Нещо като нищо (апостолическа поезия)

О, фривилна грухталност!
Твоите миктурации за мен
са като плърдлени герлбеточици върху лъргредна пчела!
Моля те, о група
О, мое фунтуище търлингдроме!
И хипчожно ме подрангли с къдравите си биндълъурдли,
че инак ти раздирам губеризрастъците съ собствените си
блърдлекрунчеони,
шъ видиш ти!

Извинявам се, драги пиячи, за тази рецитация. За онези от вас със сърдечни проблеми, имате едно за сметка на заведението, да си оправите състоянието. Не ви беше лесно да изслушате това, знам.

Но беше необходимо, защото това удивително стихотворение е въведението към нашата поредна лекция относно естеството на апостол-вдъхновител-и-важно-поетично-слънце-на-нацията Бакалов. По-точно, относно някои от неговите последователи. Аха, има последователи, това е ясно. Те са последователи, защото винаги ги оставя "за после." А Бакалов е първодовател, защото той е първи, преди всичко и над всичко. Но това за друго време и място.

Горното стихотворение може да ви прилича на нищо. Но то е нещо. То е пример за вогонска поезия. За онези, които не знаят какво са вогоните, трябва да научите. Ето тук има информация за тях: http://chitanka.info/text/186/6#textstart. Но за нашия анализ днес вогоните не са важни. Това, което е важно, е вогонската поезия.

За вогонската поезия Пътеводителят на галактическия стопаджия казва следните приятни неща (изпийте набързо по едно, за да можете да го понесете):

Известно е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-бездарните в цялата Вселена. На второ място е тази на азготите от Криа. Веднъж по време на рецитал техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си „Ода в чест на малката бучка зелен маджун, която открих под мишницата си една лятна утрин“, в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет е оцелял, като сам си прегризал единия крак. Говори се, че Грухтос останал „разочарован“ от приема на стихотворението си и тъкмо се канел да започне да чете дванадесеттомната си епопея, озаглавена „Любимите ми гърголения в банята“, когато собственото му дебело черво при отчаян опит да спаси живота на хората и цивилизацията, скокнало право нагоре, минало през гърлото му и заседнало в мозъка му.

Горе-долу може да се каже, драги пиячи, а и вие сте осъзнали от примера по-горе, че вогонската поезия е нещо мъчително за онези, които са принудени да я слушат. Всъщност, нещо повече, вогоните прилагат това на практика, и наистина изтезават жертвите си по този напълно нехуманен начин: като ги връзват и ги принуждават да слушат вогонска поезия. Пораженията са ужасни, и понякога необратими. Не е шега работа.

Никой все още не е открил източника на вдъхновение за вогонската поезия. Но тук на земята имаме някои улики къде да се търси такъв източник. Има голяма вероятност някъде сред вогоните да има обединяващ апостол, от когото да струи вдъхновение за нея.

Защо мисля така?

Защото, драги пиячи, тук на земята имаме поне един плах пример за създаване на вогонска поезия. Той е много незавършен, много неокастрен все още. В него все още има някои наченки на някакъв далечен смисъл, някои наченки на здрав разум, на някакъв ред в мислите. Всъщност, даже има някаква далечно доловима мисъл, ако така може да се нарече, с извинение. Може дори да се коментира, ако човек се натаралянка така здраво, че преодолее усещането за висене в празното пространство хванат за тънка тел. Но качествата на този литературен опит като предпоследната стъпка към постигане на завършена вогонска поезия са несъмнени. Може дори да се каже, че на планетата Земя имаме ум, който може с течение на времето, ако му се даде достатъчно вдъхновение и изумление, да настигне и подмине и най-изтъкнатите вогонски поети.

И този ум, драги пиячи, е вдъхновен и изумен не от друго, а от Апостола.

Говоря, разбира се, за Сунай Маджуров, и неговото уникално произведение, което надминава по своите вогонски качества всичко, което някога е било писано на планетата Земя, Душата на пророческият човек. (Нарочно съм оставил пълниЯТ член, защото това е част от чарЪТ на вогонската поезия.)

Прочетете го внимателно, драги пиячи. Образовайте се. На който му стане лошо, да удари едно питие. За хората със слаби сърца, в другата стая съм пуснал един филм на ужасите, идете да си оправите композицията малко.

