Размисли от село Гуляму Тупалкуу

Селски размисли

Хуманизъм е световното обединение,
на всички демони и духове човешки,
отричащо и Божието осъждение
и греха като прастари смешки.

Той е смесица от ценностни системи,
на религии, култури и традиции,
в безбройни схеми от дилеми,
общи в антиХристски дефиниции.

А какво е християнски хуманизъм,
ако не най-висшата измама,
на модерният Вавилонизъм,
успяващ чрез амвонната реклама.

Не е ли подлата дискриминация,
към простите във Тялото Христово,
от успялите във светската класация,
чрез "ново" фарисейско слово.

Приличен тембър, мазни фрази
и задължително -- образование,
добро държание, дори да мрази
и усмивка срещу порицание.

Това е обликът на хуманист,
а сърцето му е пълно с изчисления,
как без зор, като ленив турист,
да грабне алпинистки постижения.

И неговият бог е хуманист --
обича хората и няма мнение,
за добро и зло, за мръсен, чист --
това е оскърбяващо сравнение.

Зат'ва и хуманизмът преуспява,
щото пасва на човешката природа,
но Бог родените от Дух познава
и "вярващите силно" за изгода.

И тъй годините си отминават
и плодовете бавно се показват,
праведните хули получават,
а "хуманните" по светски се размазват.

От плодовете си не можеш да избягаш,
те показват истинското ти лице,
на хуманизъм ли отново се облягаш,
или си в Бога тупащо сърце?

27. 07. 2007 г.
Прага

Селски размисли 2

С духовна власт се кичи всеки --
сега апостолите са на мода,
нагърбени с пророчества нелеки
и накрая -- напърдяна вода!

Властта духовна съществува,
без мантии или приемници на Петър,
но всеки с титлите си се надува
и на педя казва километър!

От кой ли дух властта се дава,
та все на пирамиди ги избива?
С Исус Христос ако сравнявам,
кой трябваше нозете да измива?

Пирамидите са плът, а не от Бога,
целта -- контрол на всяка воля,
чрез набожно-сатанинска дрога,
остави я, откъм Господа те моля!

27. 07. 2007 г
Прага

Проблемът рядко е в терминологията -- той е в асоциацията,
както и обидата не е в психологията, а в ситуацията,
тъй и грехът не е в теологията, а в мотивацията,
затова безпристрастното упование във фактите,
открива истината за нашите лъжи...



Ако виждаш правото и кривото, ако знаеш скритото за фалшивото,
ако усещаш тънкото и подправеното и живееш помнейки забравеното,
то бъди уверен, че си в правият път и че имаш страх от Бога,
защото за да знаеш всички тези неща и да можеш разумно да ги
обясниш на другите, е нужна мъдрост, а страхът от Господа е нейното начало
и познаването на Святият е разум, които Той запазва за ходещите в правите Му пътища.
Притчи Соломонови 9-та глава, 10-ти стих

Нищо лично, само принципи

Драги пиячи, преди време в София се проведе успешно националният форум „Да дойде Твоето царство!” Успешно значи, че се е провел. Значи е имало форум, не е като да е нямало.

За да съобщя новините в Кръчмето, изпратих Митето Тодорофф да го отразява като медна тава месечина. Митето, разбира се, нищо не отразил от успешния форум, защото успешно се запил в някаква кръчма отсреща. Отишъл едва накрая да види участниците успешно да се разотиват, но успял да хване двама от тях за интервю. Двамата са господата Емо Старчоков и Ицо Канчев. Митето започнал да ги разпитва за най-важното послание от успешния форум:

„Характерното за тази реформация - отбеляза той - е издигането на принципи, а не личности. Тя няма да е зрелищна, но ще се види в живота на отделните хора.”

Ето и интервюто:

Митето Тодорофф: Казвате, че вашата реформация е издигане на принципи, а не на личности. Какво означава това? Какво се случи на този форум?

Емо Старчоков: Случи се апостол Джоузеф. Много е як. От Ню Йорк е, и страшен костюм има. Версаче май е, или Алегро Виваче. Някакво „аче” е, 100 процента.

Ицо Канчев: И апостол Бакалов също се случи. И той е „аче”, ама не знам кое е точно. И той е велика работа: пионер, пионер на реформацията.

М.Т.: А какъв принцип беше издигнат на форума?

Е.С.: Беше издигнат Ню Йорк. И апостол Джоузеф как проповядва. Интересно, на английски.

И.К.: И апостол Бакалов беше издигнат. Даже много.

М.Т.: Ама Джоузеф и Бакалов са личности. Не се ли каза нещо за принципи?

Е.С.: Тцъ, не е вярно. Не са личности. Никакви личности не са. Всичко е по принцип.

И.К.: Ъ-хъ. Те са безличностни. Принципът е важен.

М.Т.: Е, какъв е принципът зад Джоузеф и Бакалов?

Е.С.: Той не е зад тях. Нищо не се крие зад тях...

И.К.: Да, крие се пред тях.

Е.С.: Мълчи бе, Ицо. Принципът е в тях и работи в тях.

М.Т. Вашият принцип са личностите на Джоузеф и Бакалов?

И.К.: Абе няма личности, ти не разбра ли бе?

Е.С.: Да, само принципи бе!

М.Т. Добре, а какъв принцип за вашата работа и живот научихте? Какво ще отнесете у дома от тази конференция?

И.К.: Ами, закачалките от гардероба, две брави...

Е.С.: Млъкни най-сетне бе, Ицо, все ги бърбориш едни! Принципът за нашата работа и живот е да се подчиняваме на обединяващия апостол и да го хвалим колко е велик.

И.К.: Да, да, колко е, толкова е...

М.Т.: А това как ще ви помогне да работите и живеете? Какво конкретно ще се промени във всекидневния ви живот?

И.К.: Най-вече във всекинощния ми...

Е.С.: Ицо!!!... Във всекидневния ми живот ще наблегна на слушане на апостола, на покоряване на апостола, на плащане на 3-4 пъти десятъка ми на апостола...

И.К.: Даже 30-40 пъти, не по-малко.

М.Т. А кажете нещо за Ню Йорк и за Джоузеф.

Е.С.: Ню Йорк е голяма работа, но Джоузеф е още по-голяма. Било много зле положението, ама апостол Джоузеф го пооправил така, поразчистил улиците от престъпници, урегулирал градския транспорт, прекопал градинките и даже почистил темето на статуята на Вашингтон на ъгъла на Уолстрийт и Насау.

М.Т. А защо тази грандиозна роля на Джоузеф не се споменава никъде освен на този форум в България? В интернет има информация единствено на сайта на самия Джоузеф.

И.К.: Защото така пък. Защо да ви се дава информация? Ние си я имаме информацията, ще си я слагаме където ни се иска.

Е.С.: Мисля че е защото самият апостол Джоузеф не иска да се рекламира твърде много. Както апостол Бакалов, той е скромен и смирен, и говори за себе си само когато е много наложително, което е всъщност доста често, ако има кой да го слуша и да му вярва. Пък дори и да няма, пак е много наложително.

И.К.: Много, много. По принцип, нищо лично...

М.Т. Какъв е принципът за завладяване на градове за евангелието?

Е.С.: Трябва да докарате апостол Джоузеф. Докарате ли го, градът е ваш. Гледайте само да не го докара конкуренцията, че тогава градът ще е на конкуренцията. Може да стане и с апостол Бакалов, но той работи някак обширно, стратегически. Ще ви даде един милион новоповярвали, ама няма да гарантира, че ще са непременно във вашия град. Ще са пръснати като Провадийска околия по села и паланки, и ще ви се вземе ума докато ги опишете и зарегистрирате като новоповярвали.

И.К.: Да, да, бедна ви е фантазията какво описване става...

М.Т.: А само личностите на Джоузеф и Бакалов ли са? Няма ли някакъв принцип, по който човек да действа, дори да не е известна личност?

Е.С.: Има. Казва се Питър Вагнер. Той е принципа.

И.К.: Принц не ами принцип, да, да...

М.Т. А какво правите, когато не сте Джоузеф, Вагнер или Бакалов?

Е.С.: Ходим на конференции и си плащаме входа за тях. Че апостол Бакалов има да храни 20 проекта в 5 часови зони.

И.К.: И други неща има да храни, ама за тях не знаем още.

(Интервюто записа: Митето Тодорофф.)

Барбароки Бакалоа

За Роки Балбоа да сте чували, драги пиячи? Чували се сте, как да не сте чували. Роки Балбоа е онзи мно’о як тип, дето винаги в началото губи, за да спечели накрая. Печели, но не завинаги, защото в следващата серия пак трябва да го пердашат като маче у дирек в началото, за да може накрая той да пердаши. И така нататък.

Чували сте за него, но не сте чували, че Роки Балбоа е образ на Исус. Не е шега работа, характерът на Роки отразява характера на Исус. Ето, в десния ъгъл на ринга Исус Христос в Туринска плащеница, в левия дяволът с рога и опашка. Бокс! Серия удари на Исус, десен прав, лево кроше, десен ъперкът, бам, дявола само един лев прав, Исус е на земята, реферът брои три дена, Исус е отново на крака, четиридесет дни прави и за Петдесятница дяволът е в нокдаун.

Не е невъзможно. Но сега няма да говорим за Исус в боксерски гащи и ръкавици, а за един друг Роки: Барбароки Бакалоа.

Още от началото да кажем, че Барбароки Бакалоа не е образ на нищо. Той си е най-обикновено безобразие. Безобразие, което се е появило на евангелския ринг само защото няма противници, които да вземат насериозно евангелския бокс, че да си правят труда да пердашат евангелските боксьори.

За Роки Балбоа можем определено да кажем, че е като кораво добиче. Барбароки Бакалоа намира своя зоологичен еквивалент в амебата: безгръбначно безформено образувание с първосигнални реакции. Ако треснеш с юмрук Роки, определено ще те заболи. Ако треснеш с юмрук Барбароки... няма какво да треснеш, Барбароки променя формата постоянно, така че никакво тресване няма да стане. Опитваш се да треснеш Барбарокито за неговата „алтернатива” дето я рекламира, то променя формата, и алтернативата я няма. Хайде да го треснеш за неговия „християнски мироглед”, християнският мироглед го няма, има „гражданска позиция”. Барбарокито се рекламира като толерантен към дискусии без обиди, като го треснеш в дискусия, изведнъж не приема дискусията, а и започва да хвърля обиди. Търсиш да хванеш Барбарокито за неговото „пророчество” за един милион новоповярвали, то изведнъж не било негово пророчество, не зависело от него, а от други хора. Барбарокито се хвали наляво и надясно колко било интелигентно, и после ти цитира Аугуст Компт.

Ако на нещо е образ Барбароки Бакалоа, то е образ на нинджа, който знае само и единствено една хватка: Да хвърли заслепяваща бомбичка и да изчезне. Започва кампания на държавната власт против евангелските църкви, за която кампания Барбарокито има своята си вина, и бум!, Барбарокито е хвърлило бомбичката и се е покрило по амебному. И така нататък.

Роки Балбоа си има стратегия: „Яж бой в началото, за да не го ядеш в края”. Барбароки Бакалоа има стратегия: Предизвикай някого на бой, и остави последователите си да ядат боя. Излиза на ринга, перчи се, изхвърля се, говори всякакви лозунгарски приказки, и когато дойде време за разплата, Барбарокито е изчезнало, а на ринга са неговите последователи, които ядат бой до сто и едно и обратно, и даже така им харесва, че някои се нареждат да повтарят, когато Барбарокито пак се появи след няколко години.

