За водещите ценни брадъри

Ще изпием по още една халба за днес, и ще продължим да бистрим политиката. Този път не е свързано с апостол-пастор-и-така-нататък Бакалов. Този път е с друг политически герой на българската евангелска действителност: пастор Павел Игнатов.

Аз съм съвестен читател, и когато съм трезвен, не пропускам нито една дума от това, което чета. Казвам, когато съм трезвен. Но думите на Павел Игнатов, които прочетох в една статия на Момчил Петров, бяха толкова ярки, че и натровен с амоняк да бях, пак нямаше да ги пропусна:

„По отношение на силовите организации, МВР и Държавна сигурност идеята беше постепенно да се наложи двоен стандарт. В това влиза пълна защита на интересите на църквата, да се опазят ценни водещи братя от репресии, да не се допусне отстраняването им от църковна дейност, да се предотврати обезглавяване на ръководството на църквата. За да се избегне това, трябваше да се дава дезинформираща информация. Маловажна и знаеща се от всички информация. Неизбежна информация. И в същото време – да се дават действителни доказателства за родолюбие, като се прикриват факти, които могат да рефлектират негативно върху водачите на църквата.”

Знам кой е Павел Игнатов. Не знам кой е Момчил Петров, освен че е историк. Показателно е, че за Павел Игнатов вече пишат историците. Отдавна му беше време.

Павел Игнатов говори за своите духовни опитности с комунистическата Държавна сигурност. Обяснява ни какво е правил и защо го е правил. Опазвал е ценни водещи братя от репресии. Предотвратявал е обезглавяване на ръководството на църквата. Давал е дезинформираща информация. Маловажна и знаеща се от всички информация. Неизбежна информация. И е давал действителни доказателства за родолюбие, като е прикривал факти, които могат да рефлектират негативно.

Трогателно и романтично. Нещо като евангелския Емил Боев. Внедряват го във фирмата Евънс. За секретарка му дават Едит, която е другарка от ГДР. Трябва да разкрият архивите на шпионския център. Двамата работят заедно, и накрая се разделят романтично и трагично.

Как е действало това при Игнатов? Например, опазвал е...Павел Игнатов, водещ ценен брадър, искам да кажа, брат. Ако някой друг беше доносничил, не се знае дали щяхме да опазим водещия ценен брат Павел Игнатов. Но ако Павел Игнатов доносничи за другите братя, тогава водещият ценен брат е запазен чрез героичните действия на Павел Игнатов. Дава неизбежна информация. Която се знае от всеки...освен от членовете на църквата. За тях не се знае дали ще бъдат опазени ако знаят с какво се е занимавал техният пастор. Но заедно с неизбежната информация за Игнатов, Павел Игнатов дава действителни доказателства за родолюбието на Павел Игнатов. И така нататък.

Добре де, не е било така. Павел Игнатов не е опазвал Павел Игнатов. Бил е саможертвен и е опазвал другите ценни братя. Павел Игнатов има принцип: „Белята ще стане, каквото и да правим. И за да не стане голяма беля, трябва да направим малка беля.” И той е правил малките бели. Доносничи тук малко, оклеветява там още по-малко, предава някой си там на властите, който не е водещ ценен брат, съдейства за разконспирирането на вражески контрабандист на библии. Все малки бели. Но така предотвратява голямата беля – водещите ценни братя са запазени.

Вълнуващото и драматичното в случая е, че евангелската църква се оказва организирана конспиративно на много по-високо ниво от комунистическите тайни служби. Ченгетата организирано подхождат към църквата и искат да внедрят свои си хора вътре, за да държат църквата под контрол. Църквата отговаря още по-организирано като въвежда обратна стратегия, с която цели да неутрализира Държавна сигурност. Атака и защита. И контраатака. Партизанска война срещу нашественика. Шпиони. Контрашпиони. Реконтрашпиони. Даване на дезинформация. После контрадезинформация.

И накрая водещите ценни братя са запазени. Как знаем кои са водещите ценни братя? Ами те са които са запазени. Които не са запазени, не са водещи ценни братя. Например, от статията на Момчил Петров става ясно, че това са някакви си огорчени автори, които пишат необективно и не държат сметка за всички факти. Те не са ценни братя и затова не са запазени. А Павел Игнатов е запазен. Той не е огорчен, държи сметка за всички факти – много подробна сметка, на тефтерче – и освен това е водещ ценен брат.

Само дето накрая историците започват да пишат за него. Човек и добре да живее, един ден влиза в полезрението на историците. И това е добре, особено когато става въпрос за водещи ценни братя като Павел Игнатов.

Наздраве!

Да бистрим политиката

Настанявайте се по масите и грабвайте халбите. Ще бистрим политиката.

