Скрито-покрито!

". . . а над нас властта народна е разперила крила, е разпееерииилааа крилаааааа. . . ."
(Марш на септемврийчетата).

Бях на 9 години, драги пиячи, когато баба ми ме заведе в нейното село, където се е родила и е отраснала. Пък и да си види роднините, и да ме запознае с братовчеди, чичовци, лели, стринки, стрици и тъй нататък. Македонска му работа, нали знаете, цялата рода. Високо в Пирин планина, където 10 квадратни метра равна площ им викат "нивата." И където като гледаш кокошки, си знаеш като две и две, че 2 от 10 ще станат жертва на орли. Та ми е останало като спомен как стоя в двора при малките пилета, и виждам сянката на орел с разперени крила над мен, а вуйчо ми крещи от другия край на двора и тича към мен, за да изпъди птицата да не се спуска върху пилетата. Страхотия.

Та в годините след това, като чувах тази песен да се пее по радиото, и особено този стих, си представях властта народна като хищен орел дето е дошъл да ти ограби и малкото ти останали пилета. С разперени крила.

Та драги пиячи, тези дни ми попадна един текст, който показва, че апостол Бакалов и той също разперва крила. Не само разперва крила, ами и покрива. И покрива не как да е, а апостолски. Ама всичко с реда си. Да започнем отначало.

Документът е писмо от обедняващия апостол към негов последовател (по онова време, вече не е), с което Апостолът го съветва как да обеднее още повече. Тъй като повечето хора нямат никаква духовна идея за това как да обеднеят, Апостолът е там за да им помогне и да ги напътства. Това писмо е шедьовър на духовното съветване. А и в много други отношения. Ето го и писмото:

ГЕОРГИ БАКАЛОВ: ТИ ТРЯБВА ДА МИ ДАВАШ ДЕСЯТЪК!

Както винаги съм ви казвал, драги пиячи, такива писма са ценни за нас. Ценни са, защото те дават смисъл на съществувание на Кръчмето. Както вие знаете, без Бакалов и неговите мъдрости, ние нямаме смисъл да съществуваме, освен ако не наричате скучното напиване в пълно мълчание за съществувание. Когато имаме тези мъдрости, и когато ги анализираме, за да надникнем в ума на апостол-пастор-пророк-скъп-ръководител-и-още-нещо-си, ние биваме осветлени, и небесните благословения се отключват за нас. Упс, чакай, да не избързвам.

Какво виждаме от това писмо, драги пиячи? Няколко неща са ясни, явни, и открити. Едно нещо е скрито и покрито, ама ние ще го открием. Да започнем с явните и открити неща:

Първо, разбира се, открито е нещо много, много важно: Апостолът е дълбоко вярващ човек. Той не само е дълбоко вярващ, а е и широко вярващ, т.е. вярва в много неща. Вижда се ясно от писмото, защото в него той повтаря думата "вярвам" много пъти. По-точно, не е много пъти, а точния библейски брой пъти: седем. Шест от тях са само "вярвам." В един случай казва, "лично аз вярвам." Думите на апостол винаги имат значение, и трябва да се тълкуват. Ако единият път е "лично аз вярвам," трябва да е ясно, че другите неща ги вярва обществено, не само лично.

В добавка към дълбоката вяра, Апостолът има и убеждение, за да не би случайно да изпадне в грях, защото Павел казва, че каквото не е от убеждение, е грях. И Апостолът за всеки случай включва и това, че има убеждение. За какво има убеждение, драги пиячи? Ами има убеждение, че човекът, на когото пише, трябва да му дава парите си. Иначе, казва Апостолът, не става, ако и двамата нямаме убеждение, а пък аз го имам това убеждение, следователно давай си парите. И властта народна също имаше убеждение, че всичко, което сме и имаме и произвеждаме, е нейно. Можеш ли да ги обвиниш комунистите, че са вършели грях? Не можеш. Беше си от убеждение, в крайна сметка. Че и ние бяхме убедени, че трябва да ѝ даваме всичко. Като ти опрат пистолета в главата, убеждаваш се, къде ще ходиш. И Калин в този случай няма какво да каже: Апостолът има убеждение.

