Драги пиячи, настанявайте се, тази вечер ще си говорим за фондови борси, спекуланти и спекулации с ценни книжа и спекулации с човешки души.
На американските фондови пазари (пък и не само на американските, уверен съм) има два вида участници. Едните са инвеститори: Те влагат пари в ценни книжа дългосрочно, за да получат доходност по-голяма от обикновените спестовни сметки в банките. Другите са спекуланти: Те са хората, които печелят краткосрочно от покупка и продажба на същите тези ценни книжа. Не си мислете, че спекулантите са лоши сами по себе си. Те осигуряват „ликвидността” на пазара, тоест свободното движение на ценни книжа. Техният принцип на работа е съвсем прост: „Купувай ниско, продавай високо”.
Този принцип може да действа в две посоки. Ако спекулантът очаква цената на една акция да се вдига, той трябва да я купи сега, с очакване да я продаде на по-висока цена след време. Това на борсов език се нарича „дълга позиция”. Купувачът влага свои си пари, и получава реални акции, които са негови, и които след време може да продаде.
Ако обаче спекулантът очаква цената на акцията да пада, той трябва да я продаде сега на високата цена, и след това да я купи на по-ниската цена. И тъй като обикновено спекулантите не държат акции, той трябва да вземе акцията назаем, да я продаде за висотата цена, и след време да я купи на (очаквано) ниската цена и да я върне на заемодателя. Това на борсов език се нарича „къса позиция”. Купувачът продава чужди акции, получава чужди пари, и през цялото време се намира в състояние на дълг към заемодателя, докато отново купи акциите, върне ги на заемодателя и затвори позицията.
Макар че двете позиции, къса и дълга, са приложение на един и същи принцип, между тях има значителни разлики. При дългата позиция спекулантът първо плаща, и очаква да получи парите си след време, когато продаде акциите. Рискът е ограничен само до цената на акцията: Ако я е купил за $25, най-големият риск за него е цената да падне до нула, и тогава той е изгубил $25, но не и повече. Възможностите за печалба обаче са теоретично неограничени, тъй като при добро развитие цената на акцията може да се вдига до безкрайност. Обратното, при късата позиция спекулантът първо получава парите, а разходите са отложени за след време, когато трябва да купи акциите и да ги върне на собственика. Печалбата е теоретично ограничена: В най-добрия случай цената на акцията може да падне до нула, и тогава печалбата е $25. Но загубите могат да бъдат безкрайни.
Значи, запомнете: При дълга позиция възможностите за печалба са неограничени, а рисковете от загуба са ограничени; при къса позиция възможностите за печалба са ограничени, рисковете са неограничени. При дълга позиция първо плащаш, и след време очакваш приходите; при къса позиция първо получаваш приходите, и едва след време плащаш разходите. При дълга позиция през цялото време си собственик на активите си; при къса позиция през цялото време спекулираш с чужда собственост.
Затова и законите в Америка изискват различни гаранционни депозити при различните позиция: За дълга позиция, тъй като рисковете са малки, изискваният депозит е 50% от позицията. За къса позиция, тъй като рисковете са неограничени, депозитът е 150% от позицията.
В допълнение трябва да кажем, че всяка сделка изисква и втора страна. Следователно, за да отворите дълга позиция, трябва да сключите сделка с хора, които вярват обратното на вас: Те вярват, че цената на акцията, която ви продават, ще пада. При къса позиция пък ще можете да продавате само на хората, които вярват, че стойността на предлаганата от вас акция ще се вдига.
Пример за „дълга позиция” съм аз, вашият кръчмар. Аз влагам пари за питиетата, като очаквам да ви ги продам на по-висока цена. Първо плащам, и после се надявам да получа от вас пари. И понеже активите са мои, аз съм дал парите за тях, също и отговарям за тях, и ако губя, губя само аз и никой друг. А ако печеля, печелите всички вие, защото получавате добра пиячка, и безплатни лекции като бонус.
Апостол-кафеджия Бакалов е пример за пристрастен спекулант на „къси позиции”.
