събота, септември 11, 2010

Пророчество за Българската и Руската и цялата църква

Пророчество за Българската и Руската и цялата църква
Събота, 21 Август 2010 14:54

Нямам свобода да напиша нито ред за два съня, които сънувах тази нощ, но ще напиша тяхното тълкувание. Причината е, че хората в България и Русия намразиха пророците и техните думи. Затова няма да им се даде повод, за да хулят отново. Но по милост Божия ще им бъдат дадени думите, които, ако ги приемат, биха ги върнали обратно в правите пътища на Бога.

Църквата в тези две държави е отказала да воюва в Божите битки. Това е армия, която спи и не се и готви да воюва. Напротив те воюват със всеки, който дръзне да не се съгласи със тях. Те са готови да направят всичко по силите си, за да бъдат за пушени устата на всеки пророк, който дръзне да ги събуди, или да предупреди Божите хора да внимават и да не заспиват заедно със водачите си. Техните оръжия не са насочени към врага, а към своите си територии. Те са взели решение да не воюват.

Специфично българската църква разполага само със старо въоръжение от времето на най-светлия период на българското протестантство, а това е комунизма. Тогава те имаха извинение, че не знаят почти нищо и че не ги интересува истината. Те се борели за живота си и да оцелеят в гоненията. Днес тези оръжия са напълно безполезни.

Днес Бог издига хора, които познават Бога, а не които спорят за това кога е грабването. Ако ти спориш кога е грабването, със сигурност ще пропуснеш да познаваш Бога.

Бог никога не участва в нашите спорове. Ние или сме в неговата армия и се подчиняваме на неговите заповеди или правим своето си. Ако сме в армията, (аз не съм виждал армия, която да е толкова разделена, колкото църквата и да е успяла на бойното поле) единственото изискване е подчинение на Божите заповеди, а не разправии на плътски хора, имащи претенции да са нещо.

Да не говорим, че нашия враг е абсолютно единен със себе си и със желанието си да унищожи всичко, което му се отдаде.

Руската църква има фалшива изградена структура, която прилича на добре изградена армия, но това е само имитация. Техните генерали са хора мързеливи, които искат да се наспят, а не да се бият. Защото те не са истински генерали, а „спящи красавици“.

На фона на тези предупреждения наблюдавам една огромна арогантност и високоумие у хора, които най-малко от всичко могат да се нарекат старейшини, хора, които познават Бога и Йесус Божият Син.

„Аз виждам много арогантност, нахалство и гордост по форумите, казва Господарят. Виждам хора, които не ме познават, а са станали учители на другите. Виждам хора, които не ме обичат и ме използват и използват името ми за печалби и облаги. Те обичат парите, мамона, те обичат земното. И моите хора, вместо да се засрамят, ги следват и им ръкопляскат и ги наричат:Учителю, учителю!

Виждам хора, които само дебнат, като хищни вълци, да откраднат някоя овца от моето стадо и да я използват за себе си и за своите си цели.

Виждам хора, които мразят моето слово, но го говорят по цял ден. Те не го изпълняват, но проповядват денем и нощем на останалите и им казват: Изпълни Божието слово! Но те дори нямат намерение да го изпълнят. Те вече са решили с сърцата си да правят своите си секти, своите си църкви, в които те да са господарите.

Затова те мразят моите пророци, точно както правеха бащите им. Защото те си мислят, че те пазят словото на Павел и на Петър, но те всъщност пазят словото на книжниците и фарисеите – те имат техния квас във себе си и той им харесва. Обичат да виждат себе си като велики и полезни, като генерали в божията армия, а не знаят, че са окаяни слепци, които дори не знаят на къде да се движат.

Виждам жени, които не се покоряват на мъжете си и които проповядват не моето слово, но словото на хуманизма. Те учат жените да господаруват над мъжете, да да господаруват. Понеже жената е направена за мъжа, а не обратното, затова и жената трябва да се подчинява на мъжа си. А ако на жената съм дал дар нека се подчинява на Бога и да служи на другите. Но Аз, Господарят не давам дарове за господство! Моите дарове са за слугуване.

Вие много грешите. Ако един човек има дар да е пастор на овцете ми, той трябва да слугува и да даде живота си, както моят слуга Павел. Ако една жена има дар да се грижи за моите овце, тя също трябва да даде живота си, а не да господарува над моето наследство, над моя народ.

Днес църквата се е извратила и всеки иска да господарува над ближния си.

Да, вие господарувате със злите си думи над Моя народ, казва Господарят Исус. Да, вие Ме презирате и презирате Моя пример на жертва и слугуване. Вие сте като комунистите, които извратиха всяка дума и направиха всички хора да се заблуждават. Така и вие извращавате моите думи и правите хората да се заблуждават. И дадох ви много време, за да се покаете, но не искате.

Вие обичате печалбата и дух на лакомство има във вас. И когато АЗ изпращам моите слуги пророците, вие ги мразите, преследвате и злословите, защото те не са съгласни със вашите извратени пътища. Да, пътищата ви са извратени, защото намразихте Моя Дух, който изпълва Моите пророци, които ви пророкуваха във моето име. Но вие искате само тези пророци, които утвърждават вашето беззаконие.

Вие искате моето наследство.

За какво ви е моето наследство, пита Господарят Бог? Нима вие можете да спасявате? Или можете ли да живеете вечно, за да го пазите за себе си? Нали всички вие ще се явите пред Мене? Нали животът ви ей сега ще свърши? За какво са ви моите овце?

За това така казва Господарят: Ще направя огън да излезе от вашите палати и да ви пояде и ще пояде стените на палатите ви, които сте нарекли с Моето име, но не сте ги направили за Мене, а за себе си. И този огън ще пояде всичко и аз ще освободя Моето наследство, Моето стадо, Моето тяло, казва Господарят от вашите ръце и те ще пасат свободни на израелските планини. И ще им дам пастири по моето сърце, както Моя слуга Давид, които ще ги пасат с мъдрост и с познаване на Бога, а вас ще посрамя.

И ще бъде едно стадо и един пастир и после ще дойде краят. И овцете ми ще наследят своето вечно наследство и всеки, който ме обича ще наследи небесния град, а всички, които ме мразят и презират днес, ще се посрамят. И всеки ще се преклони пред Мене.

Тогава ще видите, че е било напразно да събирате за себе си на земята, но ще бъде късно. Тогава ще видите, че няма съвет срещу мене, но ще бъде късно. Тогава, когато се посрамите, ще молите за моята милост, но аз няма да ви чувам. Защото сега говоря и вие не искате да слушате. Сега говоря и не ме чувате. Сега говоря и вие преследвате моите служители. Хулите, тези, които са ме обикнали и са дали живота си за мене и ги наричате със имената, с които вашите бащи наричаха моите слуги. Вие допълвате мярката на бащите си.

