- Е, да – с половин уста отговарям аз.
- Искаш ли да ти разкажа за мойта среща с бай Гуро?
- Има си хас! Разказвай! – извиках аз, защото зная, че Динко умее да направи комедия дори от една съвсем сериозна, дори трагична случка.
Нямаше нужда да повтарям. Налях си биричка, и седнах удобно.
"Това се случи през лятото на 1994 или 1995 г. Тъкмо бях пристигнал във Варна да изкарам една седмица на море, гостувайки на мой брат’чед, студент. Лежа си една сутрин на плажа, почивайки си от половин час плуване в морето. Слънцето ме напича... Почти съм задремал... Изведнъж чувам „ Брат’чед, айде! Ставай!” Брат’чедът ме бута.
-Айде, ще те водя на конференция
-К’ва конференция, бе?
-Как к’ва? В наш’та църква. Много е важно! Идва Г.Бакалов от София. Ще има изцеления, пророчества, чудеса!
-Хубаво, дай да ходим – кандисах аз.
- Споко – вика брат’чеда - службата е утре. Обаче, няма да е зле да постим и да се молим. Нашият пастор каза да очакваме п-р Георги да пророкува лично на някои от нас.
Сърцето ми се стегна – то като че предчувстваше това, което ще се случи на следващия ден.
И тъй, прекарахме си чудесно – деня ни мина в хваление, молитва, четене на Библията и споделяне на съкровени надежди и мечти. (Еех, волен студентски живот!)
На следващия ден си хванахме автобуса и отидохме в църквата. Брат’чедът участваше в молитвената група преди да почне службата. Някои от молитвеното ме изгледаха странно. Брат’чедът ме представи и каза, че няма проблем да остана. Аз, обаче излязох извън стаичката и влязох в залата. Това беше зала под наем, намираща се сравнително далеч от морето. Не беше особено голяма, но имаше сравнително голям театрален подиум със завеси и нелоша акустика. Столовете бяха семпли и добре подредени. Залата много ми заприлича на тази в едно от читалищата в родния ми град, което скоро след 1990 превърнаха в игрален дом, бинго или нещо подобно.
Почнаха да прииждат хора. Преобладаваха младите хора – ученици, студенти. Службата почна. Три бързи песни. Две бавни. Красота! Купон! На бързите се танцуваше – а – ла „кой не скача е религиозен”. На бавните си вдигаш ръцете (иначе може да не си получиш благословението. „Можеш ли да вземеш нещо голямо, без да си отвориш ръцете” реитерираше брат’чедът думите на своя пастор, който беше родом от Скандинавието.) Пасторът поведе молитва, премина на езици. Естествено, имаше превод само от английски. Представиха Пастор Георги. След аплодисментите той пое думата.
След толкова години си спомям смътно съдържанието на проповедта. Беше по пасажа за това как пророк Илия си взе за ученик Елисей. Трябва да е била добра проповед, щом все още си спомням нещо от нея. Но още по-добре си спомням какво стана след това. Нали знаете, делата говорят по-добре от думите. Пък и Бай Гуро е известен като човек на действието. А след това се разигра същински екшън!
Бай Гуро даде знак на хвалението и се изпя една песен на поклонение. Събра се десятъка и дарението. Г. Б. поведе молитва. Пак даде знак – и хоп, хвалението се включи отново. Почна се молитва на езици 5-10 мин. Децибелите се ескалираха. Г.Б. даде знак на хвалението да спре. Пастор Георги продължава да се моли, викайки на езици. Изведнъж, и той спря. Изглежда събранието както бик- червен плащ на тореадор. Тишина, тръпнеща в очакване. Бай Гуро. продължава да се взира в нас. И изведнъж – изцепи страшен рев! Всички го гледаме втренчено, някои от нас, даже уплашено! И като ни погледна Бай ти Георги страшно-страшно. С един авторитетен поглед, който направо врещи: „Какво ме гледате бе! Не виждате ли Божията сила в мене?! Не виждате ли помазанието на Илия? Че даже на Илия, Мойсей и Елисей взети заедно?! ААААХ!” И като изрева ти Бай ти Георги и като скочи от подиума и като се втурна в пътеката между редовете!И като почна да бяга около редовете, викайки на езици! Маллле миллла!!!! След като направи една-две обиколки и една-две осморки на залата той спря и извика: „Който иска да приеме помазанието и да служи на Бога, и който се чуди дали е Божията воля да отиде на библейско училище в Бърно нека излезе отпред!” За нула време мнозинството от присъстващите излезе напред и настрани от редовете със столове. Брат’чедът също се изтъпани там сред водачите на хваление и на домашни групи. Останалото е ясно за тези, които са ходили на помазателни служби от него период – с блуждаещ поглед Г.Б обикаля и полага ръце на повечето хора. Някои падат, дали от силата на помазанието, дали от тежките ръце, които им се стоварват на раменете... Услужливи ръце на разпоредители хващат падащите хора, да не се ударят. Някой поддържа музикален фон с йоника...
Екшънът си е екшън. Първите резултати: брат’чеда не беше сред „избраните”. А те бяха главно водачи на домашни групи и служения. Колко от "избраните" са отишли в Бърно не знам. Но със сигурност трябва да са били мнозинството, защото в църквата се появили много проблеми и доста хора отпаднали. Братчед’ът дори каза, че много от дипломиралите се от библейското училище не са станали „фул-тайм” служители или лидери, а някои даже са престанали да ходят в църквата. Това, разбира се, не може да зачуди българския християнин, ходещ в такъв тип църква. И с най-развитото си въображение той не може да си представи това, което му предоставя самата действителност. Затова той е истински църковен олимпиец– за него резултатите са без значение, важното е да участва в екшъна. A ако не участва в екшъна, то поне да се любува на своите екшън герои.
Така завърши разказа си Динко.
Питали Радио „Небесян”:
Как ще характеризирате служението на Г. Бакалов досега?
След кратък размисъл Радиото отговорило:
До 2006 г. – като Лъжливото Овчарче, оттогава насам – като Лъжливото Пъдарче.
????
До 2006 г. Г.Б. лъжеше хората, че е добър овчар (пастир). След това, той почна да лъже, че ще изпъди ченгетата от църквата, че дори и от държавата.
Както сте чували, драги посетители на Кръчмето, пилците се броят на есен. Затова и аз, искрено вашия сервитьор Митко Тодор-офф, отварям келнерския тефтер и правя равносметка на служението си, дето се вика, да закрия сезона.
По това явно си приличаме с небезизвестния апостол-пастор и незнам си още какво (АПНОК) Г. Бакалов, който миналата година по това време направи равносметка на служението си (вижте постинга от 02/09/06) и показа с личен пример накъде то ще се понесе през идните години.
Няма да го усуквам по килифарски, а направо ще дам думата на мирянския хумористичен гений.
В залата, където се събирала църквата на Бай Гуро направили ремонт. Както е модерно, в тоалетните поставили сешоари с горещ въздух за сушене на ръцете. Две седмици след това, бай Гуро изискал да махнат сешоарите. Когато хората му го попитали „Защо? Да не би да не сушат добре?”, Бай Гуро отговорил: „Напротив, добре сушат. Обаче, когато влязох в мъжката тоалетна на сешоара имаше следния надпис:” Ако желаете да пробвате кратка демо версия на днешната проповед, натиснете копчето”"
