Питали Радио „Небесян”:
Как ще характеризирате служението на Г. Бакалов досега?
След кратък размисъл Радиото отговорило:
До 2006 г. – като Лъжливото Овчарче, оттогава насам – като Лъжливото Пъдарче.
????
До 2006 г. Г.Б. лъжеше хората, че е добър овчар (пастир). След това, той почна да лъже, че ще изпъди ченгетата от църквата, че дори и от държавата.
Както сте чували, драги посетители на Кръчмето, пилците се броят на есен. Затова и аз, искрено вашия сервитьор Митко Тодор-офф, отварям келнерския тефтер и правя равносметка на служението си, дето се вика, да закрия сезона.
По това явно си приличаме с небезизвестния апостол-пастор и незнам си още какво (АПНОК) Г. Бакалов, който миналата година по това време направи равносметка на служението си (вижте постинга от 02/09/06) и показа с личен пример накъде то ще се понесе през идните години.
Няма да го усуквам по килифарски, а направо ще дам думата на мирянския хумористичен гений.
В залата, където се събирала църквата на Бай Гуро направили ремонт. Както е модерно, в тоалетните поставили сешоари с горещ въздух за сушене на ръцете. Две седмици след това, бай Гуро изискал да махнат сешоарите. Когато хората му го попитали „Защо? Да не би да не сушат добре?”, Бай Гуро отговорил: „Напротив, добре сушат. Обаче, когато влязох в мъжката тоалетна на сешоара имаше следния надпис:” Ако желаете да пробвате кратка демо версия на днешната проповед, натиснете копчето”"
"Време е, време е, време за море... "
Тананикам аз в нашето кръчме...
Я налейте по едно и чуйте к'во се случило на Бай Гуро кат' бил на море.
Бизнесмени от небезизвестната Соломонова мрежа поканили Бай Гуро на плажно парти. Партито тъкмо се открило, когато буреносни облаци надвиснали над плажа. Организаторът на тържеството разтревожено си приближил до Бай Гуро и му казал, „Пастор Болгарски, виж, таковата, да уредиш бурята да ни размине, че партито ще се провали”. „Ааа,” казал Бай Гуро и направил крачка назад, „аз работя в отдел „Продажби”, а не в отдел „Производство”.
Като млад пастор, Бай Гуро отишъл в една харизматична църква да проповядва. Забелязал той, че хората вземат Господня вечеря с вино. Внезапно го ударило желанието да реформира църквата по апостолски – извикал той пастора и ръководството на църквата и им изнесъл дълга лекция за вредата от алкохола и за тълкуването на някои стихове като гроздов сок, а не като вино. Хората нещо не отбирали та се наложило Бай Гуро да приложи други „апостолски” методи на убеждение. И резултатът бил на лице – следващата неделя се поднесъл гроздов сок вместо вино.
Кака Бира Мира и мъжът и били на това събрание. Като се прибрали у дома, главата на семейството коментирал със съжаление: „Пфу, каква гадост! Както е тръгнало, след някой друг месец може да подменят виното не с гроздов сок, а с ошаф от сини сливи!”. В съзвучие с минорното настроение на мъжа си, Кака Бира Мира ударила по масата и казала„ Ей тогава съвсем ще се подрискаме”.
Наздраве за тези църкви, които не се оставят „апостолската реформация” да ги разстрои!
Поканил той известни маркетингови експерти от Запад. Хората мерили човекопоток, правили социален и пр. профили. С една дума, вършили си работата. Накрая, дали на Г.Б.. съвет: „Остави си вратата постоянно отворена и кафенето ти ще се напълни с хора”. Бай Гуро възкликнал: „Как така? Това ще е много затормозяващо – всякакви навлеци ще влизат и ще ми развалят изисканото кафене!” Експертите се усмихнали учтиво, взели парите и отлетели зад океана.
Бай Гуро си казал: „Толкова пари дадох, ще станат зян, ако не се възползвам някак от експертния съвет. Ама ще го побългаря, че да си гледам рахатя”. Речено – сторено. Отворил широоооооко външната врата. А вътре направил втора врата и зад нея поставил пазвантин с металодетектор и звънец за обслужване. Накрая, подредил кафетата и сладкишите зад бронирани стъкла и гишета като в стара комунистическа банка.
Бизнеса отново не вървял.
Бай Гуро пак извикал западните експерти. Експертите погледали, мерили, анализирали, и накрая предложили: „Ще трябва да направиш навалица – твоите хора често да влизат и излизат. Така минувачите ще мислят, че това е оживено заведение и , най-малкото от любопитство, ще влизат в твоето кафене.”
Насърчен, Бай Гуро инструктирал верните си хора как да правят навалица, и се прибрал в къщи. След 2 часа получил телефонно обаждане от кафенето като на пожар: „Шефе, кафето „реформация” изчезна”. „Как тъй изчезна, бе???” извикал Бай Гуро. „Не знам, ама го няма. Хич го няма.” чул се разтреперен глас, „Сигурно някой от навалицата го е задигнал”.
