Нъ пруштаани
Хайдутин, майко, бунтовник,
навикнал да пали кошари,
на оня циция-търговник*,
дет му аргатят овчари!
Овчерина, майко, изедник,
кошарата -- черна тъмница,
студена, сестро, кат ледник
и водица нямат, водица!
Те милите бейки запряни,
блеят ми силно и жално,
плачат за тучни поляни
и за Небето кристално!
Очите им, брате, затекли,
от пикоч и от смърдило,
руната им, бате, засекли,
от трънете и от търпило!
Как ли душа ми да каже:
"Ти вър'си гледай гората!"
когато са сабя покаже
и сака да кълца вратата?
Ври кръвта ми, мър майко,
думка сърцето хайдушко --
не си ма кръстила Трайко,
нито си ма Добродушко!
Амси ма, мале захранила,
със думите чисти и свети
и си ма, майко поканила,
да видя тез древни Завети!
Дет ги е писал тетка ми,
тетка ми, още батя ми
и аз ща да съм с тетка ми,
с тетка ми, още с батя ми!
Чий Татьо* ми Царя Единия
и Бате* му води войската
и ти, майко ми беше светиния,
докат не обикна займята!
И ся ма гониш, майнольо
и искаш млад да погина,
ма Батя срещна ма тайнольо
и ми стакъми дружина!
И за твойте върли еничари,
ми даде сабля френгия,
а онез паралиите причъри*,
ми заръча строго да бия!
Знам, майко, мил съм ти,
ма га ма на гроба оплакваш,
казваш, че навредил съм ти,
а ти какво да очакваш?
Кат си ма, майко продала,
мълчешката на онбашията*,
кат си ми, църкво, предала,
вся душата на ангарията!
Да ми са гаври със мене,
а още сестрите да стиска,
вързан д'ма бий на колене,
щот в дома му не искам!
Убиф го, мале, затрих го,
ей го де виси на хасмата,
със голи ръце удуших го
и нека му капят месата!
Щял той сестри да разпаря
и на малките братя очите,
със ръжена да ги изгаря
и пиян да им режел ушите!
Кадей ся, майко, те питах,
в кои урви кости се валят,
че там ги изклани наритах,
неговите хитри овчари!
И за тебе, майко, ша дода,
задето си нагло мърсувала
и прокле ма, гат на свобода,
излех и не си се радувала!
Излових ги твойте шпиони,
на хладно в блатото гният,
в езиците мушках пирони,
че бяха езици на змия!
След тежките, майко и черните,
ти клетви, ме хорта нападнаха,
сякаш съм бил със неверните
и от вярата после отпадаха!
Щото, ти, майко, ги лъжеше
и с омраза и ревност ги давеше
и ни всинца кат кучета водеше
и на страдалца се правеше!
Прощавай, майко, син съм ти,
да знайш, на Тетко съм трижди,
прощавай, майко, мил съм ти,
а ти ма с робство заджизди!
Затуй чи, ша мале прощаваш --
ей ма с байрак на мегданя,
кат твой не ма разпознаваш,
щот в мени гърми Ураганя*!
Не съм ти, мър майко борчлия,
не съм ти я вързан в полата,
но язе съм млад харамия
и отколе мий къща гората!
Защо, мале, що тъй постъпи,
та съм ти станал омразен,
срежвам ти дрехите скъпи
и колана ти чист неопазен!
И ся ща та, майко, завържа,
нагоре, хей там, на скалата
и фустите блудни ш'развържа,
да ти я презрат срамотата!
Със сълзи, та мамо жалея,
със сълзи, още със хрипове,
при тебе си щях да живея,
ку не бяха твоите пичове!
Със колко ли чужди си лягала,
та цялта в злата и парфюми,
пияна, съдрана си бягала,
по страсти в широките друми?
Нещастна си, мале, разграбена,
а Тетьо Сам толкоз възлюби та,
че когат от онези забравена,
не рачи със гняв да погуби та!
И до ся, майко, мила си ми,
но ти са от мени отричаше,
знам, майко, родила си ни,
но децата ти не обичаше!
Аз трябва сега да замина
и други да подпаля кошари
и майка мий мойта дружина
и семейството верни другари!
А ти дано, майко, се върнеш,
в сърце си към Царя Единия
и Батя ми пак да прегърнеш
и ни станеш родна светиния!
04 -- 06. 01. 2013 г.
Прага
ЛЕГЕНДА:
циция-търговник*, онбашията* = дявола
Татьо* = Бог Отец
Бате* = Господ Исус Христос
причъри* - от английски - preacher = проповедник
Ураганя* = Святия Дух
Майката = църквата
