Вината не е в мен!

Апостол-пастор Бакалов обича историята. Обича особено един дял от историята: Историята на живота и делото на апостол-пастор Бакалов. Дотолкова обича този дял, че често го разказва, с повод и без повод. В Кафе Реформация е разказвал тази история поне два пъти: тук и тук. В поне половината статии от Апостола също има вмъкнат по някой и друг абзац с поучителни епизоди от историята на апостол-пастор Бакалов. Има специални познавателно-енциклопедични сайтове, които се занимават с историята на апостол-пастор Бакалов, и с историята на неговото семейство. На много места е направена умела практическа връзка между историята на апостол-пастор Бакалов и настоящето на апостол-пастор Бакалов. Настоящето също е важно за Бакалов – особено настоящето на апостол-пастор Бакалов. Няма да е далеч времето, когато университетите най-после ще влязат в крак и ще създадат отделни катедри по изучаване на житието и битието на апостол-пастор Бакалов.

Аз също влязох в крак и започнах да изучавам историята на апостол-пастор Бакалов. След като в училище не са ни преподавали този дял от историята, на стари години трябва да наваксвам. Ще наваксвам, какво да правя. Най-вече ме трогна онази част от историята на апостол-пастор Бакалов, от която се вижда какви чудовищни заговори са били съставени против него, и колко несправедливо е бил намразен без причина от всички. От една страна, трогна ме, защото от заглавието на статията се вижда, че Апостола не просто изследва историята на апостол-пастор Георги Бакалов, но и я свързва с настоящето и дори с бъдещето. Колко човека познавате, които могат да вземат един толкова важен дял от световната история и на основата на миналото да направят характеристика на бъдещето? От друга страна, статията ме трогна, защото видях себе си в нея. Напълно можех да се идентифицирам с апостола в несправедливостите против него. Затова написах следниея насърчителен коментар към статията:

Г-н Бакалов, напълно ви разбирам. Аз преживявам същото и в моя живот - всякакви трудности, всякакви проблеми, и всички те се дължат единствено на лошото отношение на другите към мен. Те никога не се опитват да ме разберат, никога не се опитват да погледнат света през моите очи. Аз никога не съм направил нито една погрешна стъпка, никога не съм ощетил никого, винаги съм бил много добър и справедлив към другите, а те никога не са се отнесли към мен така, както аз истински заслужавам.

Но и аз като вас се гордея с това. Защото тяхното лошо отношение към мен показва, че аз съм прав във всичко! Така де, защо иначе ще са толкова зли и несправедливи към мен? Защо така грубо пренебрегват моите желания и стремежи и искания, ако не е защото те са зли, те са "света", и не са никакви християни, дори онези, които изглеждат като християни, те са затънали до гуша в религия!

Имах само един момент на съмнение, и това е когато гледах филма за Жана д'Арк с Мила Йовович в главната роля. Жана д'Арк в последните си дни в килията, и стои пред Бога и пита същите въпроси като мен и вас: "Защо като бях толкова покорна на Бога, като бях толкова праведна, като следвах всичко, което Господ ми нареди, стигнах дотук да бъда изгорена като вещица, предадена от същите французи, които избавих?" И лукавият сценарист на филма вкарва в тази сцена някой, който изглежда като дявола, но всъщност не е, играе го Дъстин Хофман. И Дъстин Хофман започва да й припомня случаи, в които Жана е следвала своите страсти, своето себелюбие, своята скрита жажда за слава. Припомня й също случаи, когато Бог й е говорил и я е предупреждавал чрез различни хора, но поради нейните предразсъдъци, или гордост, или дори преднамерено невежество тя е отказвала да го слуша. И тогава Дъстин Хофман я пита: Е, наистина ли имаш право на по-добро отношение и по-добра съдба? Наистина ли имаш право да обвиняваш другите, или обстоятелствата, за бедите, които са дошли върху теб заради твоята надменност, гордост и отказ да се вслушаш в предупрежденията?

Та този дяволски филм за известно време загнезди в мен един малък Дъстин Хофман, който започна да ми говори разни подобни работи и да ме кара да се съмнявам в собствената си праведност. Даже стигнах дотам да си задавам въпроса дали пък другите не са имали право да ме мразят, или да бъдат критични към мен, и дали някои от бедите, които са ме сполетяли (и са сполетяли хората около мен заради самия мен), не са случайно причинени от самия мен поради моите собствени несъзнателни или съзнателни грешки.

Не знам дали вие сте гледал този филм, и ако да, дали и във вас дяволът не се е опитал да вкара един такъв малък досаден Дъстин Хофман. Даже да се е опитал, очевидно не е успял, след като сте успял да напишете такава превъзходна статия, в която няма и следа от съмненията, които разни Дъстин Хофмановци биха могли да ви внушат.

Та тази ваша статия помогна и на мен. Сега и аз съм уверен, че не нося отговорност за никой от проблемите, с които съм се сблъсквал в живота - всичко е по вина на другите. Това ми дава необходимия духовен мир.

Сега, в подреденото Кафе Реформация коментари не се публикуват току-така. За да е сигурен, че коментари се публикуват само от проверени и удостоверени реформатори, Апостола лично проверява, одобрява, резолюира, прошнурова и прономерова всеки коментар. Има правила, на които трябва да отговаря всеки коментар, за да бъде проверен, одобрен, резолюиран и т.н. и т.н. Правилата са написани отстрани на Кафе Реформация. Аз съм кръчмар, но като влизам Кафе Реформация, винаги се опитвам да се държа изискано, и по правилата. Така де, все пак съм в компанията на изискани реформатори, които винаги си носят носна кърпичка и никога не разхлабват възела на вратовръзката. В такъв възвишен стил се опитах да напиша и коментара си.

Но вече минаха три дена, и горният ми коментар не е публикуван. Апостола е умен, едва ли му трябва много време да прочете моето скромно излияние и да произнесе присъдата си. Вероятно съм сгазил лука някъде с такъв коментар, какъвто съм си простак. Да де, ама в какво ли съм сбъркал? Можете ли да ми помогнете? Каква ли е причината Апостола да не позволи на моя коментар да стигне до ушите и очите на „кафеджиите”?

Наздраве, докато мислите.