Поди туда - не знаю куда, найти то - не знаю что

Дайте да не си кривя душата, драги пиячи, длъжник съм ви. Длъжник съм ви, защото от пет години не ви давам лекции. Ами че то какво е пиене, ако няма бистрене на политиката? И какво е приятелско пиене, ако не бистрим съдържанието на мисълта на апостол-пророк-щурмбанфюрера? Хъм, сега като го мисля, това си е страшничка работа, да му бистрим мътната мисъл, ама така или иначе си пием, защо пък да не бистрим. Та моят проблем, значи, през тези пет години беше, че не мога да си намеря ключовете. Уж трезвен, уж в добро здраве, ама не мога да ги намеря. Ама ги намерих. Тука били, на вратата. Влизам, и гледам, резервата на питиетата намаляла. Ама халал да е. Започваме отново.

Веднага отскочих да видя как е Кафето Реформация. Така де, сега, ние тук си пием, ама там хората не само си пият, ами и говорят големи неща, като за костюм и вратовръзка. Така му викахме едно време, тълса-ъпсала стайл. Ма това беше едно време. Сега му викаме панера-декаф стайл. Щото апостол-пророк-и-още-нещо-си много обича Панера. Там си пие декафа. Ениуей, да пристъпим към маркетплейса.

Сложих си сетрето, нахлузих и вратовръзката; все пак, сред важни хора ще бъда, лидери, водачи, с власт и помазание, не може без вратовръзка. И отидох в Кафето да видя дали не са променили мебелите. Не че бяха лоши мебелите, ама бяха малко скучни; е, да си призная, не толкова скучни като словоизлиянията на апостола и другите писачи там, ама все пак си плачеха за смяна. Така де, ако мебелите не са интересни, какво друго да го задържи човек в Кафето?

Влизам аз в Кафето, значи. Появяват се старите мебели, и надпис: "14 февруари - какво празнуваме?" Бах, викам си, тези и Трифон Зарезан са започнали да празнуват, скоро ще ми вземат бизнеса. Докато погледна надолу какво казва под надписа, и как му е щукнало да празнува зарязването, и хоп . . . мистерия. Цялата картинка се сменя. Няма вече мебели. Всичко е черно-бяло, като в стар филм на ужасите. Черно-бяла карта. Черно-бяла графика на нещо си. Черно-бял надпис, "Апостолска Реформирана Църква." Не, не Деформирана, и аз така очаквах да пише, ама не пишеше така. Пишеше си ясно, черно на бяло, Реформирана. И черно бяла лента с различни линкове. И нищо друго. Ама нищо. Даже мебели нямаше. Гледам, гледам, па закопнях за старите мебели на Кафето. Като си помислих пак, бяха си добри, нищо им нямаше. Тая чернобяла пустота направо ще ми изкара ума.

Па се замислих, защо апостол-генералът прави такъв номер? Влизаш в Кафето, уж очакваш малко уют, подредба, стари барокови столове тапицирани с плюш, а като се затвори вратата зад теб, се оказваш в Нищото. Веднага се сетих. Това е тактика. Може и да е стратегия, не знам. Ама е свързано с онова, което преди време баш-апостол Вагнер беше казвал за военната стратегия: "Нахлувате в периметъра на Сатана, издумквате го с въздушна атака на молитва, после го помитате с танковите бригади на евангелизаторите, и после строите маяци, и после унищожавате защитния периметър, и така нататък." Ама това е когато войната се води цялостно, тотална война. Ама има и друг вид война: партизанска. Увличате врага да дойде да пие кафе. Като дойде, хлопвате вратата зад него и го хлопвате по главата, и после го завличате в онова страшно чернобяло Нищо наречено Апостолска Реформирана Църква. Като се събуди от хлопването, такъв страх ще го хване, че веднага ще стане член на Нищото и ще даде дарения даже.

Абе казвам, ще кликна на някои от чернобелите мрачни линкове, та каквото ще да става. Гледам, пише "Лидери." Викам си, да вярвам ли на надписи, както онзи българин дето видял че пише "Жени," а като влязъл, то било тоалетна, та затова не вярвал на надписи. Кой знае какво ще има където пише "Лидери." Ма хайде сега, и тоалетна да е, ще издържа някак, аз на апостола цели проповеди съм му слушал, и то доброволно, без някой да ме тика, направо от компютъра, все ще се оправя. Кликвам върху "Лидери."

"Защитена зона." Не ви поднасям, драги пиячи. Лидерите са защитена зона в апостолската чернобяла пустота. Ако искаш лидери, минаваш през бодлива тел, бетонни заграждения, казваш Passwörter и показваш Papiere. Като във Wolfsschanze и Heil Hitler, ъхъ. Security Clearance трябва. Да се срещнеш с истински лидер от мазето на Веслецшанце не е като да се срещнеш с някой селски губернатор на Калифорния или провинциален кмет на Ню Йорк. А може и да греша. Може пък "защитена зона" тук да има смисъла като на "защитени видове," като бели мечки върху айсберг във филмчета за глобалното затопляне. Да са намалели лидерите в Бакаловата църква дотам, че да са защитен вид, че както са тръгнали, съвсем ще изчезнат. Това ще да е, като се замисля.

Бе, викам си, сега няма да се срещам с лидери, притрябвало ми е. Хайде ще гледам някое от филмчетата за "Час по лидерство за всеки." Пак защитена зона. Натискам за някаква статия, пак защитена зона. Отивам на Блог, там пък нищо няма. Няма къде да отида. А бях отскочил да пия едно кафе.

Да ви кажа, страх ме хвана. Почувствах се като стрелеца Андрей в руската народна приказка, "Поди туда - не знаю куда, найти то - не знаю что." Ние, които не сме много любими на апостол-щурмбанфюрера, всички служим на руските интереси, та една руска приказка няма да ни навреди чак толкова много. Та ей-така де, царят дава задача на стрелеца Андрей, да иде незнайно къде и да намери незнайно какво. И аз, уж отидох в Кафето, а се оказах незнайно къде и намерих незнайно какво.

В приказката, между другото, стрелецът Андрей все пак намира незнайно какво: сват Наум. Сват Наум е някакво невидимо нещо, дето като му кажеш, "Свате Науме, искам да ям," и той веднага слага масата. Като му кажеш, "Искам да пия," и имаш всичките питиета на света." Като му кажеш, "Искам дворец, мерцедес, и тъй нататък," на мига се появяват. Само дето сват Наум е невидим и никой не го знае какво е. Та си мисля, драги пиячи, че Бакалов го е намерил. Ама неговият сват Наум не е едно нещо, а са много. Онези, които са му ходят на църквата и му слушат глупостите, те са сват Наум. Невидими са, за него де, той не ги вижда въобще, нито се интересува от тях, но пък се е научил да казва, "свате Науме, искам кола, къща в Апъл Вали, и достатъчно пари за разходи." И сват Наум е там, за да ги даде парите. Няма значение как ги дава, дава ги. Няма къде да живее сват Наум, губи си работата, целият е в дългове, накрая съвсем става невидим, ама трапезата на апостол-нещо -си винаги е наредена. Найти то - не знаю что. Не знае Бакалов какво е то, ама нали слага масата всеки път, защо да се интересува.

Отплеснах се, драги пиячи, жените ви ще ме хокат, че ви държа до късно. Следващия път повече. Ще си говорим за пророчества. Бакалов ги умее тея. Ако не внимава, двайсет ще ви изстреля между две мигвания. Ама търпение, утре пак ще си говорим.