моето стадо и да я използват за себе си и за своите си цели.

Виждам хора, които мразят моето слово, но го говорят по цял ден. Те не го изпълняват, но проповядват денем и нощем на останалите и им казват: Изпълни Божието слово! Но те дори нямат намерение да го изпълнят. Те вече са решили с сърцата си да правят своите си секти, своите си църкви, в които те да са господарите.

Затова те мразят моите пророци, точно както правеха бащите им. Защото те си мислят, че те пазят словото на Павел и на Петър, но те всъщност пазят словото на книжниците и фарисеите – те имат техния квас във себе си и той им харесва. Обичат да виждат себе си като велики и полезни, като генерали в божията армия, а не знаят, че са окаяни слепци, които дори не знаят на къде да се движат.

Виждам жени, които не се покоряват на мъжете си и които проповядват не моето слово, но словото на хуманизма. Те учат жените да господаруват над мъжете, да да господаруват. Понеже жената е направена за мъжа, а не обратното, затова и жената трябва да се подчинява на мъжа си. А ако на жената съм дал дар нека се подчинява на Бога и да служи на другите. Но Аз, Господарят не давам дарове за господство! Моите дарове са за слугуване.

Вие много грешите. Ако един човек има дар да е пастор на овцете ми, той трябва да слугува и да даде живота си, както моят слуга Павел. Ако една жена има дар да се грижи за моите овце, тя също трябва да даде живота си, а не да господарува над моето наследство, над моя народ.

Днес църквата се е извратила и всеки иска да господарува над ближния си.

Да, вие господарувате със злите си думи над Моя народ, казва Господарят Исус. Да, вие Ме презирате и презирате Моя пример на жертва и слугуване. Вие сте като комунистите, които извратиха всяка дума и направиха всички хора да се заблуждават. Така и вие извращавате моите думи и правите хората да се заблуждават. И дадох ви много време, за да се покаете, но не искате.

Вие обичате печалбата и дух на лакомство има във вас. И когато АЗ изпращам моите слуги пророците, вие ги мразите, преследвате и злословите, защото те не са съгласни със вашите извратени пътища. Да, пътищата ви са извратени, защото намразихте Моя Дух, който изпълва Моите пророци, които ви пророкуваха във моето име. Но вие искате само тези пророци, които утвърждават вашето беззаконие.

Вие искате моето наследство.

За какво ви е моето наследство, пита Господарят Бог? Нима вие можете да спасявате? Или можете ли да живеете вечно, за да го пазите за себе си? Нали всички вие ще се явите пред Мене? Нали животът ви ей сега ще свърши? За какво са ви моите овце?

За това така казва Господарят: Ще направя огън да излезе от вашите палати и да ви пояде и ще пояде стените на палатите ви, които сте нарекли с Моето име, но не сте ги направили за Мене, а за себе си. И този огън ще пояде всичко и аз ще освободя Моето наследство, Моето стадо, Моето тяло, казва Господарят от вашите ръце и те ще пасат свободни на израелските планини. И ще им дам пастири по моето сърце, както Моя слуга Давид, които ще ги пасат с мъдрост и с познаване на Бога, а вас ще посрамя.

И ще бъде едно стадо и един пастир и после ще дойде краят. И овцете ми ще наследят своето вечно наследство и всеки, който ме обича ще наследи небесния град, а всички, които ме мразят и презират днес, ще се посрамят. И всеки ще се преклони пред Мене.

Тогава ще видите, че е било напразно да събирате за себе си на земята, но ще бъде късно. Тогава ще видите, че няма съвет срещу мене, но ще бъде късно. Тогава, когато се посрамите, ще молите за моята милост, но аз няма да ви чувам. Защото сега говоря и вие не искате да слушате. Сега говоря и не ме чувате. Сега говоря и вие преследвате моите служители. Хулите, тези, които са ме обикнали и са дали живота си за мене и ги наричате със имената, с които вашите бащи наричаха моите слуги. Вие допълвате мярката на бащите си.

