Драги пиячи, да си представим, че Кръчмето се развие като бизнес. Идват повече хора, поръчват, пият, ядат, парите се увеличават, и един ден вашият кръчмар Стоимен Стоименов се оказва с един милион лева в банковата сметка. (Само си го представете. Изключете от представите си данъчните инспектори.) Сградата на Кръчмето е в добро състояние, текущите разходи са под контрол, задълженията са изплатени, Митето Тодорофф е доволен от заплатата (добре де, опитайте се да си го представите). И ми остават едни свободни един милион лева, които съм изкарал честно с труд и предприемчивост, мои са си, и искам да ги дам за Господното дело. Къде да ги дам?
Докато гледам из Интернета, откривам, че преди много години Пламен Цолов, пастор на църква „Ново поколение”, е публикувал проект „Ново поколение 2000”, който представлява построяването на луксозна сграда за неговата църква, съдържаща всичко, което една църковна сграда може да си пожелае, или както Цолов го нарича, „многофункционална” сграда. Нещо средно между търговски център, фестивален комплекс, спортна зала, луна-парк и кметство на средноголям окръжен град. Пламен Цолов, естествено, ги няма парите (защото ги е похарчил за други две лични къщи с горе-долу същия капацитет всяка), и призовава такива като мен да му дадат парите си, за да направи този наистина грандиозен обществено полезен проект. Този път наистина, ама наистина ще го направи обществено полезен, не само цолово-полезен. Ама наистина, този път ни казва истината, трябва да му повярваме.
Заинтересувам се аз и си казвам: Това е интересно, дай да видим за какво му е Цолов трета голяма къща и какво ли ще слага вътре? Да го кажем понаучному, „каква е философията на проекта”? И я откривам. Философията на проекта се оказва написана точно там, при проекта:
Цолов иска да му дадем парите си, за да построи сграда, защото се нуждаем от „някой”, който да поеме отговорността за изграждане на новото поколение? Каква е логическата връзка? Сградата ли ще бъде „някой, който ще поеме отговорността”? Или човекът ще излезе от сградата? Или човекът ще бъде призован от Бога чрез сградата? Каква точно е връзката между сградата на Цолов и „някой, който ще поеме отговорност”?
Сградата ни трябва за да се освободим от робство? Как? При комунизма бяхме роби, и парите и трудът ни бяха вземани за да се строят големи празни сгради и паметници, докато живеехме в панелки. Сега ще продължим да строим големи сгради, този път за Цолов, ще продължим да живеем в панелки, но ще бъдем свободни? В какво е разликата? Не ми е ясно.
Добре де, това не ми е ясно, но може би ако направя сравнението между водача в пустинята, Мойсей, и водача в „Ново поколение”, Цолов, ще ми стане ясно. Мойсей беше обучаван 40 години в дома на Фараона. След това беше обучаван 40 години да пасе овцете на тъста си. След всичкото това обучение, Бог и израилтяните можеха да му се доверят, че наистина ще изведе народа, ще даде Закона, ще построи Скинията (а не два-три лични двореца в подножието на Синай). Исус Навиев след него изиска пълната лоялност на хората за да го последват във войната в Ханаан, но и той преди да стане военачалник, беше покорен слуга на Мойсей до 80-тата си година. (Мога да си представя 120-годишният Мойсей да казва на 80-годишния Исус Навиев: „Срамота е, млади човече.”)
В сравнение с Мойсей, Цолов...
Хм, май не мога да кажа нищо за Цолов. Трябва да помисля още повече. Май трябва да започна по-отдалеч, философски.
„Парвеню” е френска дума, която означава буквално „пристигнал”, с намек за „НОВОпристигнал”. Общоприетото значение на думата в европейските езици е някой, който за кратко време е успял да влезе в обществени кръгове, да придобие социално положение или да заеме обществен пост, които не са свойствени за неговото образование, подготовка или обществен произход. Думата придобива популярност по времето на Реставрацията на Бурбоните във Франция след смъртта на Наполеон, но парвенюта е имало във всички епохи и във всички цивилизации, особено във време на смутове и революционни промени.