Барбарокито има качества, които на Роки му липсват: Поглъща пари. И никога не става ясно какво става с тези пари. Нещо като Бермудски триъгълник за дарения. Само да прекараш дарението през триъгълника, и си го изгубил из някой от трите ъгъла. Може да са извънземни, може да са извътреземни причините за мистериозните изчезвания, но най-вече са другоземни и отвъдокеански.

Тези изчезвания не са маловажни, защото те поддържат Барбарокито. Без бермудски изчезвания Барбарокито ще е някъде по дочени бермудки, работейки като зоотехник, което въобще не е прилична работа за барбарокита. Да го кажем като лозунг, бермудските изчезвания ни спасяват от бермудките.

Та така, драги пиячи, за Барбарокито.

Пехливанско

Пехливанско

Днес на селският мегдан,
се събрали бабаити:
баш Кръчмаря Грамадан
и мистър Кафеджи с бозите!

До кръста голи, запотени,
да премерят сила мъжка,
скърцат зъби настървени --
всеки е готов да тръшка!

Скокнал Кафеджи с бозите
и изхакал два токмака,
баш на Грамадан в гърдите
и скатал се в полумрака!

Баш Кръчмаря се ядосал,
сграбил пръта за луканки,
Кафеджито цапардосал
и задрънкали камбанки!

Бозаджито се опомнил,
сръбнал бързо пет кафета,
от Матрицата си спомнил,
удар "Бени Хин-комета"!

Ритнал с U.S мокасини,
баш Кръчмарина в чатала
и утайка "Аванзини",
духнал като шведска хала!

Грамадан закихал страховито,
Кафеджи на светлото извлякъл
и с пет килца месо измито,
го наранил... Оня се наакал...

23. 07. 2007 г
Прага

За Религиозната Проституция и Нейните Сводници

(Популярността на Кръчмето стремително набира скорост! Каузата на християнската свобода не е изгубена! Вече има посетители, които не се задоволяват да бъдат консуматори на напитките (няма лошо в това), но и искат да участват активно. Този текст ми беше изпратен от Old Frog, Стария Жабок. Посрещнете Old Frog с ръкоплескане, тропане по пода с мръсните ботуши, и блъскане на халбите в масите!)

Та както си бях седнал сладко в кръчмето да вдена две-три духовни питиета, та да ми стане и на мен сладко на душата, взех, че попаднах на статийка сладка, за някой си кафеджи апостол, който си отворил кафеджийница, в която тръгнал да става кафе за всяка паница пред всяка куха глава дето Библия не отваря. На такава глава каквото и да и сипеш в паницата, щом съдържа думите: църква, на апостола, за апостола, поклонение, благословения, от апостола, на апостола, дарения и прочие съдържащи се в Библията думи, го изпива без да се замисля, че кафето влияе на човека по определен начин.

Само че когато в нечия кафеджийница няма от Божественото кафе, добито от страниците на Библията и изпълнено с кофеина на Божествената истина, на съдържателя, който е решил да печели на всяка цена я слява, я пари, не му остава нищо друго освен да предложи кафенце ментенце. Та когато му се наложи да изложи Християнска позиция по даден въпрос, липсата на такава ще я скрие зад гражданска позиция. И вместо кафенце извадено от страниците на Библията ще предложи ментенце съдържащо собствената му гражданска позиция незнайно откъде дошла в неговата глава. Ама и за ментенцето се плаща в такова кафене като за истинско кафенце.

Това, че си балъче и са ти сладки кафенцата поднесени с галеща ухото и подвеждаща самореклама на заведението от баш кафеджи апостола, майстор на всякакви кафе-ментета според нуждата и случая, си е твой проблем. То и до днес съм виждал малко хора, които са почитатели на истинското кафе. Пие се чисто и горчиво само в заведения от веригата “Кръчме Реформация”. Разтърсва те изобличаващо до мозъка на костите на грешната ти душа и те довежда до освежаващо душата покаяние пред Господа.

Тук обаче внимателният читател ще попита:

-Ама нали говорим за Религиозната Проституция и Нейните Сводници? За какви кафета менте и кафеджи апостоли говориш?

-Да, скъпи читателю, точно за това говорим. –ще отговоря аз.

Ако не си схванал моята алегория, то нека направя нещата малко по-разбираеми за теб:
Кафето е алегория на мисловните идеи. Думите, които са носител на определен вид мисли, когато са наредени в определен порядък, са като кафето.

Както кафето може да съдържа в себе си кофеин и да носи радост и наслада, така и думите могат да носят Божествената истина, когато вярно предават значението на Библията, която също носи радост и наслада.

Както кафето менте може да съдържа в себе си съставки, които могат да ти докарат стомашно разстройство или да те заблъска главата, така и думите могат да носят заблудите на падналата човешка душа, която във високомерието си дръзва да ги припише на Самия Бог.

Да избереш да пиеш кафе менте е блудство спрямо истинското кафе. Вместо да пиеш истинско кафе се подвеждаш от рекламата и пиеш ментето проститутка. Както истината на Бога е твоята законна съпруга пред Него, така лъжата е проститутката, която те кани духовно да се съединиш с нея, за да те отдели от Бога. Този, който прави рекламата на ментето и те склонява към религиозно блудство е сводник на лъжовните кафета-идеи, които са религиозните проститутки с духовно естество, с които ти блудстваш против Бога и погубваш собствената си душа.

И накрая да кажем съвсем точно за какво върви реч:

Трябва ли да се узакони проституцията?

Щом съвокуплението с проститутка е блудство или прелюбодейство според семейното положение на извършващия го, дори когато не става даже и въпрос за плащане, а е
извършено заради страстите и спорта, Божието слово казва недвусмислено:

Второзаконие 22 глава
20 Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата, 21 тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото изсред себе си. 22 Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля. 23 Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея, 24 тогава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат, - момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжа, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото изсред себе си.

И за да не си мисли някой, че това е само за евреите, а християните и езичниците това не ги засяга нека прочетем още един текст.

Откровение 21:8
А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.

И ако човеците са тръгнали да узаконят беззаконието си пред Бога то нека просто им кажем съдържанието на текста на Откровение 21:8. Послушали или не, кръвта им нека бъде на техните си глави.

Да претендираш, че си християнин и то кафеджи апастол високомерно заявяващ, че предлагаш най-доброто кафе, съдържащо чистата Библейска истина, и вместо горното да предложиш кафенце-ментенце във вид на някаква неясна гражданска позиция. Тогава може спокойно да се каже, че ти си Сводник на лъжовна псевдодуховна идея, която е твоята Религиозна Проститутка, с която съблазняваш празноглавците да блудстват с нея със заплащане или не.

И ако от физическото блудство и прелюбодейство, макар и трудно, човек може да се отърве, то от идейното прелюбодейство отърваването е почти невъзможно.

Колко е удобна гражданската позиция, не те конфронтира с никого. Винаги можеш да я завъртиш като мотиколопатник според ветровете на интересите си и масовите мнения, които са ти удобни.

Колко е трудна християнската позиция. Изявяването на истината винаги те прави неудобен в очите на тези, които не искат да се съобразяват с нея. Те винаги търсят да унищожат жегващото съвестите им свидетелство по всеки един възможен начин.

Колко е удобно да блудстваш с Религиозната Проститутка “Гражданска позиция”, която Сводникът на такива проститутки Апостол кафеджи ти предлага. Има си ги цял бардак, за всеки джоб и вкус.

Колко е трудно да устоиш на изкусителното и предложение и да останеш верен Съпруг на Божествената истина, която Библията изявява.

Ако, скъпи ми читателю, още ни си разбрал какво кафе пиеш то дано написаното от мен Бог употреби да ти помогне да разбереш. Внимавай с кафетата на кафеджи апостолите, за да не свършиш заедно с тях в огненото езеро! Защото мястото и на физическите и на духовните прелюбодейци спрямо Бога ще бъде там.

Току що сипах едно натурално, чисто и горчиво кафе.

Наздраве на всички в Кръчмето!

Поздрави
Old Frog

Закъсняло представяне

Със закъсняло представяне, драги пиячи, имаме нов член на екипа: URAGANNNN.

URAGANNNN е скитащ бард, който предлага песните си, епопеите си и серенадите си на случайни места, често без да получава дори коричка хляб за тях. След като прочетох няколко от тях, реших, че имам моралния дълг да го приютя в Кръчмето. Ще ви пее своите песни, ще ви рецитира своите стихове, и от време на време ще помага на Митето при сервирането. В замяна ще получава повече от само коричка хляб, а може и това да се окаже неговият трамплин към светлия и бляскав свят на артисти, сценаристи и (както казва един мой много умен и известен приятел) други хомо и хетеросексуалисти. (URAGANNNN, нали ще ни махаш по телевизията за „здрасти”?)

Внимателно оставете халбите на масите, и ръкоплескайте на URAGANNNN.

Бай-Гуро - щастлив сватбар

Бай Гуро отишъл на обучение в Канада, защото силата на Святия Дух се била оттеглила от България.

В Канада той присъствал за първи път на типична англо-саксонска сватбена церемония в църква. След службата неговия домакин любезно го попитал: „Хареса ли ти венчавката”. Бай Гуро ентусиазирано отговорил – „Да, разбира се. Дори получих ново откровение за брака!” „Ооо” възкликнал поласкан домакинът, „И какво е откровението?” Бай Гуро казал възторжено: „Че за да има щастлив брак, мъжът може да се ожени за 16 жени!” Домакинът се почудил „Как така?” „Много лесно”, казал Бай Гуро. „Просто трябва да събереш всичките, както пасторът каза: 4 better and 4 worse, 4 richer and 4 poorer”

Време за смях

Драги посетители, тази вечер смятах да ви говоря за „предприемачеството” на апостол-пастор-кафеджия-виртуален-предприемач Бакалов. Но не мога. Аз винаги се опитвам да бъда сериозен, когато говоря пред вас. Тази вечер не мога. Опитвам се да разгледам предмета на тазвечерната лекция сериозно, но просто няма как да стане. Погледна ли го, и се затрисам от смях.

Затова ще ме извините, тази вечер няма да ви говоря. Ще оставя Апостола да говори сам за себе си. Г-жа Белла Облакова ми помогна като ми изпрати епохалните слова на Апостола относно неговото предприемачество. Аз само ще подчертая важните моменти. Вие само се настанете удобно, за да не паднете да се ударите лошо.

Давам думата на апостол Георги Бакалов:

Соломонова Бизнес Мрежа (СБМ) обединява хората, занимаващи се с бизнес, от Мрежа „Жетвен Пробив” - апостолско семейство от църкви, служения и отделни личности, посветени на разширяването на Божието царство на земята.

За да разберем идеята, залегнала в СБМ, трябва първо да разберем основополагащите принципи на нашето семейство от служения: лидерство, видение, завет, посвещение, обща ценностна система и целите на Царството.

Лидерството на апостол Георги Бакалов е изиграло решаваща роля за раждането на това дело. Лидерството обаче не спира дотук, то просто започва с един пионер и неговото видение. Божията цел е да умножава лидерство по земята. Ние искаме същото нещо. СБМ е бизнес инкубатор не само за големи проекти и успешни бизнес сделки, но също за оформянето и активирането на апостоли и пророци на маркетплейса.

СБМ има за цел да обедини собственици на бизнеси, специалисти и други авторитетни фигури на маркетплейса за напредъка на Божието царство чрез споделянето на ресурси, експертно мнение и опит.