И ако не се промените, ако не промените кривите си пътища, как ще избегнете присъдата? Помислете сега за вашите пътища, които вие наричате прави! Прави ли са пътищата на човек, който е дръзнал в моето име да се противи на моето слово? Щом Аз съм казал, че Мой ученик е само този, който остави всичко, а още и живота си, вие на какви са правите, че казвате на моите овце, че това не е за изпълнение, а е само за първи век? Кой ви каза че това слово е за първи век? Моят Дух не ви го е казал! Той винаги взима от Моето и дава на моите овце? Тогава кой ви даде тези думи? Аз, свидетелствам, казва Господарят Исус Помазаният, че Аз не съм ви дал тези думи. И ако вие не спрете да лъжете овцете ми, че това са моите думи, но те не са, понеже моите думи са написани във Библията, то вие ще отговаряте в деня на съда за тези лъжи ,които не само говорите, но и вършите и учите така хората ми.

Затова мнозина днес, които се мислят, че са нещо и че са велики ще бъдат унижени в царството ми, а мнозина днес, които са презирани, Аз ще почета и възвелича премного, и тогава вие ще се посрамите и срамът ви ще бъде с вечни последствия.

И сега гневът ми е против вас, които лъжете моя народ и казвате „Той говори!“, когато Аз не съм казал тези думи. Вие влагате думи в устата ми, които Аз не съм казвал. Защото вие взимате моите думи и ги преиначавате и после казвате, че това са моите думи, а те не са.

Вие разпръснахте овцете ми. Изгонихте пророците ми. Разпъдих пастирите на стадото, понеже поискахте стадото за себе си. Както постъпваха бащите ви, така правите и вие.

Но Аз съм заповядал на моите пророци да ви осъдят с думите, които съм дал в устата им. Заповядах на моите пастири да се погрижат за тези, които вие изгонихте и намразихте, понеже не ви се кланяха и не ви ръкопляскаха. Заповядах на моите благовестители да занесат Моето слово. Също заповядах на моите чудотворци да прославят името ми на земята. Те ще получат Моята награда и ще царуват заедно с Мене в Моето царство, а вие царувате сега и това ще ви бъде наградата.

Нека цялата земя мълчи пред Моите думи, понеже идвам скоро и всеки ще даде отговор за всичко, което е вършил и говорил, мислил и учил другите.“

http://revolucia.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=157%3A2010-08-21-14-54-50&catid=42%3A2010-05-04-11-39-13&Itemid=56



четвъртък, юли 08, 2010

Battle rank


Battle rank

Да си добър не е достатъчно
и благ да си и милостив,
да си смирен не е достатъчно
и тих да си и търпелив!

Но да си твърд е задължително
и дързостен и прозорлив,
но да си здрав е задължително
и ревностен и пресметлив!

Да си любящ не е достатъчно
и мил да си и сговорчив
и да си член не е достатъчно
и мек да си и отзивчив!

Не е достатъчно!

Ако не кажеш "Не!" на алкохола,
цигарите и лакомията,
на някоя съседка гола,
на чалгите и простотията!

На развратените приятели
и гоненето на парите,
на системните предатели
и хазартното в игрите!

На националните различия
и кариерните компромиси,
пред светофилните величия
и купищата им дипломиси!

Не е достатъчно!

Да си добър... Не е достатъчно!
Но посветен... Е задължително!
Да си с Исус... Не е достатъчно!
Но като Него... Задължително!

09. 06. 2010 г.

Прага

9. И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече
изобилно просветена и всячески проницателна,
10. за да изпитвате нещата, които се различават,
та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,
11. изпълнени с плодовете на правдата,
които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога. Филипяни 1:9-11

14. затова,
прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос],
15. от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята,
16. да ви даде, според богатството на славата Си,
да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,
17. чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца,
тъй че закоренени и основани в любовта
18. да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии,
що е широчината и дължината, височината и дълбочината,
19. и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне,
за да се изпълните в цялата Божия пълнота.
20. А на Този, Който, според действуващата в нас сила,
може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим,
21. на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса
във всичките родове от века до века. Ефесяни 3:14-21

5. И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;
6. и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.
7. И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?

8. Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,
9. ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,

10. да знаете всички вие и целият Израелев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина,
Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.
11. Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла.
12. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име,
дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.
13. А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали,
че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус.
14. А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях,
нямаха какво да противоречат. Деяния 4:5-14

Стон 3


Стон 3

Говорите за благодат,
а суетата по лицето
и пеете, че Бог Е Свят,
а идолите ви в сърцето!

Спорите за правила,
а нарушавате наред,
налагате си мерила,
но стената ви е плет!

Хвалите се с членове,
а се изискват ученици,
делите се на клонове,
но плодовете -- киселици!

И мислите ли, че Съм сляп,
или Е оглупял Бащата,
та да оставяте без хляб,
прохождащите и децата?

А светското ви е в очите,
така ли сте Ми посветени,
пред нечестивия мълчите,
от Мене ли сте засрамени?

Казвам ви, ще ви пресея,
след скърбите ще ви броя,
хармана Си ще овършея,
но плявата ще изгоря...

08. 05. 2010 г.

Прага

15. И понеже хората бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцата си за Йоан,

да не би той да е Христос,

16. Йоан отговори на всички:

Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене,

на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му;

Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.

17. Той държи лопатата в ръката Си,

за да очисти добре хармана Си

и да събере житото в житницата Си;

а плявата ще изгори в неугасимия огън.

Лука 3:15-17

Накъде?


Накъде?

Първите -- въздуХаризматични,
онези там -- законОковани,
другите -- икоНацилистични,
а тези -- светскОбосновани!

Първите са земащо-парични,
онези там -- кълвящи врани,
а другите -- анáтемо-различни,
пък тези -- кухи дамаджани!

Първите са ПнеумАлергични,
онези там -- свръх-закопани,
другите -- напразно-архаични,
пък тези -- неостъргани тигани!

Хм-м-м...
МотивИти ни сигур са различни,

идеите -- практично-издържани
и думити -- брутално-неетични

и друзята -- от калта събрани!

И сме...
За първите -- недаващо-парични,

за онези -- "демонски" тарани,
за тези тука -- неакадемични,
за другите па -- антиБългарани!


Ей, първите!
Онези там!
Вий, другите!
И тези тук!

През скърбите!
През черен срам!
И с другите!
Пак пътя ни е друг!

19 - 20. 05. 2010 г.

