Около 50-годишен мъж се прибира у дома след работа, посинен от бой. Жена му разтревожена го поставя да легне на кушетката, носи вода, лед, бинтове, марля, започва да приготвя компреси. Пита го:
– Какво стана? Кой те би? Защо те биха?
Мъжът разказва с усилие през спуканите си устни:
– Пътувам в трамвая, срещу мен седят младеж и девойка и си говорят. Девойката казва: „Ох, боли ме пръстчето. Излекувай го.” Младежът взема ръката й, целува пръстчето, девойката казва, „Вече не ме боли”. После пак: „Боли ме ушенцето”. Младежът целува ушенцето, и тя пак, „Вече не ме боли”. И така носленцето, очичките, брадичката... И накрая аз, изпълнен с надежда, попитах младежа, „Младеж, да имаш нещо за хемороиди?”
Горе-долу така се чувствам аз, драги пиячи, когато чета фундаменталната, исторически преломна и пробивна статия на апостол Бакалов относно Ролята на България в новото бъдеще. Човек може само да се удивява на обхвата на мисълта на Апостола. Обхванал е толкова много теми, толкова много области на човешката мисъл и действие, че на човек му иде смутено да се изправи и да го попита с потреперващ глас, „Апостол, абе аз, такова, извинявай, ама толкова много неща знаеш и разбираш, да кажеш нещо за хемороидите?”
Заглавието на статията, разбира се, е само символично, за да скрие истинското съдържание на статията, което е много по-обширно от ограничената тема за ролята на България в бъдещето. Най-вероятно заглавието е само цитат от някой велик човек, от онези, които Апостола използва с повод и без повод. Вътре в статията е обхванат почти целият свят, или поне почти всичко, за което хората си говорят днес в България. Поради това задачата ми тази вечер да направя анализ на статията на апостол Бакалов е също толкова лесна, колкото да направя литературен анализ на архива от предавания „По света и у нас” от последните 15 години.
Статията започва с малки, леки абзаци, покриващи някои уводни теми, не много свързани една с друга, но все пак показващи, че Апостола чува петела по тея работи. Влизането на България в Европа, уникалната възможност България да стане фактор за развитието на Европа, България често е наричана „врата към Европа”...
А, стоп тук! Тук Апостолът се спира, за да покаже своето неудовлетворение. Той не иска България да е врата, иска да е стожер. За по-младите ще съобщя, че „стожер” е стълб в средата на хармана, за който едно време връзваха конете или воловете, за да обикалят в кръг и да вършеят зърното. Така де, стига сме били вратата на европейския харман; трябва да сме точно в средата, и трябва другите да обикалят около нас и да вършеят ли вършеят.
За стожерите по-нататък. Апостолът продължава като хвърля кратък строг поглед към различни пакостници. Кризата на идентичността, например. Каквото и да е то, България страда от него. Споменаваме, за да си знаем, и продължаваме към нови теми. Средностатистическият европеец има зад гърба си просперитет, а българинът комунизъм и бедност. За това нямаше как да се сетите сами, затова Апостола го споменава мимоходом. Материализмът. Да, разбира се, материализмът. (Ах, как съм изкушен отново да цитирам Монти Пайтън, но ще се въздържа. Друг път.) Апостола размахва укоризнено пръст към материализма; даже към двата материализъма, източния и западния. Няма нужда да ги споменава нататък, нито какво общо имат с ролята на България в бъдещето, но нека да си знаят, че Апостола ги държи под око.
Хънтигтън и книгата му също са споменати за малко, защото Хънтингтън е казал нещо преди време. Апостола няма да го коментира сега, но и Хънтингтън да си знае, че е под наблюдение.
След това идва любимата тема на много българи: Ахмед Доган и Волен Сидеров. На нея е отделено доста внимание. Разбира се, защо не. Всеки говори за това, който разбира и който не разбира, защо и Апостола да не се включи във веселбата. И той има какво да каже. Доган е такъв, Сидеров е онакъв. Между другото, може да засегне оригиналната тема за патриотизма и национализма. Оригинална, искам да кажа, че съществува откакто има журналисти и коментатори, все за тази тема се говори. Даже в политическите речи в древна Гърция се говори за това. Защо Апостола да изостава от общото течение? Така де, не е необходимо много, просто да повтори няколко клишета, които сме научили от медиите през последните десетина години. Да си знаем, че той има мнение, и то си е негово. А неговото мнение е уникалното историческо заключение, че можем да бъдем патриоти без да бъдем националисти. Шокирани сте, нали? И аз трябваше да обърна една-две вълни та да се освестя.