Както казах по-горе, обаче, има някои пропуски. Има все още някои места, където се прокрадва някоя, с извинение, мисъл, и следователно дори може да се коментира. Аз ще се опитам да ги покоментирам, та дано Сунай види, почете, и се поправи. Неговият талант е безспорен, но трябва да се ошлайфа. Нека да покоментираме тези проблематични места:

"В душата не всеки пророчески ориентиран вярващ, трябва да задухат няколко северни и няколко южни ветрове." Разбира се, разбира се, всякакви ветрове духат из пророческия човек, Сунай, само че ако ти си този пророчески човек, или твоят Апостол, ветровете духат из главите ви, не в душите ви.

"В душата му копаят остри лопати..." Сега, ако душата на човека е празен сайвант, Сунай, в който са се раздухали ветрове, не може едновременно с това да е зеленчукова градинка, в която копаят лопати. Затова е важно на едното място да е главата, не душата.

"Той язди опитни и военни коне." Веднъж едните, друг път другите. Това става ясно, и оставя въпроса, кога кои?

"Врагът не вижда нищо друго, освен очите му, защото е въоръжен с тежки доспехи." Зависи, Сунай. Зависи дали пророческият човек от тристате. Защото ако е от тях, много повече органи от тялото му се виждат. Не си ли гледал филма? И не знаеш ли, че Апостолът е от тристате? Ходи по боксерки, гол до кръста, и с каска на главата.

"Думите му са разбъркани, за да бъдат разбрани само от търсещите значението им." Това, Сунай, е добро като вогонски поетичен прийом: безсмислено на ента степен. Проблемът е, че веднага след това става ясно защо: "Пие виното със силен смях в устата си." Няма защо да се оправдава с другите за разбърканите си думи. Имало си по-просто обяснение.

"Купува всяка чаша вода." Това е бизнес ъдвайс, както се казва. Когато в града ти пристигне пророческият човек, започвай бизнес с чаши вода. Колкото изкараш на пазара, ще ги изкупи всичките. Можеш да му вземеш парите на пророческия човек без да си мръднеш пръста. Но така също знаем, че Бакалов не е пророчески човек. Не го знаем да е плащал досега за нещо.

"Купува брашно и масло само от вдовици." Това е друг бизнес ъдвайс, ама следствията от него са доста смущаващи. Във всеки случай, ако имаш богат пророчески човек наоколо, можеш да съживиш икономиката само като произведеш достатъчно брашно, масло и вдовици.

"Прегръща децата и заради тях ляга и по земята." Това е още по-смущаващо. Може би за един истински вогон не е чак толкова. Ама няма да го коментирам по-подробно, че не искам да насърчавам разни фантазии.

"Музиката е душата му, звук на цигулка, която вие за всички, които искат да бъдат избавени от него." "Вие" е правилната дума. Всяка цигулка, какво ти, всякакво живо и неживо същество, което е принудено да бъде близо до пророческия човек, както Сунай го описва, не ще завие, ами и ще заскърца.

"Дали е радостен или тъжен са въпросите, които хората задават около него." Това е добре оформено изречение. Както и да го пренаредиш, няма какво да извлечеш от него. Аналогът в рисуването би бил модернистична цапаница в зелено на розови точки с два мръсни чорапа забучени с кабърче в горния ляв ъгъл.

"Радва душата на бездомната поклонничка." Това тук идва право от Апостолската реформирана църква. Членуването предполага, че Сунай знае за коя точно от бездомните поклоннички става въпрос. Като са ѝ взели парите за проектите на Апостола, и е останала бездомна, не ѝ остава друго освен да ѝ се радва душата.

"Не се клати след битка." Важна информация. Определено след всички подробности по-горе, и особено след признанието, че говорът му малко е халтав (думите са разбъркани, нали се сещате) читателят, ако е оцелял дотук, ще се запита, "Абе тоя клати ли се след битка?" Сунай предвидливо отговаря на въпроса.

Има и много още да се каже за произведението Сунаево, драги пиячи. Но ще ви спестя главоболието и ужаса. Само ще кажа, че Сунай е още далеч от съвършенството. И нали съм кръчмар, и съм добър човек, ще му помогна малко поетично образование. Нека Сунай да прочете едно истинско вогонско стихотворение съчинено специално за Апостолос Бомбастични. И като го прочете, и се научи, можем и да го пратим на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет. Ето и оригинала:

О, апостолна баналност!
Твоите крясораздирации за мен са като мърдясали лъжепророчици върху кърски амвон.
Моля те, о глупа
о мое проповедуещо пророкугарга!
И повърхностойно ме замаркетплейси с гърбавите си проектоуърди
че инак ти залидерясвам апостолосите със собствените си
харчодебитокарти
шъ го усетиш ти!

Ако сте още живи, драги пиячи, наздраве.