Нищо лично
Торби със камъни ти носих --
натрупал си ги на камари,
приятелство назад не просих,
но насърчи ме със шамари!
Гледам на Основата градиш,
сено и кал, цветя и клони,
от камъните все страниш --
опасни са за твоите балони!
Мокър, кален и травмиран,
от вятър, дъжд и наводнения,
до безчувствие дрогиран,
от амвонни изстъпления!
А къде е каменната къща,
твоята
(не зали за събрания)
която бурите завръща
и устоява в изпитания?
Гадни ли са камъните тежки --
препънката за твоите "мечти",
та наизмислил си забежки,
прескачащи Основата почти?
Мълчиш край прашните камари
и май шамар ще си изпрося...
А гледам имаш и другари --
торба със камъни ви нося...
23. 11. 2007 г.
Прага
2 коментара:
Харесва ни, ех спомени едно време така ни биеха , че чак ни харесваше мислехме , че е от Бог :)
Бой който наранява и удари които достигат до най-вътрешните части на тялото, очистват злото... удари от приятел са искрени и целувки от неприятел.... изобилни, напрао просперитетни....
Публикуване на коментар