През 90-те години започна да продава акции на предприятието „Велико, последно, ядрено, кръвно, огнено, дрън-дрън-че-пляс Съживление”. Бакалов не притежаваше нито една акция от такова предприятие. Не знаеше как се прави Съживление. Знаеше, че някой друг някъде някога го е направил, и зае идеята от него. И започна да я продава. Знаеше, че трябва да продава докато акциите са hot, защото после хората ще се усетят и няма да ги искат. И хората купуваха. Доста хора си купиха от акциите. Платиха за тях и с душите си, и с парите си. И когато балонът се пукна, Бакалов обвини международното положение. Нали е хитър спекулант. И изчезна.
Докато инвеститорите събираха каквото е останало от душите и парите им, Бакалов пак се появи и се опита да пусне на пазара акции на предприятието „Да продаваме народна музика на американците”. Не тръгна. На пазара нямаше достатъчен капитал от пари и от души, за да тръгне. Таймингът му не беше добър.
Няколко години по-късно предприемачът-борсов играч Бакалов излезе с нова емисия ценни книжа. Този път на главозамайващия концерн „1 000 000 новоповярвали”. Да уточним: БЪДЕЩИЯ концерн. През 2010 година. И отново, Бакалов нито притежава нещо такова, нито знае как да го направи, нито дори вярва, че такова нещо може да стане. Но акциите трябва да се рекламират, за да има кой да ги купи. Е, този път доста по-малко хора купиха; парен каша духа. Според Бакалов били хиляди, а ние като ги умножим по коефициента посмали-манго, ще ги докараме до двеста-триста. Няколко пастори надушиха възможността за краткосрочна спекулация и влязоха в начинанието, но за една-две години се усетиха и си продадоха дяловете. От известно време за концерна „един милион” не се чува твърде много, а през декември 2010 очакваме тържественото му погребение. Даже се оказа, че сме си имали и часовник на пророчеството за концерна. Следете го внимателно. До 2010 сигурно ще има още някой прозорец за печеливши маржове. Но като започне съвсем да намалява броячът на часовника, гледайте в портфолиото ви да не остават акции. Даже отсега се отървете от тях. По-добре си прахосайте парите в някое казино – там поне удоволствията са истински. Да видим като дойде 2010 кой ще се окаже виновен за провала на несъществуващия концерн. Аз знам кой, но ще ви кажа някой друг ден.
Сега Бакалов е отворил две нови къси позиции: „Реална алтернатива АД” и „Цялостен мироглед Ънлимитед”. Не казва откъде е взел назаем акциите, но продава ли продава. Само дето като го питаш какви са активите зад тях, се оказва, че активи няма. Няма и да има; и двете не са на Бакалов, нито той знае как се правят реални алтернативи или цялостни мирогледи. Ама обещава, че още трябва да потърпим, той бавно и методично ги прави; между другото можем да си купим акции на „гражданска позиция”, дето ги има навсякъде, и не е ясно защо точно от Бакалов трябва да ги купуваме, като можем да си ги купим от всяка вестникарска будка. Докато все още прави бавно и методично двете акционерни дружества, рекламира акциите им и се опитва да ги продава. Желаещите са съвсем малко, активните са само 5-6 форумни участници, и даже пасторите изхитряха и вече не се бутат между шамарите. Хората вече си пазят и парите, и душите.
Към тези две нови позиции е добавил и ограничени дялове за партньорско участие в „Апостолска реформация ООД”. То не е ООД, а си е ЕООД, ама да се поддържа илюзията. И отново, нито е апостол, нито знае какво е реформация или как се прави, но има хора, които купуват, и в замяна получават апостолски звания. Мислят си, че стойността на тези звания ще се вдигне след време. Демек, за по-умни от Апостола се имат. Ама той добре знае колко струват тези звания, и затова ги и продава. Всяка сделка в борсовите спекулации има две страни, и едната е в грешка, нали си спомняте.
Всичко това са къси позиции. Тоест, Апостола продава това, което няма. Вдига шум за нещо, симулира някаква активност, няколко човека се подвеждат, и купуват. Тъй като Апостола всъщност няма реални активи зад продадените акции, той не поема отговорността така както аз като кръчмар я поемам. След време хората се опитва да си пробутат акциите на пазара, а тя цената им спаднала до нулата. Някой друг се оказва виновен, и Апостола е готов за следващото бизнес начинание.