Нарекли сме мрежата на името на цар Соломон, чието изкупително наследство свидетелства за човек, поискал мъдрост от Бога, в резултат на което е отключил безпрецедентна мъдрост и богатства. Бог копнее да просперира нашите бизнеси, за да може самите ние да бъдем благословени и на свой ред да станем благословение за човечеството. СБМ е тук, за да предаде мъдрост и помазание за пробив на маркетплейса чрез служението на апостолите и пророците.

Не знам какво да кажа. На едно място Апостола ни съветва да му се смеем. И настина, той ни дава толкова много поводи. Но този тук е направо уникален. Мисля, че е време за нас да изпълним тази стратегически важна заръка, и наистина да се смеем.

Щастливци бе, щастливци!

Госпожа Стоименова е почти толкова твърдоглава, колкото съм и аз, драги пиячи. Аз си държа на своето, тя си държи на своето. Караме се, спорим, заяждаме се един с друг. Единият дърпа на едната страна, другият на другата. Аз имам една идея за света, тя има друга. Аз виждам едни неща, тя вижда други. Не можем да се разберем. Ние см единственото такова семейство. Всички други семейства са наред и няма такива работи, нали?

Да бе, да...

Но ние двамата, “deux de ces etres si imparfait et si affreux” (да цитирам Мюсе, защото макар и кръчмар, пак съм романтик), пак държим един на друг, вървим заедно през трудностите на живота, заедно ги понасяме, заедно се радваме на успехите, и заедно поправяме злините, които сме си причинили сами. И двамата може да сме лоши, и двамата може да сме несъвършени, но сме се клели един на друг във вярност без значение дали другият е лош или добър, и без значение дали времената са добри или лоши. Обречени сме да останем един с друг, докато смъртта ни раздели.

Но аз съм кръчмар, и вероятно този мой възглед следва от моите дребнобуржоазни предразсъдъци. Прогресивната евангелска художествено-творческа интелигенция има друга идея за брака.

А представител на прогресивната евангелска художествено-творческа интелигенция е Благовест Белев. Всички знаем какво се случи с Благовест Белев. По-точно, какво му се случи на Благовест Белев. И Благовест Белев знае какво му се случи на Благовест Белев, защото е решил, че трябва да го обясни и дообясни на който не разбира. Може и да се намери някой евангелски християнин, който не разбира какво точно му се случи на Белев. Останалите, които си четем Библията, знаем точно какво му се случи, а също знаем как го нарича Библията, и знаем коя точно от Десетте заповеди се отнася за него. (Попът така се сетил къде си забравил велосипеда, като четял точно тази заповед.)

За кратко въведение, за да ни обясни какво точно му се е случило, както и какво точно е за него семейството, Благовест Белев започва със славословен реквием на своето си име. Той бил, без майтап, „символ на младежкия ентусиазъм на евангелието”. Абе с една дума, винаги когато се сетим за неговото име, се сещаме и за „младежкия ентусиазъм на евангелието”. Аз не мога да се сетя точно за такъв „символ”, та и из цяла България, според Белев. Тая „цяла България” трябва да е била ограничена до десет човека в Ямбол и трима в Сливен. След това Белев с тъга съобщава, че сега било символ на срам, грях и падение. Как и най-великият служител на словото можел да падне. Аз ще успокоя тревогите на Белев като кажа, че аз не съм забелязал нещо необичайно в живота му. Белев си беше морално пропаднал и преди, и много хора си го знаехме, и май някои го предупреждаваха, ама той се изживяваше като „символ” и не слушаше кой знае колко.

Но по-важното е да видим признанието на Благовест Белев относно какво му се е случило:

„Онази сила на Святия Дух, която ме носеше на крилете си намаля и се оттегли от България и това допълнително ме покруси. Тези и други фактори доведоха до раздяла със съпругата ми. Малко по-късно се разведохме в пълен противовес на евангелските схващания за християнско и още повече – пастирско поведение. Разказвам ви всичко това, не за да оправдавам себе си...”

Не, Белев не го разказва за да оправдава себе си. Той просто оправдава себе си в движение, между другото. Нека да видим.

Силата на Святия Дух намаляла и се оттеглила от България. С това жестоко действие Святият Дух (или неговата сила, вероятно) покрусява сърцето на Белев. Тези и други фактори довеждат до раздялата на Белев със съпругата му. Малко по-късно се развеждат в противовес на евангелските схващания за християнско поведение.

Ха сега, Святи Душе, видя ли каква я свърши? Хрумва ти да се оттеглиш от България, и заради теб хората като Белев започват да се държат нехристиянски. Е може ли такова нещо! Какво ще правим сега? Човекът в грях, без да е виновен за това. Кой ще бъде наказан за това? Дали ще има наказание за истинския виновник: Святия Дух? Най-вероятно няма: За вътрешните няма наказания. Ще му се размине на Святия Дух, както се вижда.

А как точно Белев е разбрал, че Святият Дух се е оттеглил от България? Много просто: Белев се е разделил със съпругата си. От това по-силно свидетелство няма.

Разбира се, Белев има „план Б”, и веднага като се развежда със съпругата си, запълва празнината с друга съпруга. Съпруги много, защо да не пробва. И тук идва Белевото обяснение за семейството:

„Днес аз съм женен втори път, този път щастливо.”

Ако случайно сте се чудели, драги пиячи, каква е библейската цел за семействата, тя е „ощастливяването”. Ако си ощастливен, значи нещата са наред. Ако не си ощастливен, напускай жена си (по причина на факторите и на Святия Дух) и търси нова жена, докато накрая се ощастливиш. Божията воля за семействата се свежда до оргия на щастливости, и ако не си се ощастливил, продължавай да се развеждаш и да търсиш да се ощастливиш. Между другото обяснявай, че „тези и други фактори” те били разделяли от съпругата ти. Най-вече Святият Дух, дето така коварно си бил оттеглил силата.

Разбира се, ние не знаем доколко новият брак на Белев е щастлив. Все още са минали само няколко години. След някоя друга година е възможно да се появят други фактори, или Святият Дух да направи някоя нова пакост, и кой знае какво ще стане с новия брак на Белев. Затова, Святи Душе, да мируваш и да не шаваш много насам-натам, че на Белев верността му е много чувствителна към такива леки движения – ха си мръднал, ха се е развел.

А вие, драги пиячи? Кое ви ощастливява? Кръчмето, нали? Само че аз не съм Белев. Кръчмето си е Кръчме, съпругите ви са съпруги. Не сте се клели във вярност на Кръчмето. Затова пиете до 10 часа, и после марш у дома при съпругите си! Няма да ми се превръщате в благобелевски щастливци.

Проповеди на латерната

Какви проповеди бихте очаквали от човек, който е трето поколение евангелски вярващ, от род на евангелски пастори и учители, имащ висше икономическо образование, висше библейско образование, и е почетен доктор по богословие на нещо си в Калифорния? Аз бих очаквал добре построени, интелигентни проповеди, които да ми разкрият наистина тайните на Библията, да ми обяснят тайните и неясни неща в нея, да ми дадат разбиране за света около мен и да ми дадат ясно послание за моята роля и дейност в този свят. Не е ли така?

Добре, сега, какви проповеди според вас са необходими на църква, която може да се похвали с 80-годишна история? В църквата има вярващи от няколко поколения, хора с традиции, млади хора израснали в християнски семейства, четящи Библията, напреднали в Словото. Ще трябва да очаквате същото като по-горе: смислени, добре построени интелигентни проповеди, разглеждащи библейското послание в дълбочина.

Ето например, имаме пастор Николай Кокончев във Варна, който е посъбрал разни висши образования, трето поколение вярващ, от род на пастори. Неговата църква във Варна се хвали с 80-годишна история. Проповедите, които пастор Кокончев дава и неговата църква получава?

Вижте сами тук. Прочетете всички проповеди от цикъла за вярата. После затворете страницата и се опитайте да се сетите за какво точно се говори в тези проповеди.

Сега, разбира се, аз съм кръчмар. Нямам квалификациите на пастор. Обаче като ги чета тези проповеди на Кокончев, имам чувството, че Митето Тодорофф на 4-5 ракии може да изкара по-засукани проповеди. Какво ти, в сравнение с тези проповеди на Кокончев, Митето е направо като Тома Аквински. Едно е сигурно, Митето може да преразказва библейските случки много по-добре, много по-изразително, и дори може да прави някакви нравствени изводи от тях. Което е повече отколкото може да се каже за преразказите на библейски случки, които Кокончев представя за „проповеди”.

Едно време имаше латернаджии по улиците. Латернаджиите си бяха обикновени просяци, живееха от подаяния, но носеха някаква радост на хората: Латерната беше единственият източник на някаква музика в натоварения ден. Нямаше радио, нямаше телевизия, но човекът с латерната винаги можеше да ти осигури музика, по всяко време на деня. Е, верно, музиката беше еднаква и еднообразна, и след време омръзваше, но все пак беше някаква музика.

Традицията на латернаджиите не се е изгубила безследно. Кокончев я е запазил. Всяка проповед има различно заглавие, но той като латерна повтаря едни и същи неща в проповедта. Едни и същи изречения, едни и същи сравнения, едни и същи преразкази на библейски случки, едни от други по-опростенчески и лишени от съдържание. Проповеди, които можеха да се изнесат от някой обикновен вярващ на една година във вярата. Всъщност, проповеди, които спокойно могат да се запишат на латерната, и да се въртят всяка неделя. Без да е необходимо да има специален човек, който да си мори устата всяка неделя. Една латерна стига. Простичко, и повтарящо се.

Разбира се, за да възстановим напълно традицията, трябва Кокончев да започне да живее като просяк. Е, чак дотам няма да се връщаме назад в историята.

Единственият въпрос, който остава, е, „Защо да се говори за вярата на тези хора?” Та те вече знаят какво е вяра. Ако дадени хора са готови с години да ходят на църква всяка неделя, за да слушат едни и същи неща, простички и еднакви, като от латерна, тези хора вече имат достатъчно вяра и посвещение. Кой може да понесе такава непоносима скука и еднообразие, ако не е решил твърдо в сърцето си, че ще издържи на всякакви мъчения и изтезания?

Ей затова ви трябват Кръчмета. Само в кръчметата можете да си починете от латернаджии.

Мойсей и парвенютата

Драги пиячи, да си представим, че Кръчмето се развие като бизнес. Идват повече хора, поръчват, пият, ядат, парите се увеличават, и един ден вашият кръчмар Стоимен Стоименов се оказва с един милион лева в банковата сметка. (Само си го представете. Изключете от представите си данъчните инспектори.) Сградата на Кръчмето е в добро състояние, текущите разходи са под контрол, задълженията са изплатени, Митето Тодорофф е доволен от заплатата (добре де, опитайте се да си го представите). И ми остават едни свободни един милион лева, които съм изкарал честно с труд и предприемчивост, мои са си, и искам да ги дам за Господното дело. Къде да ги дам?

Докато гледам из Интернета, откривам, че преди много години Пламен Цолов, пастор на църква „Ново поколение”, е публикувал проект „Ново поколение 2000”, който представлява построяването на луксозна сграда за неговата църква, съдържаща всичко, което една църковна сграда може да си пожелае, или както Цолов го нарича, „многофункционална” сграда. Нещо средно между търговски център, фестивален комплекс, спортна зала, луна-парк и кметство на средноголям окръжен град. Пламен Цолов, естествено, ги няма парите (защото ги е похарчил за други две лични къщи с горе-долу същия капацитет всяка), и призовава такива като мен да му дадат парите си, за да направи този наистина грандиозен обществено полезен проект. Този път наистина, ама наистина ще го направи обществено полезен, не само цолово-полезен. Ама наистина, този път ни казва истината, трябва да му повярваме.