Невежеството на българина също трябва да получи вниманието на Апостола. Не ме гледай тъпо, българино! И дали ще се преодолее това невежество, Апостола не знае. Знае, че трябва да има воля на индивидуално и обществено ниво. Без воля не става. Волята му е майката. Както каза един полицай, когото взех на автостоп преди години, относно намаляването на престъпността: „То от съзнанието идва. Съзнание трябва. Трябва да ни се обърне съзнанието не на 180 градуса, а на цели 360!”
И тогава Апостола разследва дали ще сме в средата на хармана или не. И започва с потресаващото твърдение, че партията на ИСЛЯМИСТИТЕ била балансираща партия в България! Да, драги пиячи, и аз като вас гледах облещен. Да, ДПС е корумпирана групичка от безпринципни политически опортюнисти, байганювци с турски имена, ама чак пък ислямисти? Ахмед Доган с чалма на главата, чаршаф около тялото, китайски калашник и елек от тротилови шашки?
Но обяснението е очевидно: Бакалов нарича себе си реформатор, та и апостол. Какво му пречи да нарече членовете на ДПС, дето пипват Коран веднъж на две лунни години, ислямисти?
И докато всички други се заблуждават относно Доган, Апостола мъдро разгадава леко подигравателната усмивка на Доган – откъде е подплатен, от Москва, а и от Мека. От Москва ясно, от Мека може и да не е толкова ясно. Кой точно е в Мека, дето дърпа конците на куклите? Там няма централизирана система от свещеници, както в Рим, или централизирана бюрократична система както в Москва. Или може би има. Очевидно Апостола знае повече за тайните световни заговори отколкото благоволява да ни разкрие. Докато се чудим за заговорите, Апостола също ни уверява, че знае и за парадирането на Доган с „етническия модел”. Доган да внимава в картинката.
„Сме или не сме?”, пита Бакалов, Принц Датски. За разлика от другия Принц Датски, Бакалов знае отговора: „Еми не сме.” Ето, от Евробарометър става ясно. От Евротахометър също, да не говорим за Европотенциометър. Българите са за либерализъм, не за консерватизъм. Как можем да СМЕ, с такива либерални българи. Не сме и стожер за навлизането на радикални ислямисти. Лоша работа. Нито сме стожер на Европа, нито за навлизането на радикални ислямисти. Поне едното да бяхме. Гледаме ли телевизия? Ако не, Апостола гледа и ни казва за наркотиците. По телевизията се вижда, че на един заловен килограм други 7-8 преминават границата. Ако не минаваха, щеше да има криза в доставките. А то няма. И няма и прогнози да има. Пазарът е hot, така да се каже. Да сте наясно, когато си съставяте стратегия за маркетплейса. И затова България е прекрасна почва за организация на ислямски групировки, че даже и за вербуване на млади хора. Иди та разбери логиката.
И тогава Апостола задава строгия въпрос: „Защо смея да твърдя това?”
Като стигнах дотук, се стъписах. Защо смееш да твърдиш КОЕ? Явно нещо съм пропуснал в текста. За кое точно от казаното дотук се иска смелост да го кажеш? Ами че то всичкото се говори и по телевизия, и по радио, и по вестниците, и в кръчмите, и по интернет форумите, и в офисите и къде ли не. Върнах се в началото и трескаво прочетох текста няколко пъти. После го прочетох отзад-напред. Обърнах монитора наобратно и се опитах да видя скрито послание. Отворих html-кода на страницата. Не можах да намеря посланието, което е толкова опасно, че да изисква кой знае каква смелост. Прочетох текста през буква, после всяка трета буква, после всяка четвърта, пета, шеста... На всяка седма буква се отказах. На всяка трета буква ми направи впечатление, че звучеше като бушменски език от „Боговете сигурно са полудели”. Хм, не е невъзможно, нали Апостола има проекти в много страни; може един от проектите му да е заговор за държавен преврат в Ботсуана. Ако е така, хитро. Кой може да се сети, че бушменски бунтовници ще четат Media Times Review?
Защо Апостола смее да твърди това? Не казва. Този въпрос е за бушмените. На нас ни дава още въпроси: Замислете се колко филми изобличаващи ислямофашизма сме гледали по телевизията? Замислих се. Следващото. Колко статии относно истинската същност на палестинския проблем. Пак се замислих. Колко проповеди в църквата...? Съвсем се потопих в дълбок размисъл. Двете вълни, които обърнах по-рано, се оказаха от полза. „Примерите са много.” Примери ЗА КАКВО? Пак не става ясно. И не ни и трябва. Трябва Бакалов да размаха пръст на невежеството, мълчанието и наивността, за да си знаят и те какво ги чака.
Изводът? „А трябва да бъдем стожер.” Ами дайте да бъдем, защо не? Какво ни пречи? Хващаме се и го правим.
Аз, вашият Обединяващ Стожер, кръчмар Стоименов, тържествено обявявам....
НАЗДРАВЕ!
– Какво стана? Кой те би? Защо те биха?