Аз като кръчмар имам следния съвет към купувачите на акциите на апостол Бакалов: Да се поучат от примера на американските фондови борси. Когато Апостола иска да им продава акции на нещо, което не притежава, нека да му поискат гаранционен депозит, както в Америка на спекулиращите с къси позиции им искат 150% депозит. И ако начинанието успее както той го е пророкувал, да му върнат парите; иначе да ги запазят докато не се види явен успех. Така ще му помогнат да стане малко по-отговорен в спекулациите си. Пък и такъв е примерът на либералните демокрации, дето Апостола ги проповядва от „гражданска позиция”.
А вие, докато смилате този борсово-инвестиционен-спекулационен урок, да вземете да отпиете? Че имам дълги позиции за затваряне. Хайде, не се притеснявайте, като поокъсеят, пак ще ги удължа. Затова съм кръчмар, я.
На американските фондови пазари (пък и не само на американските, уверен съм) има два вида участници. Едните са инвеститори: Те влагат пари в ценни книжа дългосрочно, за да получат доходност по-голяма от обикновените спестовни сметки в банките. Другите са спекуланти: Те са хората, които печелят краткосрочно от покупка и продажба на същите тези ценни книжа. Не си мислете, че спекулантите са лоши сами по себе си. Те осигуряват „ликвидността” на пазара, тоест свободното движение на ценни книжа. Техният принцип на работа е съвсем прост: „Купувай ниско, продавай високо”.
Този принцип може да действа в две посоки. Ако спекулантът очаква цената на една акция да се вдига, той трябва да я купи сега, с очакване да я продаде на по-висока цена след време. Това на борсов език се нарича „дълга позиция”. Купувачът влага свои си пари, и получава реални акции, които са негови, и които след време може да продаде.
Ако обаче спекулантът очаква цената на акцията да пада, той трябва да я продаде сега на високата цена, и след това да я купи на по-ниската цена. И тъй като обикновено спекулантите не държат акции, той трябва да вземе акцията назаем, да я продаде за висотата цена, и след време да я купи на (очаквано) ниската цена и да я върне на заемодателя. Това на борсов език се нарича „къса позиция”. Купувачът продава чужди акции, получава чужди пари, и през цялото време се намира в състояние на дълг към заемодателя, докато отново купи акциите, върне ги на заемодателя и затвори позицията.
Макар че двете позиции, къса и дълга, са приложение на един и същи принцип, между тях има значителни разлики. При дългата позиция спекулантът първо плаща, и очаква да получи парите си след време, когато продаде акциите. Рискът е ограничен само до цената на акцията: Ако я е купил за $25, най-големият риск за него е цената да падне до нула, и тогава той е изгубил $25, но не и повече. Възможностите за печалба обаче са теоретично неограничени, тъй като при добро развитие цената на акцията може да се вдига до безкрайност. Обратното, при късата позиция спекулантът първо получава парите, а разходите са отложени за след време, когато трябва да купи акциите и да ги върне на собственика. Печалбата е теоретично ограничена: В най-добрия случай цената на акцията може да падне до нула, и тогава печалбата е $25. Но загубите могат да бъдат безкрайни.
Значи, запомнете: При дълга позиция възможностите за печалба са неограничени, а рисковете от загуба са ограничени; при къса позиция възможностите за печалба са ограничени, рисковете са неограничени. При дълга позиция първо плащаш, и след време очакваш приходите; при къса позиция първо получаваш приходите, и едва след време плащаш разходите. При дълга позиция през цялото време си собственик на активите си; при къса позиция през цялото време спекулираш с чужда собственост.
Затова и законите в Америка изискват различни гаранционни депозити при различните позиция: За дълга позиция, тъй като рисковете са малки, изискваният депозит е 50% от позицията. За къса позиция, тъй като рисковете са неограничени, депозитът е 150% от позицията.
В допълнение трябва да кажем, че всяка сделка изисква и втора страна. Следователно, за да отворите дълга позиция, трябва да сключите сделка с хора, които вярват обратното на вас: Те вярват, че цената на акцията, която ви продават, ще пада. При къса позиция пък ще можете да продавате само на хората, които вярват, че стойността на предлаганата от вас акция ще се вдига.