Политиката, в смисъл, какво апостол-пастор-каквото-и-да-беше-другото Георги Бакалов има като алтернатива за политиката. Той не е доволен от сегашната политика, ясно е. Не само той, ами и Ангел Ангелов не е доволен от политиката, и от Системата. (Не знам кой е Ангел Ангелов, но се утешавам от мисълта, че и той не знае кой е Стоимен Стоименов.) Ангелов казва, че те смятат да са първите, които ще борят големия хищен октопод. Внушително и романтично. Като в „Беоулф”.

Та в първото ми въобще влизане в Кафе Реформация реших да попитам: „А каква е вашата алтернатива на сегашната система? Имате ли нещо конкретно да го прочетем?” На мен тези въпроси ми се струват нормални, логични и закономерни. И наистина, лично Бакалов ме похвали, че въпросът ми е „много добър”! И каза, че работели да дадат нещо по-конкретно. И ми даде уеб-сайт, на който мога да отида да видя как наистина работят.

Отидох. Няма да описвам впечатленията си, ще ви оставя вие самите да отидете и сами да видите какъв усилен труд пада: http://www.politicalmavericks.com/. Много е важно да се запознаете с материалите преди да се нахвърляте върху Бакалов или други съавтори.

Бакалов също ме увери, че той е част от едно „ние” (каквото и да означава това – забележката е на Бакалов), което бавно и методично работи да даде „реална алтернатива” на здравомислещата част от обществото, и то не просто политическо устройство, но и цялостен мироглед. От това се нуждаело нашето поколение, според Бакалов. Сега, аз вероятно не съм от здравомислещата част, защото ми се струва, че тук има противоречие. Ако нашето поколение се нуждае от нещо, Бакалов и неговото „ние” най-добре да побързат, не е ли така? Каква е ползата за нашето поколение от „реална алтернатива”, която ще ни бъде дадена твърде късно, за да изучим и да я приложим на практика? И попитах Бакалов дали случайно не знае за някои други, които не са чак толкова бавни и методични. Докато чакаме Бакалов, да се опитаме да приложим нещо друго.

Бакалов ме попита дали имам предвид конкретни хора с алтернативи. Ха де! Той е апостолът, той е пасторът, той е още нещо си, той знае от какво има нужда нашето поколение, а пък аз трябва да му казвам дали няма други реални алтернативи! Започнал е бавна и методична работа, пък даже не е проверил дали някой друг не я е свършил тази работа вече. Може да се окаже, че през всичките тези години е преоткривал колелото, знае ли? На мен, например, когато ми трябва бърз и удобен личен транспорт, не се опитвам да преоткривам колелото, двигателя с вътрешното горене, вулканизираната гума и CD-плейъра. Проверявам дали някой не ги е открил, и ако ги е открил и е произвел необходимото ми превозно средство, отивам и си го купувам. Но Бакалов не действа така. Той знае, че нашето поколение има нужда от нещо, и е решен бавно и методично да го открие, без значение дали вече е открито или не. И очаква здравомислещата част от човечеството да го вземе насериозно.

Хайде наздраве!

Добре дошли в Кръчмe Реформация!

Този блог започна съвсем спонтанно. Не че много обичам да пиша блогове. Нито съм особено даровит писател. Нито дори обичам да чета блогове: струват ми се разводнени; трябва да ги чета с часове за да открия нещо смислено.

Но пък ми дойде вдъхновение. Вдъхновението ми дойде от четене на блога на Георги Бакалов. Не кой да е от всичките Георги Бакаловци, а именно апостол-пастор-не-знам-какво-още-си Георги Бакалов. Той си има Кафе Реформация. Тихо, кротко, въздържателско, дисциплинирано, регулирано, контролирано кафе. Кафе, в което има строги правила кой може да пише, кой може да коментира, кой не може да коментира, как точно се коментира, и какво точно кафе се пие – с кофеин сутрин, без кофеин вечер. Кафе, в което не трябва да има изненади, лоши думички и сърдити лица. Бакалов смята, че хората, на които едно такова Кафе ще им хареса, ще са същите хора, които ще искат да направят реформация на България. Реформациите, както знаете, винаги са се правели от такива хора именно – кротки, тихи, послушни, регулирани, контролирани, и пият само кафе и вода с лед. Онези другите, които пият бира и вино, говорят лоши думички и режат уши на храмовата охрана, те не правят реформации.

Както можете да предположите, Бакаловото Кафе е дискриминация против онези хора, които пият бира и вино, секнат се в ръкава си, не внимават какви думи използват, и режат уши. Изпълнен с любов към тези, Изоставените, реших да създам място за тях – Кръчмe Реформация. Място, където ще се пие всичко, ще се говори каквото ви е на душата, и най-вече, ще коментираме апостол-пастор-и-още-нещо-беше Георги Бакалов и неговата реформация.

И така, аз съм вашият кръчмар, Стоимен Стоименов. Не приличам много на кръчмар, както можете да видите от снимката, но външният вид както винаги лъже. (В това си приличаме с Георги Бакалов.) Заповядайте по масите, и поръчвайте.