Днес тесни цели, утре широки!

Господ е милостив, драги пиячи. Не, не го казвам така произволно, просто да се намирам на приказка или да ви морализаторствам като старши апостол-лумпен. Лично бай Радой ми го каза едно време. (По-младите от вас не знаят кой е бай Радой. Питайте по-старите, те знаят.) Бях още младо слабичко момченце дето две бири не може да прескочи, и ме бяха зачислили от местното СДС да му нося чадъра като идваше в града за митинги. И аз с удоволствие носех, защото беше по-приятно задължение от скучното лепене на плакати. А с бай Радой никой не скучаеше. От него научих някои мурафети на кръчмарлъка, ей-така само като го слушам.

Та той веднъж ми каза, "Господ е милостив. Направил е диктаторите страшни, но и смешни, та да не ни е съвсем черен животът."

Наистина, след години се замислих върху това, всички диктатори, диктаторчета и кандидат-диктаторчета, колкото и различни да са, винаги имат една важна характеристика: правят такива изцепки дето и на три ракии без салата да ги мислиш, пак не можеш ги измисли. Хем са страшни, хем са съвършения материал за вицове. Не мога да се сетя за един диктатор, който да не прекарва значителна част от живота си в снабдяване на поданиците си с простотии и нелепи изказвания, които надживяват не само диктатора, ами и спомена за него.

Най-известните такива изцепки в България, по понятни причини, са тодорживковските "Днес полупроводници, утре цели проводници!" и "Еми ше фалира!" А имаше и много други. Черномирдин (е, не беше диктатор, ама си беше израстнал и научен по диктаторско време) забавляваше цяла Русия с неговите "черномирдинки" ("Ето ме и мен на премиерския стол - и само вятър в ушите!") Мугабе, диктатор на Зимбабве, по-малко от година след завземането на властта, беше изненадан, че селяните сеели семена; "Кой иска да яде семена?," възкликна човекът и на мига стана любимец на цяло поколение британски хумористи (макар че на обикновените родезийци не им беше много смешно). И така нататък. Господ го е направил да става някак естествено: диктаторите обикновено са простички индивиди с големи претенции, нисък морал, безцеремонно поведение и малко мозък (както пееха Щурците, "няма талант, има инат"). И все си мислят, че трябва да кажат нещо важно пред много хора, за да изглеждат по-важни. Но като се напъне малкото мозъче да каже нещо голямо, става . . . гротеска. Става онзи съвършен материал за вицове, който разведрява кръчмарските компании дори в най-черните години на всяка диктатура.

Нали не очаквахте, драги пиячи, че апостол-пастор-скъп-лидер-водач-и-върховна-грижа-за-душите Бакалов ще пропусне да се разпише в тази графа? Е, не е още диктатор, нито е диктаторче, но е кандидат-диктаторче, не може да пропусне. На някои от вас не им е никак весело, онези от вас, които са му "минали през процеса," както казва самият Бакалов, но Господ е милостив: направил е Бакалов смешен, за да не ви е напълно черен животът. И както Черномирдин си има "черномирдинки," Бакалов си има "бакалинки." Апостолът трябва да каже нещо важно, апостол е, в крайна сметка, да не е лукова глава; затова внимавайте в картинката:

През 2012 година ще увелича мярката на власт, с която оперират моите синове и дъщери на земята. Нужна ви е, понеже не можете да разширявате целите на Моето Царство без по-голямата мярка, която имам за вас.

Такаааа. . . . Около 1980 години Божиите синове и дъщери "оперират" с по-малка мярка на власт. Не се знае защо е по-малка, и защо Святият Дух не е дал по-голямата мярка още в началото. Оправят се някак си с по-малка мярка. Евангелизират народи, създават християнската европейска цивилизация, създават всякакви научни и технологични напредъци, абе да кажем, не са останали без работа. Работата си е работа, ама мярката на власт не е достатъчна. Не е увеличена. Каквото и да правят, няма как да постигнат нещо кой знае какво като няма увеличена мярка на власт. През всичките тези години всички християни в историята са си мерели оная работа, тоест властта, и все къса е идела. Цялата история чака "назначеното време." Тоест, 2012. Даже и маите са го чакали. Затова и календарът им като оная работа, властта де: къс. Само до 2012 стигал. Къса мярка, къс календар. И сега акъла ни изкарват с тоя къс календар, по-чувствителните от нас чакат историята да свърши. Ама не, не е така. След късата мярка идва дълга мярка; и след късия календар идва дълъг календар. Святият Дух сега увеличава мярката. Апостолът ги знае тея неща.

И така, Святият Дух увеличава мярката. Но то не е така без нищо. И тук, драги пиячи, идва веселото, за което говореше бай Радой по-горе, което прави живота ни не толкова черен: На Бакалов святият дух ни казва защо ни дава по-дълга мярка от старата, дето е по-къса. Не е за да си мерим мярката, никак даже. Смисълът на дългата мярка, драги пиячи, е да имаме широки цели! Ето така си го казва святият дух, право куме та в очи: "Дългата мярка ви е нужна за да разширявате целите." Иначе не можете да ги разширявате! От дълго, та нашироко. Чрез дълга мярка, към широки цели. Стига с половинките цели дето досега се мъчим с тях! От утре започваме с цели цели! (Може и проповед да изкара апостола на тази тема.)

Апостол Бакалов продължава нататък: "Сега е времето да приемете по-дългата мярка за по-широки цели." Говори на онези, които са "минали през процеса" му, и въпреки това са им останали някакви пари още. И още не са поумнели. Сега, като сте минали през процеса ми, идва още един процес, където съвсем ще ви изпроцедирам, този път надълго и нашироко. И накрая завършва патетично, "Вие сте моята армия от лъвове." А другите са котета, както казва Камен Донев. ("Туп, по главата с джезвето, и процесът е завършен.")

Чета ги тези бомбастични думи, драги пиячи, и умилително си подсмърчам. Ето такива бомбастизми ми напомнят колко много дължим на обедняващия апостол (демек, обеднява другите, не че той самият обеднява). То всички му дължат на него, даже да им е взел и последните пари и да ги е изхарчил в Апъл Вали, ама нашият дълг е още по-голям. Какво щяхме да правим без него и неговите "бакалинки"? За какво ще съществува кръчмето, ако не за да ги обсъждаме? Представяте ли си, ако вземем думите на бай Радой, какъв черен щеше да ни бъде животът без кръчмето, и без "бакалинките," които да обсъждаме? Смърт и живот има в силата на езика, казва Библията. Още повече смърт и живот има в езика на Бакалов; може да унищожи кръчмето с едно мигване, само като си затвори устата и се хване да работи някаква почтена работа. Ама няма да го направи. Святият Дух няма да позволи.

Бакалов твърди, че "бакалинките" идвали от Святия Дух. Дръжки, ще кажете вие, драги пиячи, Святият Дух не прави такива изцепки. Ама не е така, не сте прави. От Святия Дух е. Всеки съвършен дар е от Бога, включително съвършеният материал за вицове. Именно Святият Дух прави апостола да се излага така по бакалийски; Святият Дух го прави да се цепи за дългата мярка и широките цели цели. И въобще, цялата тая комедия наречена Апостолска Реформирана Църква идва от Святия Дух: за да ни покаже какво става, когато човек я кара само на декаф от Панера, а не на здравословни истински силни напитки. Урок, който ние с вас трябва внимателно да научим, за да не се излагаме.

Затова, наздраве!