Барбароки Бакалоа

За Роки Балбоа да сте чували, драги пиячи? Чували се сте, как да не сте чували. Роки Балбоа е онзи мно’о як тип, дето винаги в началото губи, за да спечели накрая. Печели, но не завинаги, защото в следващата серия пак трябва да го пердашат като маче у дирек в началото, за да може накрая той да пердаши. И така нататък.

Чували сте за него, но не сте чували, че Роки Балбоа е образ на Исус. Не е шега работа, характерът на Роки отразява характера на Исус. Ето, в десния ъгъл на ринга Исус Христос в Туринска плащеница, в левия дяволът с рога и опашка. Бокс! Серия удари на Исус, десен прав, лево кроше, десен ъперкът, бам, дявола само един лев прав, Исус е на земята, реферът брои три дена, Исус е отново на крака, четиридесет дни прави и за Петдесятница дяволът е в нокдаун.

Не е невъзможно. Но сега няма да говорим за Исус в боксерски гащи и ръкавици, а за един друг Роки: Барбароки Бакалоа.

Още от началото да кажем, че Барбароки Бакалоа не е образ на нищо. Той си е най-обикновено безобразие. Безобразие, което се е появило на евангелския ринг само защото няма противници, които да вземат насериозно евангелския бокс, че да си правят труда да пердашат евангелските боксьори.

За Роки Балбоа можем определено да кажем, че е като кораво добиче. Барбароки Бакалоа намира своя зоологичен еквивалент в амебата: безгръбначно безформено образувание с първосигнални реакции. Ако треснеш с юмрук Роки, определено ще те заболи. Ако треснеш с юмрук Барбароки... няма какво да треснеш, Барбароки променя формата постоянно, така че никакво тресване няма да стане. Опитваш се да треснеш Барбарокито за неговата „алтернатива” дето я рекламира, то променя формата, и алтернативата я няма. Хайде да го треснеш за неговия „християнски мироглед”, християнският мироглед го няма, има „гражданска позиция”. Барбарокито се рекламира като толерантен към дискусии без обиди, като го треснеш в дискусия, изведнъж не приема дискусията, а и започва да хвърля обиди. Търсиш да хванеш Барбарокито за неговото „пророчество” за един милион новоповярвали, то изведнъж не било негово пророчество, не зависело от него, а от други хора. Барбарокито се хвали наляво и надясно колко било интелигентно, и после ти цитира Аугуст Компт.

Ако на нещо е образ Барбароки Бакалоа, то е образ на нинджа, който знае само и единствено една хватка: Да хвърли заслепяваща бомбичка и да изчезне. Започва кампания на държавната власт против евангелските църкви, за която кампания Барбарокито има своята си вина, и бум!, Барбарокито е хвърлило бомбичката и се е покрило по амебному. И така нататък.

Роки Балбоа си има стратегия: „Яж бой в началото, за да не го ядеш в края”. Барбароки Бакалоа има стратегия: Предизвикай някого на бой, и остави последователите си да ядат боя. Излиза на ринга, перчи се, изхвърля се, говори всякакви лозунгарски приказки, и когато дойде време за разплата, Барбарокито е изчезнало, а на ринга са неговите последователи, които ядат бой до сто и едно и обратно, и даже така им харесва, че някои се нареждат да повтарят, когато Барбарокито пак се появи след няколко години.

Барбарокито има качества, които на Роки му липсват: Поглъща пари. И никога не става ясно какво става с тези пари. Нещо като Бермудски триъгълник за дарения. Само да прекараш дарението през триъгълника, и си го изгубил из някой от трите ъгъла. Може да са извънземни, може да са извътреземни причините за мистериозните изчезвания, но най-вече са другоземни и отвъдокеански.

Тези изчезвания не са маловажни, защото те поддържат Барбарокито. Без бермудски изчезвания Барбарокито ще е някъде по дочени бермудки, работейки като зоотехник, което въобще не е прилична работа за барбарокита. Да го кажем като лозунг, бермудските изчезвания ни спасяват от бермудките.

Та така, драги пиячи, за Барбарокито.