Мъжът разказва с усилие през спуканите си устни:
– Пътувам в трамвая, срещу мен седят младеж и девойка и си говорят. Девойката казва: „Ох, боли ме пръстчето. Излекувай го.” Младежът взема ръката й, целува пръстчето, девойката казва, „Вече не ме боли”. После пак: „Боли ме ушенцето”. Младежът целува ушенцето, и тя пак, „Вече не ме боли”. И така носленцето, очичките, брадичката... И накрая аз, изпълнен с надежда, попитах младежа, „Младеж, да имаш нещо за хемороиди?”
Горе-долу така се чувствам аз, драги пиячи, когато чета фундаменталната, исторически преломна и пробивна статия на апостол Бакалов относно Ролята на България в новото бъдеще. Човек може само да се удивява на обхвата на мисълта на Апостола. Обхванал е толкова много теми, толкова много области на човешката мисъл и действие, че на човек му иде смутено да се изправи и да го попита с потреперващ глас, „Апостол, абе аз, такова, извинявай, ама толкова много неща знаеш и разбираш, да кажеш нещо за хемороидите?”
Заглавието на статията, разбира се, е само символично, за да скрие истинското съдържание на статията, което е много по-обширно от ограничената тема за ролята на България в бъдещето. Най-вероятно заглавието е само цитат от някой велик човек, от онези, които Апостола използва с повод и без повод. Вътре в статията е обхванат почти целият свят, или поне почти всичко, за което хората си говорят днес в България. Поради това задачата ми тази вечер да направя анализ на статията на апостол Бакалов е също толкова лесна, колкото да направя литературен анализ на архива от предавания „По света и у нас” от последните 15 години.
Статията започва с малки, леки абзаци, покриващи някои уводни теми, не много свързани една с друга, но все пак показващи, че Апостола чува петела по тея работи. Влизането на България в Европа, уникалната възможност България да стане фактор за развитието на Европа, България често е наричана „врата към Европа”...
А, стоп тук! Тук Апостолът се спира, за да покаже своето неудовлетворение. Той не иска България да е врата, иска да е стожер. За по-младите ще съобщя, че „стожер” е стълб в средата на хармана, за който едно време връзваха конете или воловете, за да обикалят в кръг и да вършеят зърното. Така де, стига сме били вратата на европейския харман; трябва да сме точно в средата, и трябва другите да обикалят около нас и да вършеят ли вършеят.
За стожерите по-нататък. Апостолът продължава като хвърля кратък строг поглед към различни пакостници. Кризата на идентичността, например. Каквото и да е то, България страда от него. Споменаваме, за да си знаем, и продължаваме към нови теми. Средностатистическият европеец има зад гърба си просперитет, а българинът комунизъм и бедност. За това нямаше как да се сетите сами, затова Апостола го споменава мимоходом. Материализмът. Да, разбира се, материализмът. (Ах, как съм изкушен отново да цитирам Монти Пайтън, но ще се въздържа. Друг път.) Апостола размахва укоризнено пръст към материализма; даже към двата материализъма, източния и западния. Няма нужда да ги споменава нататък, нито какво общо имат с ролята на България в бъдещето, но нека да си знаят, че Апостола ги държи под око.
Хънтигтън и книгата му също са споменати за малко, защото Хънтингтън е казал нещо преди време. Апостола няма да го коментира сега, но и Хънтингтън да си знае, че е под наблюдение.
След това идва любимата тема на много българи: Ахмед Доган и Волен Сидеров. На нея е отделено доста внимание. Разбира се, защо не. Всеки говори за това, който разбира и който не разбира, защо и Апостола да не се включи във веселбата. И той има какво да каже. Доган е такъв, Сидеров е онакъв. Между другото, може да засегне оригиналната тема за патриотизма и национализма. Оригинална, искам да кажа, че съществува откакто има журналисти и коментатори, все за тази тема се говори. Даже в политическите речи в древна Гърция се говори за това. Защо Апостола да изостава от общото течение? Така де, не е необходимо много, просто да повтори няколко клишета, които сме научили от медиите през последните десетина години. Да си знаем, че той има мнение, и то си е негово. А неговото мнение е уникалното историческо заключение, че можем да бъдем патриоти без да бъдем националисти. Шокирани сте, нали? И аз трябваше да обърна една-две вълни та да се освестя.
Невежеството на българина също трябва да получи вниманието на Апостола. Не ме гледай тъпо, българино! И дали ще се преодолее това невежество, Апостола не знае. Знае, че трябва да има воля на индивидуално и обществено ниво. Без воля не става. Волята му е майката. Както каза един полицай, когото взех на автостоп преди години, относно намаляването на престъпността: „То от съзнанието идва. Съзнание трябва. Трябва да ни се обърне съзнанието не на 180 градуса, а на цели 360!”
