Възхвала на духовността
Какви ли щяхме да сме християни,
ако ни умреше старият човек?
Ограничени? Прями? Дръзки грубияни,
непризнаващи май тонът мек?
Ни пък пудросаните думи пред мотиви,
насъбрали лицемерието ни в кьошета,
без слънце и врати и зад тунели криви,
за да не пречат някак на портрета!
На образът лъжлив и със очички мили,
конско цвилене и змийски тело-чупки,
на заучените фрази (злобата прикрили)
за духовност в тесните черупки!
Мда-а-а-а -- без старият човек сме нищо --
само той ни прави нови, християни,
навсякъде поддържа в нас огнища,
за кариера посред светските батлани!
Стар човек да си -- това е чест безмерна,
в църква новият с лъжи разпънала,
не на кръст, а чрез великата латерна,
зад амвона, на ДеСе и долари запънала!
А в чата пък сме абсолютно святи,
(на живо храним се със порнографии)
и тайно блудстваме все в похоти познати
и после къдрим философски епитафии!
"Прости ми, Боже, аз случайно (май) съгреших,
(дори не съм помислял да преставам)
Ти си Бог -- добър и мил ( цитат от стих
без контекст) да (уж) много съжалявам!"
"Ти си любов ( и тъп) и винаги прощаваш --
(то освещението е процес от блудства)
човекът стар Ти мъдро поощряваш,
да учи новият на "святи" чувства!"
"И нека всички "братя" да се съберем,
взаимно да се укрепим в плътта,
изобличителите си да посерем
и да пребъдем във благодатта!"
"Важно е да сме обществено-единни --
в неказването на това какви сме ,
така оставаме завинаги невинни,
дори и памперса да ни се вкисне!"
"В мнозинството, братчета, е нашта сила,
във тълпата -- без лице, адрес и естество,
бъдете мазни и с усмивка крайно мила,
посрещайте презрянто малцинство!"
"Че те са тъй опасни, остри и жестоки --
смъртта ни искат -- уж май по Словото,
но НИЙ СМЕ като гробници дълбоки,
дано да ни подмине пак оловото!"
"Да бъдеш стар човек -- това е Християнство
и във всичко светско да си шампион,
останалото е компромиси и хулиганство,
проклето от ДеСе и пасторският трон!!!"
23. 12. 2006 г. Прага
Селски размисли 4
Малките ни радости човешки,
не са Ти безразлични, знам
и скърбите в сезони тежки,
разпределяш с болка Сам!
Десетки хиляди умират
и раждат се за час, за ден,
живеят без да Те разбират,
винят Те за света студен!
Чудя се на Твоето търпение,
към наште подлости и злоба
и бълвано към Теб презрение,
та отдалечаваш ни от гроба!
А какво за милионите животи,
променени в Твойта благодат?
Плакал съм пред счупени хомоти
и омразии хвърлени назад!
А колко заслепени и корави,
сме ние -- Твойте уж деца
и хукнали към светски слави,
със заглъхнали сърца!
Светът е в бързи кръговрати,
миксиран в блудкави познания,
на лизинг са и бедни и богати
и жертви на подготвящи влияния!
АнтиХристки чип "миролюбив",
ще наложи вечен вододел,
между праведен и нечестив,
Христос отхвърлил си или приел?
09. 09. 2007 г.
Прага
4 коментара:
ЛИБОВНО
от какъ ти Нйели
(ут горнята махла, мъ ни йе у Прагъ)
Ина такава съм са размичтала,
ублегната ду нас на старата върба,
де твойту име със пирон съм издълбала,
плюс мойту...е равну туй на либуфта.
На аритметиката ко ли й разбирам,
Ни зная дажи колкуй две плюс две,
убачи гато либуфта да ма путпира,
това ни мъ изпритиснява вуубще.
Ни ша квадратен корен да ти вада,
ни ф дроби шти зацепа целити числа.
Тя либуфта е чиста-проста кат ливада,
със цъфнали извътре тук-таме цвитя.
Събирам та, ни мога та извадя,
ниту със минус, ниту със ръжен,
ут тойзи огин дету ми гу стъкна,
ачи звезди да ми са мяркат пусред ден.
Ъх, за ко ни бях пуне кат самодива,
чи с фуста бяла да ти ръгна у съня...
Пък ази съм устатна и ни ми утива,
Кат зина мязам същу на ина ламя.
Ни знам напрау вечи ко да прая
и кък да млъкна да ни та гълча.
Да зема с билки ли да та умая,
ма кък са сгъва билки да бере ламя!?
И на, сида и съм са размичтала,
биля пирона ми ут писани са изтъпи...
Наместу билки пак коприва съм набрала,
ку ми са мерниш, малеей, швидиш ти!
тцтццтцт гулямъ рабута си шъ знаиш
Тц-тц-тц, многу си прос', шъ знайш ут какъ сьи. Нит ти йе убавъ пуезийътъ, нит тъ 'ъресват 'оръта.
нъ орътъ им кажувай да ти тургат надница за адвукатин:) ма дъ знайш чи си мноо измамлив и лукав чиляк хахахахахахах
Публикуване на коментар