И вярата на Апостола е такава, все за такива неща. Например:

Stava duma za finances. Nie sme govorili za tova predi, no no chak sega viarvam, che e pravilnoto vreme za tova.

"Чак сега" Апостолът вярвал. Отпреди е трябвало да вярва, ама нещо не му е достигала вярата. И дълго време човекът е минавал метър, не си е давал парите на Апостола. И "чак сега," дълго време след като е трябвало, той най-сетне е имал вярата да повярва, че трябва да говорят за финанси. И вярва, че правилното нещо е Калин да си дава десятъка лично на Апостола. Въпрос на вяра, в края на краищата, не като някои невярващи християни, дето все търсят потвърждение в Библията. Апостолът вярва, значи е така.

Вярва също Апостолът, че това щяло да донесе благословение. И за да не остане неясна и покрита тази идея, той обяснява основите на своята вяра:

Davaneto na desiatuk na tozi koito predstavliava apostolka vlast v zivota ti e nachin da budat OTKLUCHENI blagosloveniata, koito Bog e prigotvil za teb. Ne samo finansi, no tsialata ti duhovna sudba.

Като на Диаблото, драги пиячи. За да минеш на по-високо ниво, трябва да "отключиш" някакви неща - я манна за магии, я някой магически предмет, или някоя тайна стая. За да ги "отключиш," трябва да направиш определени неща - да намериш статуетка, или умрял прилеп, или ухо от гущер, или нещо такова. Или да направиш определен тип боздуган. Като изпълниш всички изисквания, нещото се "отключва" и ти продължаваш на следващото ниво. Само че това са окултни неща и затова са толкова сложни. В Божието царство сме под благодат и нещата са по-прости и ясни. Нужно е само едно нещо да отключиш манната и магиите: Да си даваш парите на Апостола. Това, както казва Апостолът по-надолу, ще "активира нова благодат и ново ниво в Духа." Това на езика на Диаблото се казва "нов заряд от манна и ново ниво в играта." Да следваш Апостола е като да играеш Диабло: нови нива, все по-нагоре и по-нагоре. (На Диаблото накрая има и скрито ниво с крави дето само мучат. Ама за скритото ниво на Апостола ще говорим по-надолу.)

И ако не ти е ясно всичко, поне едно трябва да ти е ясно: Апостолът го вярва и има убеждение за това. Какво друго ти трябва? Обаждай се на банката и им казвай да правят дебитна карта на името на Уанда!

Друго ясно и открито е, че Калин винаги е бил в мислите на Апостола. Сега, Калин може и да не е знаел, че обитава това мрачно, объркано и празно обиталище. Но знае или не знае, той го е обитавал. Какво точно е правил той в мислите на Апостола? С какво е заслужил да се скита из техния лабиринт? Ами от писмото се вижда: Финансовата обвързаност на Калин с Апостола. Апостолът мисли за Калин,и като мисли за Калин, мисли за доларови знаци. Или паундови знаци. Нещо там, стига да може да се събере в банкова сметка. В крайна сметка, знае или не знае, Калин се е нанесъл да живее в мислите на Апостола, и това струва пари. Трябва да плаща наем. Ако не иска, да излиза от там. А ако не знае как да излезе, може да остане вътре, ама да си плаща. Няма такова нещо като безплатен обяд, нали?

Друго ясно и открито нещо е божествените приоритети. Тук трябва да оставя Апостола да говори от сърце и убеждение:

Razbria se v budeshte moeto sluzenie shte investira mnogo v deloto, koeto Bog shte izdigne chrez teb, no neka purvo da postavim bojestven red i v tazi chast na nasheto vzaimootnoshenie.