Докато „традиционната аристокрация” търси своето социално разграничение чрез определен стил на външна въздържаност и вътрешна, невидима, „духовна” изтънченост, парвенюто разбира принадлежността си към висшата класа в необуздана показност на лъскави скъпи дрехи и играчки. Аристократът може да има пари за всякакви коли, но ще предпочете изискана проста форма и цвят и функционалност, като например сив металик Рено Лагуна (в България) или черен старомоден Джагуар (в Англия). Парвенюто ще си купи яркооранжево Мазерати и ще го кара с хъс по стари пътища с дупки, където ниската броня скоро ще се откачи поради многобройните неравности. Когато в ресторанта получи некачествено обслужване, аристократът ще счете за свое задължение да поправи тихо сервитьора; парвенюто ще счита за свое право да се развика възмутено. Аристократът ще живее или в старата фамилна къща във викториански стил, или ще си построи нова къща в модерен стил; парвенюто ще си построи къща събираща всички стилове от Нимрод до Джаба Хатянина, с параден вход от коринтски колони от черен мрамор с жълт пластмасов корниз.
Разликата е в това, че аристократът гледа на своето социално положение като на своя собственост и обществен дълг, заслужени в поколенията и чрез дисциплината на аристократична въздържаност от детските години; парвенюто схваща своето издигане като случайна възможност, която е използвал и е успял, без да е сигурен дали това е неговото място, и дали би успял отново, ако мине по същия път.
Мойсей не беше парвеню; той се беше подготвил за своето служение с 80 години на обучение и дисциплина: първо като египетски благородник, след това като пастир, слуга и предприемач. Пример за парвеню в Библията е Авимелех в книгата Съдии. Възцарили тръна за цар, и той заповядал на дърветата да прибегнат под сянката му.
Пламен Цолов е това, което можем да наречем евангелско парвеню. Във време на смутове е попаднал сред хора, които са по-наивни и доверчиви от него, бил е малко по-хитър от тях, възприел е удобна и популярна риторика, с която да събира хората около себе си и да ги впечатлява, научил е хитростите как да убеждава хората да му дават парите си, намерил е начин да се съюзи с онези „стари пастори”, против които едно време говореше... и ето сега е пастор на църква, притежател на разни собствености, и сега иска да му дадем още пари, за да има още собствености. Дали наистина искам да му дам тези пари?
Може и да искам. Но при определени условия. Ако Цолов сравнява своите проекти с Изхода от Египет, аз пък ще сравнявам Цолов с Мойсей. Искам да видя Цолов да се откаже от придобитите собствености, и да започне отначало като обикновен слуга. Да работи за заплата, да спести пари, да започне бизнес, да го разшири, да предлага продукт, и да преуспява. Като постигне всичко това, ще знам, че Цолов наистина знае как отговорно да работи с моите пари, пък и с парите на другите. Докато Цолов живее в къща платена от труда на други хора, кара кола платена от труда на други хора, разхожда се по света за сметка на други хора, аз не искам да се присъединявам към тези други хора и да поемам разходите за луксозния живот на парвенюто Цолов. И ако някой ме пита, ще посъветвам и онези хора, които сега му плащат сметките, да направят същото. От кръчмар акъл за друго не искай, освен за пари. Е, аз за парите ви давам акъл, не за друго. Но от парите ще разберете и какъв е духът на човека.
Докато гледам из Интернета, откривам, че преди много години Пламен Цолов, пастор на църква „Ново поколение”, е публикувал проект „Ново поколение 2000”, който представлява построяването на луксозна сграда за неговата църква, съдържаща всичко, което една църковна сграда може да си пожелае, или както Цолов го нарича, „многофункционална” сграда. Нещо средно между търговски център, фестивален комплекс, спортна зала, луна-парк и кметство на средноголям окръжен град. Пламен Цолов, естествено, ги няма парите (защото ги е похарчил за други две лични къщи с горе-долу същия капацитет всяка), и призовава такива като мен да му дадат парите си, за да направи този наистина грандиозен обществено полезен проект. Този път наистина, ама наистина ще го направи обществено полезен, не само цолово-полезен. Ама наистина, този път ни казва истината, трябва да му повярваме.