И ако не се промените, ако не промените кривите си пътища, как ще избегнете присъдата? Помислете сега за вашите пътища, които вие наричате прави! Прави ли са пътищата на човек, който е дръзнал в моето име да се противи на моето слово? Щом Аз съм казал, че Мой ученик е само този, който остави всичко, а още и живота си, вие на какви са правите, че казвате на моите овце, че това не е за изпълнение, а е само за първи век? Кой ви каза че това слово е за първи век? Моят Дух не ви го е казал! Той винаги взима от Моето и дава на моите овце? Тогава кой ви даде тези думи? Аз, свидетелствам, казва Господарят Исус Помазаният, че Аз не съм ви дал тези думи. И ако вие не спрете да лъжете овцете ми, че това са моите думи, но те не са, понеже моите думи са написани във Библията, то вие ще отговаряте в деня на съда за тези лъжи ,които не само говорите, но и вършите и учите така хората ми.

Затова мнозина днес, които се мислят, че са нещо и че са велики ще бъдат унижени в царството ми, а мнозина днес, които са презирани, Аз ще почета и възвелича премного, и тогава вие ще се посрамите и срамът ви ще бъде с вечни последствия.

И сега гневът ми е против вас, които лъжете моя народ и казвате „Той говори!“, когато Аз не съм казал тези думи. Вие влагате думи в устата ми, които Аз не съм казвал. Защото вие взимате моите думи и ги преиначавате и после казвате, че това са моите думи, а те не са.

Вие разпръснахте овцете ми. Изгонихте пророците ми. Разпъдих пастирите на стадото, понеже поискахте стадото за себе си. Както постъпваха бащите ви, така правите и вие.

Но Аз съм заповядал на моите пророци да ви осъдят с думите, които съм дал в устата им. Заповядах на моите пастири да се погрижат за тези, които вие изгонихте и намразихте, понеже не ви се кланяха и не ви ръкопляскаха. Заповядах на моите благовестители да занесат Моето слово. Също заповядах на моите чудотворци да прославят името ми на земята. Те ще получат Моята награда и ще царуват заедно с Мене в Моето царство, а вие царувате сега и това ще ви бъде наградата.

Нека цялата земя мълчи пред Моите думи, понеже идвам скоро и всеки ще даде отговор за всичко, което е вършил и говорил, мислил и учил другите.“

http://revolucia.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=157%3A2010-08-21-14-54-50&catid=42%3A2010-05-04-11-39-13&Itemid=56



четвъртък, юли 08, 2010

Battle rank


Battle rank

Да си добър не е достатъчно
и благ да си и милостив,
да си смирен не е достатъчно
и тих да си и търпелив!

Но да си твърд е задължително
и дързостен и прозорлив,
но да си здрав е задължително
и ревностен и пресметлив!

Да си любящ не е достатъчно
и мил да си и сговорчив
и да си член не е достатъчно
и мек да си и отзивчив!

Не е достатъчно!

Ако не кажеш "Не!" на алкохола,
цигарите и лакомията,
на някоя съседка гола,
на чалгите и простотията!

На развратените приятели
и гоненето на парите,
на системните предатели
и хазартното в игрите!

На националните различия
и кариерните компромиси,
пред светофилните величия
и купищата им дипломиси!

Не е достатъчно!

Да си добър... Не е достатъчно!
Но посветен... Е задължително!
Да си с Исус... Не е достатъчно!
Но като Него... Задължително!

09. 06. 2010 г.

Прага

9. И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече
изобилно просветена и всячески проницателна,
10. за да изпитвате нещата, които се различават,
та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,
11. изпълнени с плодовете на правдата,
които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога. Филипяни 1:9-11

14. затова,
прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос],
15. от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята,
16. да ви даде, според богатството на славата Си,
да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,
17. чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца,
тъй че закоренени и основани в любовта
18. да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии,
що е широчината и дължината, височината и дълбочината,
19. и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне,
за да се изпълните в цялата Божия пълнота.
20. А на Този, Който, според действуващата в нас сила,
може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим,
21. на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса
във всичките родове от века до века. Ефесяни 3:14-21

5. И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;
6. и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.
7. И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?

8. Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,
9. ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,

10. да знаете всички вие и целият Израелев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина,
Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.
11. Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла.
12. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име,
дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.
13. А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали,
че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус.
14. А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях,
нямаха какво да противоречат. Деяния 4:5-14

Стон 3


Стон 3

Говорите за благодат,
а суетата по лицето
и пеете, че Бог Е Свят,
а идолите ви в сърцето!

Спорите за правила,
а нарушавате наред,
налагате си мерила,
но стената ви е плет!

Хвалите се с членове,
а се изискват ученици,
делите се на клонове,
но плодовете -- киселици!

И мислите ли, че Съм сляп,
или Е оглупял Бащата,
та да оставяте без хляб,
прохождащите и децата?

А светското ви е в очите,
така ли сте Ми посветени,
пред нечестивия мълчите,
от Мене ли сте засрамени?

Казвам ви, ще ви пресея,
след скърбите ще ви броя,
хармана Си ще овършея,
но плявата ще изгоря...

08. 05. 2010 г.

Прага

15. И понеже хората бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцата си за Йоан,

да не би той да е Христос,

16. Йоан отговори на всички:

Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене,

на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му;

Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.

17. Той държи лопатата в ръката Си,

за да очисти добре хармана Си

и да събере житото в житницата Си;

а плявата ще изгори в неугасимия огън.

Лука 3:15-17

Накъде?


Накъде?

Първите -- въздуХаризматични,
онези там -- законОковани,
другите -- икоНацилистични,
а тези -- светскОбосновани!

Първите са земащо-парични,
онези там -- кълвящи врани,
а другите -- анáтемо-различни,
пък тези -- кухи дамаджани!

Първите са ПнеумАлергични,
онези там -- свръх-закопани,
другите -- напразно-архаични,
пък тези -- неостъргани тигани!

Хм-м-м...
МотивИти ни сигур са различни,

идеите -- практично-издържани
и думити -- брутално-неетични

и друзята -- от калта събрани!

И сме...
За първите -- недаващо-парични,

за онези -- "демонски" тарани,
за тези тука -- неакадемични,
за другите па -- антиБългарани!


Ей, първите!
Онези там!
Вий, другите!
И тези тук!

През скърбите!
През черен срам!
И с другите!
Пак пътя ни е друг!

19 - 20. 05. 2010 г.

Прага





Смъртоносно (без стил)


Смъртоносно (без стил)

Около себе си
погледни
схеми
ще съзреш
и тебе си
намери
дилеми
ще прозреш.

Финансови кризи
ипотечни капани
усмирителни ризи
диско-вакхани*.

Захранване на егоизма
осмиване на святостта
натрапване на окултизма
и култове към личността.

Побесняли кариери
сляпо печалбарство
безогледни далавери
и усукано лихварство.

Голотии
безпаричие
простотии
безразличие.

Мафиоти
вестникари
идиоти
и чалгари.

Наркотици
проституция
политици
проституция.

ТиВи-гадатели
и хороскопи
работодатели
и те за сопи.

Схеми
на злина
схеми
с разклонения
схеми
на вина
схеми
с изкушения.

Намрази ги
унижи ги
разсечи ги
изгори ги!

Имаш ревност
и достойнство
остър меч
любов пламтяща!

Не се поддавай
нито продавай
не се подчинявай
нито предавай!

Имаш Цар
войска
семейство
имаш и печат!

Имаш Дух
и сила
Книга
имаш Гидеон!

Този свят не струва
бързо преминава
на схемите слугува
теб изневерява!

Не се облягай
ни подпирай
но не бягай
а контрирай!

