За водещите ценни брадъри

Ще изпием по още една халба за днес, и ще продължим да бистрим политиката. Този път не е свързано с апостол-пастор-и-така-нататък Бакалов. Този път е с друг политически герой на българската евангелска действителност: пастор Павел Игнатов.

Аз съм съвестен читател, и когато съм трезвен, не пропускам нито една дума от това, което чета. Казвам, когато съм трезвен. Но думите на Павел Игнатов, които прочетох в една статия на Момчил Петров, бяха толкова ярки, че и натровен с амоняк да бях, пак нямаше да ги пропусна:

„По отношение на силовите организации, МВР и Държавна сигурност идеята беше постепенно да се наложи двоен стандарт. В това влиза пълна защита на интересите на църквата, да се опазят ценни водещи братя от репресии, да не се допусне отстраняването им от църковна дейност, да се предотврати обезглавяване на ръководството на църквата. За да се избегне това, трябваше да се дава дезинформираща информация. Маловажна и знаеща се от всички информация. Неизбежна информация. И в същото време – да се дават действителни доказателства за родолюбие, като се прикриват факти, които могат да рефлектират негативно върху водачите на църквата.”

Знам кой е Павел Игнатов. Не знам кой е Момчил Петров, освен че е историк. Показателно е, че за Павел Игнатов вече пишат историците. Отдавна му беше време.

Павел Игнатов говори за своите духовни опитности с комунистическата Държавна сигурност. Обяснява ни какво е правил и защо го е правил. Опазвал е ценни водещи братя от репресии. Предотвратявал е обезглавяване на ръководството на църквата. Давал е дезинформираща информация. Маловажна и знаеща се от всички информация. Неизбежна информация. И е давал действителни доказателства за родолюбие, като е прикривал факти, които могат да рефлектират негативно.

Трогателно и романтично. Нещо като евангелския Емил Боев. Внедряват го във фирмата Евънс. За секретарка му дават Едит, която е другарка от ГДР. Трябва да разкрият архивите на шпионския център. Двамата работят заедно, и накрая се разделят романтично и трагично.

Как е действало това при Игнатов? Например, опазвал е...Павел Игнатов, водещ ценен брадър, искам да кажа, брат. Ако някой друг беше доносничил, не се знае дали щяхме да опазим водещия ценен брат Павел Игнатов. Но ако Павел Игнатов доносничи за другите братя, тогава водещият ценен брат е запазен чрез героичните действия на Павел Игнатов. Дава неизбежна информация. Която се знае от всеки...освен от членовете на църквата. За тях не се знае дали ще бъдат опазени ако знаят с какво се е занимавал техният пастор. Но заедно с неизбежната информация за Игнатов, Павел Игнатов дава действителни доказателства за родолюбието на Павел Игнатов. И така нататък.

Добре де, не е било така. Павел Игнатов не е опазвал Павел Игнатов. Бил е саможертвен и е опазвал другите ценни братя. Павел Игнатов има принцип: „Белята ще стане, каквото и да правим. И за да не стане голяма беля, трябва да направим малка беля.” И той е правил малките бели. Доносничи тук малко, оклеветява там още по-малко, предава някой си там на властите, който не е водещ ценен брат, съдейства за разконспирирането на вражески контрабандист на библии. Все малки бели. Но така предотвратява голямата беля – водещите ценни братя са запазени.

Вълнуващото и драматичното в случая е, че евангелската църква се оказва организирана конспиративно на много по-високо ниво от комунистическите тайни служби. Ченгетата организирано подхождат към църквата и искат да внедрят свои си хора вътре, за да държат църквата под контрол. Църквата отговаря още по-организирано като въвежда обратна стратегия, с която цели да неутрализира Държавна сигурност. Атака и защита. И контраатака. Партизанска война срещу нашественика. Шпиони. Контрашпиони. Реконтрашпиони. Даване на дезинформация. После контрадезинформация.

И накрая водещите ценни братя са запазени. Как знаем кои са водещите ценни братя? Ами те са които са запазени. Които не са запазени, не са водещи ценни братя. Например, от статията на Момчил Петров става ясно, че това са някакви си огорчени автори, които пишат необективно и не държат сметка за всички факти. Те не са ценни братя и затова не са запазени. А Павел Игнатов е запазен. Той не е огорчен, държи сметка за всички факти – много подробна сметка, на тефтерче – и освен това е водещ ценен брат.

Само дето накрая историците започват да пишат за него. Човек и добре да живее, един ден влиза в полезрението на историците. И това е добре, особено когато става въпрос за водещи ценни братя като Павел Игнатов.

Наздраве!