Така, нека да започнем с приоритетите. Има си божествен ред, и той е приоритет. Приоритетът е ти да си даваш парите на мен. После, като Бог издигне дело чрез теб, или по-точно, ако Бог Му хрумне да направи такова нещо, моето служение ще инвестира много в теб. Ама дотогава, дай да направим каквото е първо. А каквото е последно, ще го оставим за последно. (Аз, драги пиячи, като материалистичен кръчмар с прагматично мислене, бих отговорил, "Ами дай тогава твоето служение да започва още отсега да инвестира в моето дело, и следователно да си запазвам парите за себе си, какво ще кажеш, Апостоле?" Ама аз не съм духовен, и затова Апостолът не се занимава да ми преподава божествен ред на мен.) Как го виждате Мойсей, драги пиячи, да започва божествения ред с "Давайте си десятъка лично на мен, а после ще говорим за Десетте Заповеди?" Вие не го виждате, ама Апостолът го вижда. А Фараонът, като неук езичник, горкият, вместо веднага да им вземе парите на всички египтяни, трябваше да чака гладните години, та да Йосиф да им продава жито, та така всичкото злато в Египетската земя да стане на Фараона. Апостол Бакалов няма какво да чака за да въведе божествен ред. Което е първо, е първо.

Тези са откритите неща. Но има и едно покрито. Даже скрито-покрито. И ако нямаме повече познание, няма да го разберем. Но вие си имате кръчмар, и аз затова съм тук, за да ви откривам скритите неща:

Az poemam pulna duhovna otgovornost za teb i taka stavash chast ot duhovnoto semeistvo, koeto pokrivam apostolski.

"Пълната духовна отговорност" е пълна мъгла. Аз "пълна отговорност" го разбирам като "връщам ти парите, ако нещата не тръгнат както аз съм обещал." Ама "пълна духовна отговорност" въобще не е ясно. Но ще стане ясно по-късно.

Което е по-важно, драги пиячи, е другото: "апостолското покриване." Ето тук има нещо скрито-покрито, и ние трябва да разберем какво е то.

Какво може да е това "покриване"? Драги пиячи, вие сте късметлии, че имате кръчмар като мен, който поназнайва езици, и който може да ви светне по въпроса. За да разберем Бакаловото "покриване," ние трябва да сме наясно, че Апостолът говори с акцент и идва от дальеко. Чак от Минисота. (Не е по-голямата версия на Майкросота, ако това питате.) И Апостолът мисли по Минисотски, на английски. Като казва "покривам," той има предвид английския глагол "cover." Или, както му викаме на български, "кавър," както в "кавър-версия." Кавър, както по-будните от вас вече са забелязали, идва от българското ястие "кавърма." Англичаните са възприели глагола като са видели, че го готвим покрито в гювечета. Кавър, демек, покривам. Кавърма, демек, покрито в гювечето, под похлупак. И Апостолът така покрива всичко, под похлупак.

Разбираемо е, драги пиячи, защо тези дни Апостолът така искрено се възмущаваше от желанието на някои да виждат повече "прозрачност" в работата му и особено в харченето на парите на хората. Абе, серсеми такива, кой е виждал кавърма в прозрачни гювечета бе! Бакалов кавърма-апостол ли е или лукова глава? (Знам, знам, лукова глава е, ама както виждате от снимката вдясно, и за кавърма-апостол става, в естествена среда.)

Но нещата отиват и по-далеч, драги пиячи. Още по-далеч даже от минисотския. Отиват в гръцкия. Аха, Апостолът е учен човек, позназнайва и гръцки, и като говори, говори с притчи, уж на български, ама е всъщност на гръцки. И така трябва да му се тълкуват мъдростите, на оригиналните езици, както и на другите апостоли. Та на гръцки тази дума "кавър," освен че има връзка с "кавърма," също си има конкретно произношение. Произношението е kalypto, както в апо-калипсис, значи от-кров-ение. Нещо е било покрито, под покров, и сега бива открито. А калипто означава скривам, покривам.