Прага





Смъртоносно (без стил)


Смъртоносно (без стил)

Около себе си
погледни
схеми
ще съзреш
и тебе си
намери
дилеми
ще прозреш.

Финансови кризи
ипотечни капани
усмирителни ризи
диско-вакхани*.

Захранване на егоизма
осмиване на святостта
натрапване на окултизма
и култове към личността.

Побесняли кариери
сляпо печалбарство
безогледни далавери
и усукано лихварство.

Голотии
безпаричие
простотии
безразличие.

Мафиоти
вестникари
идиоти
и чалгари.

Наркотици
проституция
политици
проституция.

ТиВи-гадатели
и хороскопи
работодатели
и те за сопи.

Схеми
на злина
схеми
с разклонения
схеми
на вина
схеми
с изкушения.

Намрази ги
унижи ги
разсечи ги
изгори ги!

Имаш ревност
и достойнство
остър меч
любов пламтяща!

Не се поддавай
нито продавай
не се подчинявай
нито предавай!

Имаш Цар
войска
семейство
имаш и печат!

Имаш Дух
и сила
Книга
имаш Гидеон!

Този свят не струва
бързо преминава
на схемите слугува
теб изневерява!

Не се облягай
ни подпирай
но не бягай
а контрирай!

Удари го
нарани го
събори го
насечи го!

Имаш ревност
имаш прашка
имаш камък
имаш Бога на Давид!

И сам да си
не си забравен
и бит да си
не си оставен!

А света не струва
не храни илюзии
в оргии пирува
целия в контузии.

И накрая...

В Христос е съдбата ти
в Кръвта Му печата ти
в Духа свободата ти
и чрез Бога борбата ти!

05. 07. 2010 г.

Прага

*вакханалии

Оловно (разчупен стил)


Оловно (разчупен стил)

Какво ми даде и кое отне?


Страховете.

От обществените мнения.
Греховете.
От предишни поколения.
Самотата, суетата.

Почернялото в душата.
Гордостта.
След чуждите провали.
Завистта.
Пред техните похвали.

Амбициите. за живота и изобщо.
Традициите.
От книжата като общо.
Извращенията.
С блудните вакханалии.
Отклоненията.
В идолските литургии.

Отне ги!

И даде!
Даде ми избор --
отмахна хомота!
Даде ми Извор -- да сочи Живота!
Даде ми Слово -- да имам храна!
И даде олово -- да бия врага!
17 години
другите паля,
устоях и наритах,
клеветникът-враг!
17 години
вече Те хваля,
видях и опитах, че Господ Е благ!
Днеска написах -- Исус Му Е Името
и се подписах... Станимир ми е името...

24. 04. 2010 г. Прага


8. Вкусете и вижте, че Господ е благ;
Блажен оня човек, който уповава на Него. Псалми 34:8

1. И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване,
2. пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,
3. ако сте опитали, "че Господ е благ;"
4. При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен,
5. и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.
6. Защото е писано в писанието: -
"Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен;
И който вярва в Него, не ще се посрами".
7. За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла",
8. и,
"Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват";
защото се спъват о словото и са непокорни, - за което бяха и определени.
9. Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:
10. вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили. 1 Петрово 2:1-10


1. Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
2. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
3. И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.
4. А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста. Матей 4:1-4



13. Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Йоан 4:13-14



37. А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.
38. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
39. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил. Йоан 7:37-39


9. Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване,
10. за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога;
11. подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост;
12. като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината;
13. Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.
14. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;
15. в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;
16. понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;
17. и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.
18. И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.
19. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота,
20. и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст. Колосяни 1:9-20

понеделник, януари 11, 2010

Както себе си



Както себе си


Църковния ми период премина.

И с него и готованството.
Новородих се на улицата, отпосле ме прибраха в църквата.

Там ме захраниха с мляко. Научих се на доста неща за живота и вярата в Исус Христос.
Предимно на теория. Порастнах. Изникнаха ми зъби и закопнях за твърда храна. Пъпната връв отдавна не ми трябваше, но в църквата настояваха, че храненето е единствено оттам. -- Без пъпна връв ще умреш от глад, ми казваха мноократно, внимавай! После я увиха около врата ми, за да ми напомня, че съм зависим от тях. Лека я пристегнаха. Уплаших се. Но така или иначе зъбите искаха своето си. Твърда храна. Поогледах се наоколо да видя някой като мен. Така, за насърчение. Е, никой не забелязах. Явно или нямаше такива "изроди" като мен, или бяха отишли да си търсят твърда храна. Боях се да скъсам пъпната връв, мислех си, че това е връзката ми с Бога и Неговия Син Исус Христос. Уви, оказа се, че това е връзката ми само със църквата... С течение на времето се отрекох от себе си, от родителите си, от роднините си, от собствения си живот (разбирай кариера, бъдеще, слава), отрекох се от нещата, които имах (касетите със музика, дрехите на гърба си и тетрадките със стихотворения), отрекох се и от нещата които още нямах (жена и деца), за да уповавам и принадлежа само на Христос. Естествено от църквата не се отрекох. Нали е Негова... Да, Негова е, но не е Негов заместител. Тогава Бог говори в сърцето ми: -- Кого обичаш повече? Църквата или Мен? -- Теб, отговорих аз. -- Тогава отречи се и от нея, за да бъдеш зависим единствено от Мен, защото Аз те изкупих и ти си Мой! Така Бог ме призова към практика. Любовта към ближния винаги съм я аплодирал със готовност в църквата. Сигурен бях, че обичам ближните си. Едва когато отидох в чуждата държава и започнах да се грижа за непознати на мен хора, но все пак мои ближни, според Божието слово, разбрах какво е да обичаш ближния както себе си. Защото себе си изкъпвах старателно, а немощния и остарял ближен, да го изполея на две на три и да го оставя да се вмирише ли? Сам своя си задник избърсвах и измивах, а задника на ближния? -- Ах, колко гнусно, ще се префърцуни някой... Ами да го оставя да червяса тогава ли? За родния си брат или сестра ще се погрижиш обаче -- нали сте една кръв, едно семейство! А останалите хора да не са от друга кръв, или пък родом от Марс? Фарисеина и левита се погнусиха от пребития самарянин и отминаха. Така и ние, българите се гнусим от циганите и турците! Бог създаде всички хора от една кръв. Една и съща. Гените ни са същите, защото от един баща -- Адам и от една майка -- Ева, е физическото ни начало във древността! Затова сме си ближни. Точка. Затова е и заповедта "Да обичаш ближния както себе си." И там, в чуждата държава, прозрях колко църковната теория и съгласието с любовта към ближния, от топлия стол в неделя сутрин, се разминава със грижата за напиканите и насрани задници на ближните! Моята грижа и твоята грижа! Не съм ги презирал, нито отминавал и не ме е било гнус, но трябваше да мина през практиката. Бог ме призова да практикувам вярата си. Малко църкви практикуват вярата си, или пък насърчават вярващите да го правят. Имам предвид насърчение със пример и на дело, а не със думи от амвона. Та църковния ми период премина. Сега съм на палатка във гората. Сам си осигурявам храната. Имам си и каруца с кон за придвижване. Мога да разпаля огън и да издържам колебанията на времето(който чете, нека рабира). Научих се на ориентиране и разпознаване, на бързина, смелост,сръчност и как да се водя по Божиите подбуждения и напътствия. Намерих в гората много такива като мен. И започнахме да си споделяме храна, опитности, информация. Спонтанно да се веселим заедно и да празнуваме вярата си в Бога и Неговия Христос. И присъствието Му беше там... Сред нас. Усещаш ли го и тук? Не сме оставени, макар и от църквата забравени! Не сме отписани, макар и от църквата зачеркнати! Не сме измършавяли, макар и без пъпната й връв! Хубаво е да си свободен човек! Сам да избираш пътя си! Хубаво е, да си сред свободни хора, да сте заедно, да сте равни, макар и да сте различни! Много хора изповядваме със устата си, че Исус Е Господ и вярваме със сърцето си, че Бог Го възкреси от мъртвите. Обаче, както и в училище така или иначе завършваме образованието си или със среден 3, или със много добър 5, така е и при ходенето със Христос! Така или иначе вярваме, но някои са непукисти и вярват за 3, а други са старателни и вярват за 5. И както след завършване на училище, човек отива някъде на работа да упражнява професионалната си квалификация и да докаже на практика, че оценката му е заслужена, така и християните трябва да практикуват вярата си. Познавах зубрачи в училището и сам аз съм зубрил учебния материал, без да се опитам да го разбера и да схвана принципите на дадения предмет. Така и християните зубрят пасажи от Библията наизуст и ги цитират без да ги разбират и без да вникнат как биха могли да ги приложат в живота си, в реалния живот. Ближните ни са винаги около нас. И както се казва във поговорката "Приятел в нужда се познава" , така и аз си задавам въпроса "По какво се познават християните?" Явно по думите... 11. 01. 2010 г. Прага

