Бай Гуро - десантчик

Драги посетители на кръчме Реформация,

Знаете ли за тема освен тази за войнишките години, която да е толкова предъвквана и въпреки това, толкова добре дошла, когато няколко български мъже седнат на маса? Не ви ли трепва сърцето когато някой (дори и непознат) ви каже, „Ей, Наборе”? И се отвори една приказка, и една глътка юнашка....

Моля дамите да не се обиждат. Каня всички да се посмеете на някои войнишки подвизи на Бай ни Гуро. Ако знаете някоя весела историйка, кажете и ние да се посмеем.

Дошло време на Бай Гуро да отиде в казарма. Разпределили го в десантни части. Минали няколко дълги месеца на изморителни тренировки, теория и практика. Дошло време за първото „бойно” кръщение. Ротният инструктирал новобранците: "Значи, със самолета летиме към целта. Като я стигнем, на 500 м височина, скачаме един след друг. Всичко ясно ли е?” След редовното „Тъй вярно”, се надигнала новобранската ръка на Бай Гуро: „Другарю сержант, няма ли да е по-безопасно ако скочим от 200 м височина? Все пак ни е за първи път.”

Сержантът нетърпеливо изръмжал” Ще бъде по-опасно – нали трябва да има достатъчно разстояние парашутите да се отворят”.

"ААА, то и парашути ли имало", казал Бай Гуро.