Демоните -- първи стъпки
1998 година през лятото, една вечер в горната махала на селото,
(става дума за село Юлиево, област Стара загора)
имахме импровизирано молитвено събрание, в което участвахме общо трима човека -- аз, сестрата на един брат,
който в момента отбиваше военната си служба и още едно момче от ония, които бяха повярвали
след прожекциите на "Филма Исус", та момичето беше кръстено в Святия Дух, а момчето -- не.
И на връщане за долната махала, където живея аз, той дойде да ме изпрати до центъра на селото.
Караме си велосипедите и си говорим за вярата, за властта на Исус над сатана,
за отказване на цигари и други такива "бойни" теми и като стигнахме центъра пред кметството,
подпряхме велосипедите си на един стълб за улично осветление и както му разправям,
че ние като вярващи в Исус имаме власт над демоните, момчето ме погледна и каза:
"Станимире, дръпни се малко по-далеч от мен, защото сме приятели и не искам да те ударя!"
Аз се озадачих и го питам защо ще ме удря, на което той отговори, че той не иска, но чува в себе си глас,
който му казва да ме удари в лицето, за да спра да говоря за Исус.
Тогава вече разбрах, че става дума за демон и дръзнах да пробвам и аз както бях чел по книгите
и му казвам:"Кой си ти, бе?"
И се започна...
Насред центъра на селото, беше към 12 през нощта, стоим един срещу друг и той ми свети в очите със фенерчето,
което носеше със себе си и се приближава към мен и инстинктивно разбрах, че няма да мине без ръкопашен бой.
Стойката на тялото му се промени, гласът му беше същият, но думите бяха по-силни и строги и ако трябва да бъда честен,
присъствието на този демон в човека беше смразяващо, направо изтръпнах от страх.
И се чудя какво да правя, взех да се моля на езици да ми даде Бог мъдрост и сила, а той вече ме бомбардираше със заплахи и обиди.
"Ти си нищожество, ще те убия, нямаш сила срещу мен, грешен си, ако искам ще вляза и в теб сега!"
И момчето постоянно плюеше на земята, аз естествено осъзнавах добре абсурдността на това, което се случваше,
но тъй или иначе трябваше да реагирам някак си.
И му казвам:"Не съм нищожество, но Исус ме е изкупил с кръвта Си, може да не съм абсолютно праведен, но Той ме е очистил!"
А той:" Ти си глупак и те е страх, нямаш власт над мен!"
И аз му отговярям:" Може и да съм, но Кой стои зад мен, а?"
И като казах така, той вдигна ръце и закри очите си изкрещя уплашено, аз се насърчих и контраатакувах:
" Хайде де, кажи, кой стои зад мен?"
Той пак подобна реакция направи. Тогава разбрах, че именно Исус Е Този ,Който ми дава властта
и от Който демоните се боят.
И му заповядах направо (както бях чел по книгите и в Евангелието)
"В Името на Исус, спри на място!"
Той спря.
"Свали фенерчето!"
И го свали.
Сега виждах ясно човека, като не ми светеше в очите.
И му казвам:"Кой е нищожество, а? Ако съм, защо ми се подчиняваш?" Я виж Кой стои зад мен!"
Той пак си крие очите и пищи.
Аз реших да ида още по-нататък:"Кого виждаш? Кажи! Заповядвам ти в Името на Исус!"
Той:"Не, не , не мога да кажа това Име!"
Аз:" Заповядвам ти в Името на Исус от Назарет, кажи го!"
Той :"Нееееееееее..."
Аз:"Кажи го!"
Той съскайки:"И-И-И-ИС, ИСС, ИС-СУС!"
Направо тържествувах от радост, разбрах че имам власт над него и че Бог наистина ме зачита за един от Своите синове,
защото едно е да го пише в Библията и да го вярваш, но друго е да го разбереш на практика и тогава разбрах, защо
учениците на Исус са се радвали че демоните са им се покорявали.
" И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.
Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии,
и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват;
а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза:
Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните,
а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът;
и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
Евангелие от Лука, десета глава, от 17 до 22 стих.
Защото имената им са били записани на небесата:)
Усещах Божиято присъствие като невидима стена зад себе си и накъдето се обръщах,
то се обръщаше с мен и се усещах като залепен пред тази стена.
Тогава дойде друг демон и се представи като началника на селото и ме ругаеше с омраза,
че съм му пречел да си осъществява плановете за младежите, че заради мен и моя Исус,
те спирали да ходят по баровете и да се напиват, искали да четат Библията и да се научат да вярват
и той ми забрани да ходя в горната махала, защото селото било поверено на него.
Аз му казах, че това село е мое и че няма да спра да говоря за Божия Син!
Той ме изруга и си тръгна.
Тогава първия демон започна да увърта и ми направи изпит за нещата в които вярвам и то сложен изпит,
като някой който знае много добре Новия завет.
След като му отговорих според както Бог ми даваше убеждения и според това което бях чел в Новия завет и той не успя да ме разколебае
относно праведност и други неща, той каза че няма да излезе, имал право да стои, защото момчето съгрешава.
Принудих го да каже в какво е съгрешил и изброи 4 неща, които запомних, за да му кажа после да се покае.
Демона каза, че нямам сила да го изгоня и аз в себе си усещах, че е така, тогава започнах да се моля на Бог
и изведнъж започна за слиза като на вълни от небето присъствието на Божията Любов много наситено
и аз коленичих и плачейки Му отдавах слава за Любовта му.
Момчето също коленичи и плачеше и след малко дойде в съзнание и ме попита какво става, кой е плюл по земята.
Разказах му набързо и му казах за четирите неща да се покае, той се покая и се молихме Бог да го изпълни със Святия Дух.
Това е накратко случката, може би от половин до един час да е продължило всичко.
Отдавам славата само на Бога, защото Негово е и Царството и силата и Славата вовеки. Амин!
10. 03. 2009 г.
Прага