Заинтересувам се аз и си казвам: Това е интересно, дай да видим за какво му е Цолов трета голяма къща и какво ли ще слага вътре? Да го кажем понаучному, „каква е философията на проекта”? И я откривам. Философията на проекта се оказва написана точно там, при проекта:
„В Библията се казва, че само за няколко седмици Бог изведе Израел от робството в Египет, но след това бяха необходими четиридесет години, за да промени робското им мислене, и да "изведе" Египет от Израел. Обещанието, че евреите ще бъдат отведени и заселени в земя, където ще живеят свободно и сред изобилие от блага не започна да се изпълнява, докато не се изгради новото поколение с различен дух, и манталитет. Това е поколението на Исус Навин. Без хора като него - символи на новото поколение, имаше реална възможност старото да възпроизведе себе си и да държи Израел още четиридесет години извън обещанията. По същия начин днес ние се нуждаем от някой, който да поеме отговорността за изграждане на новото поколение, което да заведе страната ни до мястото на нейната съдба - място на свобода и просперитет.”Мимоходом и неконтролирано през главата ми минават няколко пакостни мисли. Например, че ако Цолов не е стигнал все още до мястото на просперитет и изобилие от блага, може би трябва да му препоръчам да се прибере у дома си, и проблемът ще се реши. Или че Цолов можеше да бъде по-откровен и да направо да замени думичката „някой” в последното изречение с „Пламен Цолов”: което би било далеч по-искрено описание на бушуващите в сърцето на Цолов философски обосновки. Отпъждам мислите с кръчмарски стоицизъм и се замислям, този път насериозно.
Цолов иска да му дадем парите си, за да построи сграда, защото се нуждаем от „някой”, който да поеме отговорността за изграждане на новото поколение? Каква е логическата връзка? Сградата ли ще бъде „някой, който ще поеме отговорността”? Или човекът ще излезе от сградата? Или човекът ще бъде призован от Бога чрез сградата? Каква точно е връзката между сградата на Цолов и „някой, който ще поеме отговорност”?
Сградата ни трябва за да се освободим от робство? Как? При комунизма бяхме роби, и парите и трудът ни бяха вземани за да се строят големи празни сгради и паметници, докато живеехме в панелки. Сега ще продължим да строим големи сгради, този път за Цолов, ще продължим да живеем в панелки, но ще бъдем свободни? В какво е разликата? Не ми е ясно.
Добре де, това не ми е ясно, но може би ако направя сравнението между водача в пустинята, Мойсей, и водача в „Ново поколение”, Цолов, ще ми стане ясно. Мойсей беше обучаван 40 години в дома на Фараона. След това беше обучаван 40 години да пасе овцете на тъста си. След всичкото това обучение, Бог и израилтяните можеха да му се доверят, че наистина ще изведе народа, ще даде Закона, ще построи Скинията (а не два-три лични двореца в подножието на Синай). Исус Навиев след него изиска пълната лоялност на хората за да го последват във войната в Ханаан, но и той преди да стане военачалник, беше покорен слуга на Мойсей до 80-тата си година. (Мога да си представя 120-годишният Мойсей да казва на 80-годишния Исус Навиев: „Срамота е, млади човече.”)
В сравнение с Мойсей, Цолов...
Хм, май не мога да кажа нищо за Цолов. Трябва да помисля още повече. Май трябва да започна по-отдалеч, философски.
„Парвеню” е френска дума, която означава буквално „пристигнал”, с намек за „НОВОпристигнал”. Общоприетото значение на думата в европейските езици е някой, който за кратко време е успял да влезе в обществени кръгове, да придобие социално положение или да заеме обществен пост, които не са свойствени за неговото образование, подготовка или обществен произход. Думата придобива популярност по времето на Реставрацията на Бурбоните във Франция след смъртта на Наполеон, но парвенюта е имало във всички епохи и във всички цивилизации, особено във време на смутове и революционни промени.
Докато „традиционната аристокрация” търси своето социално разграничение чрез определен стил на външна въздържаност и вътрешна, невидима, „духовна” изтънченост, парвенюто разбира принадлежността си към висшата класа в необуздана показност на лъскави скъпи дрехи и играчки. Аристократът може да има пари за всякакви коли, но ще предпочете изискана проста форма и цвят и функционалност, като например сив металик Рено Лагуна (в България) или черен старомоден Джагуар (в Англия). Парвенюто ще си купи яркооранжево Мазерати и ще го кара с хъс по стари пътища с дупки, където ниската броня скоро ще се откачи поради многобройните неравности. Когато в ресторанта получи некачествено обслужване, аристократът ще счете за свое задължение да поправи тихо сервитьора; парвенюто ще счита за свое право да се развика възмутено. Аристократът ще живее или в старата фамилна къща във викториански стил, или ще си построи нова къща в модерен стил; парвенюто ще си построи къща събираща всички стилове от Нимрод до Джаба Хатянина, с параден вход от коринтски колони от черен мрамор с жълт пластмасов корниз.