четвъртък, декември 24, 2009

Коледно съчинение



Коледно съчинение


Нагряваха ме със словото за Христовите кръстни мъки,

докато омекнах.

Съответно ме прибраха и на топло, за да не изстина

и пак ме загряваха, вследствие на което се размекнах.


И да ви кажа, олекна ми.

В сравнение със премръзналия и закоравен свят, от който идвах,

тая топлина ме промени в друг човек.


Животът вече не изглеждаше студен и груб,

а пълен с надежда и радост.


Загряването определено поразтопи горните ми пластове и се

избавих от доста нечисти примеси.


Още докато бях мек и податлив на обработка,

ме сложиха в калъпа и ме пресоваха до желаната от тях църковна форма.


Там постепенно изстинах и се втвърдих.


Втвърдих се против света.

Против останалите църковни калъпи.

Против различните от мен.

Вярвах в любовта, а бях груб с тях.


Вярвах в милостта, а ги осъждах.

Вярвах в прошката, а ги охулвах.

Вярвах че сме братя, а ги имах за чужди.

И тогава срещнах Теб...

Не, по-скоро Ти ме срещна.


Абе направо ме блъсна.

И начупи калъпната ми форма.

И ме разтопи и пречисти цялостно, чак до скритите и най-дълбоки

пластове на същността ми.


Примесите изгоряха, калъпите не издържаха.


И ми даде образа на Своя Син.

Аз си мислех, че Го познавам, че съм Го срещнал преди, но уви, било

е от втора ръка.


Аз си мислех, че съм много горещ, дори нажежен,
но след срещата

със Твоята слава, разбрах, че съм бил хладък и блудкав.


Признах си, че съм недостоен за Теб и бях готов сам да тръгна към

ада,
защото в Твоето свято присъствие се видях нечист.

Чух думите Ти, с които ме спря и като вулкан от земята до небето

изникна пред мен кръста на Твоя син.


И неговата кръв, заради която Ти си ме приел за свой.

Не по мои заслуги, но по Негови.

Това ме направи жив и силен, дързък и праведен.

Несъвършен, но праведен!

Праведен човек, който се усъвършенства с радост.

Тогава ме изгониха навън, на студа, за да умра,
защото се

преобразих по образа на Твоя син и оскверних техните калъпи.

Преди това никога не съм си представял, че ще изляза навън.

Та нали мястото ми е вътре, където е топлината.

Тя се оказа хладкост...

Навън съм вече 10 години и не съм изстинал.


Горя.

Всеки ден.


Всяка нощ.


Зарязах правилата им. и прогледнах.

Оставих храната им и се наситих.

Отрекох се от думите им. и станах свободен човек.

Нямам пълното знание, но вярвам от сърце.

Знам, че гледаш в мотивите ми и думите ми към Теб намаляха.

Ти ме изведе навън, за да се науча да ходя с Теб.

Аз познавах само Сина Ти,

но Ти си Го пратил, за да ни доведе при Теб.

Татко!

24. 12. 2009 г. Прага

неделя, април 19, 2009

Шести клас


Шести клас

Невидимия Бог да виждаш,
през трудностите на деня,
на чужд успех да не завиждаш
и да не правиш го сплетня!

Света редовно да громиш,
че и фалшивото смирение
и за престиж да не ламтиш,
ни за човешко одобрение!

На сиромасите да даваш,
да не презираш цвят на кожа,
предалите да не предаваш
и да избавяш ги от ножа!

Да отсъждаш справедливо,
с добър съвет да насърчиш
и към израстнали накриво,
изобличение да не пестиш!

И нелицемерно да обичаш,
да не пресмяташ за изгода,
лицемерието да събличаш,
да не боиш се пред народа!

В гнева си да не ослепееш,
в скръбта си да не престоиш,
в страха си да не онемееш
и пред смъртта да устоиш!

Ако прибързано осъдиш,
навреме да се коригираш,
гордостта си да напъдиш
и ближния си да разбираш!

Бога си да благославяш
и голота да не скверниш,
ближния да благославяш,
от заемане да не страниш!

Словото да препрочиташ,
в живота си да го съзираш,
Господното да предпочиташ,
мамонското па да презираш!

В молитвата да си естествен
и тъй да искаш от Баща си
и отговорът свръхестествен,
ще спаси те, щом в беда си!