Заинтересувам се аз и си казвам: Това е интересно, дай да видим за какво му е Цолов трета голяма къща и какво ли ще слага вътре? Да го кажем понаучному, „каква е философията на проекта”? И я откривам. Философията на проекта се оказва написана точно там, при проекта:

„В Библията се казва, че само за няколко седмици Бог изведе Израел от робството в Египет, но след това бяха необходими четиридесет години, за да промени робското им мислене, и да "изведе" Египет от Израел. Обещанието, че евреите ще бъдат отведени и заселени в земя, където ще живеят свободно и сред изобилие от блага не започна да се изпълнява, докато не се изгради новото поколение с различен дух, и манталитет. Това е поколението на Исус Навин. Без хора като него - символи на новото поколение, имаше реална възможност старото да възпроизведе себе си и да държи Израел още четиридесет години извън обещанията. По същия начин днес ние се нуждаем от някой, който да поеме отговорността за изграждане на новото поколение, което да заведе страната ни до мястото на нейната съдба - място на свобода и просперитет.”

Мимоходом и неконтролирано през главата ми минават няколко пакостни мисли. Например, че ако Цолов не е стигнал все още до мястото на просперитет и изобилие от блага, може би трябва да му препоръчам да се прибере у дома си, и проблемът ще се реши. Или че Цолов можеше да бъде по-откровен и да направо да замени думичката „някой” в последното изречение с „Пламен Цолов”: което би било далеч по-искрено описание на бушуващите в сърцето на Цолов философски обосновки. Отпъждам мислите с кръчмарски стоицизъм и се замислям, този път насериозно.

Цолов иска да му дадем парите си, за да построи сграда, защото се нуждаем от „някой”, който да поеме отговорността за изграждане на новото поколение? Каква е логическата връзка? Сградата ли ще бъде „някой, който ще поеме отговорността”? Или човекът ще излезе от сградата? Или човекът ще бъде призован от Бога чрез сградата? Каква точно е връзката между сградата на Цолов и „някой, който ще поеме отговорност”?

Сградата ни трябва за да се освободим от робство? Как? При комунизма бяхме роби, и парите и трудът ни бяха вземани за да се строят големи празни сгради и паметници, докато живеехме в панелки. Сега ще продължим да строим големи сгради, този път за Цолов, ще продължим да живеем в панелки, но ще бъдем свободни? В какво е разликата? Не ми е ясно.

Добре де, това не ми е ясно, но може би ако направя сравнението между водача в пустинята, Мойсей, и водача в „Ново поколение”, Цолов, ще ми стане ясно. Мойсей беше обучаван 40 години в дома на Фараона. След това беше обучаван 40 години да пасе овцете на тъста си. След всичкото това обучение, Бог и израилтяните можеха да му се доверят, че наистина ще изведе народа, ще даде Закона, ще построи Скинията (а не два-три лични двореца в подножието на Синай). Исус Навиев след него изиска пълната лоялност на хората за да го последват във войната в Ханаан, но и той преди да стане военачалник, беше покорен слуга на Мойсей до 80-тата си година. (Мога да си представя 120-годишният Мойсей да казва на 80-годишния Исус Навиев: „Срамота е, млади човече.”)

В сравнение с Мойсей, Цолов...

Хм, май не мога да кажа нищо за Цолов. Трябва да помисля още повече. Май трябва да започна по-отдалеч, философски.

„Парвеню” е френска дума, която означава буквално „пристигнал”, с намек за „НОВОпристигнал”. Общоприетото значение на думата в европейските езици е някой, който за кратко време е успял да влезе в обществени кръгове, да придобие социално положение или да заеме обществен пост, които не са свойствени за неговото образование, подготовка или обществен произход. Думата придобива популярност по времето на Реставрацията на Бурбоните във Франция след смъртта на Наполеон, но парвенюта е имало във всички епохи и във всички цивилизации, особено във време на смутове и революционни промени.

Докато „традиционната аристокрация” търси своето социално разграничение чрез определен стил на външна въздържаност и вътрешна, невидима, „духовна” изтънченост, парвенюто разбира принадлежността си към висшата класа в необуздана показност на лъскави скъпи дрехи и играчки. Аристократът може да има пари за всякакви коли, но ще предпочете изискана проста форма и цвят и функционалност, като например сив металик Рено Лагуна (в България) или черен старомоден Джагуар (в Англия). Парвенюто ще си купи яркооранжево Мазерати и ще го кара с хъс по стари пътища с дупки, където ниската броня скоро ще се откачи поради многобройните неравности. Когато в ресторанта получи некачествено обслужване, аристократът ще счете за свое задължение да поправи тихо сервитьора; парвенюто ще счита за свое право да се развика възмутено. Аристократът ще живее или в старата фамилна къща във викториански стил, или ще си построи нова къща в модерен стил; парвенюто ще си построи къща събираща всички стилове от Нимрод до Джаба Хатянина, с параден вход от коринтски колони от черен мрамор с жълт пластмасов корниз.

Разликата е в това, че аристократът гледа на своето социално положение като на своя собственост и обществен дълг, заслужени в поколенията и чрез дисциплината на аристократична въздържаност от детските години; парвенюто схваща своето издигане като случайна възможност, която е използвал и е успял, без да е сигурен дали това е неговото място, и дали би успял отново, ако мине по същия път.

Мойсей не беше парвеню; той се беше подготвил за своето служение с 80 години на обучение и дисциплина: първо като египетски благородник, след това като пастир, слуга и предприемач. Пример за парвеню в Библията е Авимелех в книгата Съдии. Възцарили тръна за цар, и той заповядал на дърветата да прибегнат под сянката му.

Пламен Цолов е това, което можем да наречем евангелско парвеню. Във време на смутове е попаднал сред хора, които са по-наивни и доверчиви от него, бил е малко по-хитър от тях, възприел е удобна и популярна риторика, с която да събира хората около себе си и да ги впечатлява, научил е хитростите как да убеждава хората да му дават парите си, намерил е начин да се съюзи с онези „стари пастори”, против които едно време говореше... и ето сега е пастор на църква, притежател на разни собствености, и сега иска да му дадем още пари, за да има още собствености. Дали наистина искам да му дам тези пари?

Може и да искам. Но при определени условия. Ако Цолов сравнява своите проекти с Изхода от Египет, аз пък ще сравнявам Цолов с Мойсей. Искам да видя Цолов да се откаже от придобитите собствености, и да започне отначало като обикновен слуга. Да работи за заплата, да спести пари, да започне бизнес, да го разшири, да предлага продукт, и да преуспява. Като постигне всичко това, ще знам, че Цолов наистина знае как отговорно да работи с моите пари, пък и с парите на другите. Докато Цолов живее в къща платена от труда на други хора, кара кола платена от труда на други хора, разхожда се по света за сметка на други хора, аз не искам да се присъединявам към тези други хора и да поемам разходите за луксозния живот на парвенюто Цолов. И ако някой ме пита, ще посъветвам и онези хора, които сега му плащат сметките, да направят същото. От кръчмар акъл за друго не искай, освен за пари. Е, аз за парите ви давам акъл, не за друго. Но от парите ще разберете и какъв е духът на човека.

Духът, имам предвид, не спирита. Макар че и спирита не пренебрегвайте... това е Кръчме, в края на краищата.

Бай Гуро: младши- лейтенант

Минало още време. В армията Бай Гуро открил своите лидерски умения и съответно бил неколкократно повишаван и обучаван във военни школи докато достигнал позицията на младши лейтенант. Един ден генерал, известен със своята стриктност и вманияченост във военщината бил на проверка в Бай-Гуровото поделение. На Бай-Гуро се паднала честта да покаже високата боеспособност на войниците на полигонa.

Пред свирепия поглед на виcшестоящия офицер смелостта на младши-лейтенанта почнала постепенно да се изпарява и гласът му почнал да потреперва. В края на един сложен маньовър, младши-лейтенантът се усетил, че целия взвод марширува с бодра крачка към ръба на една пропаст.

Бай Гуро напълно се гипсирал и безпомощно гледал към маршируващите войници.

Генералът накрая изръмжал: „К’во си си глътнал езика? Поне им кажи едно „здраве желаем” за довиждане”.

Бай Гуро - десантчик

Драги посетители на кръчме Реформация,

Знаете ли за тема освен тази за войнишките години, която да е толкова предъвквана и въпреки това, толкова добре дошла, когато няколко български мъже седнат на маса? Не ви ли трепва сърцето когато някой (дори и непознат) ви каже, „Ей, Наборе”? И се отвори една приказка, и една глътка юнашка....

Моля дамите да не се обиждат. Каня всички да се посмеете на някои войнишки подвизи на Бай ни Гуро. Ако знаете някоя весела историйка, кажете и ние да се посмеем.

Дошло време на Бай Гуро да отиде в казарма. Разпределили го в десантни части. Минали няколко дълги месеца на изморителни тренировки, теория и практика. Дошло време за първото „бойно” кръщение. Ротният инструктирал новобранците: "Значи, със самолета летиме към целта. Като я стигнем, на 500 м височина, скачаме един след друг. Всичко ясно ли е?” След редовното „Тъй вярно”, се надигнала новобранската ръка на Бай Гуро: „Другарю сержант, няма ли да е по-безопасно ако скочим от 200 м височина? Все пак ни е за първи път.”

Сержантът нетърпеливо изръмжал” Ще бъде по-опасно – нали трябва да има достатъчно разстояние парашутите да се отворят”.

"ААА, то и парашути ли имало", казал Бай Гуро.

Десантный наш апостол боевой

„Най-усъвършенстваната стратегия за евангелизиране на град, която имаме... Нахлувате в периметъра на Сатана. Нанасяте въздушна атака на конкретна и стратегическа застъпническа молитва чрез стотици хиляди молитвени домове (молитвени клетки), с цел да отслабите контрола на Сатана върху неспасените, осигурявайки благоприятно отношение към благовестието. В същото време започвате да основавате зародишни църкви („маяци”) в очакване на изобилна жетва. Атакувате и унищожавате периметъра на Сатана. Започвате фронталната атака. Стартирате духовното завземане на града, атакувайки, връзвайки и поразявайки духовните власти владеещи над региона.” (Питър Вагнер, „Разчупване на крепостите във вашия град”, 1993 г.)

Въздушна атака! Фииииююююююююййй...бухссхсхсхсхс.... Противовъздушната отбрана... бум-бум-бум-та-та-та-та-та... войници реформатори, напред, ура, на нож!... На нооооооооооож!... Апостол Вагнер, осъществихме пробив на левия фланг и прелом в центъра.... Апостол Вагнер, врагът настъпва по десния фланг покрай .... фийют-фийют-фийют ... морето... Спрете настъплението в центъра... артилерията да пренесе огъня на десния фланг... корабите, къде са кораби.... буууухххххххааауууууу.... нямаме радиовръзка с тях, сър.... аааиииииуууууу...бууууууум... установете радиовръзка, корабите да прикриват десния фланг.... Сър, на левия фланг има демонско картечно гнездо.... Ударете го с пет „Отче наш” и три на езици... Трета танкова евангелизационна бригада, да тръгне към десния фланг.... Сър, левият фланг.....бам-бам-бам-бам-бам... хвалението разширява пробива на левия фланг, сър.....тжв-тжв-тжв-тжв-бвуоувс.... резервите на левия фланг да влязат в пробива... три изтребителни ескадрили да ударят по легализирането на проституцията......думмммммм.... дайте две молитвени клетки в центъра....