А сега, драги пиячи, седнете здраво на столовете, за да не паднете. Даже направо седнете на земята, че да не се ударите от рязкото падане, което ще дойде от моето откровение. И така: Думата калипто не е самичка в гръцкия език. Тя е сродна на друга дума, която звучи съвсем като нея, само малко по-различно: клепто. Както в "клептоман." Тоест, "крада." Клептес, значи, което означава "крадец," е човек, който покрива. Взема ти парите и ги покрива. Или покрива цялото духовно семейство, барабар с парите им. Къде са отишли парите? Ами покрити са. Под похлупак. Няма ги. Фокус-бокус-бакалокус, и всичко е клепто, покрито.

Сега ви е ясно, драги пиячи, какво е "апостолското покриване." Това е тайната титла на Бакалов: "покриващ апостол." Или, да го кажем по научному, на гръцки, апостолос-клептес. И носи пълна духовна отговорност за това. Тоест, веднага като вземе парите, духва с пълната сума, преди да са го питали за прозрачност.

А при мен, драги пиячи, всичко е апокалиптично, тоест открито. Знаете си ценоразписа, знаете какво пиете, знаете колко драма получавате за колко пари. Няма клептеси, няма и покривания. Както би казал Апостолът, срам съм за професията, едни пари не мога да покрия. Еми не мога.

Днес тесни цели, утре широки!

Господ е милостив, драги пиячи. Не, не го казвам така произволно, просто да се намирам на приказка или да ви морализаторствам като старши апостол-лумпен. Лично бай Радой ми го каза едно време. (По-младите от вас не знаят кой е бай Радой. Питайте по-старите, те знаят.) Бях още младо слабичко момченце дето две бири не може да прескочи, и ме бяха зачислили от местното СДС да му нося чадъра като идваше в града за митинги. И аз с удоволствие носех, защото беше по-приятно задължение от скучното лепене на плакати. А с бай Радой никой не скучаеше. От него научих някои мурафети на кръчмарлъка, ей-така само като го слушам.

Та той веднъж ми каза, "Господ е милостив. Направил е диктаторите страшни, но и смешни, та да не ни е съвсем черен животът."

Наистина, след години се замислих върху това, всички диктатори, диктаторчета и кандидат-диктаторчета, колкото и различни да са, винаги имат една важна характеристика: правят такива изцепки дето и на три ракии без салата да ги мислиш, пак не можеш ги измисли. Хем са страшни, хем са съвършения материал за вицове. Не мога да се сетя за един диктатор, който да не прекарва значителна част от живота си в снабдяване на поданиците си с простотии и нелепи изказвания, които надживяват не само диктатора, ами и спомена за него.

Най-известните такива изцепки в България, по понятни причини, са тодорживковските "Днес полупроводници, утре цели проводници!" и "Еми ше фалира!" А имаше и много други. Черномирдин (е, не беше диктатор, ама си беше израстнал и научен по диктаторско време) забавляваше цяла Русия с неговите "черномирдинки" ("Ето ме и мен на премиерския стол - и само вятър в ушите!") Мугабе, диктатор на Зимбабве, по-малко от година след завземането на властта, беше изненадан, че селяните сеели семена; "Кой иска да яде семена?," възкликна човекът и на мига стана любимец на цяло поколение британски хумористи (макар че на обикновените родезийци не им беше много смешно). И така нататък. Господ го е направил да става някак естествено: диктаторите обикновено са простички индивиди с големи претенции, нисък морал, безцеремонно поведение и малко мозък (както пееха Щурците, "няма талант, има инат"). И все си мислят, че трябва да кажат нещо важно пред много хора, за да изглеждат по-важни. Но като се напъне малкото мозъче да каже нещо голямо, става . . . гротеска. Става онзи съвършен материал за вицове, който разведрява кръчмарските компании дори в най-черните години на всяка диктатура.

Нали не очаквахте, драги пиячи, че апостол-пастор-скъп-лидер-водач-и-върховна-грижа-за-душите Бакалов ще пропусне да се разпише в тази графа? Е, не е още диктатор, нито е диктаторче, но е кандидат-диктаторче, не може да пропусне. На някои от вас не им е никак весело, онези от вас, които са му "минали през процеса," както казва самият Бакалов, но Господ е милостив: направил е Бакалов смешен, за да не ви е напълно черен животът. И както Черномирдин си има "черномирдинки," Бакалов си има "бакалинки." Апостолът трябва да каже нещо важно, апостол е, в крайна сметка, да не е лукова глава; затова внимавайте в картинката:

През 2012 година ще увелича мярката на власт, с която оперират моите синове и дъщери на земята. Нужна ви е, понеже не можете да разширявате целите на Моето Царство без по-голямата мярка, която имам за вас.