И да възпяваш Го спонтанно,
любов е туй, не рециталство,
Духът Му тръска ураганно,
артистично самохвалство!

Празниците да изпитваш --
да не последваш суетите
и идолите да разритваш --
да не мигнат ти очите!

Със Възкресения да ходиш,
през мъртвотата на света,
при Него другите да водиш,
ти, ученико на Христа!

19. 04. 2009 г.
Прага

сряда, април 15, 2009

Безпощадно (на всички християнки)


Безпощадно

(на всички християнки)

Имаш хъс да се гримирваш,
имаш хъс да се гласиш,
имаш хъс да епилирваш,
имаш хъс да заблестиш!

Имаш хъс да се кълчотиш,
имаш нюх да съблазниш,
имаш начин да лъготиш,
имаш стил да унижиш!

Имаш хъс да булимираш,
или да аноректиш,
имаш план да вегетираш,
имаш шанс да прекалиш!

Свикнала да се прехласваш,
свикнала да се поддаваш,
свикнала да'н се препасваш,
свикнала да подражаваш!

Имаш как да се измяташ,
имаш как да си страхлива,
имаш слабост да пресмяташ,
имаш глас, да си креслива!

Имаш как да се превземаш,
имаш плач да се преструваш,
имаш как да се подменяш,
имаш как да се надуваш!

Имаш как да изсценираш,
или да истериризираш,
имаш как да капризираш,
или хитро да подбираш!

Имаш нюх да гравитираш,
край мъже с пари във брой
и можеш да предабортираш,
през кариера във развой!

Имаш стил да претендираш,
имаш хъс да подчиниш,
имаш план да контролираш
и имаш сила да гасиш!

Имаш как да си фригидна,
имаш как да си гнуслива,
много си тънкообидна,
но па жулиш кат коприва!

Имаш власт да си помощник,
но искаш да си ти главата,
или поне глава-помощник,
или заместник на главата!

Нямаш власт да си главата,
имаш власт да си помощник --
така Той сътвори жената,
на мъжа да е помощник!

Имаш власт, или не искаш,
да я ползваш според Него,
та към светско се притискаш
и охранваш свойто его?

14. 04. 2009 г.

Прага

И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.

И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.

И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.

Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици,

и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.

И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове;

но за човека не се намери помощник, нему подобен.

И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.

И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.

И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.

И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.

Битие 2 : 7, 18 -25

понеделник, март 30, 2009

АнтиХристе!


АнтиХристе!

"Имаш власт, да заповядаш:
"Арестувай тоз и тоз!",
имаш власт, да изповядаш,
грешник, сякаш си Христос!

Имаш власт, да изгориш,
"вещици" (с имот) на клада,
имаш власт, да задължиш,
с безбрачието зад ограда!

Имаш власт, да извиниш,
идоли за поклонение,
имаш власт, да измениш,
древното летоброение!

Имаш власт, да заплатиш,
походите кръстоносни,
имаш власт, да разгромиш,
"еретици" нескопосни!

Имаш власт, да прокълнеш
царе и хора и империи,
имаш власт, да прибереш,
пари със кръв и кожодерии!

Имаш власт, да унижаваш,
имаш власт, да разделиш,
имаш власт, да обвиняваш,
имаш власт, да изкривиш!

Нямаш власт, да изцеляваш,
нямаш власт, да съживиш,
нямаш власт, да съкрушаваш,
нямаш власт, да възкресиш!

Нямаш Сила, да избавяш,
нямаш устрем, да крепиш,
нямаш сметка, да забравяш,
нямаш полза, да простиш!

Нямаш Мир, да утешаваш,
нямаш Кръв, за да платиш,
нямаш свое, та да даваш,
нямаш Святост, да вмениш!

Нямаш Обич, да възлюбиш,
нямаш Дух, за да поиш,
нямаш рожби, за да губиш,
нямаш Бог, да се боиш!

Нямаш право, но си правиш,
нямаш Царство, но градиш,
нямаш Слава, но се славиш,
нямаш Име, но ламтиш!

Имаш власт да се наричаш,
че уж наместник си на МЕН,
но на МЕНЕ не приличаш
и тази власт не е от МЕН!".

30. 03. 2009 г.

Прага

неделя, март 29, 2009

Единение 5



Единение 5

В дни на трудности усещам,
Бащинското Ти присъствие,
в дни на радости се сещам,
за тайното Ти неотсъствие!

В нощ на изпитни изпитвам,
могъщото Ти възкресение,
а в нощ на падане опитвам,
от Всемогъщото търпение!

29. 03. 2009 г.

Прага

вторник, март 10, 2009

Демоните -- първи стъпки


Демоните -- първи стъпки

1998 година през лятото, една вечер в горната махала на селото,

(става дума за село Юлиево, област Стара загора)

имахме импровизирано молитвено събрание, в което участвахме общо трима човека -- аз, сестрата на един брат,

който в момента отбиваше военната си служба и още едно момче от ония, които бяха повярвали

след прожекциите на "Филма Исус", та момичето беше кръстено в Святия Дух, а момчето -- не.

И на връщане за долната махала, където живея аз, той дойде да ме изпрати до центъра на селото.

Караме си велосипедите и си говорим за вярата, за властта на Исус над сатана,

за отказване на цигари и други такива "бойни" теми и като стигнахме центъра пред кметството,

подпряхме велосипедите си на един стълб за улично осветление и както му разправям,

че ние като вярващи в Исус имаме власт над демоните, момчето ме погледна и каза:

"Станимире, дръпни се малко по-далеч от мен, защото сме приятели и не искам да те ударя!"

Аз се озадачих и го питам защо ще ме удря, на което той отговори, че той не иска, но чува в себе си глас,

който му казва да ме удари в лицето, за да спра да говоря за Исус.

Тогава вече разбрах, че става дума за демон и дръзнах да пробвам и аз както бях чел по книгите

и му казвам:"Кой си ти, бе?"

И се започна...

Насред центъра на селото, беше към 12 през нощта, стоим един срещу друг и той ми свети в очите със фенерчето,

което носеше със себе си и се приближава към мен и инстинктивно разбрах, че няма да мине без ръкопашен бой.

Стойката на тялото му се промени, гласът му беше същият, но думите бяха по-силни и строги и ако трябва да бъда честен,

присъствието на този демон в човека беше смразяващо, направо изтръпнах от страх.

И се чудя какво да правя, взех да се моля на езици да ми даде Бог мъдрост и сила, а той вече ме бомбардираше със заплахи и обиди.

"Ти си нищожество, ще те убия, нямаш сила срещу мен, грешен си, ако искам ще вляза и в теб сега!"

