Агонично (Юди мръсни!)

Агонично

(Юди мръсни!)

"Не подценявайте поета",

казал пастора на кмета,

от кафенцето отпил

и нервно се понаместил.

"Той е много лош човек,

никому басма не цепи,

мен ма сдъфка кат гиврек

и на Интернета трепи!

Дайте нещо да скалъпим,

чрез закон да го настъпим,

да го върнем от чужбинта

и да му строшим гърбинта!

Ш'доди ден да са обърни,

против вас, с големи бърни,

ще да вика кви сте вий,

както ся какви сме ний!"

"Пасторе, бре, успокой са,

гледай стадото и гой са,

поета нека да са фъчка --

демокрацийта е глъчка!

Мина то онуй ни времи,

които праеха проблеми,

я прасета ги ядяха,

я из мините измряха!

Неска има тулерантност,

бараме сас елегантност,

а па вий сте бити карти

и шси сърбати попарти!"

"Подценявахме поета...

тръгнал пастора от кмета,

треаше да го подкупим

и с пари да го захлупим!

Ама на, глупак излязах,

вместо туй, му аз показах,

със заплашване вратата

и ко дойде ми на главата!

Как можах да са осера,

ей и кмета от миндера,

толкоз мазно ма изфъчка,

че прободи ма до злъчка!

Късной вече да увъртам,

май попарите ша гълтам,

как са Времето обърна

и да няма де да свърна...

Лошо, лошо се получи,

 баш на мен да ми се случи,

а бях на шефовете в борда,

а ся съм опетляна корда!

Има ма на Интернета,

баш в онези досиета,

що въобще ги извадиха

и във ужас ма фърлиха?

Всички викат ми "продажен",

бягат сякаш съм прокажен,

ама не, не съм бе, вижте,

само бях в едно бунище!

Що сега чак си признаваш

и със нас са подиграваш,

викат ми лица познати,

кви са тука тия дати?

Жертва съм, онез се скриха,

дето с мене клеветиха

и зарязаха ме сам,

да нося общия ни срам..."

21. 10. 2012 г.

Прага