Здравейте, пиячи! Ще си говорим за хазарт. Тука има, тука нема. Карти скрити в ръкава и трикове с тях. Можете да научите някой мурафет от тазвечерната лекция...ако сте още трезви до края.
Апостол-пастор-и-тъй-нататък Георги Бакалов слуша радиото в колата. Слуша BBC, или както някои му казват галено, БиБиСи. Слуша и му говорят за някаква реформа. Слуша друго радио, пак му говорят за реформа. Трето радио, и пак му говорят за реформа. Хм, казва си Апостола, интересно.
После Бакалов се разхожда по страниците на българския християнски интернет. Иска да намери някой да говори за реформация. И не го намира. Няма бе, никой не говори за реформация. Тъжно, нали? И за Бакалов е тъжно, и той го казва с тъжен шрифт.
Тоест, Бакалов казва, Тука Реформация Нема!
Още в първия коментар към статията му казват, че в действителност всички говорят за реформация – Хазърбасанов, Несторов, и кой ли не още. С една дума, оспорват твърденията на Апостола. Хората викат: Тука Реформация Има!
И апостолът обаче ги хваща в думите им: „Кои точно визираш в ‘кой ли не още’? Не е маловажно?” Наистина, не е маловажно. Много е важно даже. Още по-важно е, че още в първия коментар цялото твърдение на Бакалов е опровергано. Но това за него е маловажно. Далеч по-важно е кого точно визират в „кои ли не още”? Така де, нека не отклоняваме темата от главното нещо. Не е важно дали Бакалов лъже, важното е кои са тези „кой ли не още”?
Аз реших да проверя какво наистина казва интернет. Най-лесно и просто – проверих в Гугъл под „реформация”. Българските страници са над 600. Повечето от тях са на български църкви. Май наистина всички говорят за реформация. Значи, ако човек търси правилно, Тука Реформация Има, та пушек се вдига.
Казах това на Бакалов в коментар към неговата статия. Но Апостолът извади Картата от Ръкава: Те не говорели за реформация днес, а за „историческата реформация”. Той бил видял над 100 сайта, но те говорели само за „историческата реформация”. А никой не говорел наистина за реформация, реформацията днес. Има не било Има, а било Нема. Освен това, от първите 5-6 сайта 90% от линковете били свързани с неговото служение. Което показвало доколко другите били сериозни относно реформацията. Като си помисля, този последният аргумент е верен. Като направя сърч на Гугъл за „Георги Бакалов”, само 10% от първите десет сайта са свързани с апостол-пастор-и-все-го-забравям-другото Георги Бакалов. Което май ни показва доколко насериозно можем да го вземаме.
Да се върнем на данните и математиката на Бакалов: От първите 5-6 сайта 90% от линковете били свързани с неговото служение. Данните са, че когато напишете „реформация”, от първите 5-6 линка 2 (два) са Бакалов. 2 е 40% от 5, и е 33.33% от 6. Като закръглим едно към акере, стават 90%. Дотолкова можем да вярваме на данните, които ни дава Бакалов. Математиката е още по-любопитна: Как изчисляваме 90% от 5-6 сайта? Това ще да е или 4.5, или 5.4 сайта. Тоест, сред първите сайтове трябва да намерим приблизително половин сайт, който да е свързан с Бакаловото служение. Сайт дето хем го Има, хем го Нема.
Разбира се, дали приемаме данните и математиката на Бакалов е въпрос на субективен избор. Аз правя субективния избор да имам определени съмнения както относно неговите данни, така и относно неговите математически познания. На друго място Бакалов казва, че менажирал 20 проекта в 5 часови зони. Любопитен съм какви ли са тези проекти дето се менажират с такъв подход към данните и такива математически познания. Но всичко е възможно, проекти различни за хора различни. Едни проекти изискват компетентност, други не чак толкова. Има проекти, Нема проекти.