Такаааа. . . . Около 1980 години Божиите синове и дъщери "оперират" с по-малка мярка на власт. Не се знае защо е по-малка, и защо Святият Дух не е дал по-голямата мярка още в началото. Оправят се някак си с по-малка мярка. Евангелизират народи, създават християнската европейска цивилизация, създават всякакви научни и технологични напредъци, абе да кажем, не са останали без работа. Работата си е работа, ама мярката на власт не е достатъчна. Не е увеличена. Каквото и да правят, няма как да постигнат нещо кой знае какво като няма увеличена мярка на власт. През всичките тези години всички християни в историята са си мерели оная работа, тоест властта, и все къса е идела. Цялата история чака "назначеното време." Тоест, 2012. Даже и маите са го чакали. Затова и календарът им като оная работа, властта де: къс. Само до 2012 стигал. Къса мярка, къс календар. И сега акъла ни изкарват с тоя къс календар, по-чувствителните от нас чакат историята да свърши. Ама не, не е така. След късата мярка идва дълга мярка; и след късия календар идва дълъг календар. Святият Дух сега увеличава мярката. Апостолът ги знае тея неща.

И така, Святият Дух увеличава мярката. Но то не е така без нищо. И тук, драги пиячи, идва веселото, за което говореше бай Радой по-горе, което прави живота ни не толкова черен: На Бакалов святият дух ни казва защо ни дава по-дълга мярка от старата, дето е по-къса. Не е за да си мерим мярката, никак даже. Смисълът на дългата мярка, драги пиячи, е да имаме широки цели! Ето така си го казва святият дух, право куме та в очи: "Дългата мярка ви е нужна за да разширявате целите." Иначе не можете да ги разширявате! От дълго, та нашироко. Чрез дълга мярка, към широки цели. Стига с половинките цели дето досега се мъчим с тях! От утре започваме с цели цели! (Може и проповед да изкара апостола на тази тема.)

Апостол Бакалов продължава нататък: "Сега е времето да приемете по-дългата мярка за по-широки цели." Говори на онези, които са "минали през процеса" му, и въпреки това са им останали някакви пари още. И още не са поумнели. Сега, като сте минали през процеса ми, идва още един процес, където съвсем ще ви изпроцедирам, този път надълго и нашироко. И накрая завършва патетично, "Вие сте моята армия от лъвове." А другите са котета, както казва Камен Донев. ("Туп, по главата с джезвето, и процесът е завършен.")

Чета ги тези бомбастични думи, драги пиячи, и умилително си подсмърчам. Ето такива бомбастизми ми напомнят колко много дължим на обедняващия апостол (демек, обеднява другите, не че той самият обеднява). То всички му дължат на него, даже да им е взел и последните пари и да ги е изхарчил в Апъл Вали, ама нашият дълг е още по-голям. Какво щяхме да правим без него и неговите "бакалинки"? За какво ще съществува кръчмето, ако не за да ги обсъждаме? Представяте ли си, ако вземем думите на бай Радой, какъв черен щеше да ни бъде животът без кръчмето, и без "бакалинките," които да обсъждаме? Смърт и живот има в силата на езика, казва Библията. Още повече смърт и живот има в езика на Бакалов; може да унищожи кръчмето с едно мигване, само като си затвори устата и се хване да работи някаква почтена работа. Ама няма да го направи. Святият Дух няма да позволи.