Две неща ми идват наум, драги пиячи. Първото е, че за детинщината няма горна възраст. И баш-апостол да си, пак не си имунизиран против нея. Второто е, помнете ми кръчмарската дума, че краят на „апостолската реформация” ще дойде когато апостол Вагнер открие за съществуването на Age of Empires и Counter-strike. Не виждам как сюприйм командър Вагнер ще устои на изкушението. Такива възможности има там да нанася въздушни атаки, да нахлува в периметри, да настъпва с танкове и да унищожава картечни гнезда, че като нищо ще забрави старата играчка и ще се влюби в новата. Тогава с другите апостоли ще си метнат един Counterstrike в мрежа и така ще ни спестят необходимостта да поддържаме Кръчмето.

Но засега апостол Вагнер си държи на старата забавачка. Апостол Вагнер има много родове войски, но главните за неговата стратегия са специалните части, парашутистите. Апостол Бакалов е парашутист, затова за нас е важно да научим повече за функциите и тактиката на Вагнеровите специални части.

Вагнеровите специални части не са като обикновените специални части, а са специални специални части. Обикновените специални части ги спускат с парашути в периметъра на врага. Апостолските парашутисти ги спускат там, където други християнски войници вече са очертали християнски периметър – за предпочитане някоя голяма и финансово добре подплатена църква, но и по-малка става, стига хората в нея да са наивни и доверчиви.

Първата задача на спуснатите парашутисти е да организират другите войници в периметъра около собствената си личност – всички да са лично предани на парашутиста и всички да му се възхищават каква бляскава униформа има и какви учени думи използва. Битката с врага не е толкова важна за парашутистите; апостол Вагнер сам казва, че първостепенната задача е кой ще командва в църквата, кой ще държи властта. Затова и парашутистите му никога не се занимават с простите задачи на простите войници – простите войници отговарят за прости задачи, парашутистите се заемат с командването.

Втората задача на парашутистите е да обявят, че всички наши войници, които не са организирани около парашутиста, са войници на врага, докато не дойдат под командването на парашутиста. Така периметърът на парашутиста става истински периметър, с врагове отпред и отзад, и в крайна сметка преминава в кръгова отбрана.

За сметка на това парашутистите никога не се бият лично с врага. Те са много красноречиви в описването на това какво ще му направят на врага като го срещнат, но когато някой враг все пак им обърне внимание, преминават към тактически похват „зайци във висока трева”: Скриват се от публичното внимание и насърчават всички други да се бият с врага. „Ние, общността на евангелските вярващи...”

Докато другите се бият с врага, парашутистите събират войнишките раници. С тях трябва да се построи команден център, от който парашутистите да посочват стратегически с ръце на север, юг, запад, изток и всяка комбинация от тези четирите.

Когато се окаже, че врагът е по-силен отколкото парашутистите са предполагали, и започне да нахлува в организирания от тях периметър, идват въртолетните части на апостол Вагнер и вземат парашутистите обратно в базата им. Въртолетите са достатъчно големи за да поберат и войнишките раници: и апостол Вагнер има да строи команден център.

На бойното поле войниците са оставени на милостта на врага. В своята луксозна база парашутистите пишат спомени за битките, в които посочват истинския виновник за поражението: Врага. Ако не беше той, те нямаше да загубят нито една битка.

Апостол Вагнер подготвя бъдещата парашутна офанзива. Има толкова много народи да се завладяват, и толкова много войнишки раници да се спасяват.

Фиииииууууууююююююю....бушшшчшшшчшшчшш!

Как Бог не ме срещна с Бени Хин (Анти-свидетелство)

Драги пиячи, тези дни бях трогнат от едно великолепно свидетелство на Пламен Петров за това как Бог го е срещнал с Бени Хин (пастор Бени, както г-н Петров галено го нарича). Ако не ви се гледа свидетелството, ще ви го разкажа накратко. Петров е прочел книгата на Бени Хин „Добро утро, Святи Душе”. Много въодушевен, защото преди това не е чувал, че Святият Дух е личност. (Това е новина отпреди 2000 години, между другото. Чудя се къде е бил Петров по време на водното си кръщение. Или поне в какво точно се е кръстил.) Бени Хин му отваря очите за тази основна доктрина за християнството, и Петров страстно желае да се срещне с него. Писал е десетки писма на Бени Хин, но не е получил нито един отговор. Бени Хин просто не чете десетките хиляди писма, които получава. Удава му се възможност: Крусейдът на Бени Хин в Марсилия, Франция. Всички вероятности са против отиването му там, но стават поредица от чудеса, които в крайна сметка довеждат Петров в Марсилия. Той и спътниците му нямат покани, но „Бог по един или друг начин” (цитатът е на самия Петров) ги вкарва. Предната вечер Петров казва на един от своите спътници, Али, водач на хвалението, че ако Бени Хин го покани да изпее песен, да не отказва. Али се смее, но припада на два пъти, когато на следващия ден Бени Хин поканва българите да излязат на сцената и им дава микрофона и синтезатора за цели 25 минути.

Трогателно, нали? Свидетелството е, че Святият Дух изпълнява желания. Имаш желание, имаш вяра, Святият Дух е там за да го изпълни.

В цялото това свидетелство има и по-трогателна част, която за съжаление не е спомената. Но аз съм кръчмар, винаги съм се старал да бъда обективен и да видя кои са скритите герои. Има ли свидетелство за някакво велико събитие, аз знам, че някъде зад бляскавите декори са скрити хора, които имат анти-свидетелство от същото събитие, които остават разочаровани, с излъгани надежди, и леко огорчени от развоя на събитията.

Един такъв човек е Макоко Нгенеле. Макоко е от Габон. Също като Пламен Петров той е прочел книгата на Бени Хин. Също като него цял живот е мечтал да срещне Бени Хин. Събрал е последните си спестявания, за да пристигне в Марсилия със своите приятели. Също като Петров, Макоко е изпращал писма на Бени Хин и Бени Хин не му е отговарял. Вечерта преди крусейда Макоко и неговите приятели се молят и Макоко казва на своя приятел, водач на хвалението: „Ако утре пастор Бени Хин те извика на сцената да изпееш песен, да не вземеш да му откажеш.” На другия ден...

Но нека да дадем думата на Макоко:

„...Аз отива на крусейд с приятел, и казва на приятел, дай носи струменти ... голям тарамбук, малък тарамбук, бас-там-там, тенор-там-там, голям нгонго, малък нгонго, мбира, кисанджи, калимба, две-три конгома... Мъкне ние струменти и вярва пастор Бени нас извика на сцена и даде изпеем песен. А ние това може най-добре, пее песен. Вярва ние много, и затова мъкне струменти много. Кога пристига, нарежда струменти под седалка, голям тарамбук, малък тарамбук, бас-там-там, тенор-там-там, голям нгонго, малък нгонго, мбира, кисанджи, калимба, две-три конгома... И вярва много и моли Святи Душе да даде на пастор Бени да нас покани на сцена... Кога пастор Бени пита нас „откъде вие”, аз тръпнащо отговаря, „Габон”, ама пастор Бени не кани... Аз много умарлушва, и още повече умарлушва кога пастор Бени кани на сцена някакви булгарианци. Святи Душе избрал булгарианци, не габонци. Булгарианци даже струменти няма, а пастор Бени дава на тях пее песни на синтезатор....

...Аз сега не знае какво каже в Габон... вяра имал много, а Святи Душе избрал булгарианци. Защо бе, защо бе, Святи Душе, с какво булгарианци по-добро от габонци? Вяра ли по-малко, Габон ли по-маловажно, какво? Сега булгарианци има свидетелство, а габонци няма свидетелство, булгарианци прави филм под дървото, габонци не прави филм под палмата, как сега върне аз в Габон и какво каже сега на габонци? Само мъкне назад струменти, голям тарамбук, малък тарамбук, бас-там-там, тенор-там-там, голям нгонго, малък нгонго, мбира, кисанджи, калимба, две-три конгома и нищо няма, никакво насърчение, никаква радост, нищо....”

Тъжна и трогателна история, драги пиячи. Радостта и привилегията на едни хора могат да се окажат мъка и разочарование за други. Свидетелството на едни хора може да се окаже анти-свидетелство за други. И едните, и другите са искрени християни; и едните, и другите имат вяра и искат Бог да ги срещне с Бени Хин. Можем ли такова свидетелство да бъде „насърчаващо”?

Сега, аз не съм пастор или лидер, драги пиячи, но това ме води към важен въпрос: „Какво трябва да има едно свидетелство, за да е наистина свидетелство?”

От свидетелството на Пламен Петров виждаме какво той вярва за Святия Дух и как действа Святият Дух: Някой има страстно желание да се срещне с Бени Хин. Просто си го има, така „вътре в Духа”, без да може да обясни откъде му идва такова страстно желание, или за какво му е да се среща с Бени Хин, или какво точно срещата с Бени Хин ще допринесе за довеждането на души при Христос, или за работата за Божието царство. В цялото свидетелство липсва и една дума за целта на Святия Дух в осъществяването на такава среща. Святият Дух продължава да е тайнствено мълчалив относно своите цели и след като срещата е осъществена; като че ли целта на Святия Дух е единствено да си придобие ежегоден навик да среща Петров с Бени Хин, и то винаги чудодейно. За да бъде чудодейно, Петров внимателно се грижи да ходи на всеки крусейд без надлежните покани (които иначе лесно могат да се доставят), за да не разваля на Святия Дух удоволствието от това да върши малки чудеса тук и там. Знаем, че Бени Хин и Петров се наговарят да доведат Бени Хин в България, което май е единствената известна причина за тези срещи. Очевидно Святият Дух не е много загрижен да заведе Бени Хин на друго място, например в Габон, защото така и не чуваме свидетелства за чудодейно проникване на габонци, нито виждаме чудодейно поканени габонци на сцената. Между другото екипът на Бени Хин решава да развали удоволствието на Святия Дух, и вместо да остави планирането на него, взема инициативата и планира посещение на Бени Хин в България през септември 2007 г. (Имайте предвид, че Бени Хин усилено проповядва, че всяко планиране трябва да се остави на Святия Дух, защото иначе ще се окаже неуспешно.) Святият Дух е малко разстроен от такова развитие, и очевидно се е намесил, защото според последните новини Бени Хин няма да идва в България през септември 2007 г.

Ако обобщим свидетелството на Пламен Петров, то казва следното: Свидетелстваме, че имахме неясното и необосновано желание и увереност, че ще се срещнем с Бени Хин, и Святият Дух ни срещна с него. Не знаем за какво служи тази среща, нито можем да ви гарантираме, че може и на вас да се случи, даже да имате същата вяра като нас. Но свидетелстваме, че Святият Дух изпълнява прищевки. По-точно, Святият Дух изпълнява НАШИТЕ прищевки. За вашите не можем да гарантираме, но не е ли чудесен този Святи Дух, дето изпълнява точно нашите прищевки?

Знаете, драги пиячи, че в старо време някои хора са се занимавали с алхимия. Целта е била да се произведе злато от по-малоценни метали. Например, алхимикът смесва малко нишадър, живак и кравешки изпражнения, добавя две-три заклинания, парче от крило от прилеп, и дарява за плачещата статуя на Дева Мария, и на другия ден сместа се е превърнала в злато. Проблемът е, че когато други алхимици се опитат да използват същата формула, тя не работи. И това е разликата с истинската наука, химията: В химията опитите извършени от един учен могат да се повторят от други учени, и резултатът ще е един и същ. От това всички печелим. От алхимията печели само този, който претендира да е направил успешен опит, а и не е сигурно той колко е спечелил, освен от самохвалната публичност.

