Изповед 7 (на чашка)

Изповед 7

(на чашка)

"Изгорихме досиетата --

щот лайната бяха много,

та шашнаха дори ченгетата,

коит' не верваха у Бого!

Първо бяхме информатори,

за благото на партия, народ,

ушите ни кат пеленгатори,

дебнеха избрания Му род!

После вече резиденти,

следяхме някакви особи,

дето правят инциденти,

що в църквите ни има роби!

Ми кво да има -- господари,

сме ний, де власт получихме,

другите сте, ръйш, в кошари,

демек уфце, коит' изсмучихме!

Бре даваха ни две заплати,

кой кат нас, кажете кой,

че и часовници с позлати

и вратовръзки все от сой!

Едната от църковните парици,

а друга от Държавната хазна,

щот бяхме си смирени ученици,

на системата отричаща Христа!

А те и в лимузини са ни возили,

образованийту осигуряваха,

за квото други са'с тормозили,

на нази на тепсия даваха!

Че даже пращаха в чужбината,

туй тогава беши привилегия

и там да душим за Родината,

им беше хитрата стратегия!

Докладите прилежно пишех

и имената, барабар с адреса,

на братя и сестри... Въздишах,

аз, но интереса клати феса!

Що конференции съм правил --

Вълните Нови,  Карандила,

пари съм движел и поставил,

основите на сгради под закрила!

Без закрила никой не прокопсва,

във този свят на сенки и игри,

де всеки гледа да'с докопсва,

до имотя и големите пари!

Че как се прави телевизия,

печатница или пък сграда,

без агентската дивизия,

да командва, ръйш, парада?

А вие, хлъц, овцете ристиенски,

па вервайте на наште визии

и плащайте си вносовете членски,

да имаме за нашите капризии!

Библии с кашони съм продавал,

безплатни беха, ама карай --

тогава тъй съм разсъждавал --

на лебо мекото набарай!

Държат ма с моите издънки,

началниците в миналото ровят,

затуй приех и нямам спънки,

кога по черкви ме злословят!

Колко хора ний предадохме,

в клещите  на 6-то Управление,

затуй и летвите не ядохме,

в главата в някое подземие!

Ами дърпахме се, няма спор,

тя съвестта направи опитити,

ама бъдеще, сакън, в затвор

и за закуска яко сопите?

Е, не, ще пеем на ДеСЕ-то,

Той Бог е Бог, ще пази Своите,

а ний ще пазим Му църквето,

като подпишем при копоите!

Бог ма призова, хълцук, за пастир,

затуй на дявола гъза целувах,

за да мога аз да бъда Пастор

и туй на двамата слугувах...

Че времената беа очень сложни --

не стаа само с фанатизъм,

кат Куличев... За да са възможни,

църквите, бе нужен компромизъм!

И ний сме, чаткаш, тихите герои,

които цяла Църквата запазиха,

като форма, устав и устои,

а душите на погром предадаха!

Без нас дося ей щяха да ви гонят,

кат нелегалници и дисиденти,

що казвате че служим  на Мамоня

и викате:АплоДрисменти"?

Полека-лека ние свикнахме --

оперативните ни беа психолози

и тъй заплатките обикнахме

и властническите амвонни пози!

89-та са режима сгромоляса,

тогази вече офицялно станахми,

агентчета над членска маса

и дося, на, виж -- останахми!

Не сме случайни, а избрани,

затуй командваме с замах,

кат фараони римски и тирани,

раята, у-ха, сгъваме от страх!

А вярата е чиста идеалност,

в сърцата си и ний сме вярващи,

ма плътта си сака матриалност,

а я предлагат сал невярващи!

Защо ли Господ ни остави,

пред плът и Дух да изберен,

не трябваше изобщо да го прави

и нямаше и да са осерем!

И ся затънали в лайната,

налага се неволю маскарада

и някак си да скрием си делата

и после да се реднем за награда!

Затуй ги изгорихме досиетата,

че много са лайната, много,

затуй се шашкат и ченгетата,

дет повярваха във Бого!"

14. 01. 2013 г.

Прага

бележка на автора:

Бе вий ги изгорихте досиетата,

ма всичко е записано пред Бога,

Сам Той ви знае мотиветата --

очаквайте присъдата Му строга!