Бакалов твърди, че "бакалинките" идвали от Святия Дух. Дръжки, ще кажете вие, драги пиячи, Святият Дух не прави такива изцепки. Ама не е така, не сте прави. От Святия Дух е. Всеки съвършен дар е от Бога, включително съвършеният материал за вицове. Именно Святият Дух прави апостола да се излага така по бакалийски; Святият Дух го прави да се цепи за дългата мярка и широките цели цели. И въобще, цялата тая комедия наречена Апостолска Реформирана Църква идва от Святия Дух: за да ни покаже какво става, когато човек я кара само на декаф от Панера, а не на здравословни истински силни напитки. Урок, който ние с вас трябва внимателно да научим, за да не се излагаме.

Затова, наздраве!

Поди туда - не знаю куда, найти то - не знаю что

Дайте да не си кривя душата, драги пиячи, длъжник съм ви. Длъжник съм ви, защото от пет години не ви давам лекции. Ами че то какво е пиене, ако няма бистрене на политиката? И какво е приятелско пиене, ако не бистрим съдържанието на мисълта на апостол-пророк-щурмбанфюрера? Хъм, сега като го мисля, това си е страшничка работа, да му бистрим мътната мисъл, ама така или иначе си пием, защо пък да не бистрим. Та моят проблем, значи, през тези пет години беше, че не мога да си намеря ключовете. Уж трезвен, уж в добро здраве, ама не мога да ги намеря. Ама ги намерих. Тука били, на вратата. Влизам, и гледам, резервата на питиетата намаляла. Ама халал да е. Започваме отново.

Веднага отскочих да видя как е Кафето Реформация. Така де, сега, ние тук си пием, ама там хората не само си пият, ами и говорят големи неща, като за костюм и вратовръзка. Така му викахме едно време, тълса-ъпсала стайл. Ма това беше едно време. Сега му викаме панера-декаф стайл. Щото апостол-пророк-и-още-нещо-си много обича Панера. Там си пие декафа. Ениуей, да пристъпим към маркетплейса.

Сложих си сетрето, нахлузих и вратовръзката; все пак, сред важни хора ще бъда, лидери, водачи, с власт и помазание, не може без вратовръзка. И отидох в Кафето да видя дали не са променили мебелите. Не че бяха лоши мебелите, ама бяха малко скучни; е, да си призная, не толкова скучни като словоизлиянията на апостола и другите писачи там, ама все пак си плачеха за смяна. Така де, ако мебелите не са интересни, какво друго да го задържи човек в Кафето?

Влизам аз в Кафето, значи. Появяват се старите мебели, и надпис: "14 февруари - какво празнуваме?" Бах, викам си, тези и Трифон Зарезан са започнали да празнуват, скоро ще ми вземат бизнеса. Докато погледна надолу какво казва под надписа, и как му е щукнало да празнува зарязването, и хоп . . . мистерия. Цялата картинка се сменя. Няма вече мебели. Всичко е черно-бяло, като в стар филм на ужасите. Черно-бяла карта. Черно-бяла графика на нещо си. Черно-бял надпис, "Апостолска Реформирана Църква." Не, не Деформирана, и аз така очаквах да пише, ама не пишеше така. Пишеше си ясно, черно на бяло, Реформирана. И черно бяла лента с различни линкове. И нищо друго. Ама нищо. Даже мебели нямаше. Гледам, гледам, па закопнях за старите мебели на Кафето. Като си помислих пак, бяха си добри, нищо им нямаше. Тая чернобяла пустота направо ще ми изкара ума.

Па се замислих, защо апостол-генералът прави такъв номер? Влизаш в Кафето, уж очакваш малко уют, подредба, стари барокови столове тапицирани с плюш, а като се затвори вратата зад теб, се оказваш в Нищото. Веднага се сетих. Това е тактика. Може и да е стратегия, не знам. Ама е свързано с онова, което преди време баш-апостол Вагнер беше казвал за военната стратегия: "Нахлувате в периметъра на Сатана, издумквате го с въздушна атака на молитва, после го помитате с танковите бригади на евангелизаторите, и после строите маяци, и после унищожавате защитния периметър, и така нататък." Ама това е когато войната се води цялостно, тотална война. Ама има и друг вид война: партизанска. Увличате врага да дойде да пие кафе. Като дойде, хлопвате вратата зад него и го хлопвате по главата, и после го завличате в онова страшно чернобяло Нищо наречено Апостолска Реформирана Църква. Като се събуди от хлопването, такъв страх ще го хване, че веднага ще стане член на Нищото и ще даде дарения даже.