Но въпросът е за реформацията и за Картата от Ръкава. За Бакалов е тъжно, че 100 сайта говорели за „историческата реформация”, а не за неговата, истинската, Бакаловата реформация. Да се чудиш защо ли. И да скърбиш дълбоко и тъжно. По собственото признание на Бакалов неговата реформация все още няма подготвена никаква реална алтернатива като цялостен мироглед – Бакаловото „ние” работело по въпроса, бавно и методично. Все още нямаме идея какво точно ще предложат „работещите бавно и методично”. Историческата реформация очевидно отдавна има алтернатива, и май я е доказала многократно. При такива обстоятелства кое ли може да кара хората да пренебрегнат „истинската” Бакалова реформация и да говорят само за историческата реформация? Кое ли кара хората да се съмняват в Картата от Ръкава и да не я искат в играта? Може би си въобразяват, че честната игра е с честното тесте карти? Откъде ли са взели този затънал-до-гуша-в-религия принцип? Играта се играе с всякакви карти, не само картите в тестето. Некой Има карти, друг Нема, и нека който Има, да играе с всякакви карти, даже и Карти от Ръкава. Не е негова вина, че другите предпочитат да играят само с картите от тестето.
Ако не сте се отнесли вече, можете да си вземете поука. Така се играе играта „реформация”. Всички играят по определени правила – правилата казват кои карти са по-силни, кои са по-слаби, кои са козове, кои не са. И всички играят по правилата – кои по-успешно, кои не чак толкова успешно. Идва Бакалов, и както във вица за „бонго – голямо бонго”, удря Картата от Ръкава на масата и вика, „голяма реформация”, и посяга да събере залозите.
И естествено, никой не му позволява да ги вземе, нито приема такава игра. И Бакалов е тъжен, че никой не играе на неговата „голяма реформация”.
Ние ще му предложим да дойде при нас и да удави тъгата си. Ние имаме в какво да я удавим.
Апостол-пастор-и-тъй-нататък Георги Бакалов слуша радиото в колата. Слуша BBC, или както някои му казват галено, БиБиСи. Слуша и му говорят за някаква реформа. Слуша друго радио, пак му говорят за реформа. Трето радио, и пак му говорят за реформа. Хм, казва си Апостола, интересно.
После Бакалов се разхожда по страниците на българския християнски интернет. Иска да намери някой да говори за реформация. И не го намира. Няма бе, никой не говори за реформация. Тъжно, нали? И за Бакалов е тъжно, и той го казва с тъжен шрифт.
Тоест, Бакалов казва, Тука Реформация Нема!
Още в първия коментар към статията му казват, че в действителност всички говорят за реформация – Хазърбасанов, Несторов, и кой ли не още. С една дума, оспорват твърденията на Апостола. Хората викат: Тука Реформация Има!
И апостолът обаче ги хваща в думите им: „Кои точно визираш в ‘кой ли не още’? Не е маловажно?” Наистина, не е маловажно. Много е важно даже. Още по-важно е, че още в първия коментар цялото твърдение на Бакалов е опровергано. Но това за него е маловажно. Далеч по-важно е кого точно визират в „кои ли не още”? Така де, нека не отклоняваме темата от главното нещо. Не е важно дали Бакалов лъже, важното е кои са тези „кой ли не още”?
Аз реших да проверя какво наистина казва интернет. Най-лесно и просто – проверих в Гугъл под „реформация”. Българските страници са над 600. Повечето от тях са на български църкви. Май наистина всички говорят за реформация. Значи, ако човек търси правилно, Тука Реформация Има, та пушек се вдига.
Казах това на Бакалов в коментар към неговата статия. Но Апостолът извади Картата от Ръкава: Те не говорели за реформация днес, а за „историческата реформация”. Той бил видял над 100 сайта, но те говорели само за „историческата реформация”. А никой не говорел наистина за реформация, реформацията днес. Има не било Има, а било Нема. Освен това, от първите 5-6 сайта 90% от линковете били свързани с неговото служение. Което показвало доколко другите били сериозни относно реформацията. Като си помисля, този последният аргумент е верен. Като направя сърч на Гугъл за „Георги Бакалов”, само 10% от първите десет сайта са свързани с апостол-пастор-и-все-го-забравям-другото Георги Бакалов. Което май ни показва доколко насериозно можем да го вземаме.