Разликата е в това, че аристократът гледа на своето социално положение като на своя собственост и обществен дълг, заслужени в поколенията и чрез дисциплината на аристократична въздържаност от детските години; парвенюто схваща своето издигане като случайна възможност, която е използвал и е успял, без да е сигурен дали това е неговото място, и дали би успял отново, ако мине по същия път.
Мойсей не беше парвеню; той се беше подготвил за своето служение с 80 години на обучение и дисциплина: първо като египетски благородник, след това като пастир, слуга и предприемач. Пример за парвеню в Библията е Авимелех в книгата Съдии. Възцарили тръна за цар, и той заповядал на дърветата да прибегнат под сянката му.
Пламен Цолов е това, което можем да наречем евангелско парвеню. Във време на смутове е попаднал сред хора, които са по-наивни и доверчиви от него, бил е малко по-хитър от тях, възприел е удобна и популярна риторика, с която да събира хората около себе си и да ги впечатлява, научил е хитростите как да убеждава хората да му дават парите си, намерил е начин да се съюзи с онези „стари пастори”, против които едно време говореше... и ето сега е пастор на църква, притежател на разни собствености, и сега иска да му дадем още пари, за да има още собствености. Дали наистина искам да му дам тези пари?
Може и да искам. Но при определени условия. Ако Цолов сравнява своите проекти с Изхода от Египет, аз пък ще сравнявам Цолов с Мойсей. Искам да видя Цолов да се откаже от придобитите собствености, и да започне отначало като обикновен слуга. Да работи за заплата, да спести пари, да започне бизнес, да го разшири, да предлага продукт, и да преуспява. Като постигне всичко това, ще знам, че Цолов наистина знае как отговорно да работи с моите пари, пък и с парите на другите. Докато Цолов живее в къща платена от труда на други хора, кара кола платена от труда на други хора, разхожда се по света за сметка на други хора, аз не искам да се присъединявам към тези други хора и да поемам разходите за луксозния живот на парвенюто Цолов. И ако някой ме пита, ще посъветвам и онези хора, които сега му плащат сметките, да направят същото. От кръчмар акъл за друго не искай, освен за пари. Е, аз за парите ви давам акъл, не за друго. Но от парите ще разберете и какъв е духът на човека.
Духът, имам предвид, не спирита. Макар че и спирита не пренебрегвайте... това е Кръчме, в края на краищата.
8 коментара:
Изключително съм благодарен на моя първи и редовен клиент В.Д. за подсещането, че трябва да обсъдим Пламен Цолов. Благодаря и на другите клиенти - конкретно на г-жа Белла Облакова, но без да пропускам и онези, чиито имена не съм научил - за предложенията за теми. Кръчмето наистина се превръща в обществен проект на цяло поколение. Да добавя, в процес на преговори съм за наемане на работа на млада, красива и интелигентна дама, която умее да готви люти манджи, да забърква всякакви умиротворителни и умъртвителни коктейли, както и да опердашва някои по-буйни клиенти за изпроводяк, ако е необходимо. (Затова се старайте да не я гледате по начин, който тя да счете за негативен; аз няма да ви спасявам от нея.)
Пламен Цолов не е единственото парвеню в евангелските църкви. Но е най-видимото. Думата ПАРВЕНЮ просто е написана на челото му.
По повод на последните данни от кръчмарските новини, все се чудя, защо на практика се получава така, но то си имало причина. И "не е виновен този дето яде зелника, а този дето му го дава".
Така, че ако тези парици(1000000) /нещо тази цифра ми е познато от някъде ( май беше свърана с някакъв мега проект за будещето на БГ като евангелска страна, или нещо бъркам, но то не е по темата, затова ме глобете с едно...безалкохолно:-)/ са ти излишни, може и на мен да ми ги дадеш и няма да ти откажа.
Така, че добре си помисли къде да инвестираш - резултата ще е почти същия.
Но дали такаво е мнението на Бога, в който те казват, че вярвт и издигат с повод или без повод?!