Здравейте любители на силните напитки!
Август е. Почивки на море и планина. Разгарът на сезона. Искрено вашият сервитьор и барман М. Тодор-офф е мноооого зает. Докато някои небезисвестни кафеджии менажират проекти на повече от 3 континента, аз снабдявам няколко села с присъщи за лятото разхладителни напитки с вариращо алкохолно съдържание. Това ми занятие ме обогатява многократно – заплати, проценти, бакшиши и дори, нови историйки за Бай Гуро Болгарски.
Ако някои историйки ви се сторят недодялани, бъдете снизходителни – сега се уча, както се казва „в движение”. По-ме бива да смесвам питиетата, и напасвам мезетата, отколкото да отбирам и редя думите.
Все пак, напълнете халбите, юзчетата и стаканите, и... отпуснете коланите!
Доде разнасям касите и обикалям масите, успях да запиша на келнерския си тефтер две други версии за кафеджийските изяви на Бай Гуро.
След разговора с Биро Биров, Бай Гуро много се замислил. Помрачило се лицето му, съня му избягал, дори кафето му загорчало на езика.
Свикал той верните си съветници. Почнали заедно да мислят, да генерират идеи, да правят баланси и прогнози. След две седмици денонощна работа, се взело единодушно решение.
В кафе „Ре-форумация” да сервират....БОЗА.
Бай Гуро отишъл на обучение в Канада, защото силата на Святия Дух се била оттеглила от България.
В Канада той присъствал за първи път на типична англо-саксонска сватбена церемония в църква. След службата неговия домакин любезно го попитал: „Хареса ли ти венчавката”. Бай Гуро ентусиазирано отговорил – „Да, разбира се. Дори получих ново откровение за брака!” „Ооо” възкликнал поласкан домакинът, „И какво е откровението?” Бай Гуро казал възторжено: „Че за да има щастлив брак, мъжът може да се ожени за 16 жени!” Домакинът се почудил „Как така?” „Много лесно”, казал Бай Гуро. „Просто трябва да събереш всичките, както пасторът каза: 4 better and 4 worse, 4 richer and 4 poorer”
Не знам какво да кажа. На едно място Апостола ни съветва да му се смеем. И настина, той ни дава толкова много поводи. Но този тук е направо уникален. Мисля, че е време за нас да изпълним тази стратегически важна заръка, и наистина да се смеем.Соломонова Бизнес Мрежа (СБМ) обединява хората, занимаващи се с бизнес, от Мрежа „Жетвен Пробив” - апостолско семейство от църкви, служения и отделни личности, посветени на разширяването на Божието царство на земята.
За да разберем идеята, залегнала в СБМ, трябва първо да разберем основополагащите принципи на нашето семейство от служения: лидерство, видение, завет, посвещение, обща ценностна система и целите на Царството.
Лидерството на апостол Георги Бакалов е изиграло решаваща роля за раждането на това дело. Лидерството обаче не спира дотук, то просто започва с един пионер и неговото видение. Божията цел е да умножава лидерство по земята. Ние искаме същото нещо. СБМ е бизнес инкубатор не само за големи проекти и успешни бизнес сделки, но също за оформянето и активирането на апостоли и пророци на маркетплейса.
СБМ има за цел да обедини собственици на бизнеси, специалисти и други авторитетни фигури на маркетплейса за напредъка на Божието царство чрез споделянето на ресурси, експертно мнение и опит.
Нарекли сме мрежата на името на цар Соломон, чието изкупително наследство свидетелства за човек, поискал мъдрост от Бога, в резултат на което е отключил безпрецедентна мъдрост и богатства. Бог копнее да просперира нашите бизнеси, за да може самите ние да бъдем благословени и на свой ред да станем благословение за човечеството. СБМ е тук, за да предаде мъдрост и помазание за пробив на маркетплейса чрез служението на апостолите и пророците.
Госпожа Стоименова е почти толкова твърдоглава, колкото съм и аз, драги пиячи. Аз си държа на своето, тя си държи на своето. Караме се, спорим, заяждаме се един с друг. Единият дърпа на едната страна, другият на другата. Аз имам една идея за света, тя има друга. Аз виждам едни неща, тя вижда други. Не можем да се разберем. Ние см единственото такова семейство. Всички други семейства са наред и няма такива работи, нали?
Да бе, да...
Но ние двамата, “deux de ces etres si imparfait et si affreux” (да цитирам Мюсе, защото макар и кръчмар, пак съм романтик), пак държим един на друг, вървим заедно през трудностите на живота, заедно ги понасяме, заедно се радваме на успехите, и заедно поправяме злините, които сме си причинили сами. И двамата може да сме лоши, и двамата може да сме несъвършени, но сме се клели един на друг във вярност без значение дали другият е лош или добър, и без значение дали времената са добри или лоши. Обречени сме да останем един с друг, докато смъртта ни раздели.