И момчето постоянно плюеше на земята, аз естествено осъзнавах добре абсурдността на това, което се случваше,

но тъй или иначе трябваше да реагирам някак си.

И му казвам:"Не съм нищожество, но Исус ме е изкупил с кръвта Си, може да не съм абсолютно праведен, но Той ме е очистил!"

А той:" Ти си глупак и те е страх, нямаш власт над мен!"

И аз му отговярям:" Може и да съм, но Кой стои зад мен, а?"

И като казах така, той вдигна ръце и закри очите си изкрещя уплашено, аз се насърчих и контраатакувах:

" Хайде де, кажи, кой стои зад мен?"

Той пак подобна реакция направи. Тогава разбрах, че именно Исус Е Този ,Който ми дава властта

и от Който демоните се боят.

И му заповядах направо (както бях чел по книгите и в Евангелието)

"В Името на Исус, спри на място!"

Той спря.

"Свали фенерчето!"

И го свали.

Сега виждах ясно човека, като не ми светеше в очите.

И му казвам:"Кой е нищожество, а? Ако съм, защо ми се подчиняваш?" Я виж Кой стои зад мен!"

Той пак си крие очите и пищи.

Аз реших да ида още по-нататък:"Кого виждаш? Кажи! Заповядвам ти в Името на Исус!"

Той:"Не, не , не мога да кажа това Име!"

Аз:" Заповядвам ти в Името на Исус от Назарет, кажи го!"

Той :"Нееееееееее..."

Аз:"Кажи го!"

Той съскайки:"И-И-И-ИС, ИСС, ИС-СУС!"

Направо тържествувах от радост, разбрах че имам власт над него и че Бог наистина ме зачита за един от Своите синове,

защото едно е да го пише в Библията и да го вярваш, но друго е да го разбереш на практика и тогава разбрах, защо

учениците на Исус са се радвали че демоните са им се покорявали.

" И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии,

и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват;

а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза:

Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните,

а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът;

и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

Евангелие от Лука, десета глава, от 17 до 22 стих.

Защото имената им са били записани на небесата:)

Усещах Божиято присъствие като невидима стена зад себе си и накъдето се обръщах,

то се обръщаше с мен и се усещах като залепен пред тази стена.

Тогава дойде друг демон и се представи като началника на селото и ме ругаеше с омраза,

че съм му пречел да си осъществява плановете за младежите, че заради мен и моя Исус,

те спирали да ходят по баровете и да се напиват, искали да четат Библията и да се научат да вярват

и той ми забрани да ходя в горната махала, защото селото било поверено на него.

Аз му казах, че това село е мое и че няма да спра да говоря за Божия Син!

Той ме изруга и си тръгна.

Тогава първия демон започна да увърта и ми направи изпит за нещата в които вярвам и то сложен изпит,

като някой който знае много добре Новия завет.

След като му отговорих според както Бог ми даваше убеждения и според това което бях чел в Новия завет и той не успя да ме разколебае

относно праведност и други неща, той каза че няма да излезе, имал право да стои, защото момчето съгрешава.

Принудих го да каже в какво е съгрешил и изброи 4 неща, които запомних, за да му кажа после да се покае.

Демона каза, че нямам сила да го изгоня и аз в себе си усещах, че е така, тогава започнах да се моля на Бог

и изведнъж започна за слиза като на вълни от небето присъствието на Божията Любов много наситено

и аз коленичих и плачейки Му отдавах слава за Любовта му.

Момчето също коленичи и плачеше и след малко дойде в съзнание и ме попита какво става, кой е плюл по земята.

Разказах му набързо и му казах за четирите неща да се покае, той се покая и се молихме Бог да го изпълни със Святия Дух.

Това е накратко случката, може би от половин до един час да е продължило всичко.

Отдавам славата само на Бога, защото Негово е и Царството и силата и Славата вовеки. Амин!

10. 03. 2009 г.
Прага

неделя, март 01, 2009

Изповед на Карандила


Изповед на Карандила

Това се случи през месец август, 1996 година, (новороден съм през 1993 г.) тогава все още бях в казармата в Казанлък

(уволних се през септември същата година) и когато си взех полагаемия домашен отпуск,

отидох с останалите младежи от петдесятната църква на лагер в планината над Сливен,

в местността позната като "Карандила"

На тръгване от казармата взех със себе си и едно вълнено одеяло за спане през нощта.

Ще разкажа събитията само от последния ден сутринта, преди да си тръгнем към родните места.

Около 9 часа се събрахме всички младежи на поляната, където беше и мястото за лагерния огън

и Пейчо Мухтарски, който мисля че е родом от Айтос, но по това време служеше в Трявна,

каза че ще има молитва за изцеление и който е болен да излезе и Бог ще го изцели.

Аз бях настинал от спането в палатките, защото не знаехме, че под палатките се слагат сухи клони и листа --

за изолация и през нощта от студената земя резултатът беше , че ми течеше носа, но нищо сериозно.

Той като каза "който е болен" аз си мислех че става дума за истински болести -- рак, диабет и други от сорта, не за някаква настинка.

Той обаче продължи да ни призовава, казвайки, че не само който е физически болен, но който в сърцето си е наранен вътрешно.

Тогава сякаш говореше за мен и реших (вече с ускорен пулс) да изляза да се молят за мен.

Да изляза, ама никой не направи поне една крачка напред, че да се мушна и аз между капките.

Знам, че трябва да изляза, но и много ме беше срам...

Тогава Пейчо, като видя че всички се колебаем, ни зададе въпрос:

" Ако вие днес се срамувате да излезете напред да ви изцели Бог, как утре ще излезете пред хората да свидетелствате за Него?"

И си рекох, да става каквото ще, аз излизам и направих крачка напред и в тоя момент виждам с периферното си зрение,

как отляво и отдясно на мен още много хора правят крачка напред, сякаш всички като един.

В момента на стъпването на земята, влязох в Божиято присъствие и паднах на лицето си плачейки и стенейки от вътрешна болка.

Погледах около себе си -- останалите също бяха на лица и стенеха, а като слушах тези стенания,

ми напомняха като че ли стенат живи мъртъвци.

Пейчо като ни видя колко сме окаяни и наранени, заплака и се моли на Бога да погледне на децата Си и да ги изцели.

Извика музиканти с китари и като запяха, присъствието се усили още повече, усещах го като вълни от електричество върху себе си,

а отвътре в гърдите ми сякаш като длето ме стържеше.

Пейчо ни поведе в молитва да простим на всички които някога са ни направили зло и са ни унижавали и тъпкали

и тогава на бърз кадър започнаха да се появяват случки още от първи клас до сегашния момент,

заедно със имената на хората, които ме бяха онеправдавали.