Удари го
нарани го
събори го
насечи го!

Имаш ревност
имаш прашка
имаш камък
имаш Бога на Давид!

И сам да си
не си забравен
и бит да си
не си оставен!

А света не струва
не храни илюзии
в оргии пирува
целия в контузии.

И накрая...

В Христос е съдбата ти
в Кръвта Му печата ти
в Духа свободата ти
и чрез Бога борбата ти!

05. 07. 2010 г.

Прага

*вакханалии

Оловно (разчупен стил)


Оловно (разчупен стил)

Какво ми даде и кое отне?


Страховете.

От обществените мнения.
Греховете.
От предишни поколения.
Самотата, суетата.

Почернялото в душата.
Гордостта.
След чуждите провали.
Завистта.
Пред техните похвали.

Амбициите. за живота и изобщо.
Традициите.
От книжата като общо.
Извращенията.
С блудните вакханалии.
Отклоненията.
В идолските литургии.

Отне ги!

И даде!
Даде ми избор --
отмахна хомота!
Даде ми Извор -- да сочи Живота!
Даде ми Слово -- да имам храна!
И даде олово -- да бия врага!
17 години
другите паля,
устоях и наритах,
клеветникът-враг!
17 години
вече Те хваля,
видях и опитах, че Господ Е благ!
Днеска написах -- Исус Му Е Името
и се подписах... Станимир ми е името...

24. 04. 2010 г. Прага


8. Вкусете и вижте, че Господ е благ;
Блажен оня човек, който уповава на Него. Псалми 34:8

1. И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване,
2. пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,
3. ако сте опитали, "че Господ е благ;"
4. При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен,
5. и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.
6. Защото е писано в писанието: -
"Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен;
И който вярва в Него, не ще се посрами".
7. За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла",
8. и,
"Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват";
защото се спъват о словото и са непокорни, - за което бяха и определени.
9. Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:
10. вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили. 1 Петрово 2:1-10


1. Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
2. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
3. И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.
4. А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста. Матей 4:1-4



13. Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Йоан 4:13-14



37. А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.
38. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
39. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил. Йоан 7:37-39


9. Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване,
10. за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога;
11. подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост;
12. като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината;
13. Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.
14. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;
15. в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;
16. понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;
17. и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.
18. И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.
19. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота,
20. и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст. Колосяни 1:9-20

понеделник, януари 11, 2010

Както себе си



Както себе си


Църковния ми период премина.

И с него и готованството.
Новородих се на улицата, отпосле ме прибраха в църквата.

