Институт за улични врачки

- Бате бе, строен си, силен си, благороден си, големо бъдеще имаш пред тебе, дай на мене пет лева да ти гледам, не изтървай късмета си, Бог да те благославя бе, бате.

Уличните врачки, драги пиячи, са ми много симпатични. А, ще кажете вие, ама чакай бе, Кръчмарю, какво стана с твоето християнство, врачките ли ти станаха симпатични? Ами симпатични са ми, какво да правя. Ей на, никого не насилват, доброволно си предлагат услугите, и който се хване, пак е доброволно. Свободен пазар, няма регулации, и държавата още не се е сетила да ги изрегулира. Сега, аз не одобрявам онова, което правят и казват, ама от друга страна, те не знаят по-добро от това, а и никой не ги е научил. И не им е лесно; в тези икономически кризи и атеистични, материалистични времена, няма да е лесно да намериш някой да ти даде пет лева за оня дето духа. Трудна работа си е това. Не че не познават; определено предсказанията им се сбъдват по-често от прогнозите за времето по телевизията. За пророчествата на апостол-предсказател-гледач-оправителен-пророк Бакалов няма да говорим - там врачките го бият извън тъч-линията, щото той за терена не може и да се класира.

Ама в края на краищата, врачките все ходят бедни, и все просят по кръстовищата. А Бакалов не ходи беден. Нищо че нито едно пророчество не му се е сбъднало.

Демек, врачките имат какво да научат от Бакалов. И то е, че процентът на сбъднати пророчества не е свързан с количеството изпросени пари. Кое прави парите тогава? И в какво грешат врачките?

Отговорът идва като сравним цитата от обикновена врачка, който съм дал по-горе, с писмо от апостолска врачка, което съм публикувал в отделен документ тук на стената на Кръчмето. Има няколко огромни разлики между двата вида просене. Има и някои малки разлики. Вие първо ще забележите малките разлики. Това е защото не сте кръчмари. Ще забележите, че апостолският просешки маркетинг съдържа повече думи; и по-бомбастични; и повече странни измислици. Но това са малките разлики. Аз пък ще ви кажа голямата разлика.

А голямата разлика е в обекта на възхищение.

Обърнете внимание на думите на врачката, които цитирам. Кого превъзнася тя, кого хвали? Хвали мен. Строен съм бил (хи-хи, знам, и аз се смея от сърце на това), силен, благороден. Големо бъдеще съм имал. Бог да ме бил благословил. И така нататък. Мисли си врачката, нали е неука жена, че така се правят пари, като ми нахвърли всичките тези похвали на гърба. (Затова е толкова важно да не ти умре циганката къде те хвали, нали знаете.) Ами че аз като съм нахвален и прехвален така, за какво ми е да ми гледат? И за какво ми е да дам пет лева? Да дам пет лева, вместо да ги пазя за който е велик, тоест, аз?

Но Апостолът има съвсем друга идея. Врачките, бивайки жалки непрофесионалистки, не знаят кого да хвалят. Бакалов знае. Той хвали себе си.

Вижте сами писмото. На езика на уличните врачки, Бакалов казва следното:

"Бате бе, виж ма какъв съм велик. Строен съм, силен съм, благороден съм. Големо бъдеще има пред мене. Фирми стартирам, уж ги стартирам де, ама не чак дотам, изоставям ги, защото не само съм строен, силен и благороден, ами и съм повече вярващ от теб. Ама да си знаеш все пак, и по-умен съм, защото аз стартирам фирми дето ти не стартираш, за злато. Можех и оттам да направя парите, ама реших на вяра да вярвам, че ти ще оцениш моето големо бъдеще и сам ще ми дадеш пари, без да се налага аз да ги изработвам. Дай сега пет лева, бате, да не изтърва късмета си, че вече съм го изтървал почти, на минус съм в служението, а моето големо бъдеще без твоите пари няма как да стане. Дай да ти гледам на банкова сметка, бате, да видиш моето бъдеще, какъв институт ще правя, какви успехи ще имам, Бог да ме благослови с твоите пари, бате. Всичко е тука написано в твоята дебитна карта, бате, как моите проекти ще успеят. Ти само давай парите. Само на 25 човека съм казал за този голям мой късмет да ви взема парите, и от другите вече повече от 40 са ми отговорили. Така че дай парите."

И можеше да завърши писмото и с рима, ако му се беше събудила музата на апостола: "Моля бързо да откликнеш, и на туй линкче да кликнеш."

Ей така стават нещата.

Идеята е ясна, драги пиячи: уличните врачки са срам за професията; Апостолът знае какво се прави. Те хвалят вероятния клиент, за да му вземат парите. Ама Апостолът знае кого да хвали; няма да хвали други хора я, като има себе си! Това е маркетинг и продъкт-популарити: хората плащат за това, което е най-нахвалено и прехвалено и осамохвалено. Затова врачките са бедни. А Апостолът не е.

Но има надежда, драги пиячи. Апостолът е минал двуседмичен курс за сертификация, за да започне институт. Не ми е ясно какъв е този институт дето само две седмици му е сертификацията. Аз Митето Тодорофф за чистач като го наемах, две седмици му беше курсът за сертификация; на Апостола институтът не ще да е нещо по-интелигентно от чистач в долнопробно кръчме. Но аз имам едно подозрение, че греша в това отношение. Има поне една група хора, които могат да научат нещо от Бакаловия институт: Врачките. Какво да научат? Как се печелят много пари от лъжливи предсказания. Апостолът ги знае тези неща. Най-важният курс: "Кого да хвалим: Клиента или себе си?"

Аз пък, като по-глупав, хваля питиетата си. Те заслужават вашите пари. А мен . . . мен кучета ме яли, обикновен Кръчмар.