В залата, където се събирала църквата на Бай Гуро направили ремонт. Както е модерно, в тоалетните поставили сешоари с горещ въздух за сушене на ръцете. Две седмици след това, бай Гуро изискал да махнат сешоарите. Когато хората му го попитали „Защо? Да не би да не сушат добре?”, Бай Гуро отговорил: „Напротив, добре сушат. Обаче, когато влязох в мъжката тоалетна на сешоара имаше следния надпис:” Ако желаете да пробвате кратка демо версия на днешната проповед, натиснете копчето”"
"Време е, време е, време за море... "
Тананикам аз в нашето кръчме...
Я налейте по едно и чуйте к'во се случило на Бай Гуро кат' бил на море.
Бизнесмени от небезизвестната Соломонова мрежа поканили Бай Гуро на плажно парти. Партито тъкмо се открило, когато буреносни облаци надвиснали над плажа. Организаторът на тържеството разтревожено си приближил до Бай Гуро и му казал, „Пастор Болгарски, виж, таковата, да уредиш бурята да ни размине, че партито ще се провали”. „Ааа,” казал Бай Гуро и направил крачка назад, „аз работя в отдел „Продажби”, а не в отдел „Производство”.
Като млад пастор, Бай Гуро отишъл в една харизматична църква да проповядва. Забелязал той, че хората вземат Господня вечеря с вино. Внезапно го ударило желанието да реформира църквата по апостолски – извикал той пастора и ръководството на църквата и им изнесъл дълга лекция за вредата от алкохола и за тълкуването на някои стихове като гроздов сок, а не като вино. Хората нещо не отбирали та се наложило Бай Гуро да приложи други „апостолски” методи на убеждение. И резултатът бил на лице – следващата неделя се поднесъл гроздов сок вместо вино.
Кака Бира Мира и мъжът и били на това събрание. Като се прибрали у дома, главата на семейството коментирал със съжаление: „Пфу, каква гадост! Както е тръгнало, след някой друг месец може да подменят виното не с гроздов сок, а с ошаф от сини сливи!”. В съзвучие с минорното настроение на мъжа си, Кака Бира Мира ударила по масата и казала„ Ей тогава съвсем ще се подрискаме”.
Наздраве за тези църкви, които не се оставят „апостолската реформация” да ги разстрои!
Поканил той известни маркетингови експерти от Запад. Хората мерили човекопоток, правили социален и пр. профили. С една дума, вършили си работата. Накрая, дали на Г.Б.. съвет: „Остави си вратата постоянно отворена и кафенето ти ще се напълни с хора”. Бай Гуро възкликнал: „Как така? Това ще е много затормозяващо – всякакви навлеци ще влизат и ще ми развалят изисканото кафене!” Експертите се усмихнали учтиво, взели парите и отлетели зад океана.
Бай Гуро си казал: „Толкова пари дадох, ще станат зян, ако не се възползвам някак от експертния съвет. Ама ще го побългаря, че да си гледам рахатя”. Речено – сторено. Отворил широоооооко външната врата. А вътре направил втора врата и зад нея поставил пазвантин с металодетектор и звънец за обслужване. Накрая, подредил кафетата и сладкишите зад бронирани стъкла и гишета като в стара комунистическа банка.
Бизнеса отново не вървял.
Бай Гуро пак извикал западните експерти. Експертите погледали, мерили, анализирали, и накрая предложили: „Ще трябва да направиш навалица – твоите хора често да влизат и излизат. Така минувачите ще мислят, че това е оживено заведение и , най-малкото от любопитство, ще влизат в твоето кафене.”
Насърчен, Бай Гуро инструктирал верните си хора как да правят навалица, и се прибрал в къщи. След 2 часа получил телефонно обаждане от кафенето като на пожар: „Шефе, кафето „реформация” изчезна”. „Как тъй изчезна, бе???” извикал Бай Гуро. „Не знам, ама го няма. Хич го няма.” чул се разтреперен глас, „Сигурно някой от навалицата го е задигнал”.