Простих на всички, списъка беше дълъг и се покаях от омразата си към тях, от омразата си към родителите си, учителите си,

към всички авторитети над мен, покаях се от омразата си към самия мен.

През цялото време хлипах и плачех, това длето ме стържеше отвътре болезнено.

Пейчо каза, че ако ние не простим на длъжниците си, то и Бог няма да прости на нас

и после ни подкани сега да ходотайстваме пред Бог за тези хора , за да се спасят и те.

Като почнах да ходатайствам за определен човек, на мен идваше като тежест,

като бреме и се молех докато се вдигне, тогава започвах да се моля за следващия.

Постепенно усетих, че присъствието отслабва и че хората наоколо се надигат и погледнах пред себе си.

Бях се придъпал метър напред към центъра на Божието присъствие, от мястото където бях паднал на лице.

Дланите ми бяха пълни с изтръгната трева, по лицето ми имаше полепнала трева, засъхали сълзи и сополи

и настинката я нямаше, но най-вече усещах се олекнал и освободен!

Когато всички бавно се прибираха в кръга от онези които не излязоха напред,

в ума ми се завъртя сцената с десетимата прокажени и как един се върна да благодари на Исус.

И аз исках да ида при Пейчо и да взема микрофона и да благодаря на Бог, че така мощно ме очисти от омразата,

но пак се срамувах от другите хора, пак чаках накой друг да иде пръв.

Е, никой не отиде...

Тогава се обърнах и се върнах разтреперан при Пейчо и зачаках с наведена глава.

Докато вървях към него той извика:"Само един ли се намери да се върне да благодари на Бога?"

Тогава се втурнаха още много от младежите обратно да благодарят.

Не помня какво точно казах по онзи микрофон, но и до днес прославям Исус Христос

за Неговата жертва на кръста, с която ме изкупи от греха, смъртта и ада!

От тоя ден нататък християнския ми живот стана лек, Библията сякаш се отключи и я разбирах повече.

По обяд всички си тръгнахме и късно вечерта след като, свидетелствах и на събранието в църквата в Казанлък,

си тръгнах с влака за Тулово, защото вече нямаше автобуси за моето село.

Докато се возех във влака, вътре в духа ми започна да бълбука и ми идваше да говоря разни думи,

но се срамувах пред себе си за известно време, обаче си обешах, че като сляза от влака и тръгна пеш

за село и съм сигурен че никой нама да ме чуе, ще проговоря.

Слязох и срам не срам, осмелих се и започнах да говоря на непознати езици и се сменяха постоянно

и словесния поток се увеличаваше, заедно с радостта ми, накрая почнах да пея на езици да славословя Бог със всичка сила --

буквално виках със силен глас през целия път и се чудех откъде у мен толкоз мелодии,

толкоз песни, толкоз внезапно избликващи текстове на песни!

Затова прославям Исус, че ме кръсти в Святия Дух и кланям се на Отец, че възлюби и мен

и ми показа милост, докато още бях в греховете си.

И Бог да благославя служителите Си да достигнат неспасените и наранените.

Нека се освещава навсякъде Неговото Име и сред тези които четат това свидетелство! Амин!

01. 03. 2009 г.
Прага

Преживяно от Станимир Тахов Стоянов от село Юлиево, община Мъглиж, област Стара Загора

detronator@centrum.cz

www.uragannnn.blog.bg

Skype: u-nnnn

събота, февруари 14, 2009

От Адам до Ной -- диаграма

http://www.uloz.to/1311288/adamnoi.jpg

1. Потомството на Адам до потопа
Ето родословието на Адамовото потомство. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;
2. създаде ги мъж и жена, благослови ги и ги наименува Човек, в деня, когато бяха създадени.
3. Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ и го наименува Сит.
4. А откакто се роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години; и от него се родиха синове и дъщери.
5. И всички дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години; и умря.
6. Сит живя сто и пет години и от него се роди Енос.
7. А откакто се роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години и от него се родиха синове и дъщери.
8. И всички дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.
9. Енос живя деветдесет години и от него се роди Кенан.
10. А откакто се роди Кенан, Енос живя осемстотин и петнадесет години и от него се родиха синове и дъщери.
11. И всички дни на Енос станаха деветстотин и пет години; и умря.
12. Кенан живя седемдесет години и от него се роди Маалалеил.
13. А откакто се роди Маалалеил, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.
14. И всички дни на Кенан станаха деветстотин и десет години; и умря.
15. Маалалеил живя шестдесет и пет години и от него се роди Яред.
16. А откакто се роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
17. И всички дни на Маалалеил станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.
18. Яред живя сто шестдесет и две години и от него се роди Енох.
19. А откакто се роди Енох, Яред живя осемстотин години и от него се родиха синове и дъщери.
20. И всички дни на Яред станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.
21. Енох живя шестдесет и пет години и от него се роди Матусал.
22. А откакто се роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и от него се родиха синове и дъщери.
23. И всички дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години.
24. И Енох живееше според Божиите заповеди и го нямаше вече, защото Бог го взе.
25. Матусал живя сто осемдесет и седем години и от него се роди Ламех.
26. А откакто се роди Ламех, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и от него се родиха синове и дъщери.
27. И всички дни на Матусал станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.
28. Ламех живя сто осемдесет и две години и от него се роди син;
29. и го наименува Ной, като казваше: Този ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни идва от земята, която Господ прокле.
30. А откакто роди Ной, Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и от него се родиха синове и дъщери.
31. И всички дни на Ламех станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря.
32. А Ной беше на петстотин години; и от Ной се родиха Сим, Хам и Яфет.
В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха.
12. И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.
28. След потопа Ной живя триста и петдесет години.
29. И всички дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

http://uragannnn.blog.bg

петък, февруари 06, 2009

Ти, Който Си


Ти, Който Си

Мериш ни с различни мярки,
но пак на същия кантар,
не гледаш в дрехите ни ярки,
а във сърдечния хастар!

Слагаш ни различни норми,
но пак на същите бразди,
имаш ред без униформи
и генерали без звезди!

Даваш ни във разни нужди,
но пак от същата Любов,
а колко често са ни чужди,
Твойто Име, Път и Зов!

24. 01. 2009 г.
Прага

А Моисей каза на Бога:

Ето, когато отида при израелтяните и им кажа:

Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ме попитат:

Как Му е името? - какво да им кажа?

И Бог отвърна на Моисей:

Аз съм Онзи, Който съм.

Каза още:

Така ще кажеш на израелтяните -

Онзи, Който съм, ме изпрати при вас.