Да се върнем на данните и математиката на Бакалов: От първите 5-6 сайта 90% от линковете били свързани с неговото служение. Данните са, че когато напишете „реформация”, от първите 5-6 линка 2 (два) са Бакалов. 2 е 40% от 5, и е 33.33% от 6. Като закръглим едно към акере, стават 90%. Дотолкова можем да вярваме на данните, които ни дава Бакалов. Математиката е още по-любопитна: Как изчисляваме 90% от 5-6 сайта? Това ще да е или 4.5, или 5.4 сайта. Тоест, сред първите сайтове трябва да намерим приблизително половин сайт, който да е свързан с Бакаловото служение. Сайт дето хем го Има, хем го Нема.
Разбира се, дали приемаме данните и математиката на Бакалов е въпрос на субективен избор. Аз правя субективния избор да имам определени съмнения както относно неговите данни, така и относно неговите математически познания. На друго място Бакалов казва, че менажирал 20 проекта в 5 часови зони. Любопитен съм какви ли са тези проекти дето се менажират с такъв подход към данните и такива математически познания. Но всичко е възможно, проекти различни за хора различни. Едни проекти изискват компетентност, други не чак толкова. Има проекти, Нема проекти.
Но въпросът е за реформацията и за Картата от Ръкава. За Бакалов е тъжно, че 100 сайта говорели за „историческата реформация”, а не за неговата, истинската, Бакаловата реформация. Да се чудиш защо ли. И да скърбиш дълбоко и тъжно. По собственото признание на Бакалов неговата реформация все още няма подготвена никаква реална алтернатива като цялостен мироглед – Бакаловото „ние” работело по въпроса, бавно и методично. Все още нямаме идея какво точно ще предложат „работещите бавно и методично”. Историческата реформация очевидно отдавна има алтернатива, и май я е доказала многократно. При такива обстоятелства кое ли може да кара хората да пренебрегнат „истинската” Бакалова реформация и да говорят само за историческата реформация? Кое ли кара хората да се съмняват в Картата от Ръкава и да не я искат в играта? Може би си въобразяват, че честната игра е с честното тесте карти? Откъде ли са взели този затънал-до-гуша-в-религия принцип? Играта се играе с всякакви карти, не само картите в тестето. Некой Има карти, друг Нема, и нека който Има, да играе с всякакви карти, даже и Карти от Ръкава. Не е негова вина, че другите предпочитат да играят само с картите от тестето.
Ако не сте се отнесли вече, можете да си вземете поука. Така се играе играта „реформация”. Всички играят по определени правила – правилата казват кои карти са по-силни, кои са по-слаби, кои са козове, кои не са. И всички играят по правилата – кои по-успешно, кои не чак толкова успешно. Идва Бакалов, и както във вица за „бонго – голямо бонго”, удря Картата от Ръкава на масата и вика, „голяма реформация”, и посяга да събере залозите.
И естествено, никой не му позволява да ги вземе, нито приема такава игра. И Бакалов е тъжен, че никой не играе на неговата „голяма реформация”.
Ние ще му предложим да дойде при нас и да удави тъгата си. Ние имаме в какво да я удавим.
3 коментара:
Извинявам се за променения външен вид. Днес ходих на интервю за работа и трябваше да се облека официално. Така или иначе кръчмата ми заема само вечерите, през деня мога да припечеля по нещо от някоя по-така работа. Нещо началническо.
Утре ще съм си пак същият.
Ама вратовръзката ми си я бива, нали?
Вратовръзката Ви е парфе, г-н Стоименов! Така сте завършен интелегент - хем с очила, хем с вратовръзка!
Да полеем интервюто :-)
Публикуване на коментар