Абе казвам, ще кликна на някои от чернобелите мрачни линкове, та каквото ще да става. Гледам, пише "Лидери." Викам си, да вярвам ли на надписи, както онзи българин дето видял че пише "Жени," а като влязъл, то било тоалетна, та затова не вярвал на надписи. Кой знае какво ще има където пише "Лидери." Ма хайде сега, и тоалетна да е, ще издържа някак, аз на апостола цели проповеди съм му слушал, и то доброволно, без някой да ме тика, направо от компютъра, все ще се оправя. Кликвам върху "Лидери."

"Защитена зона." Не ви поднасям, драги пиячи. Лидерите са защитена зона в апостолската чернобяла пустота. Ако искаш лидери, минаваш през бодлива тел, бетонни заграждения, казваш Passwörter и показваш Papiere. Като във Wolfsschanze и Heil Hitler, ъхъ. Security Clearance трябва. Да се срещнеш с истински лидер от мазето на Веслецшанце не е като да се срещнеш с някой селски губернатор на Калифорния или провинциален кмет на Ню Йорк. А може и да греша. Може пък "защитена зона" тук да има смисъла като на "защитени видове," като бели мечки върху айсберг във филмчета за глобалното затопляне. Да са намалели лидерите в Бакаловата църква дотам, че да са защитен вид, че както са тръгнали, съвсем ще изчезнат. Това ще да е, като се замисля.

Бе, викам си, сега няма да се срещам с лидери, притрябвало ми е. Хайде ще гледам някое от филмчетата за "Час по лидерство за всеки." Пак защитена зона. Натискам за някаква статия, пак защитена зона. Отивам на Блог, там пък нищо няма. Няма къде да отида. А бях отскочил да пия едно кафе.

Да ви кажа, страх ме хвана. Почувствах се като стрелеца Андрей в руската народна приказка, "Поди туда - не знаю куда, найти то - не знаю что." Ние, които не сме много любими на апостол-щурмбанфюрера, всички служим на руските интереси, та една руска приказка няма да ни навреди чак толкова много. Та ей-така де, царят дава задача на стрелеца Андрей, да иде незнайно къде и да намери незнайно какво. И аз, уж отидох в Кафето, а се оказах незнайно къде и намерих незнайно какво.

В приказката, между другото, стрелецът Андрей все пак намира незнайно какво: сват Наум. Сват Наум е някакво невидимо нещо, дето като му кажеш, "Свате Науме, искам да ям," и той веднага слага масата. Като му кажеш, "Искам да пия," и имаш всичките питиета на света." Като му кажеш, "Искам дворец, мерцедес, и тъй нататък," на мига се появяват. Само дето сват Наум е невидим и никой не го знае какво е. Та си мисля, драги пиячи, че Бакалов го е намерил. Ама неговият сват Наум не е едно нещо, а са много. Онези, които са му ходят на църквата и му слушат глупостите, те са сват Наум. Невидими са, за него де, той не ги вижда въобще, нито се интересува от тях, но пък се е научил да казва, "свате Науме, искам кола, къща в Апъл Вали, и достатъчно пари за разходи." И сват Наум е там, за да ги даде парите. Няма значение как ги дава, дава ги. Няма къде да живее сват Наум, губи си работата, целият е в дългове, накрая съвсем става невидим, ама трапезата на апостол-нещо -си винаги е наредена. Найти то - не знаю что. Не знае Бакалов какво е то, ама нали слага масата всеки път, защо да се интересува.

Отплеснах се, драги пиячи, жените ви ще ме хокат, че ви държа до късно. Следващия път повече. Ще си говорим за пророчества. Бакалов ги умее тея. Ако не внимава, двайсет ще ви изстреля между две мигвания. Ама търпение, утре пак ще си говорим.