Същото вероятно важи и за свидетелствата: Има лични свидетелства, дето са толкова лични, че не могат да се повторят от други хора. Те са „алхимически свидетелства” и май не служат за друго освен да повдигат публичността и самомнението на онези, които ги правят. Има други свидетелства, които са полезни за много хора, защото могат да се повторят при много хора: Например, когато освободен от алкохолизъм свидетелства на алкохолици, че Бог го е освободил от пристрастеността; или когато семейство с деца възпитани в Господа свидетелства на други семейства за действието на Святия Дух във възпитанието на децата; или цялостното свидетелство за жертвата на Исус Христос на кръста, което се отнася за всички хора без изключение. Чини ми се, че май Пламен Петров ни е дал „алхимическо свидетелство”, от което няма особена полза, освен че е приповдигнало емоциите на Петров, а също и му дава повод да се самопубликува колко е на гъсто със Святия Дух. Само че какво да правят онези от нас, които много искат да се срещнат с Бени Хин, но Святият Дух не им дава? Трябва ли да дадем „анти-свидетелство” и да решим, че в крайна сметка Святият Дух не действа точно по този начин, както Бени Хин или Петров казват?

Мен като кръчмар ме проверяват редовно за питиетата ми. Питиетата ми трябва да са винаги едно и също качество, за да не излагам на опасност клиентите си. Май трябва да въведем в евангелския свят проверка за свидетелствата дето се пускат из нета: Ако свидетелството си е само лично, и ако човекът не може да докаже, че ще е полезно за много хора, или да покаже как точно допринася за работата на благовестието, да си го говори само на близките си, или най-много на чашка при мен в кръчмето. Да се пускат само сериозните свидетелства, които наистина ще помогнат на много хора.

Ама мен кой ли ме пита. Аз съм само един кръчмар, и затова толкова се притеснявам за качеството на продукта си. Пасторите могат да си позволят да не се притесняват толкова много. Каквото подхвърлят, все е добре.

За оркестъра, от бащата на булката...

„До 2000 година 10 милиона японци ще дойдат при Христос.” (Питър Вагнер в книгата си „Разбиване на крепостите във вашия град”, 1993 г.)

Така е, драги пиячи, мигайте на парцали. Вие си мислихте, че апостол Бакалов е измислил пророчествата с милионите. Ама не. Тази директива е дошла от баш-апостола, апостол на апостолите, Питър Вагнер. Пророците от старото поколение предсказваха Второто пришествие: през 1988 г. (Ед Уайзнънт), през 1995 г. (Бени Хин), и други. После пък взеха да предсказват политически събития: Например, Рик Джойнър предсказа как президентът Клинтън е Божият помазаник определен да върне Америка към покорство на Бога. Апостолските реформатори пък имат друга стратегия: Те раздават милиони новоповярвали на нациите. В този смисъл апостолската реформация е като циганска сватба, на която се надпреварват да обявяват подаръци: „От бащата на младоженеца за младоженеца една нова Лада!” „За оркестъра, от бащата на булката...” Можем да си представим картинката:

(Апостол Вагнер се изправя. Викове: „Тихо! Баш-апостола ша говори!”)

АПОСТОЛ ВАГНЕР: Аз, от мене, за Япония, 10 милиона новоповярвали!

(Викове: „Браво! Ха така, Бате! Ашколсун!” Възторжена леля на близка маса трие сълзите си. Навежда се към съседката си.)

ВЪЗТОРЖЕНА ЛЕЛЯ: Каква широка душа й тоз наш баш-апостол!

(Апостол Вагнер махва небрежно и неопределено към апостол Бакалов.)

ВАГНЕР: Джордж, ако ти имаш нещо да кажеш...

(Апостол Бакалов взема микрофона с отработена уверена усмивка. Залата кънти: „Нашето момче! Хайде, Георги!”)

БАКАЛОВ: Драги приятели, не съм уверен какво трябва да направя. Не ми се иска да се възвисявам над моя наставник и учител, но Библията заповядва на ученика да надмине учителя си.

(Бакалов се спира и с насочваща усмивка подсеща слушателите си, че е казал шега. Залата избухва в смях.)

БАКАЛОВ: От мене давам на България един милион новоповярвали!

(Одобрителни викове. Оркестърът засвирва „Пустото лудо и младо”. Възторжена леля плаче от радост.)

ВЪЗТОРЖЕНА ЛЕЛЯ: (към съседката си) Винаги съм знаела, че ще стане човек от това момче. Каква апостолска щедрост. Господ така добре води наш Георги...

БАКАЛОВ: Със специално внимание към моите приятели, на Тутракан давам 35 хиляди новоповярвали.

АПОСТОЛ ХРИСТО КЪНЕВ: (Разтревожено го дърпа за ръкава) Апостол, апостол, ама Тутракан няма и 15 хиляди население.

БАКАЛОВ: (Така че само Кънев да го чуе, назидателно.) Ами ще ги направите 35, Христо, това е в твоя регион. (Говори към залата.) И да ви повярва областният управител!

(Оркестърът засвирва боен марш. Лицето на апостол Кънев помръква.)

КЪНЕВ: (към Бакалов) Ама, Апостол, тукашният областен управител е в Силистра.
БАКАЛОВ: (раздразнено към Кънев) Ами ще го преместите в Тутракан, Кънев. Вярата и планини премества.

(Кънев се отпуска с отчаяно лице на стола. В ума му изплува образа на Дарт Вейдър с думите, “I find your lack of faith disturbing”.)

ИВО КОЙЧЕВ: (дърпа Бакалов за ръкава) Апостол, а за музикантите ша кайш ли нещо?

БАКАЛОВ: (благосклонно) Ти кажи за тях, апостол Иво. Нали са твои хора.

КОЙЧЕВ: (трескаво, държи микрофона като уоки-токи) От апостол Койчев за музикантите по една нова диспенсация!

(Залата се смълчава. Чува се шум на леко мърморене. Неуверени ръкопляскания. Музикантите се оглеждат с недоумение.)

МАЛЪК МУЗИКАНТ: (към По-голям Музикант) Бате ве, ко’и туй гиспансаця ве?

ПО-ГОЛЯМ МУЗИКАНТ: (перва Малък Музикант зад врата) Тихо уа, ни са сдавай чи ни знайш да’н’съ излагами....

И така нататък.

Няма сега да обсъждаме доколко се е сбъднало пророчеството на Питър Вагнер и какво следва от това за "помазанието" и "служението" на Вагнер. То не е единственото несбъднато пророчество на човека, нито той е единствената врачка в евангелските кръгове. Но трябва да признаем, драги пиячи, че със своето пророчество за 1 милион новоповярвали в България до 2010 Бакалов наистина е надминал учителя си, поне процентно: 10 милиона новоповярвали биха съставлявали някакви си 7-8 процента от населението на Япония, докато през 2010 един милион души ще бъдат към 14-15% от всички живеещи в България. Каквото Вагнер може, Бакалов го може двойно. Вагнер каже едно, Бакалов ще каже две. Тъй де, защо ученикът да изостава от учителя? Добре че Господ не води Бакалов за Китай, че ако там му се отпуши вдъхновението, не ти е работа.

Няма нужда да споменаваме, че за всички здравомислещи наблюдатели е интересен въпросът: Какво смята да прави Бакалов на 31 декември 2010 година, когато се вижда с просто око, че в България няма 1 милион новоповярвали? Апостола обаче се е подготвил за тази неизбежна реалност. Пророчеството му е „условно”. Тоест, то ще стане, ама ако другите поемат вината, не Бакалов. Святият Дух – или който друг дух е говорил – мъдро и далновидно поставя условие: „Ако сега ключовите лидери и църкви в България се съберат...”

Хм, значи трябва да се съберат „ключовите” лидери и църкви. Това означава, че „неключовите” лидери и църкви нямат голямо значение за пророчеството. Само за ключовите се говори. Само че кои са „ключовите”? Как може един лидер да определи дали е ключов или не е? Как може да определи дали е „лидер” или не е, е също толкова важен въпрос. Защо тоя дух дето шепне поличби на Бакалов не му каже имената, за да знаем кого да обвиняваме за пропуснатите възможности? Примерно, да каже: Иванов, Петров, Стоянов, и така нататък, са ключовите лидери, и ако някой от тях не иска да се събира с другите, той ще е лично отговорен. Като не се сбъдне пророчеството, кой ще излезе виновен? Всички ли трябва да се чувстваме солидарно виновни, просто защото Святият Дух не е казал никакви конкретни имена на Бакалов?

Като погледнем нататък, Святият Дух дава пророчество, но нещо не е уверен дали не се е изхвърлил, и затова възлага на Бакалов да проведе „стратегия” за изпълнението. Ако се гледа на пророчеството, тази стратегия би трябвало да е организирана около „събиране на ключовите лидери и църкви”. Да де, ама Бакалов няма списък на имената на лидерите и църквите. В какво тогава се състои тази стратегия? Просто евангелизиране? Та пророчеството не казва да се прави евангелизиране. Всъщност евангелизирането дори не е споменато като условие или като фактор или дори като дейност, на която трябва да се обърне внимание. Условието за пророчеството е събиране на лидери и църкви. Тогава какво правят всички тези „координатори”, които Бакалов е назначил на щат по различни региони из България? Имат ли списък на ключови лидери и църкви, които да се стараят да „съберат”? Поне засега ми изглежда, че „стратегията” се състои единствено в събиране на местни групи отчаяно предани на личността на Апостола с теология не по-сложна от „Господ добре води наш Георги”. Това ли е което казва пророчеството? Дори да приемем, че пророчеството е вярно, пак излиза, че Бакалов и неговите хора дори не обръщат внимание на думите на самото пророчество; като че ли не са особено ревностни да свършат работата, която се изисква в пророчеството.

Може би местните координатори дават насрещни планове, които се координират на национално ниво, и после се спускат обратно с необходимите корекции. Регионалните координатори дават своите прогнози: Старейшински дава например 350 хиляди, Кънев дава 250 хиляди, и тъй нататък. Националният координатор ги събира и, да речем, получава нещо по-малко от 1 милион, може би 870 хиляди. Събира регионалните и ги насърчава: „Апостол Христо, виж сега, ти имаш Варна и Бургас, това са големи градове, хайде поотпусни се малко. Емиле, ами ти с цяла София, само толкова ли? Хайде, ще ти надпишем още 30-40 хиляди; малко повече ще се напънете...” И после се връщат по регионите и се опитват да новоповярват планирания брой хора. Вероятно си водят и сметка на тефтерче за всеки човек, защото каква е тази стратегия дето няма контрол за изпълнението? Например, следното:

„Айтос, 2 юли, новоповярвали 3-ма, общо 163. За Община Айтос общо 264, и още 27 несигурни. Бургаска област до края на юни 2007 г. 43 869 новоповярвали при план 50 000. Изоставане от плана 6131 души. За 20 юли насрочено координационно съвещание на общинските координатори. Предмет на съвещанието: Как да наваксаме с плана? Да се обсъдят причините за изоставането, и да се набележат мерки за наваксване. През септември очакваме посещение на обединяващ апостол Георги, дотогава трябва да сме намалили изоставането на около 3000 души. Гост-говорител на съвещанието: координаторът на община Вълчи Дол, област Варненска, много успешен в изпълнението на плана, ще ни говори за своя опит в новоповярването на населението в селските райони.”

И така нататък.