И тогава Апостола разследва дали ще сме в средата на хармана или не. И започва с потресаващото твърдение, че партията на ИСЛЯМИСТИТЕ била балансираща партия в България! Да, драги пиячи, и аз като вас гледах облещен. Да, ДПС е корумпирана групичка от безпринципни политически опортюнисти, байганювци с турски имена, ама чак пък ислямисти? Ахмед Доган с чалма на главата, чаршаф около тялото, китайски калашник и елек от тротилови шашки?
Но обяснението е очевидно: Бакалов нарича себе си реформатор, та и апостол. Какво му пречи да нарече членовете на ДПС, дето пипват Коран веднъж на две лунни години, ислямисти?
И докато всички други се заблуждават относно Доган, Апостола мъдро разгадава леко подигравателната усмивка на Доган – откъде е подплатен, от Москва, а и от Мека. От Москва ясно, от Мека може и да не е толкова ясно. Кой точно е в Мека, дето дърпа конците на куклите? Там няма централизирана система от свещеници, както в Рим, или централизирана бюрократична система както в Москва. Или може би има. Очевидно Апостола знае повече за тайните световни заговори отколкото благоволява да ни разкрие. Докато се чудим за заговорите, Апостола също ни уверява, че знае и за парадирането на Доган с „етническия модел”. Доган да внимава в картинката.
„Сме или не сме?”, пита Бакалов, Принц Датски. За разлика от другия Принц Датски, Бакалов знае отговора: „Еми не сме.” Ето, от Евробарометър става ясно. От Евротахометър също, да не говорим за Европотенциометър. Българите са за либерализъм, не за консерватизъм. Как можем да СМЕ, с такива либерални българи. Не сме и стожер за навлизането на радикални ислямисти. Лоша работа. Нито сме стожер на Европа, нито за навлизането на радикални ислямисти. Поне едното да бяхме. Гледаме ли телевизия? Ако не, Апостола гледа и ни казва за наркотиците. По телевизията се вижда, че на един заловен килограм други 7-8 преминават границата. Ако не минаваха, щеше да има криза в доставките. А то няма. И няма и прогнози да има. Пазарът е hot, така да се каже. Да сте наясно, когато си съставяте стратегия за маркетплейса. И затова България е прекрасна почва за организация на ислямски групировки, че даже и за вербуване на млади хора. Иди та разбери логиката.
И тогава Апостола задава строгия въпрос: „Защо смея да твърдя това?”
Като стигнах дотук, се стъписах. Защо смееш да твърдиш КОЕ? Явно нещо съм пропуснал в текста. За кое точно от казаното дотук се иска смелост да го кажеш? Ами че то всичкото се говори и по телевизия, и по радио, и по вестниците, и в кръчмите, и по интернет форумите, и в офисите и къде ли не. Върнах се в началото и трескаво прочетох текста няколко пъти. После го прочетох отзад-напред. Обърнах монитора наобратно и се опитах да видя скрито послание. Отворих html-кода на страницата. Не можах да намеря посланието, което е толкова опасно, че да изисква кой знае каква смелост. Прочетох текста през буква, после всяка трета буква, после всяка четвърта, пета, шеста... На всяка седма буква се отказах. На всяка трета буква ми направи впечатление, че звучеше като бушменски език от „Боговете сигурно са полудели”. Хм, не е невъзможно, нали Апостола има проекти в много страни; може един от проектите му да е заговор за държавен преврат в Ботсуана. Ако е така, хитро. Кой може да се сети, че бушменски бунтовници ще четат Media Times Review?
Защо Апостола смее да твърди това? Не казва. Този въпрос е за бушмените. На нас ни дава още въпроси: Замислете се колко филми изобличаващи ислямофашизма сме гледали по телевизията? Замислих се. Следващото. Колко статии относно истинската същност на палестинския проблем. Пак се замислих. Колко проповеди в църквата...? Съвсем се потопих в дълбок размисъл. Двете вълни, които обърнах по-рано, се оказаха от полза. „Примерите са много.” Примери ЗА КАКВО? Пак не става ясно. И не ни и трябва. Трябва Бакалов да размаха пръст на невежеството, мълчанието и наивността, за да си знаят и те какво ги чака.
Изводът? „А трябва да бъдем стожер.” Ами дайте да бъдем, защо не? Какво ни пречи? Хващаме се и го правим.
Аз, вашият Обединяващ Стожер, кръчмар Стоименов, тържествено обявявам....
НАЗДРАВЕ!
1 коментар:
Г-жа 100-именова току-що ми каза, този Коментар нямал главна тема. Ами няма де, нали е коментар на послание. Каквото посланието, такъв и коментарът. Хайде тя да се опита да коментира посланията на Апостола, да види лесно ли е.
Публикуване на коментар