Аз не си помням някъде в същото това Божие слово, което се цитира, същият този Бог да е казвал:
"Стойте и стройте!", а напротив:
"Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух"
и
"Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята"
А сега какво се получава - обърнали са нещата и каруцата е пред коня!
Следват се проекти, кой от кой по ГРАНДИОЗЕН, с ВЕЛИКО ИМЕ, но безсмислен; има негласно състезание със местни и задокеански кой по-голям "ръкотворен" палат ще построй на гърба на заблудените си последователи, но Бог, чрез Езекил предупреждава:
"34:2 Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата?
Да не забравяме само, че:
"Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;
30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;
31 и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава"
Е-ее, г-н 100-именов, право думате за парвенютата и аристократите. Доста труд трябва, за да се стане аристократ, а да си парвеню се изисква само бай гурувска наглост.
Доколкото ми е известно думата аристократ означава нещо като член на най-доброто управление (или управлението на най-добрите?). Мдаа, аристократизмът би бил една добра кръчмарска тема, не мислите ли г-н 100-именов?
А наздраве!
Не знам дали "Видение 2000" се отлага за "Видение 2010" или може би "2100", трябва да питаме парвеню Цолов какво последно е видял.
Знам със сигурност, че сградата, за която се събраха парите я няма, а за парите се досещам къде са и каква форма са придобили. (Чудо канагалилейско!)
Долавям духа на чърча в този блог.
Aз, като един обикновен парий съм злопаметен.Първият ми постинг, изтрит немедленно беше на тема как така проекта "Соломон" не се е осъществил, за сметка на проекта "Къщата на Пламен Цолов".
Що го изтри бе Тинчев, ето ако не беше го изтрил някоя и друга заблудена овца щеше да си спести парици, за ги вложи в собствен бизнес и да поживее като човек с жената и децата. Някои и друг пенсионер щеше да си похапва плодове от наема, дето го дава на Цолов и сега вместо да лежи прикован от Паркинсон, щеше да търчи по планините. Но по-добре късно отколкото никога - все пак умен човек като Стоименов да съобщи на широката публика добре обоснован анализ на финансовото и правното състояние на пирамидата "Апостолическа църква" респ. "Ново поколение" респ. "Рема".
Бай дъ уей, къде изчезна онзи достоен мъж с когото прекарахме "време в диспути и общения в маркетплейса" /свободно пререзказано по Бакалов/ - Божидар?
Ако мине към кръчмето, черпя го едно по негов избор.
Брат qwerty
Няма лошо, г-н qwerty, поканете си го вашия приятел и го почерпете. И повече поканете, и тях ги черпете. Ние затова сме тук, за да изпълняваме поръчки.
Дух долавяте? Не е проблем. Ловете колкото си искате духове, стига да си плащате масрафа накрая.
За много голямо съжаление не е само "пастор" Пламен Цолов сред онези, които ловят на въдицата на наивността доверчиви и лековерни, в повечето случаи искрено вярващи и посветени на Бога хора, в някои случаи с тежки личностн или здравословни проблеми. Лично аз прекарах седем години в сектата на Георги Бакалов, който считам в нищо не е по-праведен от колегата си Цолов. Влязох там, когато бях на 16 /много млада, наивна и житейски неопитна тийнейджърка в зората на още по-младата ни и също толкова лишена от опит демокрация/. Излязох на 23 годинил Та за това време видях доста неща и мисля, че Пламен Цолов не е най-отявленото първеню на евангелските църкви. Със сигурност Гогата Бакалов с нищичко не му отстъпва.
Минаха седем години от публикацията на тази статия, а преди това - още седем от проекта "Соломон",както и десет преди него, откакто е започмнало набирането на средства за тази сграда. И така, вече 24 години усърдната пчеличка събира пари и имане.
До тук имаме: една хубава къща, колкото на среднозаможен митничар, един хубав автопарк, колкото на директор на средно голяма банка и ежегодни екскурзии насам-натам по света на Цолов, Цолова и Цоловче.
Само едно няма в тази схема - отчет. Светаята Светих на Цолов - обществените пари никога не се обявиха като начално, междинно и крайно салдо. Дали ги е въртял по Форекс, дали ги е инвестирал и реинвестирал, на никого досега свещената тайна не е казана. Така че църквата дава пари, без да знае колко са събрани, но продължава да налива в тъмното и празното.
Поздрави на пиячите!
qwerty
Публикуване на коментар