Пример за „дълга позиция” съм аз, вашият кръчмар. Аз влагам пари за питиетата, като очаквам да ви ги продам на по-висока цена. Първо плащам, и после се надявам да получа от вас пари. И понеже активите са мои, аз съм дал парите за тях, също и отговарям за тях, и ако губя, губя само аз и никой друг. А ако печеля, печелите всички вие, защото получавате добра пиячка, и безплатни лекции като бонус.
Апостол-кафеджия Бакалов е пример за пристрастен спекулант на „къси позиции”.
През 90-те години започна да продава акции на предприятието „Велико, последно, ядрено, кръвно, огнено, дрън-дрън-че-пляс Съживление”. Бакалов не притежаваше нито една акция от такова предприятие. Не знаеше как се прави Съживление. Знаеше, че някой друг някъде някога го е направил, и зае идеята от него. И започна да я продава. Знаеше, че трябва да продава докато акциите са hot, защото после хората ще се усетят и няма да ги искат. И хората купуваха. Доста хора си купиха от акциите. Платиха за тях и с душите си, и с парите си. И когато балонът се пукна, Бакалов обвини международното положение. Нали е хитър спекулант. И изчезна.
Докато инвеститорите събираха каквото е останало от душите и парите им, Бакалов пак се появи и се опита да пусне на пазара акции на предприятието „Да продаваме народна музика на американците”. Не тръгна. На пазара нямаше достатъчен капитал от пари и от души, за да тръгне. Таймингът му не беше добър.
Няколко години по-късно предприемачът-борсов играч Бакалов излезе с нова емисия ценни книжа. Този път на главозамайващия концерн „1 000 000 новоповярвали”. Да уточним: БЪДЕЩИЯ концерн. През 2010 година. И отново, Бакалов нито притежава нещо такова, нито знае как да го направи, нито дори вярва, че такова нещо може да стане. Но акциите трябва да се рекламират, за да има кой да ги купи. Е, този път доста по-малко хора купиха; парен каша духа. Според Бакалов били хиляди, а ние като ги умножим по коефициента посмали-манго, ще ги докараме до двеста-триста. Няколко пастори надушиха възможността за краткосрочна спекулация и влязоха в начинанието, но за една-две години се усетиха и си продадоха дяловете. От известно време за концерна „един милион” не се чува твърде много, а през декември 2010 очакваме тържественото му погребение. Даже се оказа, че сме си имали и часовник на пророчеството за концерна. Следете го внимателно. До 2010 сигурно ще има още някой прозорец за печеливши маржове. Но като започне съвсем да намалява броячът на часовника, гледайте в портфолиото ви да не остават акции. Даже отсега се отървете от тях. По-добре си прахосайте парите в някое казино – там поне удоволствията са истински. Да видим като дойде 2010 кой ще се окаже виновен за провала на несъществуващия концерн. Аз знам кой, но ще ви кажа някой друг ден.
Сега Бакалов е отворил две нови къси позиции: „Реална алтернатива АД” и „Цялостен мироглед Ънлимитед”. Не казва откъде е взел назаем акциите, но продава ли продава. Само дето като го питаш какви са активите зад тях, се оказва, че активи няма. Няма и да има; и двете не са на Бакалов, нито той знае как се правят реални алтернативи или цялостни мирогледи. Ама обещава, че още трябва да потърпим, той бавно и методично ги прави; между другото можем да си купим акции на „гражданска позиция”, дето ги има навсякъде, и не е ясно защо точно от Бакалов трябва да ги купуваме, като можем да си ги купим от всяка вестникарска будка. Докато все още прави бавно и методично двете акционерни дружества, рекламира акциите им и се опитва да ги продава. Желаещите са съвсем малко, активните са само 5-6 форумни участници, и даже пасторите изхитряха и вече не се бутат между шамарите. Хората вече си пазят и парите, и душите.
Към тези две нови позиции е добавил и ограничени дялове за партньорско участие в „Апостолска реформация ООД”. То не е ООД, а си е ЕООД, ама да се поддържа илюзията. И отново, нито е апостол, нито знае какво е реформация или как се прави, но има хора, които купуват, и в замяна получават апостолски звания. Мислят си, че стойността на тези звания ще се вдигне след време. Демек, за по-умни от Апостола се имат. Ама той добре знае колко струват тези звания, и затова ги и продава. Всяка сделка в борсовите спекулации има две страни, и едната е в грешка, нали си спомняте.
