Добре дошли в Кръчмe Реформация!

Този блог започна съвсем спонтанно. Не че много обичам да пиша блогове. Нито съм особено даровит писател. Нито дори обичам да чета блогове: струват ми се разводнени; трябва да ги чета с часове за да открия нещо смислено.

Но пък ми дойде вдъхновение. Вдъхновението ми дойде от четене на блога на Георги Бакалов. Не кой да е от всичките Георги Бакаловци, а именно апостол-пастор-не-знам-какво-още-си Георги Бакалов. Той си има Кафе Реформация. Тихо, кротко, въздържателско, дисциплинирано, регулирано, контролирано кафе. Кафе, в което има строги правила кой може да пише, кой може да коментира, кой не може да коментира, как точно се коментира, и какво точно кафе се пие – с кофеин сутрин, без кофеин вечер. Кафе, в което не трябва да има изненади, лоши думички и сърдити лица. Бакалов смята, че хората, на които едно такова Кафе ще им хареса, ще са същите хора, които ще искат да направят реформация на България. Реформациите, както знаете, винаги са се правели от такива хора именно – кротки, тихи, послушни, регулирани, контролирани, и пият само кафе и вода с лед. Онези другите, които пият бира и вино, говорят лоши думички и режат уши на храмовата охрана, те не правят реформации.

Както можете да предположите, Бакаловото Кафе е дискриминация против онези хора, които пият бира и вино, секнат се в ръкава си, не внимават какви думи използват, и режат уши. Изпълнен с любов към тези, Изоставените, реших да създам място за тях – Кръчмe Реформация. Място, където ще се пие всичко, ще се говори каквото ви е на душата, и най-вече, ще коментираме апостол-пастор-и-още-нещо-беше Георги Бакалов и неговата реформация.

И така, аз съм вашият кръчмар, Стоимен Стоименов. Не приличам много на кръчмар, както можете да видите от снимката, но външният вид както винаги лъже. (В това си приличаме с Георги Бакалов.) Заповядайте по масите, и поръчвайте.