Много шум за нищо

Драги гости на заведението, вече знаем за една черта на характера на апостол-пастор-кафеджия Бакалов: Той не харесва добри въпроси, когато са задавани от лоши хора. Може да имате най-идеалните въпроси на света, ако сте лош човек, тоест ако не сте одобрен, удостоверен, лицензиран и легализиран от Апостола, вашите въпроси нямат право да излязат в Кафето. Същото е с лошите въпроси от лоши хора. В Кафето могат да излизат само добри въпроси от добри хора. (Четвъртата възможност, лоши въпроси от добри хора, не съществува; добрите хора първо питат Апостола какви въпроси да задават, и той им дава добрите въпроси по списък.)

Добрият въпрос, който зададох, беше „Каква е алтернативата, която вие предлагате?” Отговорът от Бакалов беше, че алтернатива още нямало, но той се гордеел да бъде част от някакво „ние”, което бавно и методично работело по създаването на реална алтернатива, че дори и на цялостен мироглед. Тогава г-жа Михаела Джоргова публикува статия против легализацията на проституцията в България. На мен ми изглеждаше странно, че някой може да призовава към конкретни обществени действия без да има конкретна алтернатива. И затова я попитах в коментар към статията, „На каква основа предлагате конкретни действия, и въобще на каква основа се противопоставяте на легализацията на проституцията, след като дори нямате мироглед, нито реална алтернатива? Имате ли някакъв възглед относно държавата, относно легализацията на конкретните дейности, относно взаимоотношенията на държавата с индивида, относно отговорността на държавата в справянето с престъпността и наказанията?”

Отговорът на г-жа Джоргова беше: „Аз не съм богослов, и затова не подхождам към въпроса за проституцията като християнин, а просто от позицията на гражданин”. И след това ми цитира един куп европейски закони и конвенции, от които да стане ясно, че като гражданин тя трябва да се противопостави на легализирането на проституцията.

Един стар анекдот казва, че в български вестник излязло съобщение, че сме били изнасяли компютри за Япония. На другия ден излязла корекция, че не била Япония, а Албания, не били компютри, а компоти, и не сме изнасяли, а сме внасяли. Та така, от саморекламата на Апостола знаем, че той смело и категорично предлага реална библейска алтернатива за политическата власт, че и за всичко друго. Корекцията е, че не предлагал, а още я подготвял, и не била библейска алтернатива, а просто гражданска позиция. Човек да се чуди защо ли ни е нужно служението на някакъв апостол, или даже защо ли ни е нужна Библията, като можем да си намерим гражданската позиция в европейските конвенции.

Сега, аз наистина съм против проституцията. Нито искам проститутки в Кръчмето, нито искам да ги виждам по улиците, нито никъде. Въпросът е: Като ме питат защо съм против проституцията, какво да кажа като християнин? Трябва да имам конкретна библейска позиция, както и Апостола казва. Да де, ама като се стигне дотам каква е тя, Апостола няма отговор, и той и неговите хора започват да мънкат за някаква гражданска позиция. На което пък някой друг може да ми каже: Е, пък моята гражданска позиция е за легализиране на проституцията. А сега да видим кой е по-голям гражданин. Защо сводниците и проститутките да са по-малко граждани от Бакалов? И ако европейските конвенции се променят (защото те си се променят веднъж на всеки 4-5 години) в полза на проституцията, дали тогава „гражданската позиция” на Бакалов ще се обърне в полза на проституцията? Така е логично да бъде. В крайна сметка, нито Бакалов е богослов (Питър Вагнер не позволява разни теолози да му се мотаят из църквите), нито г-жа Джоргова е богослов, и трябва да оставят богословската позиция на богословите, а те да заемат гражданска позиция на съобразяване с европейските конвенции. Само богословите трябва да заемат християнска позиция. Другите сме граждани.

Толкова шум вдига Апостола, толкова самореклама си прави, а накрая нищо. Ако неговото служение ви прилича на голям цветен балон, то е защото то наистина е голям цветен балон: ярък и крещящ, с голям надпис „Реформация”, а вътре съдържание никакво. Можем да го наречем Апостола на Гражданската Позиция. Каквото и да означава това. Остава ни да се надяваме, че един ден бавно и методично Апостола ще произведе така дълго рекламираната „реална алтернатива”, та и г-жа Джоргова най-после да започне да пише като християнин. Пък и Апостола също.