Всичко това са къси позиции. Тоест, Апостола продава това, което няма. Вдига шум за нещо, симулира някаква активност, няколко човека се подвеждат, и купуват. Тъй като Апостола всъщност няма реални активи зад продадените акции, той не поема отговорността така както аз като кръчмар я поемам. След време хората се опитва да си пробутат акциите на пазара, а тя цената им спаднала до нулата. Някой друг се оказва виновен, и Апостола е готов за следващото бизнес начинание.
Аз като кръчмар имам следния съвет към купувачите на акциите на апостол Бакалов: Да се поучат от примера на американските фондови борси. Когато Апостола иска да им продава акции на нещо, което не притежава, нека да му поискат гаранционен депозит, както в Америка на спекулиращите с къси позиции им искат 150% депозит. И ако начинанието успее както той го е пророкувал, да му върнат парите; иначе да ги запазят докато не се види явен успех. Така ще му помогнат да стане малко по-отговорен в спекулациите си. Пък и такъв е примерът на либералните демокрации, дето Апостола ги проповядва от „гражданска позиция”.
А вие, докато смилате този борсово-инвестиционен-спекулационен урок, да вземете да отпиете? Че имам дълги позиции за затваряне. Хайде, не се притеснявайте, като поокъсеят, пак ще ги удължа. Затова съм кръчмар, я.
5 коментара:
Сега почнах да вдявам какво са имали предвид онези, които го представят по разни други форуми като предприемач. Че има "ООД" к/о се занимава с идейна спекула. Лошото е, че той обира парсата, а някой друг обира пешкира.
Ей затова е добра идеята да му се иска гаранционен депозит.
А наздраве!
Така е. Загубихме и парите и душите в онова време. Да не говорим за това какъв пример дадохме на близките си, за които само споменаването на думата "християнство", "християнски" предизвикват или гневна реакция или пълно мълчание. Да бъде милостив Господ към техните души. Вината е наша, но глобалната е на такива като Бакалов.
Ето едно линкче към още спекуланти на къси позиции.
http://www.1million2010.org/
Господин 100именов, пропускате обаче, най-атрактивната борсова акция в момента, а именно така наречената : "Dominion". Не казвам "Dominion Theology", защото разбрахме, че те "theology" нямат или поне не употребяват. Обаче как баш апостола Вагнер я продава вижте тук:
"Our theological bedrock is what has been known as Dominion Theology. This means that our divine mandate is to do whatever is necessary, by the power of the Holy Spirit, to retake the dominion of God's creation which Adam forfeited to Satan in the Garden of Eden. It is nothing less than seeing God's kingdom coming and His will being done here on earth as it is in heaven. This includes the need to govern apolitically, as well as to embrace spiritual warfare techniques that neutralize the control of our adversary within the functional and territorial spheres of authority to which we have been assigned. To do this, we know that we must be in communion, we must receive revelation, and we must apostolically and prophetically proclaim that revelation. "
Аз също бих искал да коментирам върху Вагнеровия "доминион", г-жа Бело облаче, ама все още не съм намерил какво означава тази дума за Вагнер за да знам какво да коментирам. Той я повтаря няколко пъти тук и там, явно му е предизвикала някаква експлозия на някоя част от тялото, но така и не дава дефиниция. Явно за Вагнер тя има по-скоро естетическо значение, както за нашия Апостол са цитатите от Аугуст или думичките "реална алтернатива" или "реформация": "Виж колко хубаво мога да я размахвам и даже ми отива, нищо че не знам какво означава".
Това е много точно:
_______________
Аз също бих искал да коментирам върху Вагнеровия "доминион", г-жа Бело облаче, ама все още не съм намерил какво означава тази дума за Вагнер за да знам какво да коментирам. Той я повтаря няколко пъти тук и там, явно му е предизвикала някаква експлозия на някоя част от тялото, но така и не дава дефиниция.
_______________________
То всъщност всичките писания на Генералния апостол са си въздух под налягане с определена миризма, имащи наукоподобен вид само за тези, които не мислят.
Това не е първото лъжепророчество на "АПОСТОЛА".Доколкото си спомням имаше едно много подобно мисля за 2000г.
Публикуване на коментар