Там ме захраниха с мляко. Научих се на доста неща за живота и вярата в Исус Христос.
Предимно на теория. Порастнах. Изникнаха ми зъби и закопнях за твърда храна. Пъпната връв отдавна не ми трябваше, но в църквата настояваха, че храненето е единствено оттам. -- Без пъпна връв ще умреш от глад, ми казваха мноократно, внимавай! После я увиха около врата ми, за да ми напомня, че съм зависим от тях. Лека я пристегнаха. Уплаших се. Но така или иначе зъбите искаха своето си. Твърда храна. Поогледах се наоколо да видя някой като мен. Така, за насърчение. Е, никой не забелязах. Явно или нямаше такива "изроди" като мен, или бяха отишли да си търсят твърда храна. Боях се да скъсам пъпната връв, мислех си, че това е връзката ми с Бога и Неговия Син Исус Христос. Уви, оказа се, че това е връзката ми само със църквата... С течение на времето се отрекох от себе си, от родителите си, от роднините си, от собствения си живот (разбирай кариера, бъдеще, слава), отрекох се от нещата, които имах (касетите със музика, дрехите на гърба си и тетрадките със стихотворения), отрекох се и от нещата които още нямах (жена и деца), за да уповавам и принадлежа само на Христос. Естествено от църквата не се отрекох. Нали е Негова... Да, Негова е, но не е Негов заместител. Тогава Бог говори в сърцето ми: -- Кого обичаш повече? Църквата или Мен? -- Теб, отговорих аз. -- Тогава отречи се и от нея, за да бъдеш зависим единствено от Мен, защото Аз те изкупих и ти си Мой! Така Бог ме призова към практика. Любовта към ближния винаги съм я аплодирал със готовност в църквата. Сигурен бях, че обичам ближните си. Едва когато отидох в чуждата държава и започнах да се грижа за непознати на мен хора, но все пак мои ближни, според Божието слово, разбрах какво е да обичаш ближния както себе си. Защото себе си изкъпвах старателно, а немощния и остарял ближен, да го изполея на две на три и да го оставя да се вмирише ли? Сам своя си задник избърсвах и измивах, а задника на ближния? -- Ах, колко гнусно, ще се префърцуни някой... Ами да го оставя да червяса тогава ли? За родния си брат или сестра ще се погрижиш обаче -- нали сте една кръв, едно семейство! А останалите хора да не са от друга кръв, или пък родом от Марс? Фарисеина и левита се погнусиха от пребития самарянин и отминаха. Така и ние, българите се гнусим от циганите и турците! Бог създаде всички хора от една кръв. Една и съща. Гените ни са същите, защото от един баща -- Адам и от една майка -- Ева, е физическото ни начало във древността! Затова сме си ближни. Точка. Затова е и заповедта "Да обичаш ближния както себе си." И там, в чуждата държава, прозрях колко църковната теория и съгласието с любовта към ближния, от топлия стол в неделя сутрин, се разминава със грижата за напиканите и насрани задници на ближните! Моята грижа и твоята грижа! Не съм ги презирал, нито отминавал и не ме е било гнус, но трябваше да мина през практиката. Бог ме призова да практикувам вярата си. Малко църкви практикуват вярата си, или пък насърчават вярващите да го правят. Имам предвид насърчение със пример и на дело, а не със думи от амвона. Та църковния ми период премина. Сега съм на палатка във гората. Сам си осигурявам храната. Имам си и каруца с кон за придвижване. Мога да разпаля огън и да издържам колебанията на времето(който чете, нека рабира). Научих се на ориентиране и разпознаване, на бързина, смелост,сръчност и как да се водя по Божиите подбуждения и напътствия. Намерих в гората много такива като мен. И започнахме да си споделяме храна, опитности, информация. Спонтанно да се веселим заедно и да празнуваме вярата си в Бога и Неговия Христос. И присъствието Му беше там... Сред нас. Усещаш ли го и тук? Не сме оставени, макар и от църквата забравени! Не сме отписани, макар и от църквата зачеркнати! Не сме измършавяли, макар и без пъпната й връв! Хубаво е да си свободен човек! Сам да избираш пътя си! Хубаво е, да си сред свободни хора, да сте заедно, да сте равни, макар и да сте различни! Много хора изповядваме със устата си, че Исус Е Господ и вярваме със сърцето си, че Бог Го възкреси от мъртвите. Обаче, както и в училище така или иначе завършваме образованието си или със среден 3, или със много добър 5, така е и при ходенето със Христос! Така или иначе вярваме, но някои са непукисти и вярват за 3, а други са старателни и вярват за 5. И както след завършване на училище, човек отива някъде на работа да упражнява професионалната си квалификация и да докаже на практика, че оценката му е заслужена, така и християните трябва да практикуват вярата си. Познавах зубрачи в училището и сам аз съм зубрил учебния материал, без да се опитам да го разбера и да схвана принципите на дадения предмет. Така и християните зубрят пасажи от Библията наизуст и ги цитират без да ги разбират и без да вникнат как биха могли да ги приложат в живота си, в реалния живот. Ближните ни са винаги около нас. И както се казва във поговорката "Приятел в нужда се познава" , така и аз си задавам въпроса "По какво се познават християните?" Явно по думите... 11. 01. 2010 г. Прага