Но аз съм кръчмар, и вероятно този мой възглед следва от моите дребнобуржоазни предразсъдъци. Прогресивната евангелска художествено-творческа интелигенция има друга идея за брака.
А представител на прогресивната евангелска художествено-творческа интелигенция е Благовест Белев. Всички знаем какво се случи с Благовест Белев. По-точно, какво му се случи на Благовест Белев. И Благовест Белев знае какво му се случи на Благовест Белев, защото е решил, че трябва да го обясни и дообясни на който не разбира. Може и да се намери някой евангелски християнин, който не разбира какво точно му се случи на Белев. Останалите, които си четем Библията, знаем точно какво му се случи, а също знаем как го нарича Библията, и знаем коя точно от Десетте заповеди се отнася за него. (Попът така се сетил къде си забравил велосипеда, като четял точно тази заповед.)
За кратко въведение, за да ни обясни какво точно му се е случило, както и какво точно е за него семейството, Благовест Белев започва със славословен реквием на своето си име. Той бил, без майтап, „символ на младежкия ентусиазъм на евангелието”. Абе с една дума, винаги когато се сетим за неговото име, се сещаме и за „младежкия ентусиазъм на евангелието”. Аз не мога да се сетя точно за такъв „символ”, та и из цяла България, според Белев. Тая „цяла България” трябва да е била ограничена до десет човека в Ямбол и трима в Сливен. След това Белев с тъга съобщава, че сега било символ на срам, грях и падение. Как и най-великият служител на словото можел да падне. Аз ще успокоя тревогите на Белев като кажа, че аз не съм забелязал нещо необичайно в живота му. Белев си беше морално пропаднал и преди, и много хора си го знаехме, и май някои го предупреждаваха, ама той се изживяваше като „символ” и не слушаше кой знае колко.
Но по-важното е да видим признанието на Благовест Белев относно какво му се е случило:
„Онази сила на Святия Дух, която ме носеше на крилете си намаля и се оттегли от България и това допълнително ме покруси. Тези и други фактори доведоха до раздяла със съпругата ми. Малко по-късно се разведохме в пълен противовес на евангелските схващания за християнско и още повече – пастирско поведение. Разказвам ви всичко това, не за да оправдавам себе си...”
Не, Белев не го разказва за да оправдава себе си. Той просто оправдава себе си в движение, между другото. Нека да видим.
Силата на Святия Дух намаляла и се оттеглила от България. С това жестоко действие Святият Дух (или неговата сила, вероятно) покрусява сърцето на Белев. Тези и други фактори довеждат до раздялата на Белев със съпругата му. Малко по-късно се развеждат в противовес на евангелските схващания за християнско поведение.
Ха сега, Святи Душе, видя ли каква я свърши? Хрумва ти да се оттеглиш от България, и заради теб хората като Белев започват да се държат нехристиянски. Е може ли такова нещо! Какво ще правим сега? Човекът в грях, без да е виновен за това. Кой ще бъде наказан за това? Дали ще има наказание за истинския виновник: Святия Дух? Най-вероятно няма: За вътрешните няма наказания. Ще му се размине на Святия Дух, както се вижда.
А как точно Белев е разбрал, че Святият Дух се е оттеглил от България? Много просто: Белев се е разделил със съпругата си. От това по-силно свидетелство няма.
Разбира се, Белев има „план Б”, и веднага като се развежда със съпругата си, запълва празнината с друга съпруга. Съпруги много, защо да не пробва. И тук идва Белевото обяснение за семейството:
„Днес аз съм женен втори път, този път щастливо.”
Ако случайно сте се чудели, драги пиячи, каква е библейската цел за семействата, тя е „ощастливяването”. Ако си ощастливен, значи нещата са наред. Ако не си ощастливен, напускай жена си (по причина на факторите и на Святия Дух) и търси нова жена, докато накрая се ощастливиш. Божията воля за семействата се свежда до оргия на щастливости, и ако не си се ощастливил, продължавай да се развеждаш и да търсиш да се ощастливиш. Между другото обяснявай, че „тези и други фактори” те били разделяли от съпругата ти. Най-вече Святият Дух, дето така коварно си бил оттеглил силата.
Разбира се, ние не знаем доколко новият брак на Белев е щастлив. Все още са минали само няколко години. След някоя друга година е възможно да се появят други фактори, или Святият Дух да направи някоя нова пакост, и кой знае какво ще стане с новия брак на Белев. Затова, Святи Душе, да мируваш и да не шаваш много насам-натам, че на Белев верността му е много чувствителна към такива леки движения – ха си мръднал, ха се е развел.
А вие, драги пиячи? Кое ви ощастливява? Кръчмето, нали? Само че аз не съм Белев. Кръчмето си е Кръчме, съпругите ви са съпруги. Не сте се клели във вярност на Кръчмето. Затова пиете до 10 часа, и после марш у дома при съпругите си! Няма да ми се превръщате в благобелевски щастливци.