Както и да го мисля, драги пиячи, не ми изглежда Бакалов да си вярва на своето си пророчество. Поне не така, както аз си вярвам на моите си питиета. Даже като се замисля, не виждам Апостола да вярва на нищо от това, което самият той казва. Но за другите неща ще си говорим друг път.

Засега, от кръчмаря за гостите, по едно безплатно! Наздраве!

Борсови спекуланти

Драги пиячи, настанявайте се, тази вечер ще си говорим за фондови борси, спекуланти и спекулации с ценни книжа и спекулации с човешки души.

На американските фондови пазари (пък и не само на американските, уверен съм) има два вида участници. Едните са инвеститори: Те влагат пари в ценни книжа дългосрочно, за да получат доходност по-голяма от обикновените спестовни сметки в банките. Другите са спекуланти: Те са хората, които печелят краткосрочно от покупка и продажба на същите тези ценни книжа. Не си мислете, че спекулантите са лоши сами по себе си. Те осигуряват „ликвидността” на пазара, тоест свободното движение на ценни книжа. Техният принцип на работа е съвсем прост: „Купувай ниско, продавай високо”.

Този принцип може да действа в две посоки. Ако спекулантът очаква цената на една акция да се вдига, той трябва да я купи сега, с очакване да я продаде на по-висока цена след време. Това на борсов език се нарича „дълга позиция”. Купувачът влага свои си пари, и получава реални акции, които са негови, и които след време може да продаде.

Ако обаче спекулантът очаква цената на акцията да пада, той трябва да я продаде сега на високата цена, и след това да я купи на по-ниската цена. И тъй като обикновено спекулантите не държат акции, той трябва да вземе акцията назаем, да я продаде за висотата цена, и след време да я купи на (очаквано) ниската цена и да я върне на заемодателя. Това на борсов език се нарича „къса позиция”. Купувачът продава чужди акции, получава чужди пари, и през цялото време се намира в състояние на дълг към заемодателя, докато отново купи акциите, върне ги на заемодателя и затвори позицията.

Макар че двете позиции, къса и дълга, са приложение на един и същи принцип, между тях има значителни разлики. При дългата позиция спекулантът първо плаща, и очаква да получи парите си след време, когато продаде акциите. Рискът е ограничен само до цената на акцията: Ако я е купил за $25, най-големият риск за него е цената да падне до нула, и тогава той е изгубил $25, но не и повече. Възможностите за печалба обаче са теоретично неограничени, тъй като при добро развитие цената на акцията може да се вдига до безкрайност. Обратното, при късата позиция спекулантът първо получава парите, а разходите са отложени за след време, когато трябва да купи акциите и да ги върне на собственика. Печалбата е теоретично ограничена: В най-добрия случай цената на акцията може да падне до нула, и тогава печалбата е $25. Но загубите могат да бъдат безкрайни.

Значи, запомнете: При дълга позиция възможностите за печалба са неограничени, а рисковете от загуба са ограничени; при къса позиция възможностите за печалба са ограничени, рисковете са неограничени. При дълга позиция първо плащаш, и след време очакваш приходите; при къса позиция първо получаваш приходите, и едва след време плащаш разходите. При дълга позиция през цялото време си собственик на активите си; при къса позиция през цялото време спекулираш с чужда собственост.

Затова и законите в Америка изискват различни гаранционни депозити при различните позиция: За дълга позиция, тъй като рисковете са малки, изискваният депозит е 50% от позицията. За къса позиция, тъй като рисковете са неограничени, депозитът е 150% от позицията.

В допълнение трябва да кажем, че всяка сделка изисква и втора страна. Следователно, за да отворите дълга позиция, трябва да сключите сделка с хора, които вярват обратното на вас: Те вярват, че цената на акцията, която ви продават, ще пада. При къса позиция пък ще можете да продавате само на хората, които вярват, че стойността на предлаганата от вас акция ще се вдига.

Пример за „дълга позиция” съм аз, вашият кръчмар. Аз влагам пари за питиетата, като очаквам да ви ги продам на по-висока цена. Първо плащам, и после се надявам да получа от вас пари. И понеже активите са мои, аз съм дал парите за тях, също и отговарям за тях, и ако губя, губя само аз и никой друг. А ако печеля, печелите всички вие, защото получавате добра пиячка, и безплатни лекции като бонус.

Апостол-кафеджия Бакалов е пример за пристрастен спекулант на „къси позиции”.

През 90-те години започна да продава акции на предприятието „Велико, последно, ядрено, кръвно, огнено, дрън-дрън-че-пляс Съживление”. Бакалов не притежаваше нито една акция от такова предприятие. Не знаеше как се прави Съживление. Знаеше, че някой друг някъде някога го е направил, и зае идеята от него. И започна да я продава. Знаеше, че трябва да продава докато акциите са hot, защото после хората ще се усетят и няма да ги искат. И хората купуваха. Доста хора си купиха от акциите. Платиха за тях и с душите си, и с парите си. И когато балонът се пукна, Бакалов обвини международното положение. Нали е хитър спекулант. И изчезна.

Докато инвеститорите събираха каквото е останало от душите и парите им, Бакалов пак се появи и се опита да пусне на пазара акции на предприятието „Да продаваме народна музика на американците”. Не тръгна. На пазара нямаше достатъчен капитал от пари и от души, за да тръгне. Таймингът му не беше добър.

Няколко години по-късно предприемачът-борсов играч Бакалов излезе с нова емисия ценни книжа. Този път на главозамайващия концерн „1 000 000 новоповярвали”. Да уточним: БЪДЕЩИЯ концерн. През 2010 година. И отново, Бакалов нито притежава нещо такова, нито знае как да го направи, нито дори вярва, че такова нещо може да стане. Но акциите трябва да се рекламират, за да има кой да ги купи. Е, този път доста по-малко хора купиха; парен каша духа. Според Бакалов били хиляди, а ние като ги умножим по коефициента посмали-манго, ще ги докараме до двеста-триста. Няколко пастори надушиха възможността за краткосрочна спекулация и влязоха в начинанието, но за една-две години се усетиха и си продадоха дяловете. От известно време за концерна „един милион” не се чува твърде много, а през декември 2010 очакваме тържественото му погребение. Даже се оказа, че сме си имали и часовник на пророчеството за концерна. Следете го внимателно. До 2010 сигурно ще има още някой прозорец за печеливши маржове. Но като започне съвсем да намалява броячът на часовника, гледайте в портфолиото ви да не остават акции. Даже отсега се отървете от тях. По-добре си прахосайте парите в някое казино – там поне удоволствията са истински. Да видим като дойде 2010 кой ще се окаже виновен за провала на несъществуващия концерн. Аз знам кой, но ще ви кажа някой друг ден.

Сега Бакалов е отворил две нови къси позиции: „Реална алтернатива АД” и „Цялостен мироглед Ънлимитед”. Не казва откъде е взел назаем акциите, но продава ли продава. Само дето като го питаш какви са активите зад тях, се оказва, че активи няма. Няма и да има; и двете не са на Бакалов, нито той знае как се правят реални алтернативи или цялостни мирогледи. Ама обещава, че още трябва да потърпим, той бавно и методично ги прави; между другото можем да си купим акции на „гражданска позиция”, дето ги има навсякъде, и не е ясно защо точно от Бакалов трябва да ги купуваме, като можем да си ги купим от всяка вестникарска будка. Докато все още прави бавно и методично двете акционерни дружества, рекламира акциите им и се опитва да ги продава. Желаещите са съвсем малко, активните са само 5-6 форумни участници, и даже пасторите изхитряха и вече не се бутат между шамарите. Хората вече си пазят и парите, и душите.

Към тези две нови позиции е добавил и ограничени дялове за партньорско участие в „Апостолска реформация ООД”. То не е ООД, а си е ЕООД, ама да се поддържа илюзията. И отново, нито е апостол, нито знае какво е реформация или как се прави, но има хора, които купуват, и в замяна получават апостолски звания. Мислят си, че стойността на тези звания ще се вдигне след време. Демек, за по-умни от Апостола се имат. Ама той добре знае колко струват тези звания, и затова ги и продава. Всяка сделка в борсовите спекулации има две страни, и едната е в грешка, нали си спомняте.

Всичко това са къси позиции. Тоест, Апостола продава това, което няма. Вдига шум за нещо, симулира някаква активност, няколко човека се подвеждат, и купуват. Тъй като Апостола всъщност няма реални активи зад продадените акции, той не поема отговорността така както аз като кръчмар я поемам. След време хората се опитва да си пробутат акциите на пазара, а тя цената им спаднала до нулата. Някой друг се оказва виновен, и Апостола е готов за следващото бизнес начинание.

Аз като кръчмар имам следния съвет към купувачите на акциите на апостол Бакалов: Да се поучат от примера на американските фондови борси. Когато Апостола иска да им продава акции на нещо, което не притежава, нека да му поискат гаранционен депозит, както в Америка на спекулиращите с къси позиции им искат 150% депозит. И ако начинанието успее както той го е пророкувал, да му върнат парите; иначе да ги запазят докато не се види явен успех. Така ще му помогнат да стане малко по-отговорен в спекулациите си. Пък и такъв е примерът на либералните демокрации, дето Апостола ги проповядва от „гражданска позиция”.

А вие, докато смилате този борсово-инвестиционен-спекулационен урок, да вземете да отпиете? Че имам дълги позиции за затваряне. Хайде, не се притеснявайте, като поокъсеят, пак ще ги удължа. Затова съм кръчмар, я.

Много шум за нищо

Драги гости на заведението, вече знаем за една черта на характера на апостол-пастор-кафеджия Бакалов: Той не харесва добри въпроси, когато са задавани от лоши хора. Може да имате най-идеалните въпроси на света, ако сте лош човек, тоест ако не сте одобрен, удостоверен, лицензиран и легализиран от Апостола, вашите въпроси нямат право да излязат в Кафето. Същото е с лошите въпроси от лоши хора. В Кафето могат да излизат само добри въпроси от добри хора. (Четвъртата възможност, лоши въпроси от добри хора, не съществува; добрите хора първо питат Апостола какви въпроси да задават, и той им дава добрите въпроси по списък.)

Добрият въпрос, който зададох, беше „Каква е алтернативата, която вие предлагате?” Отговорът от Бакалов беше, че алтернатива още нямало, но той се гордеел да бъде част от някакво „ние”, което бавно и методично работело по създаването на реална алтернатива, че дори и на цялостен мироглед. Тогава г-жа Михаела Джоргова публикува статия против легализацията на проституцията в България. На мен ми изглеждаше странно, че някой може да призовава към конкретни обществени действия без да има конкретна алтернатива. И затова я попитах в коментар към статията, „На каква основа предлагате конкретни действия, и въобще на каква основа се противопоставяте на легализацията на проституцията, след като дори нямате мироглед, нито реална алтернатива? Имате ли някакъв възглед относно държавата, относно легализацията на конкретните дейности, относно взаимоотношенията на държавата с индивида, относно отговорността на държавата в справянето с престъпността и наказанията?”

Отговорът на г-жа Джоргова беше: „Аз не съм богослов, и затова не подхождам към въпроса за проституцията като християнин, а просто от позицията на гражданин”. И след това ми цитира един куп европейски закони и конвенции, от които да стане ясно, че като гражданин тя трябва да се противопостави на легализирането на проституцията.

