Бай Гуро в чистилището

Бай Гуро попаднал в чистилището. Първият кръг се състоял в следното: Бай Гуро влиза в нещо като сауна – чисто гол, само по една хавлия през слабините сяда на проста дървена скамейка и пред очите му минават на бавен кадър несмъртните грехове, които е направил. Човекът почва да се поти. Пред очите му минават всички извинения и оправдания, с които е заглушавал гласа на съвестта. Горещината става нетърпима. Бай Гуро е на мъки, но няма ни капчица вода. Причернява пред очите му... Внезапно усеща как грижливи, но силни ръце го грабват и пренасят в в малък басейн с прохладна, освежаваща вода. Нашият герой събира силите си, почва да се оглежда и вижда в единия край на басейна един младеж, който плаче. Бай Гуро го пита: „Ти кой си, и защо плачеш?” Младежът отговаря: „Аз съм Лъжливото овчарче, и плача, защото многократно си правих майтап с хората. Още плача, и то горко плача, защото съжалявам за делата си. А ти кой си, и защо си се ухилил нашироко?” Бай Гуро гордо отговорил: „Аз съм Гуро Болгарски – аз разправях на хората, че съм овчар и гоня вълците. На овците казвах, че им давам добра храна и ги водя на безопасни места. Обаче, в действителност си пиех кафето и разтягах локуми. А сега се смея, защото не съжалявам за нищо” (вижте постинга от 02/09/2006).