сряда, април 11, 2012

Лидер, лидер юбер алес


Това е кръчме, драги пиячи. И като е кръчме, моята цел е да ви помогна да се отпуснете, да се наслаждавате на живота, и понякога да погледнете с усмивка на апостол-лидер-баща-на-нацията-и-още-много-неща Бакалов. Бог е направил смешното, за да му се смеем, а когато е направил Бакалов, му е дал благодат да бъде агресивно смехотворен във всичките си абсурдни изхвърляния, за да можем ние тихо и мирно да му се смеем. Така де, за какво друго може Бог да е създал Апостола, ако не да му се смеем? Поне засега никаква друга полезна функция не се вижда да изпълнява.

Понякога, обаче нещата не са смешни. Страшни са. И като са страшни, ние пак трябва да си ги казваме, защото и страшното пак е за забавление. Не напразно филмите на ужасите са по-касови от комедиите; хората просто искат да ги плашат и да им вдигат адреналина. Затова ние трябва да си кажем и страшните работи за Апостола. А пък който не му понася, или да се прибира по светло, или се групирайте по двама да си борите страховете по улиците на връщане у дома. Но страшното трябва да се каже. Не всичко е смешно в този свят, макар че ми се иска да е. Да не говорим, че за някои от вас, дето са минали през процеса на Апостола, даже и смешните неща са понякога страшни. Но, кураж, дружина, вие сте в Кръчмето, и нищо страшно не може да ви се случи тук.

Днес искам да ви говоря за лидерството. Апостол Бакалов е лидер. Даже голям лидер. Нарича себе си "обобщаващ лидер," вероятно защото обича да говори общи неща. Или защото обича да обобщава собствеността, особено паричките на хората. И като я обобщи, да се грижи за нея. По каквато и причина да е, той е лидер. Даже иска да е "баща на нацията." Или по-точно задава въпроси като "Къде са бащите на нацията?" И разбира се, от всичките му пози става ясно, че той специално е намерил един такъв баща на нацията: Апостол Бакалов. Апостолът е наясно, че добрият живот идва само от истинското лидерство. Без лидерство няма живот. Искаш ли добър живот, трябва да имаш лидер над главата си, който да те насочва, организира, модерира, манипулира; както и да парадира за твоя сметка. Разни такива декадентски теории за равенство (егалитаризъм; няма нищо с "егати," това е друго философско течение) са утопични и смехотворни. Не вярвате, че Апостолът ги говори такива работи?

Говори ги и още как. Ето тук, в статия озаглавена точно така: "Размисли за лидерството." Размисля Апостолът, и ето какви ги намисля:

Бог желае живота на отделните хора, семейства и на цели общества да е добър (Йоан 10:10). Лидерството, от своя страна, е ключово в постигането на това обещание.

Ако лидерството е толкова важен ключ към по-добрият живот. . . .

Някои, обсебени от идеята за утопично егалитарно общество, са застанали зад "гениалната" идея напълно и тотално да изхвърлят идеята за лидерство на боклука, да се хванат за ръце, за затворят очи, да си пожелаят всичко хубаво и като ги отворят, света да е станал по-добър, подреден, справедлив и сигурен! На добър час!

Суровата истина е, че без структура и лидерство се разпадат семейство, общество, църква, фирма!

Въпросът е, кога точно ще дойдем до осъзнаването, че без лидерство няма никога да станем "развита" страна.

Къде са лидерите? Къде са истински загрижените за нацията? Къде са тези с чистите ръце, които ще изметат боклука и ще вкарат където му е мястото - в затвора!

Къде са бащите на нацията и истинските държавници?

Апостолът не си играе, драги пиячи. Той ни казва, право куме та в очи, че без лидери няма да стане. Искаш добър живот, трябва ти лидер на главата. И кой ще е този лидер, ще запитате вие? Е, сега пък, не е ли ясно?

Все още не е страшно, драги пиячи. Страшното ще дойде сега, като видим как думите на Апостола съвпадат много точно с думите на друг един "лидер":

От тълпата от милиони, които усещат истината на тези идеи, и може дори да ги разбират до известна степен, трябва да се издигне един човек. Този човек трябва да има дарбата да изразява общи идеи в ясна и конкретна форма и от света на смътни идеи блестящи пред умовете на масите той трябва да формулира принципи, които ще са ясно очертани и твърди като гранит. Той трябва да воюва за тези принципи като единствено верни, докато накрая над бушуващите вълни от случайни идеи се издигне здравата скала на общата вяра и общата воля. Общото основание за такова действие трябва да се търси в необходимостта от него, и индивидът ще бъде оправдан чрез своя успех.


Относно равенството (егалитаризма), този "лидер" казва следното:

За да прикрие своята тактика и за да заблуди своите жертви, [врагът] говори за равенство на всички хора. . . . И глупаците започват да му вярват.

Кой е този "лидер," драги пиячи?

Този лидер всъщност официално е бил възприел титлата "Лидер," и това е било официалното протоколно обръщение към него, по време на неговия живот. Само че на немски. Тоест, Фюрер. И официалното обръщение е било Майн Фюрер (Мой Лидер). В основата на неговата идеология е било лидерството. В неговата книга, Майн Кампф, Майн Фюрер излага своята идеология за обществото и обществените процеси. И разбира се, обществото според него се движи от лидери. Без лидерство, няма добър живот. Без лидерство няма народ, няма семейства, няма църкви, няма икономика. Животът на нацията зависи от живота и дейността на нейните лидери. Когато става Фюрер, тоест Лидер, Хитлер заявява, че ако той се провали, цяла Германия заминава на боклука. Личните критики към него той смята за атаки против цяла Германия.

Ние знаем докъде доведе тази идеология за важността на фюрерството, тоест лидерството. И не е трудно, драги пиячи, да си представим докъде би довела и Бакалов и неговите последователи.

Но тук идва добрата новина, драги пиячи, която отново ще ни услади питието: Бакалов няма как да стигне дотам. Късно се е сетил да проповядва религията на фюрерството. Вече никой няма да го слуша. А онези, които го слушат за кратко време, ще им се отворят очите в края на краищата, и ще оставят Майн Лидер Бакалов да си е лидер на декафа в панера. Има по-важни работи да се вършат от това да следваме изкукали фюрерчета.

Като например, да си допиете питиетата, и да си ходите. А следващия път ще говорим за по-весели неща.

1 коментар:

Анонимен каза...

Поздравления за хубавата статия! По-точно сравнение за лийдърството в сектантските среди с фюрера досега не бях чела.