Един стар анекдот казва, че в български вестник излязло съобщение, че сме били изнасяли компютри за Япония. На другия ден излязла корекция, че не била Япония, а Албания, не били компютри, а компоти, и не сме изнасяли, а сме внасяли. Та така, от саморекламата на Апостола знаем, че той смело и категорично предлага реална библейска алтернатива за политическата власт, че и за всичко друго. Корекцията е, че не предлагал, а още я подготвял, и не била библейска алтернатива, а просто гражданска позиция. Човек да се чуди защо ли ни е нужно служението на някакъв апостол, или даже защо ли ни е нужна Библията, като можем да си намерим гражданската позиция в европейските конвенции.

Сега, аз наистина съм против проституцията. Нито искам проститутки в Кръчмето, нито искам да ги виждам по улиците, нито никъде. Въпросът е: Като ме питат защо съм против проституцията, какво да кажа като християнин? Трябва да имам конкретна библейска позиция, както и Апостола казва. Да де, ама като се стигне дотам каква е тя, Апостола няма отговор, и той и неговите хора започват да мънкат за някаква гражданска позиция. На което пък някой друг може да ми каже: Е, пък моята гражданска позиция е за легализиране на проституцията. А сега да видим кой е по-голям гражданин. Защо сводниците и проститутките да са по-малко граждани от Бакалов? И ако европейските конвенции се променят (защото те си се променят веднъж на всеки 4-5 години) в полза на проституцията, дали тогава „гражданската позиция” на Бакалов ще се обърне в полза на проституцията? Така е логично да бъде. В крайна сметка, нито Бакалов е богослов (Питър Вагнер не позволява разни теолози да му се мотаят из църквите), нито г-жа Джоргова е богослов, и трябва да оставят богословската позиция на богословите, а те да заемат гражданска позиция на съобразяване с европейските конвенции. Само богословите трябва да заемат християнска позиция. Другите сме граждани.

Толкова шум вдига Апостола, толкова самореклама си прави, а накрая нищо. Ако неговото служение ви прилича на голям цветен балон, то е защото то наистина е голям цветен балон: ярък и крещящ, с голям надпис „Реформация”, а вътре съдържание никакво. Можем да го наречем Апостола на Гражданската Позиция. Каквото и да означава това. Остава ни да се надяваме, че един ден бавно и методично Апостола ще произведе така дълго рекламираната „реална алтернатива”, та и г-жа Джоргова най-после да започне да пише като християнин. Пък и Апостола също.

Коментар върху Посланието към Ботсуанците

Около 50-годишен мъж се прибира у дома след работа, посинен от бой. Жена му разтревожена го поставя да легне на кушетката, носи вода, лед, бинтове, марля, започва да приготвя компреси. Пита го:

– Какво стана? Кой те би? Защо те биха?

Мъжът разказва с усилие през спуканите си устни:

– Пътувам в трамвая, срещу мен седят младеж и девойка и си говорят. Девойката казва: „Ох, боли ме пръстчето. Излекувай го.” Младежът взема ръката й, целува пръстчето, девойката казва, „Вече не ме боли”. После пак: „Боли ме ушенцето”. Младежът целува ушенцето, и тя пак, „Вече не ме боли”. И така носленцето, очичките, брадичката... И накрая аз, изпълнен с надежда, попитах младежа, „Младеж, да имаш нещо за хемороиди?”

Горе-долу така се чувствам аз, драги пиячи, когато чета фундаменталната, исторически преломна и пробивна статия на апостол Бакалов относно Ролята на България в новото бъдеще. Човек може само да се удивява на обхвата на мисълта на Апостола. Обхванал е толкова много теми, толкова много области на човешката мисъл и действие, че на човек му иде смутено да се изправи и да го попита с потреперващ глас, „Апостол, абе аз, такова, извинявай, ама толкова много неща знаеш и разбираш, да кажеш нещо за хемороидите?”

Заглавието на статията, разбира се, е само символично, за да скрие истинското съдържание на статията, което е много по-обширно от ограничената тема за ролята на България в бъдещето. Най-вероятно заглавието е само цитат от някой велик човек, от онези, които Апостола използва с повод и без повод. Вътре в статията е обхванат почти целият свят, или поне почти всичко, за което хората си говорят днес в България. Поради това задачата ми тази вечер да направя анализ на статията на апостол Бакалов е също толкова лесна, колкото да направя литературен анализ на архива от предавания „По света и у нас” от последните 15 години.

Статията започва с малки, леки абзаци, покриващи някои уводни теми, не много свързани една с друга, но все пак показващи, че Апостола чува петела по тея работи. Влизането на България в Европа, уникалната възможност България да стане фактор за развитието на Европа, България често е наричана „врата към Европа”...

А, стоп тук! Тук Апостолът се спира, за да покаже своето неудовлетворение. Той не иска България да е врата, иска да е стожер. За по-младите ще съобщя, че „стожер” е стълб в средата на хармана, за който едно време връзваха конете или воловете, за да обикалят в кръг и да вършеят зърното. Така де, стига сме били вратата на европейския харман; трябва да сме точно в средата, и трябва другите да обикалят около нас и да вършеят ли вършеят.

За стожерите по-нататък. Апостолът продължава като хвърля кратък строг поглед към различни пакостници. Кризата на идентичността, например. Каквото и да е то, България страда от него. Споменаваме, за да си знаем, и продължаваме към нови теми. Средностатистическият европеец има зад гърба си просперитет, а българинът комунизъм и бедност. За това нямаше как да се сетите сами, затова Апостола го споменава мимоходом. Материализмът. Да, разбира се, материализмът. (Ах, как съм изкушен отново да цитирам Монти Пайтън, но ще се въздържа. Друг път.) Апостола размахва укоризнено пръст към материализма; даже към двата материализъма, източния и западния. Няма нужда да ги споменава нататък, нито какво общо имат с ролята на България в бъдещето, но нека да си знаят, че Апостола ги държи под око.

Хънтигтън и книгата му също са споменати за малко, защото Хънтингтън е казал нещо преди време. Апостола няма да го коментира сега, но и Хънтингтън да си знае, че е под наблюдение.

След това идва любимата тема на много българи: Ахмед Доган и Волен Сидеров. На нея е отделено доста внимание. Разбира се, защо не. Всеки говори за това, който разбира и който не разбира, защо и Апостола да не се включи във веселбата. И той има какво да каже. Доган е такъв, Сидеров е онакъв. Между другото, може да засегне оригиналната тема за патриотизма и национализма. Оригинална, искам да кажа, че съществува откакто има журналисти и коментатори, все за тази тема се говори. Даже в политическите речи в древна Гърция се говори за това. Защо Апостола да изостава от общото течение? Така де, не е необходимо много, просто да повтори няколко клишета, които сме научили от медиите през последните десетина години. Да си знаем, че той има мнение, и то си е негово. А неговото мнение е уникалното историческо заключение, че можем да бъдем патриоти без да бъдем националисти. Шокирани сте, нали? И аз трябваше да обърна една-две вълни та да се освестя.

Невежеството на българина също трябва да получи вниманието на Апостола. Не ме гледай тъпо, българино! И дали ще се преодолее това невежество, Апостола не знае. Знае, че трябва да има воля на индивидуално и обществено ниво. Без воля не става. Волята му е майката. Както каза един полицай, когото взех на автостоп преди години, относно намаляването на престъпността: „То от съзнанието идва. Съзнание трябва. Трябва да ни се обърне съзнанието не на 180 градуса, а на цели 360!”

И тогава Апостола разследва дали ще сме в средата на хармана или не. И започва с потресаващото твърдение, че партията на ИСЛЯМИСТИТЕ била балансираща партия в България! Да, драги пиячи, и аз като вас гледах облещен. Да, ДПС е корумпирана групичка от безпринципни политически опортюнисти, байганювци с турски имена, ама чак пък ислямисти? Ахмед Доган с чалма на главата, чаршаф около тялото, китайски калашник и елек от тротилови шашки?

Но обяснението е очевидно: Бакалов нарича себе си реформатор, та и апостол. Какво му пречи да нарече членовете на ДПС, дето пипват Коран веднъж на две лунни години, ислямисти?

И докато всички други се заблуждават относно Доган, Апостола мъдро разгадава леко подигравателната усмивка на Доган – откъде е подплатен, от Москва, а и от Мека. От Москва ясно, от Мека може и да не е толкова ясно. Кой точно е в Мека, дето дърпа конците на куклите? Там няма централизирана система от свещеници, както в Рим, или централизирана бюрократична система както в Москва. Или може би има. Очевидно Апостола знае повече за тайните световни заговори отколкото благоволява да ни разкрие. Докато се чудим за заговорите, Апостола също ни уверява, че знае и за парадирането на Доган с „етническия модел”. Доган да внимава в картинката.

„Сме или не сме?”, пита Бакалов, Принц Датски. За разлика от другия Принц Датски, Бакалов знае отговора: „Еми не сме.” Ето, от Евробарометър става ясно. От Евротахометър също, да не говорим за Европотенциометър. Българите са за либерализъм, не за консерватизъм. Как можем да СМЕ, с такива либерални българи. Не сме и стожер за навлизането на радикални ислямисти. Лоша работа. Нито сме стожер на Европа, нито за навлизането на радикални ислямисти. Поне едното да бяхме. Гледаме ли телевизия? Ако не, Апостола гледа и ни казва за наркотиците. По телевизията се вижда, че на един заловен килограм други 7-8 преминават границата. Ако не минаваха, щеше да има криза в доставките. А то няма. И няма и прогнози да има. Пазарът е hot, така да се каже. Да сте наясно, когато си съставяте стратегия за маркетплейса. И затова България е прекрасна почва за организация на ислямски групировки, че даже и за вербуване на млади хора. Иди та разбери логиката.

И тогава Апостола задава строгия въпрос: „Защо смея да твърдя това?”

Като стигнах дотук, се стъписах. Защо смееш да твърдиш КОЕ? Явно нещо съм пропуснал в текста. За кое точно от казаното дотук се иска смелост да го кажеш? Ами че то всичкото се говори и по телевизия, и по радио, и по вестниците, и в кръчмите, и по интернет форумите, и в офисите и къде ли не. Върнах се в началото и трескаво прочетох текста няколко пъти. После го прочетох отзад-напред. Обърнах монитора наобратно и се опитах да видя скрито послание. Отворих html-кода на страницата. Не можах да намеря посланието, което е толкова опасно, че да изисква кой знае каква смелост. Прочетох текста през буква, после всяка трета буква, после всяка четвърта, пета, шеста... На всяка седма буква се отказах. На всяка трета буква ми направи впечатление, че звучеше като бушменски език от „Боговете сигурно са полудели”. Хм, не е невъзможно, нали Апостола има проекти в много страни; може един от проектите му да е заговор за държавен преврат в Ботсуана. Ако е така, хитро. Кой може да се сети, че бушменски бунтовници ще четат Media Times Review?

Защо Апостола смее да твърди това? Не казва. Този въпрос е за бушмените. На нас ни дава още въпроси: Замислете се колко филми изобличаващи ислямофашизма сме гледали по телевизията? Замислих се. Следващото. Колко статии относно истинската същност на палестинския проблем. Пак се замислих. Колко проповеди в църквата...? Съвсем се потопих в дълбок размисъл. Двете вълни, които обърнах по-рано, се оказаха от полза. „Примерите са много.” Примери ЗА КАКВО? Пак не става ясно. И не ни и трябва. Трябва Бакалов да размаха пръст на невежеството, мълчанието и наивността, за да си знаят и те какво ги чака.

Изводът? „А трябва да бъдем стожер.” Ами дайте да бъдем, защо не? Какво ни пречи? Хващаме се и го правим.

Аз, вашият Обединяващ Стожер, кръчмар Стоименов, тържествено обявявам....

НАЗДРАВЕ!