При това Бог каза още на Моисей:

Така ще кажеш на израелтяните:

ЙАХАУА, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и

Бог Яковов ме изпрати при вас.

Това е Името Ми довека и това ще бъде Името Ми от род в род.

Изход 3 : 13-15

понеделник, януари 19, 2009

Парадоксално


Парадоксално

Вглеждаме се във Закона
и проглеждаме сред хората,
но от гледане в закона,
ослепяваме за хората!

И разглеждаме в Закона,
че създаден е за хората,
пък че те са за Закона,
тъй изискваме от хората!

Скриваме се във Закона
и сме съдници на хората,
но Създалият Закона,
иска ни любов към хората!

17. 01. 2009 г.
Прага

По онова време, в една събота, Исус минаваше през нивите; а учениците Му, като огладняха, започнаха да късат класове и да ядат.
А фарисеите, като видяха това, казаха Му: Виж, Твоите ученици вършат нещо, което не е позволено да се върши в събота.
А Той им каза: Не сте ли чели какво направи Давид, когато той и мъжете, които бяха с него, огладняха,
как влезе в Божия дом и яде от присъствените хлябове, които не беше позволено да яде нито той, нито онези, които бяха с него, а само свещениците?
Или не сте чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата и все пак не са виновни.
Но, казвам ви, че тук има нещо повече от храма.
Но ако знаехте какво значи писаното: "Милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невинните.
Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

И като си тръгна оттам, дойде в синагогата им.
Там имаше един човек с изсъхнала ръка. За да обвинят Исус, Го попитаха: Позволено ли е човек да изцелява в събота?
А Той им каза: Кой от вас, ако има една овца и тя в съботен ден падне в яма, няма да я улови и извади?
А колко по-ценен е човек от овца! Затова е позволено да се прави добро в съботен ден.
Тогава каза на човека: Протегни ръката си. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.
А фарисеите, като излязоха, се наговориха против Него, как да Го погубят.

Матей 12:1-14

И им каза: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата;
така че Човешкият Син е господар и на съботата.

Марко 2:27-28

вторник, януари 06, 2009

bla.bla.bla.hristianstvo.wc


bla.bla.bla.hristianstvo.wc

Форумните християни,
сме големи философи --
и патурите насрани
и акълите със кофи!

То не беха въртележки,
от интелигентни теми,
то не беха забележки,
към залюхани серсеми!

Думата на пет я цепим,
да ни "легне" на езика,
"лошите" хапливо трепим
и "помазан" ний ритника!

Секретари сме на Бога,
по доктрини и закони,
ама светски ни е влога
и целуваме ик(амв)они!

Ама гладния не храним,
от бедняка се гнусим,
но на думи се бабаним
и азбуката мърсим!

Форумните философи,
сме "големи" християни --
от патури пълним кофи,
от акъли -- все насрани!

05. 01. 2009 г.
Прага

четвъртък, януари 01, 2009


Благословена да ние новата 2009 година и самите ние да следваме Божия Месия Христос Исус без компромиси и плътски лигавщини!




ЖелезоБетон

Когато дойде оня час
и те принудят да избираш,
послушай Неговия глас,
а не заплахи, че умираш!

И не приемай увещания,
от разпродадени души,
нито празни обещания,
от който брадвата държи!

Че краен тест ни е това --
на Кого принадлежим,
чул си Негови Слова --
трябва да го издържим!

Животеца си кой обича,
завинаги ще го изгуби,
от него който се отрича,
печели и да го загуби!

Да купуваш и продаваш --
само с белега на звяра,
инак терорист оставаш
и заплаха твойта вяра!

Когато дойде твоя час,
помни трънливата корона,
бъди пророческия глас,
откъм Славата на Трона!

31. 12. 2008 г.
Прага

Апокалипсис 13:1-18

И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави;
и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.
И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка,
устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.
И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя;
и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;
поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?
И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.
И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата.
И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи;
и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.
И ще му се поклонят всички, които живеят на земята,
всеки,
чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.
Ако има човек ухо нека слуша.
Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит.

Тука е нужно търпението и вярата на светиите.

И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.
Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и
живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.
И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.
И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра,
като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.
И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума;
също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.
И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби,
да им се тури белег на десницата или на челата им;
за да не може никой да купува или да продава, освен оня,
който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.
Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек;
а числото му е шестстотин шестдесет и шест.

понеделник, декември 22, 2008

Рекапитулация на отминалата 2008 година


Драги пиячи и посетители на Кръчмето!

Тъй като Стоименов и Митето не се появяват, реших да напиша няколко прочувствени слова в края на годината.

Благословен да Е Господ Израилевия Бог и верните Нему да се укрепяват в знание и сила и праведността им да свети и в света и в религиозните църкви! Амин!

Пуснах наново 2 горещо коментирани теми от тая година и докато четох коментарите, забелязах че наистина има много онеправдани хора, изгонени и наклеветени от разни божии служители.

Какво да кажа -- пътят към Царството минава през такива изпитни, защото врагът на душите ни отдавна се е укрепил по ръководните постове(логично) , за да спъва и отравя чистите сърца на новоповярвалите с огорчение и разни други тактики.

Но както е писал необединавяшият апостол Петър:"

1. Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:
2. Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.
3. Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;
4. чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;
5. то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,
6. на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,
7. на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.
8. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.
9. Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10. Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.
11. Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.

И Яков:"

1. Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.
2. Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
3. като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.



И апостол Павел:"

1. И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;
2. посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.
3. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4. а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.
5. А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.


1. Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа:
2. Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа.
3. Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;
4. така щото и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте:
5. което е доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което и страдате.
6. Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,
7. а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,
8. в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.
9. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,
10. когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (следователно и между вас, защото вие повярвахте нашето свидетелство).
11. Затова и винаги се молим за вас, дано нашия Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно във вас всяко добро желание и всяко дело на вярата;
12. за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.

Та само да ви припомня -- имайте твърдост и не се огъвайте:))))))))))))))))))))


Яков 5:7 И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд.

Яков 5:8 Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи.

Римляни 12:12 Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.

1 Коринтяни 15:58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.


Лука 21:19 Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.

Откровение 12:11

11. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт.

Това беше от мен :))))))



Вавилон

Духът на антиХРИСТа е превзел,
отдавна мнимите Христови
и заедно с Мамон и Езавел,
ги юрка из бразди сурови!

Христос наричат АнтиХрист,
редът на Бог -- проклето иго
и в хуманизъм свят и чист,
сеят смут и зли интриги!

А Светият Дух е подредил,
редиците на Свойте ученици,
с Кръвта на Агнеца ги е покрил --
готови са --за мъченици!

01. 08. 2007 г.

Прага